сиси1

Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.

Не се намери никой ,който да ме разбере и да е до мен в този момент и тзи вечер стана нещо странно.Отново потънала в мислите си ами ако и съоветно обясненията им на мен просто ми писна ,защото осъзнах че нямат край.Писна ми да се измъчвам и си казах.Абе я да видя аз какво всъщност е това нещо и ги погледнах някак от страни и усетих пулсаций от едната и от другата страна на мозъка ми и така си ги наблюдавах и ги оставих да се напулсират и присто напуснах бойноти поле. Не знам дали е правилно.Никой не ме е водил.Напуснах и вече не ми пука въобше дали е правилно и какво ще стане. Не знам как се нарича това в психологията и дали е добре или по зле ,но просто бях до тук.

Ясно ,трябва ми някой на който да варвям и да св отпусна в негово присъствие,който да ме води,докато се науча сама да го правя.Сега разбирам колко съм св подтиснала,пе чак съм се заличила и забравила,та затова се страхувам.На някой може да се струва непонятно да се страхуваш от себе си,но на такива като мен им се е случило.Странно и жалко.

В смисъл такъв ,че в момента чувствам ,че имам силата и да спра да мисля по мнго и да му се отдам без да се боря с това състояние и не знам какво да направя.Когато дв е сили са еднакво силни не знам на коя да се отдам.Да се отоусна и да кажа ,,да става каквото ще,, или да подтисна всичко.Мога и двете.За това казвам.Не знам кое е правилното?

Има ли разалика между това мислене и мисленето при шизофрения?Аз като се захвана да разсъждавам и не мога да спра,като бягство от реалноста,и трудно се съсредоточавам в ежедневието си.Казвам си че ще спра,но ме увлича и се усещам ,че хипервентилирам през това време.Че е защитна реакция го разбирам,но всякъш се опитвам да направя вътре това,което не е станало отвън и не мога да спра.Критиката я има ,но волята не .Аз знам,че сама е трудно да се справя,но за мен е много важно да опитам.В единия слупай се чувствам слаба ,а в другия знам ,пе аз мога! Трябва ми не осихотерапия а смо насоки. Така мисля.

Ок,почвам.

Да отпуснеш контрола съзнателно докати го имаш.Това ли е лечението?

Днес ми се случи интересно нещо.Бях толкова уморена и легнах да поспя.Така желаното отпускане ....всякаш за миг го усетих- онова същото от безгрижното детство.Докоснах се до себе си,но това беше само за миг.Инстинктивно веднага се стегнах и ме обля адреналин.Това,което толкова жадувам,защо се получава така ,че не си го позволяваме.Какво всъщност е това.Нещо,което е в теб а не си позволяваш да изпиташ.Натрупан стрес или зависи от волята?

Благодаря!

Ако отпуснеш контрола в такъв момент,можеш ли да откачиш?Ако го направиш изведнъж и кажеш ,,да става каквото ще -спирам с борбата!Това ми е страха!

Какво се случва през пролетта ?При мен е аорил,май месец в който тревожноста е много силна и борбата с нея съответно.Умствено предъвкване на тема решаване на проблема и порочен кръг. Какво да правя,за да овладея положението ?Задължително ли е да се пият хапчета или трябва човек просто да се отпусне.Аз имам усещането че трябва да се отпусна ,но се страхувам и затова почвам да мисля по много все едно ще реша проблема и накрая се надъхвам но нищо не правя.Все се страхувам от тази енергия която напира в гърдите ми.Моля за съвет!

Не разбирам как да се уча? Желанието го имам,но не знам как. Какъв смисъл влагате в това че трябва да се уча? Аз съм готова на всичко за да ги нямам тия симптоми,но не знам какво включва то? Опитвам да се самолекувам ,но явно забивам в погрешни пътечки и така объркването е по голямо. Може ли да идвам на терапия при вас?Имате ли свободни часове?

Така е,не продължих с терапията защото не ми се слушаше повече за кундалини,както тя ми го обясняваше.така или иначе не разбирах това за което ми се говори и още повече ме плашеше,че съм навлязла във води които не познавам.реших че ще се оправя сама,но не ми се получава.Още щом се събудя се стряскам и мозъкът ми сам преминава в режим мислене.задавам си въпрос и започвам с анализите,самовглъбяването и после страх че съм откачила за да изпадам в такива състояния,борба с мисленето и общо взето ми писна да се занимавам само със себе си,но не мога да изляза от омагьосаният кръг.Аз се събуждам със силна тревожност и всякаш мисленето е опит да избягам от чувството.Най големият ми страх е шизофренията и съм си внушила че я имам.Това не ми дава мира. Благодаря за вниманието,ще опитам начинът,за който ме съветвате.Аз го разбирам така:да игнорирам мислите тоест въпросите и да не им отговарям ,а вместо това да пренасоча вниманието си към това което трябва да свърша през деня/примерно/.Ще опитвам! Поздрави!

Благодаря!

Здравейте отново, Моля за помощ отново. Бихте ли ми казали как се лекува ОКР което прерастна в постоянни умствени разсъждения. Събуждам се стресната с висока степен на тревожност и в отговор започвам едни разсъждения,които не мога да спра .така тревожноста ми се засилва още повече и това по някога ми отнема по голямата част от деня. всякаш това е защита,в която мисля за да не чувствам. Мислех си че е шизофрения,но психиятъра ми каза че е тревожно разстройство и в същото време ми изписва ,,абизол.. половинка.Не знам вече какво да мисля.стоя в невидение и не знам как да се справя. ако в действителност е ОКР,кое в случая се явява обсесия и кое компулсия? Не знам защо,но вярвам само на вас и който и каквото да ми каже подхождам с недоверие,за това отново ви пиша. Моля за помощ.Много е мъчително.Започвам вече да се страхувам от сутрините,а преди толкова ги обичах.