Stefan Grekov

...или да я продължи, поработвайки по себе си...

Здравей! Темата определено е интересна, защото това, което описваш не се случва само при теб. Във времето, в което живеем общуването става все по и по-трудно, то се измества във виртуалните пространства, а там за да бъде човек успешен е нужно да прилага стратегия, точно както в реалния живот.  Проблемът не са ти жените, а гласът, който ти казва, че не можеш да се справиш. Обикновено в повечето случай това е гласът на някой от родителите ни, които се е запечатал в съзнанието ни. Ние можем само да гъдаем, на кое е този глас. Когато се върнеш в спомените си можеш и сам да го намериш. Хубаво е да можем да отделиш този глас в съзнанието си, тоест да разбереш, че ти и той не сте едно. Да, той е част от теб, но той не си целият ти. Защото този глас не те спира само при жените, той те спира да се адаптираш и в останали сфери на живота. Както ти пише Орлин започни да се предизвикваш, когато си с компания, това ще има дори забавен ефект. И когато се появи този глас, че не можеш да си справиш, си помисли, а това е гласът на онази част, която се страхува в мен, но щом има страх има и смелост. Животът ни тук на земята е дуален. Използвай и смелата си част. В един момент може дори да разбереш, че това, което наричаш срам, може би изглежда за някой момичета, като чар. Не се сравнявай с общовалидния мачо, точно това е нещото, което потиска много мъже и точно това е проблемът в проявата на собствената ти индивидуалност. Докато искаш да си, като някой. Ти губиш толкова много от неповторимите си черти. И точно това, че вече виждаш проблемът си ти дава шанс да работиш върху него. 
Поздрави и успех!

Провалил си се! Много от зависимите хора имат пробиви, но това не ги спира да продължат с възстановяването си. Проблемът не е порното. Проблемът е защо се стига до порното? Ние сме мъже и сме сексуални, когато нямаме половинка всички мастурбираме. И това е нормално. Някой по веднъж, някой по повече пъти на ден. Но, ако не започнем да търсим интимност проблемът с мастурбирането се задълбочава. Ти имаш проблем със жените човеко, не с порното. Порното е само върхът на айсберга. Докато не започнеш да се изправяш срещу реалния проблем, колкото и да държиш на мускули ефектът ще е все еднакъв- нулев.
При работата със зависимости, не е важно само да останеш чист. Важно е да започнеш да променяш определени аспекти, за да може те да се окажат в последствие упора в трудните моменти. Хубаво е да си направиш консултация със специалист не как да спреш порното, а как да съставите план за собственото ти развитие. Това може да включва определение стъпки и определени действия, за да поставиш здрава основа. Така да стискаш зъби, не променя нищо. Защото ти живееш, като зависим. Спри да живееш, като зависим, ако искаш свобода. Но за това се изискват много повече усилия от самото спиране на порното.
Поздрави и успех по пътя на свободата!

Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. 
  В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката.
Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. 
Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш.
Поздрави, и не си сам!

Здравей! 
Чудесно е, че осъзнаваш своите страхове, това е голяма стъпка! На колко години беше, когато влезе в сектата, колко години прекара там? 
Убежденията, които тази секта ти е създала, всъщност резонират с твоите вътрешни болки, травми - просто кликват заедно и формират доста плътен и труднопробиваем "слой", който спира качествения, любящ живот, който съвсем реално можеш да живееш. Тоест - в твоя характер дълбоко и устойчиво си съществува страхът от изоставяне и отхвърляне, което вероятно те е накарало да потърсиш и секта - дали е така? Кое според теб е провокирало това търсене? 
Пишеш и за употреба на субстанции - усетила си вече, че те нито ни дават обич, нито с тях можем да избягаме от проблемите си. Те са пасивно "удоволствие" - същинското, истинското удоволствие идва от общуването, от обичта, която имаме към себе си, към другите, към Бога. 
"Бог" - това е самата любов. Обичаш ли искрено, по човешки - вече си в едно с него, можеш да усетиш присъствието му. Да, хора сме, всички грешим - извършваме грехове, част от земния път е. Но винаги можем да обръщаме платната на лодката. Да се научим, да поискаме прошка и да простим - нали за това сме на тази земя, ако не грешахме, щяхме самите ние да сме божества. Но не сме - човечета сме. Дошли сме тук на училище и неуспехите вървят редом с успехите - и така ръка за ръка. 
Разбирам и знам, че понякога животът става сякаш непоносим, сякаш вече сме уморени и нямаме сили да продължим да вървим по незнайните му пътища... Но точно в тези моменти идва Доверието - в Бога, в живота, в съдбата, в нас самите. Доверието в Колелото на Живота, което неспирно се върти и както горе, така сме и долу. Това е естествената цикличност на живота и ние имаме възможността да я приемем. И Любовта, Бога - те са В нас във всеки момент, ако им позволим - ние самите, ако им позволим, да бъдат. 
________
Един месец на психолог - това е крайно недостатъчно. Трудностите ти датират от години, за месец няма как да бъдат преработени. Съветвам те да започнеш да се учиш на доверие точно през работата си с психолога си, довери се на процеса, на препоръките му - довери се на друго човешко същество. Разбирам, че е трудно, че събужда съпротиви, но е възможно и много красиво усещане. 
 
Както казваше Стивън Хокинг: "Докато има живот - има надежда!" 

21 статии по темата. Ако действително в питането ти стои реално желание за промяна, прочети ги внимателно и коментирай тук. Не бързай, осмисли, почувствай и тогава.

Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. 
  В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката.
Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. 
Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш.
Поздрави, и не си сам!

Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. 
  В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката.
Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. 
Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш.
Поздрави, и не си сам!

Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. 
  В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката.
Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. 
Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш.
Поздрави, и не си сам!

Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти.
Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово.  
Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш.
Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация
Като трета запиши се  на  танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив.
Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се!
Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите.
П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!

Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти.
Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово.  
Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш.
Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация
Като трета запиши се  на  танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив.
Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се!
Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите.
П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!

Здравейте! 
Обръщам се към хората които имат горепосочения проблем с надеждата да им дам кураж. 
В последните  2, 3 години започнах да изпитвам ужастното чувство на дереализация и имах обсесивни мисли. (в последствие разбрах, че се наричат така). Изпробвах всякакви мисловни методи за да контролирам състоянията, но естествено без успех. И тогава разбрах, че се нуждая от психотерапия, знаех също, че хапчетата няма да ми помогнат. 
Започнах терапия при психотерапевт (на който не искам да му споменавам името, защото това не го  пиша с цел да го рекламирам , но съм му много благодарен! ). 
Терапията вървеше постенно, а на мен естествено ми се искаше да хвърчи. Преминах през много етапи и проумях и вдях много неща които бяха пред мен, но аз не ги виждах до тогава . Окр-то те отделя много силно от реалния живот,създава един мисловен затвор. Никой друг около теб не забелязва, че ти има нещо, но ти си твърдо убеден и вярваш в една измислица на твоя мозък. Целта на ОКР-то е да те контролира да виждаш и отделяш внимание само на него. Да го анализираш, да влизаш в омагьосания кръг и да не виждаш реалноста, защото ако я видиш то вече няма да може да те контролира! 
Трябва да имате доверие на терапевта ви и да усетите, че е вашият човек. 
Разбира се, че имаше моменти които си казвах, нищо не може да направя повече. Явно така ще си остана, но на следващия ден тези мисли ми се струваха доста далечни. Знаех, че това са обсесии. 
И така дойде деня в който както си стоях във нас и си казвам:нали ми имаше нещо къде са обсесиите къде е дереализацията? Нямах спомен от това което бях изипитал  Тогава разбрах, че съм излязъл от тази мисловна яма. 
Всеки терапевт вси има метод за справяне с ОКР, следвайте терапевта си и неговите техники. И най-важното има изход! 
 
 
 

Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти.
Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово.  
Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш.
Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация
Като трета запиши се  на  танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив.
Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се!
Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите.
П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!

Като при пиенето е. Когато си бил пияница, не може с малко, не може умерено. Нужно е да се разкара напълно. Има възстановяване. Има и риск, точно както при пияниците, дори след година отвъд зависимостта, ако се подведе човек по автоматичната мисъл: "Е, какво толкова, само малко...", да се задейства биохимично, психично и поведенческо подхлъзване обратно в порно запой. Затова, будност и сила духа! 
 
Препоръките са за поне три месеца пълно въздържание. През това време рецепторите в мозъка се възстановяват, потентността се връща - въобще, животът се връща. Оказва се, че дотогава си мъждукал. Тогава секс, любов, приятелка, активна кариера, спорт - всичко става не само възможно, но огънят отвътре тласка към мощно развитие. 
 
Абсолютно. Ставаш естествено смел. Ставаш автентично себе си. Спираш да четеш пик ап бля бля, тогава не ти трябват - спокоен си, излъчваш сила, знаеш какво искаш знаеш как да го постигнеш. Не ти гониш жените, а те теб. 
 
- Имам една 80 страници статия по темата. В нея давам три стъпки: разбиране и работа с автоматизираните мисли и вярвания по отношение на зависимостта, хипнотична и третата и най-естествена и важна, медитативна. Тя работи когато първите две са автоматизирани, вероятно през това време си минал през доста релапси - тогава става опростяване. С първите две стъпки в подсъзнанието ти вече е заложено познание, решимост, посока, мотивация, стремеж към дисциплина и към свобода. В медитативния подход просто със свободната си воля издържаш на напора на автоматичните зависими мисли. Вече си ги преобразувал, визуализирал си през обрани метафори. В медитативната стъпка всичко това се свежда до едната решимост, воля, издържане смело - свободата все повече се усеща като сила, воля, мъжественост, непоклатимо намерение. Живееш силно, действаш, правиш неща, които преди са ти били непосилни, а сега с лекота - с жените, в целите си и постигането им. Появява се усещане за цялост, за нещо по-голямо - дух, Бог, жива природа и т.н. 
- Чети в ypurbrainonporn.com - не само научната част и теорията, а и практичните насоки. Гледай в ютюб нофап видеата - дават много мотивация, увереността, че много други са се справили, минали са по същата пътека, а не са нито повече, нито по-малко от теб, както и ти от тях. Просто хора. Както и ти - просто човек - затова и можеш! 
- Много важна е групата за подкрепа - в България не знам да има специално за това. Но можеш да се включиш в 12 стъпковата програма. Все е зависимост, принципите са същите. 
 

А кой казва, че е нормално всеки ден секс и на ден по 10 пъти и отново всеки ден? Освен социалната сугестия на обществото, настояващо за все повече оргазми, но затова пък все по-лишено от любов, кое друго тласка към това? Страховете, че за да съм мъж, трябва да се доказвам постоянно. Такива страхове, колкото и секс да инициират, колкото и мачо поведение да се демонстрра, са далеч от истинската мъжественост. Тя е спокойна, зряла, обичаща. Либидото при нея се проявява не само в сексуалност, но в обич, творчество, грижа за жената, топлина и здраво обожание. Аналогично с женственоста. В последните 10-на години тенденцията жената да се държи като разгонена самка, нааства все повече, отново под давлението на социалните порно сугестии. Но жената, фокусирана преимуществено в секса, губи баланса, губи любовта и идващите от нея естествени закономерности. Сваля любовта до едната страст, фините чувства до интереса, обгръщащата женска, трансформиращо сърдечна сила до вулгарното искане "дай, длъжен си ми", мотивиращото вдъхновение, способността да е муза и въздига, слизат единствено до манипулацията към още и още материални придобивки... 
Та, какви са несъзнаваните мотиви зад ежедневния многочасов секс, така масово популиран?! Дали здраво разкрепостяване, както е внушавано, или комбинация от нравствен разпад плюс несъзнавани наличности, рационализирано обявявани за нормалност в една все по-порно базирана цивилизация? 
Но, нищо против секса. Напротив! Сексът е нещо чудесно - едно от най-магичните преживявания на тази земя е. Просто и тук има мярка. А тя идва от любовта. Представи си, че обичаш бизнеса си - развиваш го активно, мобилизиран си. Около теб има много жени и всички те искат - защото така работи психиката на самката. Вижда не само теб, а сигурността, силата, социалния статус, принадлежността, които можеш да и дадеш. А разликата между жената и самката, е че жената освен всичко това, вижда и теб - сърдечността ти, духа ти, същността ти - защото тя самата има единство с тях в самата себе си. Но, приземено - развивайки бизнеса си, бидейки желан от маса жени, в теб се появява увереност, сигурност, мъжественост, която не е нужно да се доказва, а просто е там. Тогава идва балансът - не е нужно да се доказваш пред всяка самка, а всъщност пред неувереността си. Любовта е като този бизнес - средоточие на мислите, чувствата ти е, мотивира те, постоянно присъствие в теб е, което разтваря страховете, прави те естествено самоуверен. Примерът с бизнеса е само метафора - основната ни заетост (бизинес), за която идваме на тази земя, е намирането на любовта, провеждането ѝ през живота ни и въздигането му до нея. 
Само познавайки любовта, сексът се нормализира. Без нея се превръща в част от вечната страстна неудовлетвореност, в контрол над другия и манипулацията му, в жалкото нагонно, териториално себедоказване, често присъединяващо се към характерови страхове. 
Ако в двадесетте започнеш да ползваш полови стимулатори, за да нагодиш ума и тялото към неразбирането и бягането от сянката си, какъв ли би бил в 50-тте? Не съм сигурен, че прекрасна картинка. Накратко: осъзнай страховете си, разтвори ги до спокойна мъжественост, имай ясни цели, следвай ги силно. В ядрото на всичко това е любовта. Още се нарича смисъл. Няма ли го, остават само чукането, власта и парите. Обществото усилено тръби, че това е всичко. Не е - любовта е единицата, която поставена пред нулите на която и да е житейска цел и дело, включително и секса, ги превръща в трилионите на смисъла! 

Здравей! Странното е, че някой ще го нарекат криза, а други ще го нарекат пробуждане. Това е твоят реален сблъсък с времето, с живота, с екзистенциалния смисъл.  Много хора дори пропускат, дори никога не си задават въпросите, които си задаваш ти. Ако питаш мен се намираш в духовна криза. Либидото е паднало дълбоко, появили са се депресивни симптоми, което е напълно нормално. Поради факта, че си навлязъл в по-дълбоките пластове на своята психика. Депресията е едно по-здраво състояние от тревожността и постоянното люшкане нагоре и надолу. Това състояние, в което си е една крачка напред към твоето развитие. Тук говоря за духовно естество. Мари фон Франц дори пише, че в едно такова състояние най-лечебното е просто да продължиш да копаеш надолу и току виж един ден се е появила някоя идея или импулс за творчество, който не си подозирал дори, че притежаваш. За това моят съвет е продължавай да търсиш. Ти си в етап на търсене. Навлизаш в години, в който от чисто астрологическа гледна точка се предвещава осмисляне и трансформиране на живота. Тук можеш да прочетеш книгата на Лиз Грийн "Сатурн. Нов поглед към един стар дявол", препоръчвам ти също книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Ще Почерпиш доста опит от това. Ти нямаш нужда от хапчета, ти имаш нужда просто да разбереш смисъла на своето състояние, а той е някъде там. И един ден можеш да се събудиш и да погледнеш с нови очи светът и този свят макар и същият да ти се струва, като че ли по различен.

Здравей! Странното е, че някой ще го нарекат криза, а други ще го нарекат пробуждане. Това е твоят реален сблъсък с времето, с живота, с екзистенциалния смисъл.  Много хора дори пропускат, дори никога не си задават въпросите, които си задаваш ти. Ако питаш мен се намираш в духовна криза. Либидото е паднало дълбоко, появили са се депресивни симптоми, което е напълно нормално. Поради факта, че си навлязъл в по-дълбоките пластове на своята психика. Депресията е едно по-здраво състояние от тревожността и постоянното люшкане нагоре и надолу. Това състояние, в което си е една крачка напред към твоето развитие. Тук говоря за духовно естество. Мари фон Франц дори пише, че в едно такова състояние най-лечебното е просто да продължиш да копаеш надолу и току виж един ден се е появила някоя идея или импулс за творчество, който не си подозирал дори, че притежаваш. За това моят съвет е продължавай да търсиш. Ти си в етап на търсене. Навлизаш в години, в който от чисто астрологическа гледна точка се предвещава осмисляне и трансформиране на живота. Тук можеш да прочетеш книгата на Лиз Грийн "Сатурн. Нов поглед към един стар дявол", препоръчвам ти също книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Ще Почерпиш доста опит от това. Ти нямаш нужда от хапчета, ти имаш нужда просто да разбереш смисъла на своето състояние, а той е някъде там. И един ден можеш да се събудиш и да погледнеш с нови очи светът и този свят макар и същият да ти се струва, като че ли по различен.

Вярно е, живота ти е минал...и нищо не си постигнал.На 27 аз завърших медицина и започнах работа.Но, имах две деца и ...не се и замислях дали жита ми е смислен или не е ,
Всичко е в социалната среда. Тя създава усещането за смисъл.

Самото формулиране на заглавието на темата, както и целият самосъжалителен рев говорят, че има да бъде вървян път. Хората са ти казали много добри насоки за този път. Дори само едното препрочитане постовете на Инес и Стефан редовно, с влагане на акълче и свързване на когнитивни и емоционални тички, вече може да ти даде много. 

Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме,  не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото  в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
 

От тук написаното, както и от заглавието става ясно, че подхождаш с недоверие. За мен това е основното, което има да се разрешава. Ти си в постоянно стягане и отхвърляне - а да получиш, това идва от Отпускането. Ти не Допускаш до себе си, пазиш се под дебела черупка като охлювче. И съответно това те мъчи. Задай си въпросите:
- Какво ще стане, ако оставя черупчицата си и изляза? 
- Какво ще стане, ако казвам и правя ТОЧНО ТОВА, което искам, без да има значение кой какво, как и дали го приема? 
- Към кое/какво и кога имам доверие? А към кое/какво и кога, в какви ситуации не? 
- Кое кара моето доверие се топи? Аз имам ли отговорност за тази динамика? Мога ли да ѝ повлияя? 
 
Писала си, че искаш да се оттървеш - да, така функционира света днес, режем части от себе си, тъпчем се с хапчета, пием алкохол или хапваме сладичко, за да се чувстваме добре. "Искам да съм щастлив!" е главна цел. А лошичкото и трудничкото да си ходи форевър. Да, но в нас има МНОГО за обгрижване, за забелязване, не са само щастието, радостта.
Писах наскоро един текст, бях много Долу на колелото на живота, което винаги си се върти безспир, в момента на писането му. Кръстих си го "Моята кутийка с болка". Но самото му писане ме Вдигна. Защото приех. Приех това, което е, без борба и съпротива, оставих го да диша - и то си отмина като вълна. Съветвам те да го прочетеш и останеш с него известно време. С това чувство - не, не искам да се отърва. Обичам си и болката. И тя е част от мен! Уважавам я така, както уважавам и любовта си! 
Стефан ти е написал много хубави думи, много ценни, прочети ги няколко пъти поне, ще откриваш още и още в тях.

Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме,  не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото  в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
 

Здравей! Явно влизането под земята е силен отключващ фактор при теб. Да всички ние може да тълкуваме , отключването на това състояние по много начини. Но, това надали ще ти е от полза. Ако човек тръгне да се рови в психиката си ще забележи, че незабележимо нещата са започнали много преди това. И това разбира се не трябва да ни плаши, а да ни дава сила, че можем да преудолеем случващото се. Насъбрало ти се е доста. В момента изпитваш страх, тревожен си, но замисли се как това е един невероятен шанс след време да извоюваш още повече познание и свобода за себе си. Ти си на 22 и две, представи си след година, две или колкото ти е нужно, как благодарение на тази случка си сменил посоката на този живот и си отприщил вродената си смелост. Да, трудно е, изисква се усилия, но това остава за цял живот. Работа с терапевт и в последствие дори можеш да се записеш на пещерен туризъм и да преживееш слизането под земята отново, но вече с доза любопитство, кураж и обич.
Поздрави!

Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме,  не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото  в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
 

Здравей Наско,
Виждам едно противоречие в поста ти: Казваш, че искаш да промениш нещо в мисленето си (което по подразбиране е бавен процес), пък молиш за спешен съвет, който изведнъж да те отърве от страданието ти. Мислиш ли, че може да намериш такова решение? 
Понякога, когато си в "капан" от доста дълго време, умът влиза в особен режим, и е трудно да си представи друг изход, освен "чудотворен". Но с подкрепата на някой, който е обучен да държи връзка с реалността на сложните психични процеси, можеш да откриеш и по-вероятен изход от проблема си (макар и не толкова лесен).