Здравейте,виждам последния си пост от преди почти 1 г. и осъзнавам ,че нищо не се е променило за това време,въпреки,че посетихме не само Мариета...Нещо повече ситуацията е почти ежедневна и се ''обогати ''и с други елементи,които я правят още по-мъчителна-ревност/неоснователна/,недоверие към мен във всяка област,използване на децата като буфер между мен и него, отчетливо различно отношение към моите деца и към общото ни,наказания на децата без оглед на каквато и да е възпитателност ,а заради наказанието.Демонстративно прекъсване на разговор ,предизвикателно,ледено отношение,тотално разминаване на думи и действия с последващи обвинения към мен,че аз съм виновна за всичко,мълчанията продъжават по седмица ,а след това се изисква да съм любяща и да не коментирам нищо.Отказ да заяви на глас ясно искане,да вземе решение,да поеме отговорност-прехвърля ги на мен,а после ме критикува,обвинява,оплаква се ,че никой не го зачита,уважава и не се слуша думата му....Липсва категоричност в заявеното мнение,сменя се на всяка минута и накрая ми се казва ,че аз не разбирам нищо.Изисква непрекъснатото ми внимание ,да не се занимавам с нищо ,но същевременно да му ''печеля пари''и да му ги давам,аз да печеля парите за семейството ,за да не му се налага да работи,мечтата му е аз да го издържам ,а той да си стои вкъщи /многократно ми е говорил за това/.Когато обаче аз платя нещо това се приема като унижение-на каква ми се правиш?Разбира се моите осъзнавания в тази посока споделях и винаги се използваха като оръжия в разговорите ни-Ти ли ще говориш с мен, виж се каква си!Аз осъзнах,че не се отстоявам ,че не съм поставила граници.Осъзнах ,че не се чувствам в безопасност с него ,когато мълчи и не ми споделя чувствата си ,че това ме плаши и е свързано с детството ми,споделих и поисках подкрепа в резултат -мълчание и неприкрито удоволствие от напрежението в мен...Осъзнах,че съм се обвързала с мъж досущ като баща ми-емоционално незрял,неспособен да изрази чувства ,студен,откъснат от себе си,недоверчив.А сега накъде?Имаме общо дете и две от първият ми мъж ,що за пример им давам ,на какво ги уча?Искам да се разделя с него,но усещането ми е ,че това ще е още едно изпитание,когато му казвам ,че искам развод той казва,че ще си тръгне ,когато той поиска и ,че аз не мога да решавам ,той щял да реши...Уморена съм от този цирк наречен връзка,знам ,че е слаб и изплашен ,че е пасивен и в същото време препълнен с агресия и гняв,но аз искам да живея пълноценно от сърце и в любов да отглеждам децата си.Как да изляза от този порочен кръг?