ValentinaKhristova

Това, че човек "иска" нещо, не означава че ще го получи някога или че то е добро за него и му е необходимо. Да се чувстваш сигурен в несигурността си е много по-отблагодаряващо се отколкото измамната сигурност на ума. А това кой за какво тръгва да развива интуицията си и в крайна сметка за какво му служи са различни неща.

Ако психологията е "наука за душата", но съществуването на Душата не е научно обосновано и доказано, тогава доколко е възможно да бъде само наука, без езотерика? Ако науката се състои от учени, които са хора, следователно (най-вероятно) притежават душа и съзнание, които са свързани с Висшето Съзнание/Източник/Космос/Вселена, доколко науката им е "просто" наука? Въпросът се усложнява, ако приемем някои езотерични хипотези, които твърдят, че всички тайни на света, които се откриват пред учените, се случват тогава, когато Вселената/Източникът го позволи и доколкото го позволи и под формата, която позволи Наука или езотерика - може би зависи от същността на този, който пита - който наблюдава (ако приемем квантовата теория за истина)...

Напълно съм съгласна. Всъщност точно тази "сигурност" понякога може да ни вкара в големи филми "I am ignorant of absolute truth. But I am humble before my ignorance and there in lies my honor and my reward." Благодаря за окуражителните думи.

Модераторска бележка: Темата е отделена от тук. Ами мен опитът ме е научил, че човек никога не може, а и няма нужда да е на 100% убеден в нещо... защото понякога животът задава други нови посоки и правила на играта Така че относно таланта - надявам се, така ми изглежда, но животът си знае най-добре работата... неговата дума винаги е последната във всеки случай вярвам, че всеки рано или късно може да открие своята функция в голямата картинка, ако продължава да търси и е отворен за отговорите, които идват под една или друга форма Що се отнася за комерсиализма - той е навсякъде, защото системата му го позволява и дори толерира... Евала на тези, които успяват някак да оцелеят и да се развиват въпреки нея... и да следват истината на сърцето си, а не интересите. Тези хора са източникът на вдъхновението и промяната...

Благодаря и за двата отговора, най-вероятно ще се насоча към НБУ, ако все пак ме устрои продължителността и формата на обучение, които тепърва ще изяснявам по телефона. Защото докато уча се налага и да работя, а това малко или много усложнява нещата " На 26 сте - мислите, че сте закъсняла ли?" Г-н Баев, разбирам съображенията ви, мисля не толкова, че съм закъсняла, колкото ме е страх, че на повечето места ще ми изгубят времето с повърхностно обучение и никакво практично приложение на наученото, както стана първия път в ПУ, а все пак времето е ценен ресурс, който е добре да се използва мъдро. Вие самият споменахте, че "В почти всяка лекция и предмет, осъзнавах, че собствените ми знания и умения са по-обширни, задълбочени и осъвременени." Не претендирам, че имам кой знае колко натрупани стабилни теоретични знания, а по-скоро че просто ми се отдава това, към което съм се насочила. Естествено не подценявам знанията, те са задължителни, стига да са на ниво, а не да са под форма на евтина симулация на преподаване Затова нещата, които ми написахте и които съм чувала за НБУ ми звучат доста по-добре от останалата българска образователна реалност, затова ще продължа да проучвам в тази насока. Благодаря още веднъж!

Здравейте, току що се регистрирах във форума и виждам, че има много качествени, интересни и много полезни теми със стойностно съдържание. Нямам търпение да го разуча по-обстойно Понеже видях, че тук на повечето въпроси се отговаря адекватно, реших да се обърна за съвет към вас (видях, че има и други подобни теми, но са или от преди доста време и не знам до колко написаното е актуално, или не са точно това, което искам да попитам). На 26 години съм и съм завършила Международни икономически отношения в ПУ. Истината е, че записах тази специалност, защото на 18 съвсем не знаех какво точно искам да правя и защото нямах понятие какво точно ме очаква:)) , но в последствие, след като работих малко по специалността си, осъзнах, че изобщо не желая да се занимавам с това и че винаги съм искала да се занимавам с психологическо консултиране, но просто не съм го осъзнавала досега (много търсения на себе си, изучаване на системи за самопознание и духовни практики, както и астрология, ми помогнаха да достигна или по-скоро да се върна към този извод). Реших в крайна сметка да послушам вътрешното си усещане, независимо колко трудно ще ми бъде занапред и дали ще се окаже правилния избор, и да запиша магистратура по психология и след това всички необходими специализации и практики, за да мога практикувам легално:)) така, че моля, не си правете труда да публикувате пост, ако ще се опитвате да ме разубеждавате с доводите "всеки втори вече иска да става психолог", "то ако било толкова лесно" и т.н... наясно ми е, че ще мина през деветте кръга на ада :)) Въпросът ми е чисто практичен - след като очевидно имам пропуски, тъй като нямам бакалавър в съответната специалност, кой университет бихте ми препоръчали вие, който би ме подготвил най-добре (поне сравнително спрямо другите) и би запълнил пукнатините (знам, че ще трябва да чета много допълнително, че само университета с нищо няма да ми помогне, че трябва доста да наваксвам, всичко това го знам)? В моя случай СУ отпада, тъй като вече ми казаха, че не приемат неспециалисти в магистърската програма. В ПУ никак не ми се иска да записвам, макар че там има и Консултативна, и Позитивна психология като специалности. Но нивото на преподаване по Икономика беше толкова ниско, че ако трябва пак да минавам през същия този фарс... струва ми се, че няма смисъл. Идеята е, че искам да е някъде, където ще мога да имам повече практика, а не просто суха теория и където ще завържа качествени контакти, които може да са ми от полза. Иначе след това при всички положения, както споменах, ще продължа и със специализациите... Някакви идеи?