сиси1

Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.

Не се намери никой ,който да ме разбере и да е до мен в този момент и тзи вечер стана нещо странно.Отново потънала в мислите си ами ако и съоветно обясненията им на мен просто ми писна ,защото осъзнах че нямат край.Писна ми да се измъчвам и си казах.Абе я да видя аз какво всъщност е това нещо и ги погледнах някак от страни и усетих пулсаций от едната и от другата страна на мозъка ми и така си ги наблюдавах и ги оставих да се напулсират и присто напуснах бойноти поле. Не знам дали е правилно.Никой не ме е водил.Напуснах и вече не ми пука въобше дали е правилно и какво ще стане. Не знам как се нарича това в психологията и дали е добре или по зле ,но просто бях до тук.

Ясно ,трябва ми някой на който да варвям и да св отпусна в негово присъствие,който да ме води,докато се науча сама да го правя.Сега разбирам колко съм св подтиснала,пе чак съм се заличила и забравила,та затова се страхувам.На някой може да се струва непонятно да се страхуваш от себе си,но на такива като мен им се е случило.Странно и жалко.

В смисъл такъв ,че в момента чувствам ,че имам силата и да спра да мисля по мнго и да му се отдам без да се боря с това състояние и не знам какво да направя.Когато дв е сили са еднакво силни не знам на коя да се отдам.Да се отоусна и да кажа ,,да става каквото ще,, или да подтисна всичко.Мога и двете.За това казвам.Не знам кое е правилното?

Има ли разалика между това мислене и мисленето при шизофрения?Аз като се захвана да разсъждавам и не мога да спра,като бягство от реалноста,и трудно се съсредоточавам в ежедневието си.Казвам си че ще спра,но ме увлича и се усещам ,че хипервентилирам през това време.Че е защитна реакция го разбирам,но всякъш се опитвам да направя вътре това,което не е станало отвън и не мога да спра.Критиката я има ,но волята не .Аз знам,че сама е трудно да се справя,но за мен е много важно да опитам.В единия слупай се чувствам слаба ,а в другия знам ,пе аз мога! Трябва ми не осихотерапия а смо насоки. Така мисля.

Ок,почвам.

Да отпуснеш контрола съзнателно докати го имаш.Това ли е лечението?

Днес ми се случи интересно нещо.Бях толкова уморена и легнах да поспя.Така желаното отпускане ....всякаш за миг го усетих- онова същото от безгрижното детство.Докоснах се до себе си,но това беше само за миг.Инстинктивно веднага се стегнах и ме обля адреналин.Това,което толкова жадувам,защо се получава така ,че не си го позволяваме.Какво всъщност е това.Нещо,което е в теб а не си позволяваш да изпиташ.Натрупан стрес или зависи от волята?

Благодаря!

Ако отпуснеш контрола в такъв момент,можеш ли да откачиш?Ако го направиш изведнъж и кажеш ,,да става каквото ще -спирам с борбата!Това ми е страха!

Какво се случва през пролетта ?При мен е аорил,май месец в който тревожноста е много силна и борбата с нея съответно.Умствено предъвкване на тема решаване на проблема и порочен кръг. Какво да правя,за да овладея положението ?Задължително ли е да се пият хапчета или трябва човек просто да се отпусне.Аз имам усещането че трябва да се отпусна ,но се страхувам и затова почвам да мисля по много все едно ще реша проблема и накрая се надъхвам но нищо не правя.Все се страхувам от тази енергия която напира в гърдите ми.Моля за съвет!

Не разбирам как да се уча? Желанието го имам,но не знам как. Какъв смисъл влагате в това че трябва да се уча? Аз съм готова на всичко за да ги нямам тия симптоми,но не знам какво включва то? Опитвам да се самолекувам ,но явно забивам в погрешни пътечки и така объркването е по голямо. Може ли да идвам на терапия при вас?Имате ли свободни часове?

Така е,не продължих с терапията защото не ми се слушаше повече за кундалини,както тя ми го обясняваше.така или иначе не разбирах това за което ми се говори и още повече ме плашеше,че съм навлязла във води които не познавам.реших че ще се оправя сама,но не ми се получава.Още щом се събудя се стряскам и мозъкът ми сам преминава в режим мислене.задавам си въпрос и започвам с анализите,самовглъбяването и после страх че съм откачила за да изпадам в такива състояния,борба с мисленето и общо взето ми писна да се занимавам само със себе си,но не мога да изляза от омагьосаният кръг.Аз се събуждам със силна тревожност и всякаш мисленето е опит да избягам от чувството.Най големият ми страх е шизофренията и съм си внушила че я имам.Това не ми дава мира. Благодаря за вниманието,ще опитам начинът,за който ме съветвате.Аз го разбирам така:да игнорирам мислите тоест въпросите и да не им отговарям ,а вместо това да пренасоча вниманието си към това което трябва да свърша през деня/примерно/.Ще опитвам! Поздрави!

Благодаря!

Здравейте отново, Моля за помощ отново. Бихте ли ми казали как се лекува ОКР което прерастна в постоянни умствени разсъждения. Събуждам се стресната с висока степен на тревожност и в отговор започвам едни разсъждения,които не мога да спра .така тревожноста ми се засилва още повече и това по някога ми отнема по голямата част от деня. всякаш това е защита,в която мисля за да не чувствам. Мислех си че е шизофрения,но психиятъра ми каза че е тревожно разстройство и в същото време ми изписва ,,абизол.. половинка.Не знам вече какво да мисля.стоя в невидение и не знам как да се справя. ако в действителност е ОКР,кое в случая се явява обсесия и кое компулсия? Не знам защо,но вярвам само на вас и който и каквото да ми каже подхождам с недоверие,за това отново ви пиша. Моля за помощ.Много е мъчително.Започвам вече да се страхувам от сутрините,а преди толкова ги обичах.

Много благодаря за вниманието , за обстойното и красиво обяснение на нещата! Бъдете здрави!

Слава на Бога!

Благодаря, чудя се как в този свят където преобладаваща е меркантилността се намират хора като вас? Вие ми помогнахте много повече от психотерапевтката ми. Най-вече с това,че благодарение на вас започвам да се чувствам тук отново у дома си! Благодаря ви че ви има!

ДА! Отново благодаря! В началото като ви прочетох отговорите ,колко спокойно и простичко ми отговорихте: просто стрес или най обикновен прилив на дмт си казах,че е много лесно да се каже отстрани,а аз имах нужда да дълбая ,да разнищвам,да си обяснявам детайлно какво всъщност е това състояние и каква трябва да е поуката ми от него? В последствие установих,че въпросите ми нямат край и удовлетворителният отговор така и не идва,за да приключа с тая тема. Въз основа на прочетеното от мен и от опита,който натрупах мислейки аз най накрая разбрах колко сте прав. Да това е просто стрес и обикновен прилив на дмт и няма нужда от усложненията в които сама се вкарах. Благодаря за вниманието! Поздрави!

Здравейте отново, ходих при психиатъра Пламен Панайотов в Русе за консулт и той ми каза,че състоянието ми прилича на психоза ,но той е сигурен ,че не е. Каза ми също,че при събиранията с колегите си били извикани няколко шамана от различни краища на света преживели подобни състояния и тези неща съществували и не съм била единствената преживяла ги. Каза ми че и той имал някога подобно,но не точно същото преживяване. На мен много ми се искаше Орлин Баев да ми обърне внимание и да ми каже как точно да го тълкувам това преживяване тъй като четейки го имам усещането че и той го е преживял. Психолозите при които ходя всякаш искат да ме накарат да го загърбя това преживяване и да си уредя неуредените неща в материалният свят,а аз искам да се справя първо с вътрешното объркване,че след това да се насоча на вън.Не мога просто ей така да забравя и да продължа.За вас може да е нещо естествено но за мен е много объркващо. Моля, да ме насочите към някаква литература или поне да ме посъветвате по кой път да вървя? Поздрави!

Истината е ,че аз това преживяване го разбрах така; Стигайки дъното на отчаянието си и предавайки му се /приемайки го/Бог чрез духът ми ми помогна да осъзная къде греша и ми показа коя съм. След,което аз започнах да осъзнавам грешките които съм допуснала гледайки през умът си /към мен самата и към хората около мен./ Това ме накара да изпитам дълбоко чувство на отговорност към живота.И ако психоложката при която ходя се старае да създаде едно здраво ,,аз,, във мен искащо, смятащо че заслужава и себеустояващо,аз със сърцето си чувствам,че трябва да се уча на смирение ,прошка,разбиране приемане и даване. /на другите и на себе си/Ако допреди смятах ,че житейските ситуации причиняват стресът ни ,сега смятам че начинът по който гледаме на тях го причиняват. Притеснявах се да напиша това ,което чувствам от приживяното,защото като чета в интернет и на това е поставена диагноза. Аз имам чувството че ако отида и го кажа това на психиятъра си той ще ми каже че не съм добре.За това се уплаших и подложих всичко на съмнение. За това се обърнах към вас за съвет и подкрепа! Аз не смятам ,че това е просто обикновен прилив на дмт ,а мисля че това е вътрешната ни реалност,която е толкова истинска ,колкото тази усещайки с петте си сетива и вярвам че е така,защото след това аз осъзнах че в действителност съм фрустрирала в гнева и тъгата без да се усещам.Никога нямаше да се усетя сама,ако не беше ми се случило това чудо.И в крайна сметка който както иска да го кръщава.То просто е! Благодаря ви за подкрепата! Прочетох и мисълта за деня.Всякаш за мен е написана. Поздрави!

Благодаря за вниманието, така е Rwanda. Аз се усещам ,че трескаво мисля и размишлявам опитвайки се да реша проблема в главата си и след това да започна да действам и така още повече се обърквам и оплитам.Мисля за неща извън моята компетентност и така напрежението нараства.Искам нещата да са ясни за да мога да имам контрол над тях, И този стрх да се отпусна! Ще се постарая да приложа съветът ти! Поздрави!

Ако е това лекарството със сигурност доброволци ще се намерят. Искрено ме разсмяхте.И не не съм лекар и в моят случяй май е по добре,че като чуя и за други диагнози май ще трябва да си нося под ръка сама кривокракото лекарство да се побутвам от време на време. Явно наистина много съм уплашена!Страхът е най-силното ми чувство,но щом казвате че тояжка оправяла ок. Ще се опитам да го надмогна! ,,След лечението ще ви пиша,,/с молба за насоки към травматолог/,, Пожелавам ви здраве! Поздрави!

Благодаря ви Д-р Първанов, Аз обаче не виждам разликата от симптомите при отделяне на дмт и психозите.Аз как ще живея ако така периодично си отделям дмт?Моето преживяване беше като при най висока доза.Аз го преживях като новорождение.Дали не ми е недостатъчен ензима МАО?Много разтърсващо преживяване беше,което ме накара да си задам много въпроси. Невралните пътища на психозите същите ли са както при този прилив на дмт и каква е вероятноста вследствие на това изживяване да се развие психоза и хронифициране на състоянието.Въобще до колко нещата зависят от мен самата?За сега мисля че правя разлика от налудно и реално.Усещам ,че съм самовглъбена и умствено и емоционално разстоена.Остана страхът да се отпусна,за да не изгубя контрол и реална преценка.Мисля обаче много скоро да отпусна контрола отново,защото взе много да ми писва от мене си и ако ще откачам да откчам още повече.,защото ей това състояние не ми харесва изобщо. Поздрави!

Моля ви кажете ми какво според вас представлява това мое преживяване описано в първият ми пост?Какво е това състояние на психиката?Познавате ли и други хора преживели същото?Аз не мога да се отпусна и да заживея отново докато не си го обясня с умът си. Поздрави!