Jump to content
Порталът към съзнателен живот

novanova

Участници
  • Общо Съдържание

    16
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

novanova's Achievements

  1. Здравейте, не съм писала скоро. Оказа се, че моята диагноза е БАР. Сега съм на лекарства има лека промяна. Пия оланзепин и анафранил. Още съм в депресивна фаза. При мен манията се състоеше в агресия към близките и прескачашти мисли. Най големия проблем е мисленето ми. Настроенията ми се сменяха в рамките на един ден. Чудя се дали тези лекарства са най доброто за мен. Промяната е минимална вече трети месец ги пия.
  2. Да се включа и аз, като човек с опит в тези състояния. Последния път преди около три месеца имах такава дереализация. Знаеш ли какво направих, на терасата имам една дървена пейка направих я цялата в декупаж-облепена със плат. Правих я като насън. Сега като я гледам много е хубава. При мен хобитата много помагат. Занимавай се с нещо, даже и насила да е.
  3. Здравейте. Пиша Ви за да попитам дали мога да започна терапия при Вас. Знаете за моя случай. Писала съм Ви и преди. Ще опиша по подробно какво ми се е случило до момента. Аз съм от с. Сатовча в Родопите. Като дете съм била доста затворена и срамежлива. На 18г. отидох да уча химия в СУ София. На 21г. се омъжих. На 22г. се роди дъщеря ми. След това се приместихме в гр. Бургас, защото съпруга ми е от село близо до града. И от 2003 г започнаха натрапливите мисли. Първо, че дъщеря ми ще умре. После, че аз ще я нараня. Много беше мъчително. Не съм търсила помощ от терапевт-отчитам го като грешка. Най-мъчителното е , че от тогава сякаш няма любов в мен. Постепенно свикнах да живея с това. 2008г. се роди сина ми. Към него мисля, че имам най голяма вина. Не съм му дала истинска любов.Грижила съм се много, но страдам от това. Виждам си грешките до момента. И така да преди една година някъде. Със съпруга ми започнахме да се отчуждаваме. И преди коледа той изпадна в криза, която според него е била от това, че не е могло да се продължава повече така. Аз цяла година бях много нервна имахме разногласия. Той се отдръпна тотално от мен. И  аз хоп в депресия. И не мога да си избия мисълта, че трябва да се разделим.  В началото много се страхувах. Опита ми с психотерапията е съвсем малък. Пробвах с Елена Шахънска зимата по-скайп. Аз тогава бях най зле.  И след това по няколко сесии с терапевти в Бургас. Като най- дълго 5 сесии. Но ефект нямам. Никой не ми е казал конкретно  и  откровенно какво да очаквам. Или някакви обяснения и насоки.Прировила съм интернет за отзиви и от познати също ,но нямаме терапевти в града. От  3 месеца съм и на хомеопатия. Лекарства не съм взимала до сега. Не знам как съм с мотивацията. Много искам да погледна честно и открито на себе си. Знам, че ще е трудно. Мислите ми са много мрачни и едно гласче ми казва няма да се справиш. Но аз искам. Писала Ви бях и преди. Ако искате да работим съм готова. Съпруга ми е против терапия Той смята, че ако се отпусна всичко ще е наред. Но аз искам да погледна в себе си, дължа си го и на децата също. Благодаря. Чакам отговор.

    1. Диляна Колева

      Диляна Колева

      Здравейте, в събота 2 юли от 11.00 часа представям безплатен семинар на тема "Да възпиташ син, да възпиташ дъщеря. Как да поставяме граници, а не наказания" в г. Бургас. Заповядайте на семинара, ще се запознаем, ще поговорим и ще преценим как да процедираме. Темата е интересна и има какво да ви заинтригува и да ви бъде полезно. 

      Адресът е  гр.Бургас, Централният офис на сдружение "Младежки глас" - ул.Фердинандова 2А, ет.2  , ако не се ориентирате обадете ми се на тел. 0878510963

      До скоро!

      Поздрави Диляна

    2. novanova

      novanova

      Добре, ще дойда. Благодаря

  4. Ох, май сте прав д-р Първанов. И си мисля, че по-лесно ми е да си го обясня като натрапливост, защото ме е страх.
  5. Благодаря за отговорите. Че искам 100% сигурност е вярно. И Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива също. Така се опитвам да ги разпознавам. Опитвам се да се оставям по течението и да следвам това което ми е приятно, като усещане. Благодаря Ви още веднъж.
  6. Може ли да ми дадете отговор, как да разбера кои мисли са натрапливи? В моя случай от половин година в главата ми е мисълта, че искам да се разделя със съпруга ми. Голяма главоблъсканица пада. Един ден искам, на другия не. Мъча се да ги махам, а не мога. Безразлична съм към него от което заключвам , че не го обичам. В момента отношенията в семейството хич не са добри. Пробвах терапия при двама психолози. Тези мисли въобще не ги обсъждаме. Аз незнам дали са натрапливи, приемам ги за истина.
  7. Спорта е най доброто поне за мен до сега.Пробвай да тичаш един час, ще видиш как ти се прояснява главата. А относно терапията, поне при мен нищо не изискват, това е проблема. Все едно сама съм си терапевт.
  8. И аз така си мисля, аз съм имала и преди две по страшни кризи. И сама по -добре съм се оправяла, начина ми беше спорт и действие. Което включва много излизане сред хора, работа и ангажиране мозъка с нещо странично. Така постепенно бях овладяла натрапливостите. Сега пак се отключи при стресова ситуация криза в семейните отношения. Като търся причината в миналото повече се обърках. Аз нещата които ми пречат ги виждам. Постоянен контрол над себе си и близките ми, търся одобрение за всичко, лесно се обиждам, несигурна съм. Бях спряла всички контакти и съм се съсредоточила в себе си. Така не ставам по-добре. От вчера почнах спорт, ще тичам всяка сутрин, работата ми също е за смяна, почвам да търся нова. А самите натрапливи мисли въобще не ги обсъждаме, аз незнам кои са реални и кои натрапливи. Сега ги оставям да минават, треножноста ми в момента не е много силна. Дано съм на прав път.
  9. Нещо не ми се вижда отговора. Анализираме моя характер, живота ми до сега, детството ми. Говорим си, на практика нищо невърша.
  10. Здравейте, писала съм няколко пъти във форума. С натрапливи мисли съм от доста години. Почнах терапия. До сега само си говорим с психоложката. Не съм получила никакви задачи за домашно. Само анализираме. Не знам дали не си губя времето, аз чертите от характера които ми куцат ги виждам. Като чета си мисля, че повече работа трябва да върша след самите сесии. А аз нищо не правя, казва ми само да се наблюдавам. Това ли е начина за справяне?
  11. Да осъзнаването е много важно. Сега следва път към себе си. Аз от известно време започнах да наблюдавам усещанията в тялото си. Кое ме кара да имам стягане в стомаха, кое ме отпуска. Започнах да ходя на йога и да медитирам. И това което сте писали, д-р Първанов за казването на това което мислим е много важно. Трудно е, като до сега съм се съобразявала с това което ще кажа, да не обиди хората. На мен ми е любопитно какво ще се получи. Малко ме е страх, но има и едно усещане за нещо ново и различно. И никога не е късно за промяна.И аз имам спомен за онова безгрижно усещане за радост и това ме е крепяло в най трудните моменти. Да го усети човек си заслужава да върви по трудния път.
  12. И аз минавам през, твоите стъпки. Моето положение е подобно. Е ние правим секс, но нещата са подобни. Уж съм подкрепяна от съпруга си, но между нас има много напрежение. Състоянията ми са подобни на твоите. Много години се боря с тях. Сега почнах терапия. Много неща ми се изясняват. Работата е трудна мисленето ни е заложено много отдавна. И доста работа ни чака. И аз имам вини, към децата си. Повторила съм модела на родителите си. От неуверени деца сме станали неуверени жени. ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ, както и на себе си.
×
×
  • Добави...