Pramatarova

Ще цитирам тук д-р Първанов: "Ами като те е страх, как няма да е страшно" Когато престанеш да се плашиш, това, което преживяваш може да ти се види всякак: от неприятно, през неутрално, та чак до, дай Боже, комично.
Темата малко заприлича на урок в пети клас, когато ни караха всеки със свои думи да преразкаже урока. Така и тук, всеки повтаря по различен това, което вече е било казано преди него. За да не остана по-назад ще дам и моята интерпретация.
Може и да не съм права, но така, както аз ги виждам нещата, стресът е физиологична реакция на тялото спрямо външната среда и тя е универсална т.е. тялото на всеки човек реагира по един и същи начин, когато сме стресирани (друг е въпросът, че някои имат по-висока устойчивост спрямо стреса, в сравнение с други). Ако е само стресът, можеш да го бориш механично - чрез спорт, медитация, осигуряване на достатъчно време за почивка, даже и чрез секс ако щеш. Страхът, от своя страна, е емоционална реакция. Нашата лична емоционална реакция. Докато не разбереш, че ти си отговорна за нея и че тя не е нещо паднало от небето, а е в резултат на твои грешни представи и изкривен начин на мислене, няма как да излезеш от омагьосания кръг, в който сама си се вкарала.
Надявам се скоро да пишеш с добри новини!

Това което наричаш ,,махмурлук,, е самият стрес.Алкохола е клетъчна отрова и психоактивно вещество.Той предизвиква стрес в мозъка.Това е.Същото прави и марихуаната, в по-малка степен и никотина.

Обичта е избор.Тя е разумен избор да се грижиш за някого , приемайки го такъв, какъвто е.
Прочети това-
По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза:

-          Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мис­ля, че вече не се обичаме. Какво да направя?

-          Чувството е изчезнало, така ли? - попитах.

-          Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя?

-          Обичай я - отговорих.

-          Вече ти казах, че не я обичам.

-          Обичай я.

-          Нищо не разбираш. Чувството го няма.

- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е до­бър повод да започнеш да я обичаш.

- Но как се обича, когато не обичаш?

- Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвър­ждавай я. Готов ли си да направиш всичко това?

Любовта е една от най-красивите думи в литерату­рите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действител­ността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си.

Проактивните хора превръщат любовта в дейст­вие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, се­беотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любов­та е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена.
 
С.Кови ,,Седемте навика на високо ефективните хора,,
С една дума, не го обичаш.

Продължавайки в тона на Георги ще добавя думи на Роло Мей - Свободата е способността на човека  да вземе в ръце своето развитие.
Виждайки как се развива темата имам две предположения : или не искаш свободата си или много те е страх да се срещнеш с нея. Не знам защо масата хора с тревожност си причиняват това. Виждаш, че си зле и не можеш да се справиш сама. Тук има внимание, но то е неефективно за твоето справяне. Ако аз не се чувствах добре нямаше да стоя и минута в размисли, щях да намеря бързо как и чрез кого да си помогна. Може една, две врати да се затворят пред мен ... ще почукам на трета, няма нищо лошо и страшно в това. 
Продължавайки да пишеш в тази тема подкрепяш бездействието си, както ти, така и други пишещи с месеци, без никакво развитие по случая. Има хора на които постовете тук помагат трайно, но в повечето случаи постовете са само насока за работа, те не са достатъчни. 

МОМИЧЕЕЕЕЕЕ  
Май, аз ще полудея от повтаряне на едно и също.

Ако и за миг допусках,че са ,,ненормални,, веднага бих те посъветвал да потърсиш психиатър и започнеш медикаментозно лечение.

Добре до6ла  при живите хора.Ти наистина ли не зне6,  че ние хората, сме честото така? Близки нямаш ли да ти го кажат?

Не, най-  вероятно се дължи на намеса на извънземни.те са доста досадни и понякога обичат така да се майтапят с нас.Не им обръщай много внимание.

Не се опитвайте да избягате от "проблема" ! Не знам дали си давате сметка, но страхувайки се от вашия страх вие неосъзнато постоянно бягате от него. Ако отидете да си "излеете" един куршум може и да ви помогне до някаква степен, но това е на базата на ритуала и самовнушението. Вие ще отрежете едно дърво, но няма да го изкорените. Подхода ви е грешен, защото защитните реакции на нервната система действат пряко насочени към проблема, а той в случая е пряко насочен към страха. Наливате бензин в огъня с други думи казано. Ако те гони мечка в гората няма ли да се помпаш с още адреналин и кортизол за да избягаш все по-бързо ? В случая обаче бягайки от страха си, бягате от себе си. Както и когато кучето бяга от опашката си. Аз също бях много наплашен от страха от полудяване. Не можеш обаче да избягаш от страха си. Когато се намираме в силен страх, адреналина и кортизола в тялото ни ни вкарват мисли свързани с най-лошия сценарии, за да можем да се спасим от опасноста. Тези мисли обаче са доста абсурдни в 99% от случайте ( доказателство сега, ще намериш в мисълта, че все пак има 1% вероятност страха да се материализира,  както тревожният би отбелязал.) Аз лично се удивлявам всеки път в невероятния животнски инстинкт за самосъхранение който ние всички хора имаме. Ехх 99% шанс да съм ОК, но тоя 1% леле, ами ако този 1% се реализира, майко мила..... Ето го невероятното доказателство, че ти пазиш себе си напълно, като си на щрек и за най-малкия детайл.  Заобичай себе си, затова, че се пазиш толкова успешно, заобичай себе си, защото ти пука и за останалите които обичаш. Ето даже сега в момента се сещам, че е имало моменти в които съм се страхувал, че не съм давал достатъчно любов на близките ми и ,че съм се обвинявал затова. Това какво означава ? Ами, че имаш нужда да даваш повече любов, но към себеси. Ние винаги се ориентираме към най-добрия спред нас ход. Ако грешим то го осъзнаваме след това, но преди това сме дали най-доброто на което сме способни. Нека не се обвиняваме затова, че сме тревожни. Не се обвинявайте ако сте се подавали на страха. Всеки се подава, важното е да свикнем с него и да го заобичаме, защото той ни пази.

И аз бях така и все още НА МОМЕНТИ. Просто трябва да спре да ти пука! Всичко това, което си описала в цялата си тема ми е познато до болка и знам през какво преминаваш - казвам ти, това е един филм, в който сама се вкарваш и го поддъраш. Това е като една социална тревожност според мен, която и аз благодарение на това състояние получих като "бонус". Просто сме поизгубили себе си по пътя на съзряването ни, но това означава, че ще открием себе си вече израстнали. Има моменти, в които си мисля същото "Как звуча? Ще имаме ли за какво да си говорим? Ще иска ли пак да говори с мен?" и т.н. И в последствие се усещам и вече си задавам друг въпрос "Има ли значение?" Отпусни се, всичко си е нормално, просто тревожността ти те държи в оковите си и само с позитивизъм и релаксация ще ги разбиеш! Ти си си абсолютно добре, мислите ти не са. 

Блис!  Ами, да - преди 11 години, когато намерих този форум, също като при теб ми помогна много. Дори тук оформих стил на писане, начин на изразяване и разсъждение - така че, разбирам те! Благодаря ти за благодаря-то най-сърдечно! 

Така е. Самият факт, че човек се притеснява от психоза и лудници показва, че психоза няма

Орлин, изчервявате ме за втори път тези дни и смятам да ви го върна  Редно е аз да благодаря. Може да не се включвам често, но наистина чета редовно форума и всеки път откривам в него нещо, което ми помага да си изясня някои неща за себе си, както и нещо, което да ме провокира да си задам нови въпроси. Нещо повече - това пространство ми даде възможност да върна в живота си творчеството под някаква форма (нещо, което отдавна усещах, че ми липсва), както и да споделя опита си (нещо, от което също имах нужда). Така, че благодаря на вас за красивите и поетични описания на човешката душевност, на д-р Първанов, за това, че всякога успява да обясни с думи прости кой е верният път, на Георги Бладжиев за чувстото за хумор, както и на Диляна Колева за това, че винаги е толкова стегната и точна в отговорите си. Бъдете здрави!

Споко, всеки ден общуваме с хора с твоята настройка - не ни писва лесно. Въпросът е, че не става с логическо разубеждаване. То е само старт. Нужен, но само старт. Ето, прочела си, но след малко пак ще се обади нещо и пак се появява "Дали не полудявам?, Дали не е някоя болест?, Лекарят как е сигурен?..." Става с осмеляване! Със смело "скачане" в липсата на убеждаване, директно в страха. Отначало меко, в медитация/ хипнотерапия, а след това все по-преживелищно, в поведенческа работа, психотеатър, умишлено себепредизвикване с различно отношение... 

Благодаряяя, благодаря! Много ме успокоихте! Прекрасни думи, наистина. На мен също ми писна от самата мен, не само на вас. Какво да се правя вече, не знам. Ето, сега като прочетох този пост, се успоих, но знам, че мине ли известно време, пак ще почнат филмите. Всяко малко нещо по-необичайно в мен, вече ми се струва ненормално и това ме води сещате се до коя мисъл. Скоро отивам в София и мисля да почна терапия. Е, тогава пожелавам на вас, и на себе си най-вече да се отървете от мрънкането ми!

Ох, сърце юнашко не трае вече...  Чета форума редовно и имам чувството, че страхът от полудяване е лайт-мотив във всяка трета тема (поне). И макар да смятам, че в този случай е кауза пердута, ще кажа две-три думи адресирани към всички четящи, като човек, който хем е преживял най-големия страх на пишещите т.е. психоза, хем има някакъв съвсем скромен опит с тревожността.
Та, едно да знаете от мен: първото условие да си луд е да си на 100% убеден, че си нормален. Имате ли и най-малкото съмнение, че може би сте луди, спете спокойно - значи със сигурност не сте. Разберете, че за лудост говорим не тогава, когато ти твърдиш, че си луд, а целият свят те убеждава, че не си, а тогава, когато целият свят ти казва, че си луд, а ти твърдиш, че си нормален. За мен това е голям парадокс - опитваш се да извадиш от сто кладенеца вода, за да се самоубедиш, че си луда, а всъщност моментът, в който психотичния човек се убеди, че е луд, бележи началото на неговото оздравяване, а не на започването на пристъпа. Основната причина преживяванията ти да те се струват толкова плащещи, е че ти ги квалифицираш като нещо, което е в разрез с действителността, а за психотичния човек неговите преживявания и убеждения СА реалността.
Толкова от мен по въпроса с лудостта. Сега да обърнем внимание на нашата обща познайница тревожността (не дай Боже да ми се обиди, че я пренабрегвам и да реши пак да ме посети! Пу,пу!). Е, та тя за два месеца ми разказа играта  Първо, за нея няма лекарства открити (повярвайте ми пробвала съм почти всичко, което се предлага на пазара - н я м а!). Второ, при нея го няма безметежното излежаване в леглото, нищейки световните конспирации, няма ги лежерните разходки в парка, няма го лудешкия смях за щяло и не щяло...Има само нечовешко напрежение, което не ти оставя друг избор освен да трамбоваш като изоглавен из дома си, само и само, за да облекчиш за малко страданията на тотално некооперативното си тяло. Накрая бях толкова изтощена от цялата тая работа, че се върнах в лудницата (да, същата, в която ти трепериш да не влезеш), за да си почина още известно време и нещате пооправиха. И това ако не е ирония
В допълнение към двете състояния, които описах, имах и депресия, която се застъпи с тревожността и продължи след нея, както и друг бонус - натрапливи суицидни мисли. Та, ако ми се наложи да избирам, кое от тези четиритяхто да изживея отново, гласувам с две ръце за психозата. Съвсем сериозно!
И представете си изненадата ми, когато открих този форум и започнах да чета темите на хора, които живееха месеци, години или дори по-голямата част от съзнателния си живот, изправяйки се лице в лице с тревожността  и натрапливосите ежедневно и дори ежечасно, хора, които в моите очи бяха герои....представете си изумлението ми, когато открих, че тези същите хора се страхуват от една най-обикновена психоза...или пък от това да не влязат в лудница..Пфу!
И като дойдохме на въпроса за лудниците да ви питам - извинявайте, ама какво точно си представяте, че се случва в психиатриите? Като човек, който има четири престоя общо в две различни болнични заведения, мога да ви уверя, че няма да срещнете нито яки санитари разнасящи дебели спринцовки със съмнителни субстанции, нито буйнстващи пациенти в усмирителни ризи. Това, което ще видите са хора, също толкова объркани, отчаяни и уплашени като вас...и ако имате късмет и сте отворени към тях ще станете част от един малък, чудат и много сплотен колектив, от който може да научите, хм, интересни неща
С това се изчерпват моите разсъжедния по темата. А сега искам да се обърна конкретно към авторката на темата - Pramatarova, въпреки че не започнах този пост особено любезно, искам да знаеш, че те разбирам. Била съм на твое място и знам колко е трудно. Всъщност в периода на тревожността бях още по-голямо мрънкало и от теб   Но хората тук, както специалистите, така и тези, които са минали през състоянието са ти дали прекрасни съвети. Те обаче няма как да извървят твоя път вместо теб. Сведи ровенето в интернет само до тази тема и няма да сгрешиш. И ДЕЙСТВАЙ!
Успех!

Здравейте, благодаря за отговорите, но защо като четох за симптомите на шизофрения, на места пише, че началните симптоми са страх от побъркване, загуба на контрол и депресия. Това не спира да ме плаши. Може ли някой да ми обясни дали е вярно това, което съм прочела?

Е, при тревожността, какво мислиш е основното? Нито минута спокойствие.

Благодаря! Аз лично различавам понятията "пука ми" от интересувам се. На мен ми пука, когато се пропукват моите позиции и аз се подчинявам на мислите на другите около мен. Ако аз сама достигна до същата мисъл осъзнато, тогава аз променям вътрешно и себе си, развивам се. Ако аз променя, защото другите осъждат или смятат за правилно нещо различно от моята позиция, това е конформизъм. Аз го правя, за да спрат да ме осъждат или за да заслужа похвала. Така че по стария закон за зависимостта на резултатите от мотивите на дейността, всеки постига това, към което се е стремил вдействителност. 
Пример.
Майка ми упорито настоява да започна най-сетне да си боядисвам косата, защото на моите 57 г. имам кичури сивееща коса точно над челото, останалата е в натуралния си цвят. Укорява ме, че не я слушам и изглеждам по-стара, отколкото съм.  
Аз никога не съм боядисвала косата си и си я харесвам каквато е, дори и сивееща, нещо нормално за една щастлива баба. Всички фризьори, които са ме подстригвали досега, казват че почти не са виждали такава жива коса на моите години. 
Попитах възрастен брат, когото уважавам какво мисли за това, макар че отлично осъзнавах, че дори неговото мнение няма да ме застави да я боядисам. Той сякаш знаеше какво си мисля....  И все пак ми стана приятно, че има хора, които мислят като мен. 

Пий ги, ще е полезно.

Така е, моят живот е. За това, ти си гледай твоя, аз ще си гледам моя. За мен този твой коментар беше леко излишен, но пък за сметка на това предишният ти ми помогна, за което ти благодаря. Не ми е нужно повече да ми пишеш.. ако искам нещо да те питам, ще го направя на лично, пък ти ако искаш на добра воля, ми отговоряй. Благодаря ти за отделеното време, което е доста повече от това, което аз съм отделила за теб, както ти каза.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

За да приемеш страха и слабостта се иска не сила, а доверие в загубата на контрола, в безсилието на егото, през което смирение се ражда самообладанието на духа. Така че, никаква изстискана сила не се иска. 

Браво, момиче! Отговори в десятката! Преодоляла си проблемите си. Ще стане от теб психолог. И струва ми се, че вече не ние на теб помагаме, а ти на хората, които четат..... Ще се радвам много, много, ако вместо в тази своя тема, започнеш да си пишеш разсъжденията в другите теми от другите подфоруми. На всички ще ни бъде полезно да разговаряме с теб... и интересно и приятно! 

По-горе има посочени над десет статии - има доста за поглеждане...