Aleksandra Ivanova

Здравей,
Включвам се, защото имах същия проблем. В първи курс в университета бях абсолютно същата. Описаната картина беше преживявана преди всеки изпит.  Всичко идва от страха да не се изложим. Какво ще си кажат преподаватели, колеги и хората изобщо.Единственото лекарство тук е да спре да ти пука. Позволи да се излагаш и да те късат на изпити. Прави най-доброто, на което си способна, но приеми, че има вариант да не се получат нещата и това не е краят на света.Наистина и да те скъсат на изпит, не е фатално.Няма да си първата, няма да си и последната. 
От опит знам, че когато спре да ти пука всички неща, които описваш, спират да се случват.
Успех! 

" Исках, човекът- терапевтът да ме усети и да не ме приема като поредния клиент. Може би гледам всичко така, романтично,преди дори повече...Може би не трябва, не знам.  Исках наистина да усетя, че вижда там, където аз не смея или не мога. Ако щете дори, да му е интересно, да има желанието да види какво ще излезе от мен. Да е специално. Не че всеки случаи не е сам за себе си такъв, но...така го чувствах, защото не съм просто кипнала от много стрес. А беше толкова...обикновено. После трябваше да замина и нямаше как да продължа, но и не исках."
Това, което казваш, е изключително важно. Именно това взаимно дълбоко приемане, това искрено вникване, интерес, внимание, обич и грижа - те правят терапията, те подлежат ефективността на какъвто и метод и каквото и да се ползва! Благодаря за това ти споделяне!

Здравей,
Ще си позволя да се включа с личното си мнение. Всичко зависи само и единствено от теб. Продължителността на терапията зависи преди всичко от твоята мотивация и готовност за работа по справянето с проблема.Ако нямаш лична мотивация, дори най-добрият терапевт в света не може да ти помогне. Промяната на средата също е нещо, което зависи само от теб. Добрата терапия помага да промениш мисленето си. 

Здравейте,
Написаното по адрес на Орлин Баев ме изумява. Имам съвсем противоположни впечатления от него и от работата му. Аз съм от хората с комплексни проблеми, които се бяха навързали сериозно. Освен това, имах своите предразсъдъци и страхове по отношение на психотерапията. Бяха ми казвали, че съм безнадежден случай.
Това, с което Орлин Баев успя да спечели доверието ми е именно силно индивидуален подход, основан на разбирането на моите лични интереси и търсения. Не съм била поставяна в рамки и етикети, по никакъв начин или повод. През цялото време съм се усещала абсолютно спокойна и свободна. Диалог винаги е имало, при това спокоен и открит. Мотивацията ми не е била постоянна и в такива моменти, когато не е била на ниво, винаги съм имала подкрепата му. 
Не мога да се съглася, също, че работи само с проблема, който е поставен като диагноза, без да се търси дълбочината и първопричината, защото при мен се оказа, че причините за нещата са съвсем различни от това, което изглеждаше на пръв поглед.
Имайте предвид нещо друго: всеки терапевт може да помогне толкова, колкото човекът му позволи.