Наскоро отново се наложи да помисля върху въпрос който ме вълнува отдавна. Прочетох едно изказване на проф. Градинаров относно ваишнавите /обществото за Кришна съзнание или други бхакти-йога последователи/. Изказването беше вметнато между другото, но като че ли внесе най-после някаква яснота за мен относно разликата между персоналисти и имперсоналистите /последните ги свързвам най-често с шиваитски, йога или веданта школи/. Персоналистичната философия, доколкото съм я схванал, е друг поглед върху имперсоналистичната, като че ли е на половината път до нейния антипод в един общ кръг от виждания. Обекта върху който концентрираме, фокусираме вниманието си е нещо с фундаментално значение. Персоналистите, в лицето на ваишнава последователите, изграждат пътя си концентрирайки се върху проявата на Абсолюта, и като всяка проява тя е проява в даден субект, в личност. Подобно на християните, те следват примера на дадено божествено същество (напр. Кришна или Исус), за да "оживят" това същество в себе си. По този начин се придобива илюзията за изграждане, защото се "гради" един идеен образ (напр. образа на Кришна), в личния свят на индивида/последователя - т.е. той гради идейния си образ на идеала върху създадения за себе си образ, който от своя страна също е илюзия, защото е свързан само с представи, отражение на опита върху паметта ни. Придобиването на качествата, описани в Бхагавад Гита, следвайки този път е неизбежно, но остава заблудатата на идентификацията/отъждествяването на субекта (ученика), с качествата, придобити върху неговото отражение - идеята му за аз. Т.е. – резултатът е наслагване на илюзия върху илюзия). Наслагване на представата ни за идеала върху представата ни за собствено аз.... Може би затова нееднократно в Бхагавад Гита се повтаря за необвързаността и липсата на очакване на плодове от правилните действия. Защото качествата наслагани върху образа не променят истината, че Брахман е ниргуна/т.е. без окачествяващи го признаци/. Може би всичко това е плод на допуснато съзнателно идентифициране с дадени обекти на възприятие. Това според мен има своите психологически причини и най-вероятно е необходимо. Може би затова не заставам срещу тази философия ни най малко.
В този план, се замислих за учението оставено ни от Учителя Б. Дуно. Най лесно ми е да кажа че то включва квинтесенцията от всички познати за мен духовни школи. В него можеш да откриеш както персонализъм така и имперсонализъм. И може би това учение е най-близко с Йога, която от своя страна е квинтесенцията на духовните школи на Изтока. В този план - струва ми се, че в тази Школа на Учителя, която следвам, съзнателно се допуска изграждането на една програма, а не е както в будизъм-йога-дзен-веданта процес на раз-обуславяне, де-програмиране. Интересно ми беше, че един приятел ваишнава, повтори точно думите на много от хората от братството - че "в този път на бхакти / съответно - на бялото братство/, се ИЗГРАЖДА нещо, че това е път на градене, а не на събаряне". А тази програма до какво води? До осъзнаване на фалшивите ни модели и програми и осъзнаване на единствената възможна "програма", в която не ни остава никакъв избор, освен "присъщото действие без очакване" /из "Песен за Махамудра" от Тилопа/ ))
очаквам мнения по темата. прилики и разлики между школите? дали има противоречия? какво е да се гради, какво е да се депрограмира... дали това е в обхвата на възможностите за изследване на обективния ни ум изобщо? или само транскогнитивното знание ще ни даде отговорите???
с поздрав за търсачите