Jump to content
Порталът към съзнателен живот

basho

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от basho

  1. Различните учения са много разпръснати капки от единния океан на Изначалната Истина, поне на пътя към нея! Нима съзнанието може да се насити само с една капчица - на мен всичките религии и школи взети заедно не ми стигат не само поотделно с тесните си гледни позиции, но и всичките вкупом. Дори и да образуват един по-пълен пъзел събрани заедно, всичко което се получава е една единствена глътка знание - а съзнанието ни има нужда от цял океан! От Извора!От Истината, каквато е-поне от едно ново стъпало по пътя към нея! Като ме питат от коя религия съм ми звучи като:"От кой отбор си? Левски или ЦСКА?" От нашите или вашите? Хм... :hmmmmm:

    много ми харесва това което казваш:). И аз така чувствам нещата... Мислил ли си защо става така, че нито едно едно учение и религия не могат да задоволят жаждата на душата ни?:) Струва ми се че е така защото ние сме центърът, съсредоточието на един свят - нашият собствен:) Когато се "срещаме" с едно ново учение, с кое да е учение, ние се срещаме с него чрез нашата "повърхност". Срещат се две повърхнини - образно казано:) Според мен, за дълги години ние оставаме на повърхността си, изследвайки дадено учение, даден обект изобщо... В самото начало имаме някакви бързи "постижения" - "успехът на начинаещия" както се казва:) ... Поради това често се случва начинаещи ученици да се главозамайват от изживяванията си и да считат че са отмахнали "булото на изида":))) С годините обаче, човек разбира че "легенчето с вода" което е открил няма дъно, че колкото по дълбоко търсиш, толкова по-дълбоко и..по-дълбоко... до безкрай...до нашия собствен безкрай... Поради тая причина, всеки от нас има нужда да открие "собственото си учение" - наричам го така защото всяко друго учение е само чужд прочит, поглед отстрани, върху нещо което зове да бъде лично изживяно. Може би затова ние тук споделяме във форума лични изживявания:) Може да наричаме любимото си учение "Велико" и да му слагаме каквито и да било епитети... но то ще си остане просто едно "легенче с вода", докато не преоткрием същото учение в собствената си дълбочина.

    ..но това е дълга тема и ще я оставя сега:)))

  2. към петър станков:

    тази практика която описваш е само един купон най-често... но като направим уговорката че от дълбока древност свещените церемонии са били провеждани под формата на празници, карнавали, фиести, с други думи - купони:))) но ако някой си мисли че бхакти йога практиката на един "кришнар" се изчерпва само с купон - просто се лъже... В Бхагавад Гита са посочени и обяснени различните аспекти на нравствено-етичната и философската страна на практиката, която трябва да изпълнявя ученика. Факта, че във всяко учение преобладаващата част от уччениците са изключително повърхностни и непоследователни, не прави системата лоша... Но в крайна сметка за много от нас купона е началото и края на практиката ни:)))

  3. Намерих това в Интернет и много повече. Във всеки случай достатъчно да изгубя всякакво желание за по-задълбочено изучаване на кришнаизма. Иначе словосъчетанието "Харе Кришна" звучи приятно, чувала съм да се повтаря в една хубава песен.

    Латина, това което си цитирала е най -вероятно в един от сайтовете за православие... Моля те да прочетеш какво пише на тези сайтове за "дъновизма" и после преразгледай отношението си и към обществото за Кришна съзнание... Ще разбереш че православния фундаментализъм е може би не по-малко страшен от ислямския фундаментализъм..но може би малко по прикрит - не си намират държавна трибуна от която да го разпространяват... А ако решиш да се задълбочиш повече, ще разбереш че това общество за Кришна съзнание е само един малък клон, разпространен предимно на запад - нещо като западна форма на ваишнавизъм - доста опростена, почти схематизирана - пригодена за забързаните западняци, които търсят спокойсдтвие на ума чрез повтаряне на 1-2 изречения... Верните последователи - т.нар. кришнари (между другото те не харесват да ги наричат така, точно както и ние не харесваме да ни наричат дъновисти), са най-общо казано преданоотдадени в службата си на хората, като по тоя начин се опитват да радват Кришна.. Както каза някой във форума това си е чиста форма на бхакти-йога. Ваишнавската философия обаче е част от древната Веданта система и следва да се разглажда единствено в нейния контекст. Иначе, ако се запознаем само със западния аналог на ваишнавизъм - т.е. философията на обществото за Кришна съзнание - ще си останем само с 5-6 изречения които се повтарят в различни варианти до безкрай. И няма как да е иначе - любовта/бхакти никога не е била философия - тя е жива, осъзнаваме я само когато я живеем, практикуваме... Ето това е според мен приноса на западните ваишнави

  4. Наскоро отново се наложи да помисля върху въпрос който ме вълнува отдавна. Прочетох едно изказване на проф. Градинаров относно ваишнавите /обществото за Кришна съзнание или други бхакти-йога последователи/. Изказването беше вметнато между другото, но като че ли внесе най-после някаква яснота за мен относно разликата между персоналисти и имперсоналистите /последните ги свързвам най-често с шиваитски, йога или веданта школи/. Персоналистичната философия, доколкото съм я схванал, е друг поглед върху имперсоналистичната, като че ли е на половината път до нейния антипод в един общ кръг от виждания:). Обекта върху който концентрираме, фокусираме вниманието си е нещо с фундаментално значение. Персоналистите, в лицето на ваишнава последователите, изграждат пътя си концентрирайки се върху проявата на Абсолюта, и като всяка проява тя е проява в даден субект, в личност. Подобно на християните, те следват примера на дадено божествено същество (напр. Кришна или Исус), за да "оживят" това същество в себе си. По този начин се придобива илюзията за изграждане, защото се "гради" един идеен образ (напр. образа на Кришна), в личния свят на индивида/последователя - т.е. той гради идейния си образ на идеала върху създадения за себе си образ, който от своя страна също е илюзия, защото е свързан само с представи, отражение на опита върху паметта ни. Придобиването на качествата, описани в Бхагавад Гита, следвайки този път е неизбежно, но остава заблудатата на идентификацията/отъждествяването на субекта (ученика), с качествата, придобити върху неговото отражение - идеята му за аз. Т.е. – резултатът е наслагване на илюзия върху илюзия:)). Наслагване на представата ни за идеала върху представата ни за собствено аз.... Може би затова нееднократно в Бхагавад Гита се повтаря за необвързаността и липсата на очакване на плодове от правилните действия. Защото качествата наслагани върху образа не променят истината, че Брахман е ниргуна/т.е. без окачествяващи го признаци/. Може би всичко това е плод на допуснато съзнателно идентифициране с дадени обекти на възприятие. Това според мен има своите психологически причини и най-вероятно е необходимо. Може би затова не заставам срещу тази философия ни най малко.

    В този план, се замислих за учението оставено ни от Учителя Б. Дуно. Най лесно ми е да кажа че то включва квинтесенцията от всички познати за мен духовни школи. В него можеш да откриеш както персонализъм така и имперсонализъм. И може би това учение е най-близко с Йога, която от своя страна е квинтесенцията на духовните школи на Изтока. В този план - струва ми се, че в тази Школа на Учителя, която следвам, съзнателно се допуска изграждането на една програма, а не е както в будизъм-йога-дзен-веданта процес на раз-обуславяне, де-програмиране. Интересно ми беше, че един приятел ваишнава, повтори точно думите на много от хората от братството - че "в този път на бхакти / съответно - на бялото братство/, се ИЗГРАЖДА нещо, че това е път на градене, а не на събаряне". А тази програма до какво води? До осъзнаване на фалшивите ни модели и програми и осъзнаване на единствената възможна "програма", в която не ни остава никакъв избор, освен "присъщото действие без очакване" /из "Песен за Махамудра" от Тилопа/ ))

    очаквам мнения по темата. прилики и разлики между школите? дали има противоречия? какво е да се гради, какво е да се депрограмира... дали това е в обхвата на възможностите за изследване на обективния ни ум изобщо? или само транскогнитивното знание ще ни даде отговорите???

    с поздрав за търсачите

×
×
  • Добави...