Stefan Grekov

Амфетамините са много коварни и много зависи как са ги "сътворили". Психиатърът е дал конкретни насоки, ако състоянието се е повторило, твърде вероятно е отново да е взел амфетамини. Говорете за вредата от амфетамините, не наблягайте на нуждата от лечение за сега. Необходимо е да влезете в неговия тон, за да ви чуе. Посетет колега работещ със зависими и нека той да  ви подготви как да се държите и какви са стъпките за овладяване на състоянието. Посетете го без сина си, без да обяснявате какво ще правите.

,,Вече тичам по един час без да спирам и след това се чувствам безсмъртна ,, така е защото разграждаш адреналина.
 
Адреналина-хормона стреса е причината за натрапливостите ти.Той се отделя под влияние на твоите представи за себе си и света.
Когато ги промениш, той ще  е в минимални количества и ........сбогом на натрапливостите.
Точно, тази промяна се извършва с помощта на психотерапевт.
 
 
Мисля, че така отговарям на всичките ти въпроси. Само с техники, без промяна, не става.

Здравейте,
Мисля, че стигнах дъното, имам нужда от помощ, или поне съвет – от къде да тръгна?
На 39 години съм, от Бургас. Страдам от ПР от 20 години, понасям бремето на това състояние с различна тежест и ремисии във времето.
В моменти на ремисия, се надявах, че ПР е овладяно, макар че сега си давам сметка, че ПР не може да се овладее – то трябва някак да се приеме.
При мен ПР се отключи след инцидент,  дължащ се на друго мое заболяване, а именно – епилепсия. През 1997 получих тежък пристъп, бях на открито. Вследствие на припадъка имах множество външни наранявания, комоцио, разбити зъби. Най-ужасен беше моментът на идване в съзнание – дойдох на себе си за кратко, лежах в локва кръв, около мен в кръг имаше тълпа от хора - просто жертвен агнец...После не помня.
Следващите 2 години „посветих” на тежка депресия, отказ да излизам сама, избягване на места и събития със струпване на хора. Естествено – антидепресанти.
Няма да описвам промеждутъка от  2000-та до сега, както споменах,  с различна успеваемост „закрепях” положението. В този период от време загубих и двамата си родители. Стрес в изобилие, къде изразен, къде подтиснат.  Добавих още едно заболяване към коктейла – автоимунен тиреоидит на Хашимото. На фона на Епилепсията и ПР,  Хашимото ми се стори само като „точка в здравния статус”   - неглижирах го, но се оказа, че болестта съвсем не е за пренебрегване, тя си взема своето тихомълком. После вече е късно. Но това може би не е чак от такова значение.

Мисля /много лоша черта – много мисля/, че ПА и Епилепсията вървят заедно. Страхувам се да съм сред хора, да излизам, защото смятам, че ще получа пристъп отново. 15 години така и не го получавам, но това не пречи на мислите ми да свързват едното с другото. Лошото е, че симптомите на ПА, а именно – замаяност, слабост, дереализация, чувство за „удар” в диафрагмата се припокриват със симптомите на т.нар. аура в епилепсията. Това е моментът преди пристъп, болните рядко го усещат или имат спомен за него.
И всеки път, когато ПА настъпи, решавам, че получавам епи пристъп, ПА се засилва, не успявам да го контролирам, връхлита отново и отново...Омагьосан кръг. След това се чувствам като изцедена, нямам никаква енерия, главоболие...не знам дали е характерно състояние след ПА.

Искам да се сбогувам с ПА, нужна ми е помощ от терапевт.
Моля Ви, посъветвайте ме, откъде да тръгна? Препоръчайте ми специалист. Ако е необходимо съм готова да посещавам терапевт извън града.
Ще съм благодарна на всякакви коментари и съвети!
Благодаря !

Епилепсията е единствено тригер, нищо повече - останалото са типични тревожни преживявания, нямащи нищо общо с нея. Докато се живее в поведение и мислене на бягство, докато сме в мислене "болна жертва съм", решението е невъзможно. Добре е, че в теб вече се промъква разбиране за благодарно, приемащо и с доверие учене, което вече те насочва към качествен поглед над ставащото. В Бургас препоръчвам Мариана Вълчева и Александра Найденова - първата е неорайхианка, втората по-меко работеща, юнгианка. Успехи!

Бащата къде е? На осем и спите със сина - вече не е подходящо.
"Гласчето" идва, когато не му се прави нещо или му се иска да направи нещо, но не му стиска - тоест, собствен негов импулс е, минаващ през мисълта му, която той обаче регистрира като чужд глас, тъй като цензурира. Вероятно е, както казвате, "добро" дете, прекалено добро дете. Как го възпитавате? Когато си позволи нормалните детски глезотийки и пакости, цензурата изчезва, съответно потискането на импулса също, което свежда мислите му до нормални. Сега, потискането ги кара като под тенджера под налягане да бушуват, което ги прави гръмогласни  исякаш чужди. 

Здравей! 
Интересното е, че ти искаш помощ и съвет относно алкохола, а не относно справянето с проблемите. Това отбягващо поведение, което си създал със сигурност се отразява във всички аспекти от твоя живот. Докато разчиташ изцяло на АД, то системите ти за справяне с трудностите в живота определено закърняват все повече и все повече. Преди време си разчитал на АД, сега започваш да се съмняваш дори и в действието му и търсиш нещо, за което да се хванеш и отново да изместиш центъра на контрола си, като външен. Самото хапче ти отнема вярата, силата да се справяш с предизвикателствата, които ти носи живота, но от поста ти по нищо не личи, че ти искаш да си върнеш обратно всичко това, което ти е отнето! Помисли какво си загубил назад във времето и въобще дали искаш да си върнеш смелостта обратно!
Поздрави!

Здравей! 
Освен психотерапия е неминуемо да потърсиш и някаква мануална помощ. Масажисти, кинезитерапевти, чакръкчии, акупресура, акупунктура,  всичко това би ти било полезно, защото вратът е регулярен център, който свързва нашето тяло с главата. Вратът е мостът, по който протичат енергийните потоци и ако там има блокаж или травма, това неимуверно се отрязва на цялостния баланс.  Така че където и да ходиш, каквото и да правиш е нужна работа и на чисто телесно ниво. Разбира се спортът и активния начин на живот е хубаво да бъдат запазени, защото по този начин ти поддържаш мускулатурата активна, ставите раздвижени, кръвообръщението регулярно, изразходването на адреналина  и тнт.  Възможно е дори това твое главоболие да се засилва вследствие на напрежението от изминалия ден, така, че тук е нужно с твоя психотерапевт да отработите техники, с които ти да можеш да се справяш и отърсваш от излишния стрес. Невралгията в врата трудно може да бъде диагностициране и обикновено докторите препоръчват приема на болкоуспокояващи, но ефектът е много моментен. Вратът, плексусът, ръцете имат нужда освен от движение и от стречинг! Потърси такива упражнения,  потърси и специалисти, които могат да ти съдействат за разрешаването на проблема и на телесно ниво. В съчетание с психотерапията, която провеждаш съм сигурен, че ще имаш положителен резултат!
Поздрави!

Здравей! 
Интересното е, че ти искаш помощ и съвет относно алкохола, а не относно справянето с проблемите. Това отбягващо поведение, което си създал със сигурност се отразява във всички аспекти от твоя живот. Докато разчиташ изцяло на АД, то системите ти за справяне с трудностите в живота определено закърняват все повече и все повече. Преди време си разчитал на АД, сега започваш да се съмняваш дори и в действието му и търсиш нещо, за което да се хванеш и отново да изместиш центъра на контрола си, като външен. Самото хапче ти отнема вярата, силата да се справяш с предизвикателствата, които ти носи живота, но от поста ти по нищо не личи, че ти искаш да си върнеш обратно всичко това, което ти е отнето! Помисли какво си загубил назад във времето и въобще дали искаш да си върнеш смелостта обратно!
Поздрави!

Здравей! 
Освен психотерапия е неминуемо да потърсиш и някаква мануална помощ. Масажисти, кинезитерапевти, чакръкчии, акупресура, акупунктура,  всичко това би ти било полезно, защото вратът е регулярен център, който свързва нашето тяло с главата. Вратът е мостът, по който протичат енергийните потоци и ако там има блокаж или травма, това неимуверно се отрязва на цялостния баланс.  Така че където и да ходиш, каквото и да правиш е нужна работа и на чисто телесно ниво. Разбира се спортът и активния начин на живот е хубаво да бъдат запазени, защото по този начин ти поддържаш мускулатурата активна, ставите раздвижени, кръвообръщението регулярно, изразходването на адреналина  и тнт.  Възможно е дори това твое главоболие да се засилва вследствие на напрежението от изминалия ден, така, че тук е нужно с твоя психотерапевт да отработите техники, с които ти да можеш да се справяш и отърсваш от излишния стрес. Невралгията в врата трудно може да бъде диагностициране и обикновено докторите препоръчват приема на болкоуспокояващи, но ефектът е много моментен. Вратът, плексусът, ръцете имат нужда освен от движение и от стречинг! Потърси такива упражнения,  потърси и специалисти, които могат да ти съдействат за разрешаването на проблема и на телесно ниво. В съчетание с психотерапията, която провеждаш съм сигурен, че ще имаш положителен резултат!
Поздрави!

Всеки има право на мнение, това е вашето! Ходенето постоянно  при различни терапевти, до голяма степен обезсърчава човека, като заражда в самата му вътрешност една дълбока несигурност и недоверие, което се проявява при към всеки следващ терапевт! Обратната ви връзка е поучителна особено  в последните си редове, че всеки може да си помогне стига сам да реши...! Дори и за това си заслужава да бъдете благодарен на хората, при които сте ходили, защото може би по един или по друг начин те са ви спомогнали да осъзнаете това! До колкото мнението за терапевтите...то си е лично ваше, вие имате право на него, но дали мнението ви е да уведомите хората за терапевтичната работа, която провежда всеки отделен специалист или пък вашето желание е насочено към вашето его и това, че никой на този свят не може да помогне на човека във вас.....Всички имаме нужда от помощ, не го забравяйте, а докато сте човек или поне докато твърдите, че сте такъв, то вие сте един от нас :))Малките, нуждаещи се от помощ хора, в един или друг аспект от живота си!
 Относно работата на терапевтите всеки помага с каквото може, до колкото може  и до където вие му позволите, да ви  помогне! Аз мога да споделя няколко думи за Орлин. Определено човечен човек е ,странен по своему, но е сърцат и отдаден на професията си, която работи с любов! А това лекува най-много, той все още е запазил някакво достойнство на професията, работи на прилична, ниска съобразена с доходите на обществото,, ако може да се направи такава съпоставка...но таксата му е занижена т спрямо уменията, които притежава и прилага в работата си....За  Тенчев не мога да кажа нищо не го познавам....
Пиша тази обратна връзка не само като  клиент и  приятел на Орлин, а и като негов колега!
Поздрави!
Стефан

Всеки има право на мнение, това е вашето! Ходенето постоянно  при различни терапевти, до голяма степен обезсърчава човека, като заражда в самата му вътрешност една дълбока несигурност и недоверие, което се проявява при към всеки следващ терапевт! Обратната ви връзка е поучителна особено  в последните си редове, че всеки може да си помогне стига сам да реши...! Дори и за това си заслужава да бъдете благодарен на хората, при които сте ходили, защото може би по един или по друг начин те са ви спомогнали да осъзнаете това! До колкото мнението за терапевтите...то си е лично ваше, вие имате право на него, но дали мнението ви е да уведомите хората за терапевтичната работа, която провежда всеки отделен специалист или пък вашето желание е насочено към вашето его и това, че никой на този свят не може да помогне на човека във вас.....Всички имаме нужда от помощ, не го забравяйте, а докато сте човек или поне докато твърдите, че сте такъв, то вие сте един от нас :))Малките, нуждаещи се от помощ хора, в един или друг аспект от живота си!
 Относно работата на терапевтите всеки помага с каквото може, до колкото може  и до където вие му позволите, да ви  помогне! Аз мога да споделя няколко думи за Орлин. Определено човечен човек е ,странен по своему, но е сърцат и отдаден на професията си, която работи с любов! А това лекува най-много, той все още е запазил някакво достойнство на професията, работи на прилична, ниска съобразена с доходите на обществото,, ако може да се направи такава съпоставка...но таксата му е занижена т спрямо уменията, които притежава и прилага в работата си....За  Тенчев не мога да кажа нищо не го познавам....
Пиша тази обратна връзка не само като  клиент и  приятел на Орлин, а и като негов колега!
Поздрави!
Стефан

Всеки има право на мнение, това е вашето! Ходенето постоянно  при различни терапевти, до голяма степен обезсърчава човека, като заражда в самата му вътрешност една дълбока несигурност и недоверие, което се проявява при към всеки следващ терапевт! Обратната ви връзка е поучителна особено  в последните си редове, че всеки може да си помогне стига сам да реши...! Дори и за това си заслужава да бъдете благодарен на хората, при които сте ходили, защото може би по един или по друг начин те са ви спомогнали да осъзнаете това! До колкото мнението за терапевтите...то си е лично ваше, вие имате право на него, но дали мнението ви е да уведомите хората за терапевтичната работа, която провежда всеки отделен специалист или пък вашето желание е насочено към вашето его и това, че никой на този свят не може да помогне на човека във вас.....Всички имаме нужда от помощ, не го забравяйте, а докато сте човек или поне докато твърдите, че сте такъв, то вие сте един от нас :))Малките, нуждаещи се от помощ хора, в един или друг аспект от живота си!
 Относно работата на терапевтите всеки помага с каквото може, до колкото може  и до където вие му позволите, да ви  помогне! Аз мога да споделя няколко думи за Орлин. Определено човечен човек е ,странен по своему, но е сърцат и отдаден на професията си, която работи с любов! А това лекува най-много, той все още е запазил някакво достойнство на професията, работи на прилична, ниска съобразена с доходите на обществото,, ако може да се направи такава съпоставка...но таксата му е занижена т спрямо уменията, които притежава и прилага в работата си....За  Тенчев не мога да кажа нищо не го познавам....
Пиша тази обратна връзка не само като  клиент и  приятел на Орлин, а и като негов колега!
Поздрави!
Стефан