DilianaD

Е да, докато седиш и се чувстваш провалена няма да се случи кой знае какво в твоя полза. Знаеш ли, че тревожността обхваща огромна част от мисловните процеси и за концентрацията върху друга информация не остават почти никакви ресурси и желание.
Иначе наистина много хора лесно помнят, това което те научават за два часа на теб са ти нужни дни. Ама това се получава не защото са по-умни или кой знае колко по-специални, а защото са си изградили навици, с времето са ставали все по-отговорни. Организирането на времето, конспектирането на учебните материали е нещо което се учи, то не е даденост...
Видяла ми си мисълта за деня от началната страница на форума, точно като за теб е
"И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко 50% от тези прояви са наследствени и по закона на внушението, вие можете да ги изхвърлите. Как? Запример, някой ден нямате разположение на духа и казвате: не ми се учи днес. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си - нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: нямам настроение да уча. Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? Повтаряйте цял час наред: ще отида, ще отида... Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място... Колко пъти трябва да се повтори една дума? - Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повторение представлява един цикъл около вас и с това се обраува една сила, която дава подтик да бъде вниманието ви за или против, т.е. в положителен или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро." (Беинса Дуно)
И като допълнение, седни сега и синтезирай написаното до сега. Напиши го тук

Привет Mermaid_, ще споделя и моята гледна точка на база дълги години изкарани в абсолютно същото състояние на непомнене и неразбиране. Опитвах да уча, да чета, но нищо не се получаваше.  За книга която на пръв поглед ми е интересна, няма начин да успея да разкажа повече от две-три изречения от няколко стотин прочетени страници. История, събития, дори география - трагедия, за дати и години да не говорим... Времето минаваше, а аз продължавах да не помня и да не разбирам, въпреки желанието ми, въпреки опитите ми да успея, да мога...
Вероятно си имала някакъв период през който учението не ти е вървяло много. Може да си била влюбена, може да си била тъжна, може просто да си искала да правиш нещо различно, нормално е в такива моменти да си разсеяна. Мислите се блъскат, скачат лудо във всяка възможна посока, и ловко отбягват коловозите в които се опитваш да ги вкараш. Съответно се проваляш на изпитите и това за теб е достатъчно, за да заживееш с грешното самовнушение, че нещо не е наред. Фокусирала си се в това без да го осъзнаваш.  
Първото нещо което научих, за да започне при мен да се случва промяната беше да разбера, че самовнушението е един много мощен инструмент. Неправилното самовнушение, че аз не мога, аз не помня, аз не разбирам, много бързо пусна своите корени. За щастие намерих приятел, който упорито и постъпателно променяше тази моя погрешна нагласа. Научих се, че когато задължението се замени с желанието, тогава нещата се получават, защото желанието събужда интереса, а интереса превръща всичко в игра която играеш не заради трябва, а защото обичаш да играеш.
Когато никой на те изпитва, когато на никой не се доказваш, а се отпуснеш и четеш и учиш просто заради себе си, защото така искаш, защото така ти харесва, защото знаеш, че това ти помага, тогава информацията достига до теб по един по-различен начин, като на игра. Върни се сега и отново прочети моя пост и този на Орлин. Ако искаш можеш след това да си затвориш очите и ще видиш колко добре си спомняш всичко написано до тук. Повярвай в себе си, това ти е достатъчно.

А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията.

Исках да кажа още нещо по-темата, победата над натрапливостите всеки един може да я постигне колкото по-рано толкова по-бързо. Аз лично станах много горд от себе си след като преодолях страховете си и това ми даде огромна енергия и сила която дори не ми позволява да спа! Всичко е постижимо просто попаднах на добър психотерапевт! Благодаря Георги!

Разказвай, споделяй - ще прочетем и отговорим. 
Засега - нямаш ясен смисъл. От смисъла произлиза познанието накъде да поема, как да живея, защо да живея. Потокът на Смисъла е спиран от криви разбирания, програми и убеждения. Когато те се видят и променят, смисълът потича. А в основата му стои Любовта. Не тази от човече към човечка само, а Любовта като принцип и състояние на съзнанието. Сега я нямаш и имаш да чистиш пречките по пътя ѝ. 

Здравейте! Исках да се похваля и да вдъхна малко надежда на хората които минават през периода на личностно израстване. Аз бях отгледан от тревожни майки, баби, лели и от дете бях по-страхливичък. Това обаче много ме афектира след като имах 2 големи стресови ситуации на 14 години и оттам се започна, пр, психиатри и т.н. медикаменти почти не съм пил което е добре, предпочитах да страдам отколкото да се тровя. Имах голямо неразбиране от страна на нашите, те си мислиха че преигравам и че едва ли не съм се изнежил, това ме накара да си мълча и да стискам зъби като се правя на силен. От малък се зарибих по психологията и дори бях затрупан с книги по нлп, антъни робинс и какво ли не, опитвах да се справя сам но не стана. Бях посещавал около 2-3 психолога някои от тях си нямаха идея и след 5-та сесия когато нямах подобрения просто си тръгвах. Чел съм много постовете на д-р Първанов, Орлин Баев и те винаги са казвали какъв е правилния път за един човек да се справи с натрапливости и ниско самочувствие - психотерапия. Според критериите за добър психотерапевт от темата на д-р Първанов, попаднах на Георги Балджиев. Понеже аз уча на Острова и не мога да го посещавам отидох в София за 1 сесия миналото лято и през останалото време работихме заедно през скайп. Искам да кажа, че не е лесно! При мен самооценката беше ниска, изпитвах неувереност и страх от провала. Натрапливостите ми се увеличаваха по време на стрес от 3 фактора : изпити, адаптация в новата страна, ниската самоувереност. В терапията имаше много възходи и падения, не беше никак лесно да си променя представата на това какво е живота и кой съм аз. Отделно аз се занимавам с футбол и  при всичкия този стрес, постоянно се измарях и това ми убиваше желанието да играя. Терапията е предимно доверие в терапевта, това при мен дойде малко късно защото се съмнявах дали ще успея да превъзмогна всички трудности. Само аз и него знаем колко много въпроси съм му задал и колко недоверчив съм бил. Смелостта се развива в терапията, особено когато имах натрапливости от няколко години (основно когато трябваше да да се доказвам и изявявам пред хора). Научих се да се ценя и обичам, дори усетих как моите родители бяха също афектирани от това и започнаха да се подкрепят повече. Аз приех предизвикателството малко като аналогия на покера - всичко или нищо (положих големи усилия да възприема ново мислене, доста четене, осмисляне и действия!) Така, че искам да благодаря на всички които се докоснаха до мен и ми помогнаха, особено на Георги Балджиев. 

Е да, докато седиш и се чувстваш провалена няма да се случи кой знае какво в твоя полза. Знаеш ли, че тревожността обхваща огромна част от мисловните процеси и за концентрацията върху друга информация не остават почти никакви ресурси и желание.
Иначе наистина много хора лесно помнят, това което те научават за два часа на теб са ти нужни дни. Ама това се получава не защото са по-умни или кой знае колко по-специални, а защото са си изградили навици, с времето са ставали все по-отговорни. Организирането на времето, конспектирането на учебните материали е нещо което се учи, то не е даденост...
Видяла ми си мисълта за деня от началната страница на форума, точно като за теб е
"И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко 50% от тези прояви са наследствени и по закона на внушението, вие можете да ги изхвърлите. Как? Запример, някой ден нямате разположение на духа и казвате: не ми се учи днес. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си - нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: нямам настроение да уча. Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? Повтаряйте цял час наред: ще отида, ще отида... Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място... Колко пъти трябва да се повтори една дума? - Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повторение представлява един цикъл около вас и с това се обраува една сила, която дава подтик да бъде вниманието ви за или против, т.е. в положителен или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро." (Беинса Дуно)
И като допълнение, седни сега и синтезирай написаното до сега. Напиши го тук

Това е пътят. Да, умът е хитър и ще казва какво ли не. Терапевтът донякъде е добре да резонира със склонността му към търсене и анализиране, но в здрави граници, колкото да се проследят някои патерни, характерови заложби и посока на работа, не повече. Когато това се свърши в терапията като цяло и във всяка сесия за малко, е добре терапевтът да поведе в посока справяне. Често той "реже" безкрайните преживяния, когато надхвърлят здравата и водеща към терапевтичен резултат граница и отново насочва към справянето. Постепенно човекът сам се научава да разграничава къде свършва полезното и подчинено на духа му мислене и къде започва предъвкващата натрапливост. Анализът в терапията на ОКР има съвсем ограничено място. Да, добре е терапевтът да е вещ в анализата и в здрав вид да насочи към някои отговори на въпроса ЗАЩО - смислово наситен въпрос е и без него е скучно. Но с мярка, със здрави граници. Основната част от терапията на ОКР се провежда по следната пътечка: подходяща когнитивна интерпретация --> парадоксално намерение --> хипнотерапия и самохипноза (като домашна работа - със сесиите на психотерапевта) --> майндфулнес/ медитативно базирана психотерапия. Да, прави се и работа през тялото, психотеатър, дишане, поведенчески експерименти - но, основно работещата част е тази, която подчертах в болд. Постепенно най-главен и водещ остава базираният на медитация подход. Това е, което работи. Пиша го не само насочено към конкретното питане, но и към колегите, които знам, че ще прочетат това. Колегите, които искат да помагат ефективно и да бъдат част от решението, вместо от поддържането и задълбочаването на проблема (което е масов факт в терапията на окр). 
Успехи в по-малко аналитичната и по-фокусираната в справяне работа!

Привет Mermaid_, ще споделя и моята гледна точка на база дълги години изкарани в абсолютно същото състояние на непомнене и неразбиране. Опитвах да уча, да чета, но нищо не се получаваше.  За книга която на пръв поглед ми е интересна, няма начин да успея да разкажа повече от две-три изречения от няколко стотин прочетени страници. История, събития, дори география - трагедия, за дати и години да не говорим... Времето минаваше, а аз продължавах да не помня и да не разбирам, въпреки желанието ми, въпреки опитите ми да успея, да мога...
Вероятно си имала някакъв период през който учението не ти е вървяло много. Може да си била влюбена, може да си била тъжна, може просто да си искала да правиш нещо различно, нормално е в такива моменти да си разсеяна. Мислите се блъскат, скачат лудо във всяка възможна посока, и ловко отбягват коловозите в които се опитваш да ги вкараш. Съответно се проваляш на изпитите и това за теб е достатъчно, за да заживееш с грешното самовнушение, че нещо не е наред. Фокусирала си се в това без да го осъзнаваш.  
Първото нещо което научих, за да започне при мен да се случва промяната беше да разбера, че самовнушението е един много мощен инструмент. Неправилното самовнушение, че аз не мога, аз не помня, аз не разбирам, много бързо пусна своите корени. За щастие намерих приятел, който упорито и постъпателно променяше тази моя погрешна нагласа. Научих се, че когато задължението се замени с желанието, тогава нещата се получават, защото желанието събужда интереса, а интереса превръща всичко в игра която играеш не заради трябва, а защото обичаш да играеш.
Когато никой на те изпитва, когато на никой не се доказваш, а се отпуснеш и четеш и учиш просто заради себе си, защото така искаш, защото така ти харесва, защото знаеш, че това ти помага, тогава информацията достига до теб по един по-различен начин, като на игра. Върни се сега и отново прочети моя пост и този на Орлин. Ако искаш можеш след това да си затвориш очите и ще видиш колко добре си спомняш всичко написано до тук. Повярвай в себе си, това ти е достатъчно.

Здравей, тръгнала си в грешна посока още от самото начало. 
" В мен изникна съмнението "ще взема ли книжка или не " и този въпрос се явяваше като натрапчива мисъл и ме безпокоеше . 2 дни след това реших да потърся в интернет билкови хапчета за спокойствие и четейки листовките , "
В теб възниква съмнение, просто колебание, нищо повече. Не работиш с колебанието, не се отдалечаваш от натрапливостта, която е породена от покачване на вътрешната ти тревожност, породена вероятно от желанието ти да вземеш книжка и не допускайки никаква друга алтернатива. 
Даваш фалшив сигнал на мозъка си - болна съм  ХАПЧЕ и от тук отключваш процес. 
Сега работата е в обратен ред. Първо се третира грешния сигнал "болна съм", който е доста силен. От там започва промяна на отношението към състоянието и на финал ти пада тревожността, но със съвсем други методи. 
Не знам какво знаеш и какво не, но тук серотонина не играе никаква роля и точно заради това хапчета свързани с неговото повлияване не работят. 
Да търсиш хапче за възникнало колебание, вместо разговор, който да ти зададе различна гледна точка е стъпка номер едно към отключване на силен тревожен процес.

Справил?  
Не си се справил.Прочете вече, че в основата на соц. фобия е ниската самооценка.Страхът, че няма да се справи6 с работата си, да не би да е от висока самооценка?При човек със стабилна самооценка, такъв страх няма-той знае, че може да се справи с работата си.

Ето го твоят искрен и точен мотив /Благодаря ти/- страх ме е и искам някой да се пострахува с мен. Затова нищо от написаното не стига до теб, защото всъщност на несъзнателно ниво ти не ни питаш това. Не те интересува смъртта. 
На моята покана от по- горе, в която всъщност ти кавам: "Хей, заинтригувай ме, привлечи ме за събеседник, за участник в твоя живот." 
Първото, което направи, съвсем първосигнално беше пост, с който ми каза: "Няма да полагам такива усилия ти не ме интересуваш, аз съм важна, чуй ме, влез в моя страх и върви с мен."
Аз отказах, с молба да се опиташ все пак: Ти стигна до капитулация - "Ами не мога да вкарам никого в страха. "
Всъщност дори няма значение какъв е страха ти, той се е появил, защото ти липсва нещо, което се намира в живия живот край теб. Дали е сигурност, дали е личност или факт, който се страхуваш да не загубиш, дали е промяна, която несъзнателно те тревожи и не можеш да осмислиш или е просто житейска криза на израстването, това не мога да кажа от няколко поста във форума. Важното е, че тук смъртта няма нищо общо, животът те тревожи, вътрешно и несъзнателно имаш съпротива да влезеш в следващия епизод.
А сега въпреки, че вероятно не разбираш защо, помъчи се да ми обясниш, смисълът на това да си говорим за смъртта.

Момиче, прочети ми първите постове, от тях ще разбереш , че смъртта не  е край и живота продължава.Тогава ще мисли6 за нея като мен- с любопитство, какво ще е там/

Страх от живота или страх от смъртта, защо да живеем или защо да умираме? Може би заради смисъла в едното или в другото...? Живот без да е живян, любов без да си обичал, жадуващ за прегръдка без да си прегръщал... Имаш вариант да продължиш да се страхуваш и така животът ти напълно да се обезличи. Тогава смъртта наистина би била страшна, загубен цял живот, та и още повече...
Имаш обаче и вариант да впрегнеш цялата тази енергия в нещо градивно, научи се да живееш от сърце и душа и тогава ще разбереш.

Благодаря и на г-н Баев и на г-н Балджиев! 
г-н Балджиев напипа една основна съставка от мен - да съм необикновена?! От желание за необикновеност, се превърнах в странна птица?! И вече окончателно съм с инакомислене и живот. Нещата, които аз харесвам не са нещата, които генерално харесват на хората?! От малка съм си представяла как ставам известна, велика, Майка Тераза, Буда, Буковски, поет, писател, миротворец, спасявам света, света ми благодари...И в същото това време съм сама, така съм го виждала от малка, виждала съм величието като самота, като самотност, като самотна място без съмишленици и придружители. Странно, но факт. В главата си се виждах как печеля Нобел за Мир или Оскар за най-добър сценарий, но от позицията си на величие, даже не отивам да си получа наградата. Днес знам, че нямам нужда от това величие, то е илюзорно. може би съм искала просто да съм значима?! И ако ви хрумва, че съм била незначима за близките си, не, не е така, напротив, отдаваха ми и повече от необходимата значимост. Заемах доста специално място в семейството си, но и някак тежащо място, с очаквания за проявяване на the best of the best. Сигурно съм останала с впечатление, че само ако съм такава, ще получа любов?! И някак ми се наложи, че Любовта е за слабите. Днес знам, че е за силните, но бога ми, колко трудно е да разчупиш вече закоравял мироглед. А у мен бушуват много силни емоции, неизразени, непоказани, неизявили се. Има и гняв към бивши, има самота, има тъга, има кръстопът, има неизразена любов...Даже към собственото си дете не знам дали съм успяла да покажа искрената си любов. А наистина я изпитвам към него искрена и неподправена. Често се улявам, че съм сурова и прекалено откровена към него. Говоря с него за всичко, знае за тревожността ми, за странностите ми, за ПА, за преминал етап на зависимост към алкохол, пороци, откровена съм към него и това ме плаши. Той натрупа мъдрост в собствения си живот от свидетелството му за моя. Той е този, което е повече родител, повече мъдър, повече истински. Моля, съм по-малко да съм му навредила. Даже често го майтапя, че един ден, ако посещава терапевт е достатъчно да покаже снимка на майка си, хахах. Но съм направила най-доброто, на което съм способна. 
И това, което г-н Баев определи, че съм в криза на смисъла, е много вярно. "Необикновен човек" в криза на смисъла с ПА и ПР, ето го ефекта УАУ!!! 
Едно знам със сигурност, това е част от Пътя ми, от Уроците, от Смисъла, не е случайно, има божествена частица в него, просто трябва да се въоража с търпение, време, учене, смисъл...
Отново ви благодаря,  невероятни сте, с това което правите, усмихвате, успокоявате...
Браво! 

Насоки - прочети моля мненията ми от по-горе. Не писах много, но казах доста - свържи малко когнитивни точки. 
За тревожността - не се умира от нея. Имаш нужда от психотерапия, да. В нея дори си учена сама да си причиняваш паника, като се научиш да плаваш заедно с нея, да я харесаш истински. Така работиш със свалянето на ригидната маска, автопотискането изплува и напрежението се разрежда. С такава директна работа и с други терапевтични методи се учиш, както вече писах в горните постинги, да махаш тапата си, спирачката си от ригидност и автоагресия, да се заявяваш все по-творчески, автентично в живота си. Така стигаме и до базисната хистеричност, която вече ти върши работа социално адекватно! 
Искаш патерици? Звучи ми като "на си ти бисерите, дай си ми мънистата." Имам статии, в които давам и принципи и патерици. Патериците обаче не работят, ако не са ползвани на фона на цяостно характерово себепознание и виждане на какво има да ме учи животът чрез тов аблаго състояние. Та така... Психотерапевт и работа по себе си!

Момиче, ти си в смъртта.Умряла си.Не си жива, умряла си.
Не го ли разбираш? Ти в момента не си жива.
Задай си въпроса - Това, което е в момента, живот ли е?
Сама ще си отговори6, че не е.А, щом не е живот, значи си мъртва.

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки! 

Д-р Първанов да не разбира за какво става дума...??? Това, че не те обсипва с розови сърчица и малки пухкави херувимчета, а те съветва да се изправиш срещу страховете си и начина по който ти не приемаш съветите му означава, че не си готов изобщо за истинска резултатна терапия. Наистина ли от хилядите им постове не ти е направило впечатление, че техните знания, обич и желание да помагат, се градят на базата лична съпреживелищност към теб, към нас...??? Успех с търсенето на терапевт който ще играе по твоята свирка и ще замазвате повърхностно напукания зид, без да искате да градите нова стена, защото и за двама ви това ще е по-лесно.

Здравей,
Просто е нужна индивидуална работа и работа в група. Групата ще ти помогне да не пропадаш в пушене, пиене и тнт. Защото тези последни няколко деяния задълбочават още повече проблемът ти. И да това е проблем, защото вече съзнаваш, че страшно много ти пречи. А когато осъзнаем и разберем, че нещо вече много ни пречи, то е време да си ходи и да се замени с нещо по-адаптивно. Трудно ще ти бъде сам,  поради това, че ще е нужно да преработваш нещата през друга позиция над съзнателната, това нещо можеш да го развиеш с терапевт. Анализата определено ще те забатачи, в твоя случай не ни интересува дали си си ударил главата в стола, масата или стената. Нас ни интересува да не се удряш и да не те боли. Прочети защитни механизми на съзнанието, как работят, действат, какво е проекция. Това са важна и неща, които е нужно да знаеш, за да разбереш как действа твоята психика, какво я брани, какво ти пречи, какво мислиш, че виждаш, а то дали е така. Можеш да започнеш малки поведенчески опити с някой твой приятел, но каквото и да правиш е нужно да с постоянен. При започването на опити съвсем нормално ще е да влезнеш в депресия, но въпреки това продължавай. Препоръчвам ти да четеш книгата на Морган Скот Пек - Изкуството да бъдеш Бог. Без да се обичаш, деянието ти е обречено на провал. Подготви се, събери кураж, с бавни стъпки можеш да стигнеш най-далеч.
Поздрави!
 

Точно така - в анализата това се нарича трансфер и се пишат дебели бумаги... Но всъщност е много простичко. Няма как на самооценка да те научи човек без самооценка, на чар и емпатия, човек без чар и емпатия, а на бос обущар няма защо да се вярва... 
 
Не мисля, че има нужда да попадаш, нито че този терапевт ще го разреши. Различно е. Имаш му доверие, но работите равнопоставено като бизнес партньори, фокусирани в цел - твоята повишена социална самооценка. Когато тя започне да става факт, сесиите ви се разреждат, докато остане нужда само от някоя и друга контролна и все по-рядко. Животът е най-добрият терапевт и терапевтът ти на него те предава бързичко! 
 
Именно - емпатия и съ-чувстване, печелене на доверието с лично отношение, дълбоко вчувстване, разбиране и отразяване, дълбока собствена самоувереност, предавана ти автоматично в присъствието му, искреност и автентичност... Това са все качества на добрия терапевт. Попаднал си на такъв! 
 
Представяш си 50 часа, докато всъщност вероятно ще са по-малко. Но, дори и 50 да са - това реално е около 1.5 год. ходене веднъж седмично, като се махнат ваканциите и т.н. Реално парите се разпределят и въобще не са много, особено когато знаеш, че ти е важно. Представи си живота си продължаващ в тази хронична депресивна умора, вследствие на потиснато неразрешената социална тревожност - аман ти и Германията и парите и уредената социална среда, ако така продължава... Реално, за цялото време таксите а около една твоя месечна заплата, което е нищо, на фона на спокойната самоувереност, която ще ти върши работа цял живот! Когато осъзнаеш важността, ще видиш, че парите са просто символични! 
 
Така е, много терапевти си качваме клипчета с хипноза и нлп в нета и са именно за това - да се ползват. Личното присъствие на терапевта, на когото имаш пълно доверие обаче, прави нещата различни. Да, като механика и думи не е по различно от записите, но присъствието му прави въздействието много по-силно. Сега, защо си дели терапията на хипноза и друга, така явно е прието да бъде в Германия. В България таксата е същата. Но, извън тази разлика, ще ти издам една тайна - същинската хипноза е всъщност личностовата харизма на терапевта ти, взаимното ви доверие и влиянието му, което преминава през това доверие. Така че, в по-широк смисъл, всяка сесия с харизматичен и добър терапевт, е разговорна хипноза, без дори да се каже нещо за хипнозата. На всяка сесия след него си се чувствал зареден, мотивиран, тласнат към промяна, лична работа към променено мислене и възприятие - това е хипнозата!
Така че, на добър път - не след дълго ще се похвалиш тук, че нещата вече са различни!

Ако се бориш със сянката си, има да се бориш до безкрай... Не борба, а осъзнаване, разбиране, приемане, обич, оцялостяване са нужни. Питаш за сама - някой успява да научи три езика в рамките на три месеца просто защото ги слуша, както и да усвои висшата математика, цигулката и пианото като странични занимания, вечер след 19ч. между другото, докато рисува шедьоври и пише майсторски, свирейки по душевните струни с таланта и гения си. Ти можеш ли? 

Ще си позволя да се включа в темата с пример от днес. Тръгах на шофьорски курсове, нещо което ме ужасява - катастрофични мисли недостижими за фантазията на един "нормален" човек. Във времето съм правила и други опити да започна да шофирам, но винаги бягството ми е било по-удобно и именно това доведе до едно добре отгледано страхче придобиващо все повече сила, трансформирало напоследък до неконтролируем ужас.
От днес нова кола, нов инструктор, нов район на шофиране и толкова много неизвестни застрашаващи егото ми да се срине, да се изложа с неможенето си, да не мога да оправдая очакванията на света. Наскоро чух нещо което дълбоко ми се запечата - не е срамно да не можеш, срамно е да не опитваш... Това просто изречение противоречеше напълно с моите разбирания за света, разбирания в който нямах право на грешки.
Та така - знаейки вече, че бягството не е решение на проблемите то аз скочих с двата крака в страха си. Цяла нощ не можах да спя, сутринта нервите ми бяха опънати до краен предел, сърцебиене с 300 км в час, треперене, пълен блокаж на всякакви мисловни процеси и недоспиването като една пикантна подправка. Обаче когато човек постъпателно е предизвиквал страховете си, започнал е да ги познава, да вижда как те се забавляват за негова сметка, тогава може да си позволи малко да си поиграе с тях. При мен виждането на тези страхове не е лесен процес, но пък и ако нещата ставаха лесно, то едва ли щях да науча достатъчно добре уроците си.
Изхождайки от идеята, че аз ходя на курс защото не мога да шофирам, то лека - полека започнаха да се прокрадват еретичните мисли, че би могло да допусна някоя грешка, че ми е позволено да се поизложа и че именно грешките по време на курса ще ме научат. Насочвайки мислите си в тази посока - да си позволя да не мога, да си позволя да греша, да си позволя да се изложа, то страховете някак започнаха да губят силата си. Не мога да кажа, че изчезаха напълно, но пък отвориха място за другата "еретична" мисъл която беше да допусна, че едва ли някой очаква от мен да карам по-добре от тираджия с 40 годишен стаж... И така - вече имах идеята, че имам право да не мога, че никой не очаква чудеса от мен. Тези две идеи поизбутаха още малко страховете и се освободи място да видя, че колкото повече се напъвам, толкова повече се омазвам... И сигурно щях да продължа дебата със страховете си, ако не беше станало време да карам. Надявах се инструктора да се е разболял, колата да се е счупила, само и само да нямам час, но уви... Както и да е, качих се в колата, инструктора започна нещо да ми говори, но аз не го отразявах много, защото бях заета да се страхувам. Успях да хвана за гушата вече поутвърдилата се идея, че имам право на грешки, и че всъщност очакванията на инструктора са да не мога да го правя. Без много зор подкарах колата, нямаше никакво старание от моя  страна да впечатля всички с уменията си... просто оставих нещата да се случват такива каквито са. И когато успях да вляза това което е сега, да не мисля  за това което е било и да не гадая какво може да бъде, то всичко започна се случва с лекота, дори и бърках с кеф, защото вече знаех, че именно от грешките човек се учи най-добре.
Сам го казваш, че бъде само в самото начало...
Не бягството, а предизвикването на страховете е важно за теб, позволи си да грешиш, позволи си да се изложиш. "Приемам провала и затова съм готов за успеха!"
Просто го направи!

" Исках, човекът- терапевтът да ме усети и да не ме приема като поредния клиент. Може би гледам всичко така, романтично,преди дори повече...Може би не трябва, не знам.  Исках наистина да усетя, че вижда там, където аз не смея или не мога. Ако щете дори, да му е интересно, да има желанието да види какво ще излезе от мен. Да е специално. Не че всеки случаи не е сам за себе си такъв, но...така го чувствах, защото не съм просто кипнала от много стрес. А беше толкова...обикновено. После трябваше да замина и нямаше как да продължа, но и не исках."
Това, което казваш, е изключително важно. Именно това взаимно дълбоко приемане, това искрено вникване, интерес, внимание, обич и грижа - те правят терапията, те подлежат ефективността на какъвто и метод и каквото и да се ползва! Благодаря за това ти споделяне!