chocholinka

Благодаря! 
Днес взех решение да напусна мъжа си. Викането му става все по-често и безразборно. Страхувам се. Тази нощ извиках полиция, защото не преставаше да вика, аз плача, детето плаче в мен. Полицията не свърши особено работа, според тях викането по жена и малко бебе си е въпрос между съпрузи. Явно трябва да се стигне до физическо насилие. Търсих помощ, ходих на психиатър. Но не мисля, че ще си реша проблемите, докато мъжът ми налага своите върху мен. Не искам детето ми да живее без баща. Но дали е по-добре да живее с гневен баща и да се научи, че това е правилният начин да се държи с жените. А и днес съм аз, утре детето ще му е все виновно за нещо. 

Здравейте,
Бих искала да благодаря на всички, които изпитаха съпричастност и желание да ми помогнат с проблема ми. Оценявам го и се извинявам за закъснелия си отговор. Точно когато реших да пиша тук, нещата вкъщи достигнаха някаква своеобразна кулминация и имах нужда да помисля добре. Е, за момента нямам голямо развитие, а по-скоро лутания. Обърнах се и към психолог, но без особен ефект. Все пак, не съм се отказала и ако може да ми препоръчате психолог, терапевт или психиатър в Пловдив, ще съм благодарна, защото чувствам, че не мога да се справя сама! Може и на лични.
Сега по-конкретно как се развиха нещата. Четейки съветите тук, аз се опитах да проявя повече разбиране към мъжа си. Не даде резултат. Остана си все така безразличен към моите нужди. Аз обърнах внимание на неговите нужди като мъж, но той на моите като жена-не. Опитвах се да разговаряме, без да упреквам или изисквам, но да намерим решение. Една вечер след поредното избухване, аз си легнах разстроена и да си призная, поплаках си. На сутринта ми се наложи да използвам тоалетната (понеже нали съм бременна и не мога да стискам много) и прекъснах мъжа ми докато беше вътре. А там стоеше телефона му с отворено порно филмче. Не съм живяла с мисълта, че моят е последния мъж на земята, който не гледа порно. Но в онзи момент се почувствах съсипана. Значи при всичките ми усилия да оправим нещата, докато аз си блъскам главата как да бъдем щастливи заедно, на него му пука толкова, че да се самозадоволява. Уточнявам, че се старая да не занемарявам интимния ни живот, като едно важно условие за семейно щастие. Явно просто има нужда от разнообразие. Започнах обаче да си мисля, че това е причината да ме пренебрегва- да се усамотява с порното, вместо да прекарва време с мен. Обидно ми е. След първоначалния шок, реших да иницирам повече поводи за интимност- хубаво бельо, провокативни снимки и т.н. Той, като че ли, най-накрая осъзна, че има върху какво да поработи във връзката ни, а не само да прехвърля вината към мен. Само че... в мен остана едно остатъчно чувство, че съм предадена. Че когато съм очаквала от този човек да сме заедно и да се подкрепяме, на него не му е пукало. 
Имах много погрешна представа за бремеността ми. Мислех, че ще е прекрасно време в очакване и благодарност да се появи нещо хубаво, един живот създаден от любовта между двама души. Оказа се обаче, че всичко за мен се променя, тялото ми, приоритетите ми, разпределението на финансите, самостоятелността ми, невъзможността ми да продължа с хобито си и т.н., а мъжът до мен не може да ми даде необходимата подкрепа. А какво ще стане, когато дойде време за раждането и не мога да му давам всичко, от което има нужда? Пак ще се върне към порното и пренебрежението към мен, а аз да се оправям както мога с бебето...Някак си му нямам доверие. И не се чувствам обичана. И не очаквам появата на детето си като нещо хубаво. Да, само по себе си е прекрасна появата на нов живот. Но с това виждам как окончателно ще се разпаднат отношенията ни с мъжа ми. И честно казано, го приемам тежко. Защото и аз имам нужда от ласка и внимание, да получа цветя и комплимент, да бъда оценена и да виждам желание отсреща заедно да се развиваме. 

Не разбирам много добре какво цели въпросът, но се надявам след като отговоря, да получа някаква яснота. В случая говоря за обич и уважение най-общо в двойката, защото те биват малко по различни към друг тип хора (родители, деца, приятели, т.н.)
Според мен, да обичаш означава да изпитваш привързаност, да се чувстваш комфортно с партньора си, да го харесваш като личност, да споделяте общи интереси и възгледи, да си пасвате в емоционален и интелектуален план, да изпитваш загриженост за него/нея, също както и да си привлечен от човека. Уважението показва, че зачиташ партньора си, неговите действия и постъпки. Уважаваш нещо, което одобряваш, няма как да уважаваш нещо грозно и пошло, според личните си разбирания. Разбира се, във всяка връзка има някакви несъответствия в характерите, а правим и грешки. Тогава на помощ идват разумния компромис и прошката. Някъде там, обичта и уважението се преплитат с доверието и сигурността.

Здравей, ще изляза от конкретиката, тъй като се съмнявам да съм ти полезна точно тук, точно по този начин, но ще те насоча към една различна гледва точка.
Както за теб, така и за твоя съпруг тази обстановка е нова. Той не знае как протича една бременност и странностите, в които често изпада жената, повишената чувствителност и несъзнателното преекспониране на събитията. За него стресът също е голям, но в друга посока - как ще се справи с новите задължения, повишаването на разходите и промяната на отношението ти към него, промяната на тялото ти, която за доста мъже предизвиква силен стрес и води до отдръпване и нежелание за интимност. 
Само от няколко десетилетия мъжете са въвлечени толкова пряко в бременноста на жената, това винаги е било женското тайнство и мъжете са се държали на страна. Това е закодирано в мъжката психика и по един или друг начин се проявява. 
Жената иска повече внимание в този период, нормално, въпреки че бременноста не е болест и не изисква кой знае какви ограничения и обездвижвания, за съжаление днешната действителност я лишава от ефирността и радостта и я натовари с доста тревожнаст, страхове и я третира по - скоро като заболяване, което има нужда от свръхобгрижване. Липсата на женската общност, която винаги е била закрилата и разбирането за бременната също я няма. Все повече двойки заживяват доста изолирано от родовете си и точно в тези моменти, когато подкрепата на рода, средата , приятелствата е много важна те се сблъскват с липсата. 
Двамата със съпруга ще се сблъскате с нова за вас ситуация, която всеки ще вижда по различен начин, ето защо и разногласията вероятно ще се увелчат. За да избегнете това са необходими много уточняващи разговори с много слушане. Когато някой вика и повишава тон, това означава, че се смята за нечут и неразбран. Повишаването на тон обикновено е сигнал, че човекът иска да бъде чут. Защо и по каква причина той се чувства така може да разбереш само ако се вслушаш в това което казва. След като се почувства чут, човек има възможност да слуша. Прекъснем ли - влизаме в конфликт. 
Уточни за себе си, какво точно не ти харесва във вашето общуване и има ли нещо общо в темите, по които стигате до конфликти. 
 

Прави се групова интервенция - близки, приятели, на които вярва и които уважава, се събират и буквално му отиват на гости, когато е трезвен. Тогава започват убедително, сърцато и приятелски да му говорят за красотата на трезвия живот... Споменава се дадена общност за зависимости (примерно "Феникс'), резонира се с него с любов и постоянно се насочва вниманието му към общността, трезвостта... Ако се получи, отива за поне три месеца в общност за зависимости, където през дисциплина, дневен режим, труд, йерархия, два пъти на ден групова и лична психотерапия получава силен старт за нов живот. След общността е добре да се вижда с добър психотерапевт, за поддържащи сесии, както и да посещава група за личен опит, да смени социалната среда с добри приятели, да работи активно, да има житейски цели, да намери смисъл във вярата в Бога, да спортува...!

Chocholinka, най-успешната помощ (според мен) при алкохолизъм може да бъде оказана в група на Анонимни Алкохолици. Сайта им е този http://aa-bg.dir.bg
Доста от центровете за лечение на алкохолизъм прилагат програмата им.
Но той трябва да желае да спре пиенето.
Така нареченото лечение в психиатрична клиника включва детоксикация и успокоителни. Само по себе си това не лекува алкохолизма, защото зад него има множество проблеми, а пиенето е само един симптом.
Най-добрата комбинация е център/общност за лечение на алкохолизъм и група на Анонимни Алкохолици след това. Най-доброто време да му се говори за за това е моментът. когато абстиненцията се е развихрила с пълна сила и съзнава колко му е зле. И най-добре това да се направи от възстановил се член на АА, защото идентификацията с него може да го накара да се лекува.
Успокоителни, антидепресанти, "капки", "тайни рецепти" и т.н. не помагат.