Pramatarova

Мила бъдеща колежке  За да разбираш и помагаш на хората в беда, самата ти трябва да си изпитала нещо подобно и да си го преодоляла съзнателно. Както го е сторил моят скъп приятел Орлин  в неговата младост (сега е зрял - , не обратното на млад). Затова е толкова убеден. и ти ще бъдеш един ден. И много се радвам, че четеш, много! Само моля чети не само книги за проблемите на хората, а и такива за решението им. Искрено ти препоръчвам ако не си чела нищо от Учителя, да вземеш в ръце Извора на доброто. По думите на уважавания от мен д-р Първанов, тази книга има лечебна сила. Тя излекува и мен на времето, когато бях на ръба на пропастта.... 

Да, от много отдавна искам да уча психология, по мое желание напълно е. Много се чудех до последно, но накрая си се върнах на най-желаното от мен. В НБУ записах иначе. Надявам се, това което съм избрала, да ми помогне да преодолея случващото ми се в момента. Иначе дали се занимавам с нещо свързано с това-за подледниа месец съм изчела неща, които са свързани само с тази наука, даже в дълбочина

Да, най-вероятно най-вече се късае до социалната тревожност, защото до сега не съм заеквала от много малка и хората покрай мен, близки и познати, не са свикнали да ме чуват да заеквам и все си мисля- "сеега като ме чуят, какво ли ще си кажат, ще се откажат от мен и ей такива подобни тревоги". Също така познавам много хора, защото съм общителен човек и това заекване сега ми преобръща целия социален живот и страха от отхвърляне е много голям в мен. И сега, когато заекването се е завърнало отново, след като веднъж съм го преодоляла, означава ли, че няма да моха да го преодолея втори път?

Прочетох статията, която ми посочихте,изхледах и клипчето. Ще погледна и другите. Знам, че трябва да бъда търпелива, а това не е много по моята част, но ще се постарая максимално. Благодаря Ви ужасно много, даже искам да Ви благодаря очи в очи, а не витруално. Вие сте хората, които най-много ми помагате, наистина. С удоволствие влизам тук и чета мненията ви и даже чакам с нетърпение да ми отговорите. Мечтая и аз някой ден да стана като вас, да вдъхвам надежда на хора, които са попаднали в мрака на собствените си чувства и мисли и да им помагам да излязат от него. Бъдете здрави!

Заекването е свързано с тревожността, мила. Симптом на социалната тревожност, на страха какво ще кажат хората е. Изцяло психична е преработката му, плюс една две техники на говора (ти ги знаеш от логопеда), които също резонират с психичната работа по прегръщане на страха. Виж тези ми статии за заекването.Пиша за него, защото работата по него всъщност е работа със същата тревожност зад дереализацията и др. симптоми... Всичко в нас е навързано, холистично е... Донка те насочва прекрасно. На нас малко ни е писнало, малко сме станали сарастични понякога, попретръпнали и обръгнали сме към душевните страдания, както лекарите към телесните... Но не бива - любовта лекува. 

Мълчанието, пестеливостта в разговорите също са прекрасно качество. А няма по-ценно от умението да слушаме и  ЧУВАМЕ хората около себе си. На времето си изработих един навик - когато слушам човек (може и да не разговаря с мен), повтарям на ум това, което той ми казва, като се старая максимално да наподобя начина, по който го казва. Ефектът е невероятен. Опитай! 
А каква специалност си приета, по своя желание и интерес ли я избра и занимаваш ли се с нещо, свързано с нея?

Така е, права сте, че трябва да направя сериозна промяна в начина ми на живот и в себе си като цяло, за да премина през това и да стана един по-осъзнат, благодарен човек. Опитвам се и си обещавам на себе си да направя всичко по силите ми, за да постигна промяната. Просто нещата се случват много бързо и ми идва като гръм от ясно небе-от там идват уплаха, ужаса и всичко останало. Знам, че в момента не вярвам на себе си и това също ми се отразява на страха от загубата на контрол например. Повярвайте ми,почти всичко осъзнавам, просто ми е трудно да го усетя и почувствам, защото състоянието ми ме обърква, но ще положа усилия, за да се променя и поправя. Вие сте прекрасни хора и за няколко седмици именно от портала и от това, което съм изчела (повярвайте ми, много е, осъзнах някои неща) , просто ми остава да ги приложа и ако не успея да намеря сама пътя, в последствие ще се обърна към някой ваш колега, близо до мен, който наистина ще бъде отдаден. Ако имам нужда, ще се обърна към вас за координати, ако позволите, разбира се. Спирам да благодаря за отделеното време, защото знам, че истинската благодарност се състои в това да ви послушам и след време да ви се похваля с напредък.

Здравей, мило момиче! Ако прочетеш моята тема, ще се видиш в редовете, които аз съм изписала. Виж, все още съм жива, все още съм нормална и събирам сила да ти пиша, макар наистина да избягвам да чета темите тук. Преминах през абсолютно същото нещо - дереализацията, огромното притеснение от паметта, чувството, че дадени неща от днешния ден са се случили преди дни или седмици, страхът от полудяване и т.н. Искам да ти кажа, че всичко малко по малко се нормализира. Все още си имам моменти с дереализация, все още се притеснявам от факта, че забравям някои неща, но е хиляди пъти ПО-ДОБРЕ от преди и знам, че съм поела по правилния път. И аз днес бях на село да помагам на дядо ми и когато се прибвах вече ми се струваше, че не е било днес. Различното обаче е, че не се изплаших. Аз също бях като теб и все си мислех, че хората, с които общувам ще забележат, че се случва нещо в мен, но да ти кажа - абсолютно никой нищо не е забелязал. Успокой се. След толкова месеци прекарани в това състояние искам да те посъветвам нещо, което на мен определено ми помогна. Отпуснах се и се пуснах по "течението". Със сигурност не минава от днес за утре, но минава! Общувам с прекрасно момиче, което е преминало през същото състояние и много ми помогна! Надявам се и моите думи да ти вдъхнат кураж! Пишех всекидневно във форума и досаждах на терапевтите тук и всеки път, когато чуех "само стрес е, не можеш да се разболееш от шизофрения, или което и да е там психично заболяване" си казвах, че просто не ме разбират и не знаят какво се случва с мен.Все си мислех, че не им обяснявам достатъчно добре какво всъщност изпитвам. Но, повярвай ми, знаят! И знаят, че успокош ли се всичко малко по малко (и пак казвам не от днес за утре) ще си дойде на мястото. Ти ще си бъдеш ти, шкафчето със спомените ти ще се отвори, днешния ден ще ти се струва пак "днешен" и т.н. НЕ СИ БОЛНА! НЯМА И ДА БЪДЕШ! Просто ще станеш по-смела и силна! Пожелавам ти успех и търпение! 

Така е, права сте, че трябва да направя сериозна промяна в начина ми на живот и в себе си като цяло, за да премина през това и да стана един по-осъзнат, благодарен човек. Опитвам се и си обещавам на себе си да направя всичко по силите ми, за да постигна промяната. Просто нещата се случват много бързо и ми идва като гръм от ясно небе-от там идват уплаха, ужаса и всичко останало. Знам, че в момента не вярвам на себе си и това също ми се отразява на страха от загубата на контрол например. Повярвайте ми,почти всичко осъзнавам, просто ми е трудно да го усетя и почувствам, защото състоянието ми ме обърква, но ще положа усилия, за да се променя и поправя. Вие сте прекрасни хора и за няколко седмици именно от портала и от това, което съм изчела (повярвайте ми, много е, осъзнах някои неща) , просто ми остава да ги приложа и ако не успея да намеря сама пътя, в последствие ще се обърна към някой ваш колега, близо до мен, който наистина ще бъде отдаден. Ако имам нужда, ще се обърна към вас за координати, ако позволите, разбира се. Спирам да благодаря за отделеното време, защото знам, че истинската благодарност се състои в това да ви послушам и след време да ви се похваля с напредък.

.
 Ами поздравления - ти порастваш явно. 
Преди си общувала, както казват по нашия край "като кьорава брадва", по тийнейджърски. Сега вече имаш спирачки вътре в себе си, добри спирачки. Неувереността скоро ще се превърне в предпазливост, внимание, сдържаност, и дай-боже накрая разумност. 
А кръстопътят -ами очевидно падат капаците от очите ти - като в другата приказка - "кон с капаци" - типична за тийнеджърите е тяхната праволинейност, пълна убеденост в своята или на своя авторитет правота и непоклатимата вяра, че те знаят кое е добро и зло и имат позицията и достатъчната "умност" да отсъдят и осъдят. Другите, много рядко себе си. 
Така че това наистина са симптоми - но на излизане от бесния пубертет - радвай им се и следвай новата си интуиция. Развивай я. 

Глупаво звучиш, вярно е.И досаждаш.
Но за сметка на това си напълно психически здрава и в близките десетилетия няма да полудее6, кое не добре  за нас.Бая още ще ни досаждаш, докато ни повярваш.

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

"Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно. Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш."
Това са думи на Тодор Първанов в някоя от темите тук във форума.
Това е едно от най-смислените неща в живота ми, които успях да направя - да пусна пустия контрол. И тогава дойде спокойствието. А ако знаеш с него и колко други хубави неща...
 

А ти готова ли си за психотерапия, в която разбираш, че стресът, който преживяваш и поражда симптоми, се дължи на криво мислене, чувстване, свето и себе възприятие? След като от девет години съществуване на тази рубрика пишем за нерелевантността на пиенето на хапчета, когато човек има една обикновена тревожност, за факта, че пиенето им не само, че не я решава, а я увековечава, ти питаш тук това... Питаш го след две страници, в които ти обясняваме как мислите и емоциите ти причиняват симптомите ти, на фона на стотици теми, подобни на твоята, в която обясняваме факта, че психотерапията е това, което помага. Помага обаче, когато терапевтът е отдаден, ефективен, а пациентът съзнателен, мотивиран, разбиращ, готов за активно участие в уроците, които има да учи. Ти питаш, сякаш тревожността, правеща симптомите ти, е навехнат глезен, който трябва механично да се поправи... 
Амфетамините са били силен тригер. Сега обаче си в тревожна въртележка - симптоми - страх от тях - отбягването им - още симптоми. Затова горното важи с пълна сила! 
 

И още как .

Специално за дереализацията,ако се пуснеш по течението и и се наслаждаваш, вместо страхуваш може да си изкараш страхотно.Същото като при паник атаките е,дойде ли,уплашиш ли се става все по силно.В интерес на истината нито ще загубиш контрол,нито ще паднеш нито нищо.Имал съм случаи когато съм шофирал и дереализацията е идвала и съм имал чувството, че ще катастрофирам-е от поне 50 такива случая нито веднъж не се случи.Честно и искрено ти казвам, че избора е само и единствено в теб как ще реагираш.Отнема време,но ако си постоянна се получава, но имай предвид че няма да стане за ден,седмица месец.Трябва си време,постояннство,да вярваш,че ще успееш и да спортуваш задължително.Казва ти го като човек минал през паник атаки,дереализация и тревожности вследствие на употреба на марихуана.

Haha izvod-tova systoqnie moje bi pravi chovek mnogo po-sysredotochen, kolko i da si misli, che e napylno neadekvaten. Blagodarq vi mnogo, mili hora.

Да се включа и аз, като човек с опит в тези състояния. Последния път преди около три месеца имах такава дереализация. Знаеш ли какво направих, на терасата имам една дървена пейка направих я цялата в декупаж-облепена със плат. Правих я като насън. Сега като я гледам много е хубава. При мен хобитата много помагат. Занимавай се с нещо, даже и насила да е.
 

Поздравления за осъзнаването! Пред теб е светлина и добро сега. Минала си през тъмната зона. Сега е време да четеш и да се учиш да се грижиш за себе си във всякакъв смисъл - да станеш самостоятелна. Успех! Благодари на миналото, че е било и си е отишло като ти е оставило своите поуки. Разоравай си нивата, че скоро ще я засяваш

Момиче,.....това е дереализация, престани да се страхува от нея.Нищо няма да ти стане.Хората се друсат с какво ли не за я преживеят.Ти си късметлийка,че получаваш без никаква химия.

Не, няма проблем с очите.От стреса е.

Ами, като те е страх,че може да полудееш, как няма да те е страх?

Сега, страхът ти от полудяване, прави стреса ти.Успокои се, нищо повече от стрес не е и не може да бъде.