ivsa

лятото на 2015 се запознах с едно момче.Всичко беше добре нещата се развиха много бързо-годеж и заживяхме при неговите родители.аз не работих търсех работа той караше по 12 часа и аз бях сама.исках на квартира но той не искаше.оказа се че съм бременна.Много се зарадва.аз изведнъж на фона на всичко това изпаднах в някво състояние започнах да не говоря с него всичко беше тъпо безинтересно.плачех и забравих да спомена че по това време пиех есобел 20 и деаксит.психиятърката каза да ги спра.Момчето си пиива и няколкопъти се развикваше и ме изложи пред познати.Можи би с мето мълчание и плачене той ме питаше кво има аз не казвах какво чувствах и той се ядса и ме пита ще се ожениш ли за мен казах не.и ме изгони.техните също ме дранеха.тръгнах си.последваха заплахи да се върна да родя и да съм се махнела.още повече с изплаших.и в страха си реших да направя аборт.само аз знам какво изживях.бях го блокирала отсякъде.Но го отблокирах и той ми се извиняваше колко съжалявал.казах че съм направила спонтанен рно по късно казах истината.майка микато разбра че говоря с него започнаха скандали да ме гони при него но аз не исках защото не ми беше добре.тези разговори с него скандали с майка ми продалжиха доста месеци.през тва време ми изписаха есцитил и деаксит.заминахме с майк ами в белгия при сестрами.и от там продължих пак да го трся майка ми ми абранявяха и така до април тази година.той каза край забрави ме.сега незнем кое доведе до тази история .аз се обвинявам че заради моята депресия стана така а майка ми кава че заради неговото отношение ме е потискало и затова сее получи депресия.Нараних много хора и себе си.майка ми неможе да повярва че аз направих това.исках да съм като другите да си имам мъж дете но заради моето състояние незнам. В момента съм в малкия град без работа не се чувствам да работя всичко ми е безинтересно тъпо апатично отношенията със семейството не добри неми се говори не искам да живея постоянно имам натрапливи мисли че за какво да живея нямя смисъл и не ме радва нищо обърках си живота.нямам познати защото бях от 8 години в Бургас.оправяла съм се сама а сега имам страх несигурност;абе всичко е черно и лошо;смених психиатърката .сега пия золофт 100 и амитрипталин.почти 10 год  прекъсвания пия антидепр.Баща ми почина 2013 голям удар за мен.тази ми каза и психотерапия при Камен андонов.искам да се оправя на 33 год съм а искам без лекарства ;Моля ви посъветвайте ме как да излезна от тази коварна депресия тя ме разби .....