Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ilbivi

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

ilbivi's Achievements

  1. Добре дошла във форумите на сайта!

  2. Здравейте от мен ОЩЕ НЕ ЯМ МЕСО и се чувства ок - даже не и не ми се прияжда което мн ме радва. Мисля че започвам да влизам обратно в релси. По отношени на яденето на риба още не съм решила. Вс3е си мисля че ако не ядеш месо не бива да ядеш и риба. Все пак обаче най-добре е да хапваш това което душа ти иска но с мисъл Наскоро попаднах на беседа наУчителя- не мога да цитирам с точност но ставаше въпрос за храненеето и за това че на хранене човек трябва да изяде 21 хапки всяка от която да бъде сдъвкана 32 /пъти колкото са зъбите ни/ и опитах да го направя. Самото продължително сдъвкване на храната ми помогна да се нахраня по-бързо и дори да я вкуся по по-друг начин. За съжаление ми се струва обаче че съм малко далече от това което е имал в предвид Учителя-просто отношението към храната според мен трябва да се промени- не само моето- на повечето хора в Бг. Целувки
  3. Здравейте Не можах да прочета всички коментари по темата но когато видях този на Ради от 09,07 се почувствах по познат начин( ПРеди около5год. спрях да ям месо-така се случи че се запознах с с "философията" на Учителя и от раз спрях месото-ей така на майтап. След около 2 години обаче/поради глупост може би/ пак проядох месо. Когато след месеци осъзнах че съм започнала да губя мира и спокойствието си-съжалих. Опитах се да споделя с приятел/ядящ месо - в момента и средата в която живея е такава/ и той ме помисли за луда! А лошото е че му повярвах - че това е моя си измислица. И така докато не прочетох коментара на ради. От 2-3 седмици се опитвам да спра месото и/стискайте палци/ от 1 не съм Иска ми се да възвърна онова чувство на смирение от което бях обзета по време на моето 2годишно вегетарианстване-най-важното е че вече наистина съ убедена в това което правя!~!!!!!!!!!! Мерси....
  4. Аз попаднах на Паневритмия съвсем слу4айно - една приятелка ме заведе на курса на ина дойнова - един прекрасен 4овек, заради когото любовта ми към Паневритмията и към у4ителя стана неизмерима! Не съм ходила на Паневритмия от мноооого време и сега когато 4ета ва6ите статии си спомням колко прекрасно бе6е на Рила- времето е спряло и едновременно ти показва 4е минава невероятно бързо без да може6 да направи6 ни6то по въпроса(и колкото и да ти се иска да остане6 там о6те и о6те знае6 4е трябва да слезе6.....някога ) Еееех -Разме4тах се! Моля пишете на кирилица. Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.
  5. Имах едно прдложение да се кача на мусала и взех че се разболях От тогава все нещо се случва и не мога да се организирам да ида до там! Надявам се някой ден да успея да стигна до този величествен исполин
×
×
  • Добави...