НинаВ

Ако успяваш ако довършваш целите си, ако постигаш, тогава се налага да си в допир до непознатото, да поемеш здрава отговорност, да обикнеш творчеството. То обаче е винаги свързано с его притихване, през което преминава любовта, пълна с творчески заряди. Да, но сега успехът, постигането, довършването, творчеството на страховете в несъзнаваното ти им се струват като гол, самотен, опасен връх... Разбира се, това са илюзии и псевдопечалби, които е нужно да преработиш в процес на психотерапия. Освен ментална, психотелесна и емоционална работа, тя включва и поведенческа такава - много себепредизвикване, свързване на съзнание с подсъзнаие, малки стъпки, водещи до големи промени... Започни психотерапия ри ефективен психотераевт!

Имаш за довършване, да - развиване на смелост, самостоятелност, промяна в мисленето, във визията за нещата. Сега въртиш народа около несънаваните си вярвания "аз съм жертва", "ще се влоша", Ще полудея", "не мога сама". Тъй като видите ли, сама не мога, поради "заболяването" което нямам, тъй като си здрава, продължаването на въртенето в страха и нерешаването му носи печалби: липса на значими отговорности, зависим живот, който обаче е подсъзнателно търсен и желан, известна грижа. Е, какво сега толкова - защо да ставаш смела, решителна, да живееш силно, целеустремено? Така се налага да си вярваш, да поемаш много повече и здрава отговорност, да преживяваш далеч повече житейски катаклизми, неизбежни когато живееш силно и преследваш творчески цели. В силния живот радостта е много по-голяма, но и трудностите също... Защо ти е това? Сега така уютно си се сгушила в несамостоятелността си - перфектно задоволява несъзнаваните ти изгоди. Да, чудесно е. 
Е,можеш и да разширяваш съзнанието си, да осъзнаеш вторичните си псевдопечалби, съзнателно да промениш мисленето си в посока "аз съм благодарен творец, който сам определя и гради живота си", да ползваш страха си като гориво за смелостта си, да живееш смело и сърцато. Ако действително го искаш, нищо и никой не може да те спре да го направиш, тъй като всичко се превръща в попътен вятър, когато познаваш посоката, водеща към себепознанието ти. Но, без ефективни психотерапевтични усилия, правени редовно, всички тези думи си остават само думи... 

Нина, много добре знаеш, какво трябва да  се направи. Който и специалист да попиташ ще ти каже, да се обърнеш към психотерапевт и започнете заедно да работите. Може и да не го направиш и си живееш така, избора е твой.
 

Здравей, напоследък много често се употребява думата депресия, за всички по - краткотрайни или по - дълготрайни състояния на тъга. Депресивен епизод, социална тревожност или тъга по изгубен семеен статус, който виждаш като необратим процес са навързани състояния.
Когато в кризисен момент, човек не успее да премине градивно през състоянието, то се задълбочава или повлича след себе си други подобни състояния.
Пускам една статия, в която има обща информация за депресивните състояния, но в нея има добри препоръки, които би могъл да ползваш.
 
 
Депресия Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри.  Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение. Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията -  " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес  това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова.  Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза.  Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си.   ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи.  Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота.  Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено".   ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят   вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но  целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се  разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация.   ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща  в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън.  Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.   Неувереността, за която питаш се преодолява най - добре и най - бързо, чрез "директно атакуване". Колкото трудно и некомфортно да ти е да го изпълниш, правенето на точно това, в което се чувстваш най - неуверен ще отключи в теб обратното усещане. Нещо повече, възможно е да ти се иска да го правиш пак и пак и пак. Добре ще е, ако си наясно и с корена на тази неувереност, но това може да става и съвместно с прилагането на техники за нейното овладяване. Пускам още една интересна статия с различни дребни препоръки и лесни техники, които би могъл да изпробваш.
 
"Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение".

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорирамнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението  "нестандартни постъпки"  е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции.
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага  " Това не  е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

- Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща.
- Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е  лицето да е ново за вас.
- Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
- научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт.
- Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм.
- Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
- Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня
- Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията.
- Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите
- Седнете в автобус с непознат номер

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт. Най - важното от всичко е да се справиш със сериозността, с която приемаш положението. Да се опиташ да погледнеш ситуацията от различна гледна точка - на успешното ти оцеляване, например, на умението ти да бъдеш самостоятелен, знанията които си натрупал. Да помислиш как би могъл да ги използваш в твоя полза. В началото може и да ти е трудно, но това не означава, че трябва да спреш да опитваш. Никой не се научава да кара колело от първия път, но желанието за каране е толкова голямо, че човек е готов да пада , да става , да се ранява, но да не спира докато не овладее равновесието. Който спре и се откаже, просто никога не изживява удоволствието от каране на колело. Същото е и с неувереността. ( и не само с нея) , всичко е в твои ръце.

Здравей, знаеш ли кое е най - страшното нещо, което човек може да причини на личността си!? - Да се самоопредели като еди какъв си.
В момента на това самоопределяне развитието зацикля.
И ето започвам да чета твоя пост, първото което ми направи впечатление, че ти вече си се самоопределил: 
- АЗ СЪМ  неспособен да контролирам емоциите си
- АЗ СЪМ депресиран
- аз съм с лабилна психика
- аз съм неуверен
- аз съм с ниска самооценка
- аз съм мазохист, жертва
Веднага след това казваш, че не вярваш, че ще успееш да смениш мисловните модели -  "да повярвам, че ще успея да променя мисловните си модели."
 
Не можеш да промениш нищо докато вярваш в твърденията, които стоят зад гореизброените - АЗ СЪМ.....Колкото и да не ти се вярва, те са дълбоко врастнала в теб част. 
Първото нещо което е добре да направиш е да спреш да вярваш във всичко гореизброено или да го обърнеш в минало време. 
Погледни се в огледалото и се опитай да поставиш ясно пред себе си новите твърдения 
АЗ СЪМ способен да контролирам емоциите си
АЗ СЪМ весел
АЗ СЪМ стабилен психически
аз съм уверен
аз съм с добра самооценка
аз съм победител
 
Ако ти е трудно да повярваш в това, като за начало, обърни твърденията в минало време и остави старото си СЕБЕ СИ там, като поставиш в ума си избора за едно ново СЕБЕ СИ.
Рискът да се правят нови дейности и да се влиза в нови начинания е добър старт за това преобръщане. Като за начало може да пробваш да направиш нещо, което винаги си искал, но много си се страхувал или си се определял като неспособен да го направиш. Виж какво ще се получи, после пробвай пак и пак докато усетиш, че самоопределянето ти като неспособен да го направиш се промени.

,,И може ли да.полудея.от тези мислии страхове и това ,че го мисля?,,
Какви глупости ти ражда главата.Ако се полудява от това човечеството да е лудо.

Хей, много се радвам на разсъжденията ти! В точната посока си! Разреши си да бъдеш обикновен и слаб, тогава си истински силен и уникален! Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората! В древните учения се казва: "Обичам будата в теб!". Обикни неизменно човешкото във всеки, зад външните роли и маски! Обективната реалност показва, че хората са далеч по-приемащи и човечни, отколкото си мислиш. За да го осъзнаеш, се научи ти да ги приемаш, разбираш и обичаш!

Сега разбираш ли колко силно трябва да благодариш на този твой най-добър приятел, П.Р., който така чудесно те бута към щастие и мъдрост?!?! Хайде отивам да терапевтирам натрапчивости .

За много години!

Радвам се за теб!

Замайването е конверзия на автоматизарания навик за свръхконтролиране... Можеш да правиш за него няколко простички неща:

Чисто практически:
- отпусни тялото си - раменния пояс, стомаха и диафрагмата
- дишай със стомаха, като издишването е два пъти по-дълго от вдишването и правиш пауза за няколко мига, без дъх. Да бъде комфортно, без кой знае какво усилие. И при вдишване и при издишване стомахът да е напълно отпуснат, без да го всмукваш навътре при издишване както обикновено при диафр. дишане.
- фокусирай вниманието си в долната част на стомаха, заедно с отпускането и дишането. Мислено изпрати енергията си надолу. Можеш да си представиш рубиненочервен огън, който гори в стомаха ти - ярко, как пламъците му се движат, да усетиш топлината, да чуеш пукането му, аромата на съчките...
- ако е много силно и си седнал през това време, наведи се малко напред, например легни на лакътя си на масата, сякаш си изморен и се отпускаш. Когато си наведен напред и отпуснат, замайването ще намалее. Дори и така приведен, продължавай с дишането, отпускането и визуализацията на огъня.

Поведенчески: направи ли упражнението по умишлено падане пред хора? Започни с места, където не те познават. Ако ти е трудно да го правиш, ела на групата ми сега в четвъртък, за да го оттренираш пред групата и след това навън с мен! Облечи си стари дънки

Ментално: парадоксален рефрейминг със смирение, хумор и абсурд - прави го във вас като практика, а след това и "он лайн", тоест на живо. Представи си, че падаш пред 'важните" хорица. Виж го ярко, осезаемо, мислено докосни нещата наоколо, усети миризмите на хората, на въздуха, на цигарите и т.н. Виж се паднал и клатещ се, а другите ти се смеят и те сочат с пръст, а ти безпомощен - приеми ставащото. Отпусни се смирено и си кажи: "Господи, да бъде твоята воля, а не моята! Ако това е твоята воля за мен, така да бъде, оставям се в твоите ръце!". "Раздуй" визуализацията си до абсурд - как ти почваш да лазиш през краката на хората, да говориш с тъничък гласец, да цивриш като бебе пред всички, как се излагаш, как се превръщаш в шут. Смири се в гледката, засмей и се, виж абсурда на визуализацията и и се смей лекичко със смирено приемане!

Преди време, когато четях Тодор Първанов (hip), че психотерапията е преди всичко правене на неща, не бях съвсем съгласен... Сега осъзнавам, че правенето на определени систематично изпълнявани методи е основното, което реално придвижва промяната в психотерапията! На фона на разбирането, осъзнаването, емпатията и т.н., разбира се! Като казвам правене, имам предвид поведенчески експерименти, но и определени визуализации, автотранс, когнитивни техники, дишания и т.н. В този дух, нещо простичко на пръв поглед, но имащо директна връзка със замайването:

- походка - когато имаш замайване, без да осъзнаваш, тялото ти е стегнато на много места - стомаха, раменете и врата, ръцете и др. Дишането е плитко гръдно и учестено, а цялото ти същество е нащрек в битката да предотврати страхуваното падане. Осъзнай стяганията и ги отпусни. Те пак ще се появят автоматично - пак ги отпусни. Заедно с това отпускане на тялото отпусни и това "нащрек" в ума си, което причинява всичко. нека походката стане лежерна, свободна, отпусната, доста забавена. Отпускай специално стомаха. Релаксирана походка.
- тай чи - пусни си клипове на youtube.com и практикувай тай чи. Без да се стремиш да повтаряш движенията точно. По-скоро ползвай принципа: пълно отпускане на тялото и съзнанието, динамична медитация в състояние на спрян вътрешен диалог, с много бавни движения и дишане от стомаха. При протягане на крайниците се издишва, при свиването им се вдишва.
- Когато правиш няколко седмици интуитивно тай чи, усети принципа и пренеси спокойното отпуснато чувство на динамична медитация в ежедневните си дейности!

Орлин

В най-лошия случай може да се случи това, което се случва с човек, когото го е страх от страха, страх го е от падането, страх го е от "важното" мнение на хората наоколо, страх го е да допусне, че може да бъде обикновен и слаб! Това може да се случи, нищо друго! Точно докато те е страх, че можеш да имаш вид на обикновен и слаб, силно се бориш със страха си и слагаш маски, излъчваш послание на слаб и провален! Когато приемеш "провала", страхът от който стои зад страха ти от падане, когато го приемеш като абсолюно нормална възможност за учене, развитие и като част от пътя си към успеха, тогава идва силата! Но не някаква изнасилена сила на постоянна битка със сянката си, а силата на непринудеността, свободното творчество, толерантност към себе си и другите! Тези неща предполагам, че си ги чувал много пъти! Въпросът е, че подсъзнанието ти силно иска страха и силно вярва, че поддържането му е жизнено важно за теб. Осъзнай тези илюзорни вярвания. Какви са те? Например: "Преструвам се на силен и в никакъв случай няма да позволя да падна, защото така ще се покажа слаб, ще се проваля и мнението на хорицата наоколо е много важно за мен!" Отиди някъде и наистина падни! Направи го като психотренинг! Направи го в автобуса, в метрото, на Витошка... Бъди добър актьор! Така събудил страховете си, но свалил фалшивата маска на твърдост, ще осъзнаеш, че в теб се ражда една друга сила, различна сила! Силата да бъдеш истински мъжествен, без преструвки и маски! Да си позволиш да си слаб понякога, естествен и непринуден - да прегърнеш страха си и усетиш как така обиквайки го, се превръща в сила! Истинска сила! Докато не приемеш загубата, докато не се научиш да губиш, не можеш истински и да печелиш! Това не са само истини от психотерапията, но отдавна известни житейски факти! Докато умишлено оттренирваш падането, залагай нови вярвания: "Пет пари не давам за мнението на хората! Обичам страха си! Обичам срама! Самочувствието ми зависи само от мен, от връзката ми с Бога в мен!....."

За адреналина: когато се бориш със страха си с отхвърлянето му, тогава го потискаш (освен физиологичния механизъм има и психоаналитичен) и той има само два изхода: единият е бавничко да се процежда през невротична симптоматика: при теб замайване, чувство за падане (идва от притока на глюкоза в големите мускули на краката, резултат от борба./ бягство механизма), емоционално като завишена обща тревожност, ментално като логични сривове и т.н - това носено дълго време с епревръща в тревожна депресия. Другият му изход е когато се натрупа поради отхвърлянето на задръжните процеси на префронталната ти кора (борбата с него), да експлоадира от време на време в паник атаки. Или да се разклони в други тревожни прояви. Разбираш ли - най-страшното е не някакво страхувано, но все неслучващо се падане, а самият страх от това!

Адреналинът е нужно съзнателно да бъде пуснат навън, а не потискан. Външните начини са спорт, свещена сексуалност, активен живот. Вътрешният начин е съзнателно да бъде освободен, изживяван с любов към него, с приемащ ум и свободно с радост "плаване" в случването му! Да бъде очакван като добър гост, с винаги разтворена за него врата на ума ни! Адреналинът си има депа в надбъбречните жлези, които не са безкрайни! Когато се бориш против страховата му проява с менталната си настройка на отбягване на провала, потискаш естественото му освобождаване и трансформация, което всъщност гарантира продължаването на случването на състоянието ти! Когато го обикнеш, обикнеш разумния риск и приемеш, че имаш право да грешиш понякога, ти му даваш излаз и той се трансформира в смелост, превръща се в други хормони - например задейства покачване на допамина ти. А той е трансмитерът на мотивацията... Разбираш ли - точно стремежът ти да бъдеш силен те прави слаб! А приемането на слабостта те прави силен!

Ако не съм бил ясен, питай пак!

Орлин

Според мен паническото разстройство и въобще страхът в човека е нещо, с което не можеш директно да работиш - т.е. да се опитваш да го анализираш, да се вглеждаш в него непрекъснато и да се опитваш при това да го заобичаш.
И страхът, и паническото разстройство са като тъмнината, те имат това основно качество на тъмнината - с нея не можеш да се бориш директно. Никой не е в състояние да се бори с тъмнината и да я надвиеТъмнината е отрицание, а с отрицанието не можеш да се справиш, защото то е липса, отрицанието е липсата на нещо, на положителното. Така както тъмнината е липсата на светлина, и за да се справиш с тъмнината, трябва да внесеш в нея светлината, положителното, така и с всяко отрицателно борбата не е директна, а чрез привнасяне на положителното.
Страхът означава липсата на любов в живота ни, липсата на любов и вяра в Съществуванието, в това, което ни заобикаля и това, което е вътре в нас, в душата ни. Ето защо при проблеми като страх, тревожност, паническо разстройство, трябва да засилим любовта в живота си, като започнем първо от себе си и след това я раздаваме и на другите. Да се обичаме повече, да си обръщаме повече внимание, по-често да се вглеждаме в себе си, по-често да се уединяваме и медитираме. Като работим само върху засилването на положителното, на Любовта, без да обръщаме прекалено много внимание на пристъпите на тревожност - не да ги пренебрегваме, не да ги осъждаме, а просто да отбележим че, да, те са тук, и да отминем нататък, към диалога със сърцето си, към любими занимания, любима музика, любими хора. И никога да не забравяме да започнем най-напред с обич към себе си.

Въплъти приемането и в тялото си, освен в ума и чувствата! Когато преживяваш симптомите, сканирай цялото тяло за миг, осъзнай къде имаш напрягания и ги отпусни. Нека стане навик! Ако понякога не се получава така директно, отпусни ума и чувствата си в напрежението, заплавай с него, казвайки му "ДА", несъпротивляващо се! Тогава и отпускането се случва.

Една от първичните потребности на човека е нуждата от сигурност. Когато тя е нарушена, цялото същество - мисли, чувства емоции, действия се насочват към това да я удовлетворят. Човек  приема "бойна готовност" цялото съзнание е в това състояние. Докато тази потребност не бъде задоволена т.е. човек не постигне състояние на сигурност, няма как да мисли или да чувства нещо друго.
В тази ситуация има основно два варианта за справяне:  да неутрализираме  опасността като и се повлияе пряко или като се отдалечим на достатъчно безопасно място.
Положението което си избрала е много сходно със сюжета на филма "Животът на Пи" ( по - конкретно тази частq в която Пи е в средата на океана, сам в лодка с див звяр) , може да го гледаш и да видиш различните варианти за справяне в ситуация, в която се налага да стоиш сам с агресор на тясно пространство дълго време. След като го изгледаш, ще разбереш, че ако едно такова състояние продължи твърде дълго настъпва пълно изтощение и изчезване на физически  по -слабия, пък дори и той да е по - умния. 
Ще се радвам ако го изгледаш и решиш да го коментираме, според мен там ще видиш решението и фазите през които се минава и да избереш искаш ли да ги преминеш или не.

,,Кога ще спре това чувство на нереалност, ще бъда ли същото жизнено момиче някога…,,
 
Предполагам ще ти прозвучи малко парадоксално, но за да спре чувството на нереалност-което е плод на стреса ти, първо ще трябва  да станеш ,, същото жизнено момиче,, което си била.
Поради липса на време за обосноваване, ще си позволя да използвам един готов материал по темата от Норбеков.Уверенен съм ще разбереш логиката.
 
...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!
Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.
Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:
- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.
Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:
- Везирю! Къде са лечителите ти?
- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?
- Нито един ли не остана?
-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.
- Мамка им, така им се пада...
И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:
-  Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.
- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.
- Умее ли да цери?
- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.
- Защо не си ми казал?
- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.
- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.
След някое време везирът довел лечителя.
- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.
-  Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.
- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.
-  Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?
- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!
-  Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!
Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!
Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:
- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.
Императорът веднага забравил за гнева си:
- Везирю, върни го! Върнали лечителя.
-  Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.
- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.
Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:
- Казвай!
- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...
- Защо?
- За подарък, много обичам конете.
- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.
- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.
- Това пък защо?
- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.
- Добре. И трето?
- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.
- Не те разбирам, обясни ми.
- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.
Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.
- Започвай!
- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.
Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!
- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.
- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.
Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.
-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.
Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.
- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...
Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.
- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!
Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.
О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.
Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.
- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.
Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.
Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.
И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"
Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:
- Да живее императорът!
Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:
- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!
Разбирате ли вече защо и как?
За да пробудя истинската ви природа на побе­дител, да я мобилизирам, аз ви оплювам, но не бих­те могли да се оплачете, че ви препикавам или нещо подобно...
А сега сваляме от небето короната на повели-теля, на съзидателя и с всичка сила си я изхлузваме чак до ушите.
Впрягаме волята и изпъваме рамене. И от този момент гледаме на живота като властелини, като сътворители.
Не ми се сърдете. Искам да променя настрое­нието ви и по-лесно да пробудя у вас агресия, от­колкото да ви разсмея. Целта ми е да ви извадя от обичайното ви равновесие.
 
 
Много е трудно да си личност, защото самота­та е ужасно нещо! Да, самота, тъй като автоматично се озовавате на върха. Личността не може да е бед­на, болна, нереализирана.
Но още по-ужасно е да се кандилкате в си­вата безлична маса. Каква скука! За това ли е даден животът?
Кажете, моля ви, когато оставате насаме със себе си, нима вътрешният глас не ви казва: „Какво правиш? Ти можеш и заслужаваш повече!"
Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е поне за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите!
Знаем много неща, а себе си не познаваме. За­това се бутаме в живота като слепи. Болни, нереа­лизирани, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, ние изкус­но се маскираме като възрастни лелички и чичков­ци, играем роли и се правим на важни.
Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъ­жем, излъганите сме ние.
Запомнете! Тълпата винаги се стреми към по­кой. А покоят има крайния си стадий - вечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може само да плюска и да... Какво си помислихте? Да ходи на събрания...
Значи да си здрав, е лесно. Просто трябва да станеш ЛИЧНОСТ. Всяка ваша победа, всеки успех ще зависят само от вас. Всичко започва от самозачитането ни като ЛИЧНОСТ, като ЧОВЕК с главна буква.
 
И така, въпрос. Готови ли сте да се обречете на успех по собствено желание? Единственото, ко­ето се иска от вас, е да се задействате.
От днес започваме изкуствено, подчертавам, изкуствено да се измъкваме от стереотипа на по­ведение, мислене, оценки, ценности, твърдения, мнения и т.н.
Щом пациентът е хронично болен, значи всич­ките му мисли и действия не съответстват на съзида­нието. Ако човек не е реализиран в живота като лич­ност, материално е затруднен и постоянно губи ори­ентири, значи мирогледът му до голяма степен е сгре­шен, много от гледищата му са безпочвени. Затова нека заедно влезем в ролята на съзидателна Личност.
Природата не търпи празно пространство. Всяка работа дава някакъв резултат, но какъв - зависи от вас! От нищото, от пустотата нищо няма да се появи.
Когато с усилие на волята предизвиквате са­моуважение у себе си, изкуствено повишавате самооценката си, задълбочавате вярата в собствени­те си сили, всичко това ще рикошира към всяка клетка в организма ви, към поведението, постъп­ките, делата ви.
Повтарящата се постъпка създава навик, формира характер, повлиява съдбата. Днешното малко по-голямо самоуважение от вчера ще ви направи малко по-различен утре. Така постепен­но ще станете човекът, какъвто искате да бъдете, и със спортна страст ще преодолявате всякакви житейски препятствия.
Болестта „не пуска" хората, които на послед­но място слагат грижата за себе си, за здравето си. Хронично болният е човек, който изобщо не държи на себе си или дори напротив - безкрайно държи на болежките си. За такъв човек една летва от ограда­та на вилата и дори един ръждив пирон у дома зна­чат повече от живота му.
Защо съм толкова сигурен? Защото опитът ми сочи: няма човек, който да не може да се излекува! Разбира се - ако е без крак, няма как да му лекува­ме коленната капачка. Но всичко друго...
Значи започваме формирането на нелогич­ното поведение.
Още днес ви предстои да станете ненормален човек. Нормалният казва: „Първо искам да се видя оздравял, после ще се възрадвам в душата си. Е, чакам!"
При такъв подход ще се радвате, защото логика­та се крепи на факта, а фактът, че сте оздравели, лип­сва. Ето ви капан за заблудени души с научни степени!
Как мислите, кое е по-лесно: да оздравеете или да се зарадвате, че ще оздравеете?
Разбира се, да се самонакарате изкуствено да се зарадвате като малки деца е много по-лесно и може да стане мигновено. А за да оздравеете, се иска много труд и време. Така че да започнем от по-достъпното.
Остава само едно: да измислим, да изсмучем от пръста си радост и да я играем като роля, докато не получим резултат и това състояние не се превър­не в наша същина. Как? За да си помогнете, си спом­нете как отидохте на първата си среща. Отидохте ли? Та вие летяхте, може и да сте пълзели от страх и спонтанно да ви се е случил енурезис[1].
А душата ви бе изпълнена с трепетно очакване на нещо необикновено, сърцето ви бе замряло от щастие...
А първата целувка? А бързането за танцовите забави?
С други думи, открийте случай, когато сте се чувствали окрилен, вдъхновен, на седмото небе от щастие...
Ако сте жесток злодей, си представете някоя „прекрасна" картинка. Направете някому нещо гад­но и открийте за себе си радостта. Има хора, които се чувстват добре само ако другите са зле, и се чув­стват зле, ако другите са добре!
Например имате проблеми със здравето, за­щото жена ви „композира", тя е внучка на Чайковски! Ами представете си, че взимате музикалния й инструмент, тази нейна цигулка, и я изхвърляте...
Или началникът ви не ще да се пенсионира и това ви вдига кръвното. Представете си, че аз на­реждам той да бъде уволнен и на негово място съм повишил вас.
Или мъжът ви задиря чужди булки - гледай ти, на стари години още го харесват! Нали? Създайте си радост!
Или съседът ви всеки ден нещо стърже, реже, дупчи с бормашина. В същия момент си представе­те, че сте грабнали големия чук, доближили сте го изотзад и дум... по кратуната. Той се просва. Какво щастие! Нали?
Или още по-добре! Ще ви напиша рецепта за аптеката: „За съседа - цианкалий три пъти дневно на гладно... До пълно постигане на целта!"
Значи измисляте си свой собствен образ на радостта! Нали?
Но не ви говоря за тази радост.
Скъпа читателко, ако сте майка, какво изпи­тахте, когато за първи път дадохте на детето си да суче? Представете си, че същото става сега! Усете­те в цялото си тяло нежност, трепетно блаженство, сладка отмала.
Това е един от ключовете за създаване на вътрешен подем при изпълнението на упражненията. Нищо привнесено отвън, нищо чуждо - вие го имате У себе си. Използвайте разумно своето богатство.
Възможностите на организма са неограничени.
А знаете ли, че мозъкът може да изгори тяло­то? Ако сте под хипноза и ви се покаже някакъв же­тон или монета, а после ви се каже, че ще я залепят за кожата ви нажежена, докато всъщност ви докос­ват с картонче, на същото място ще се появи истин­ски белег от изгорено и ще ви остане за цял живот.
Очакваното изгаряне наистина изгаря кожата. След година или две пак под хипноза ви се казва, че онова тогава е било топло картонено кръгче. До две седмици белегът ви ще се изличи завинаги. Орга­низмът сам премахва последиците.
Имах интересен случай в практиката. На паци­ент с белези от 60 на сто изгаряния кожата успешно се почисти и стана равна и гладка. Разбрахте ли ме?
Да разгледаме в един от случаите какво може да задържа клетника окован в заболяването. Нека си представим следната ситуация. Ле­карят ми предписва хапчета. Аз отварям човка, пар­дон, уста, пускам вътре хапчето, чакам да цамбурне и си седя.
Чакам!
Как мислите, какви банални мисли може да ми се въртят в главата? „Ще помогне ли - няма ли да помогне? Ами ако не помогне? Надали ще помогне, защото досега почти не е помагало."
Въпрос: участвам ли в изцеряването си? От­говор: не.
Нещо повече, пасивното очакване на резултата, а дори и съмнението оставят лекаря очи в очи с болежката ми.
Ако аз самият не участвам в оздравяването си, може ли лекарят сам да победи болестта ми? Дори да е мъдрец, той е обречен на неуспех в опита да излекува болник като мен.
Тук може да победи само хирург, който със или без ваше съгласие ще ви ампутира някой орган, и толкова. Няма орган - няма проблем.
Значи ще се радвам, след като получа поло­жителния резултат, но засега изчаквам. Осанката и мимиката ми (тоест „мускулният корсет") какви са? Съответните - чакаме! Нормално поведение на нор­мален болник несретник. Защо го правя? Защото всички го правят. Бе-е-е-е!
Това е една от закономерностите на затъване-то в болестта.
От гледна точка на разума постъпвам съвсем правилно. А разумът способен ли е да гради? Не. Той само пази създаденото.
Разумът се уповава на логиката. Логиката - на факта. А разполагаме ли с факта, че сме оздраве­ли? фактът е, че сме болни.
Кръгът се затваря. Няма изход. Ето омагьоса­ния дяволски кръг, който трябва да се разкъса. Как? Направете така: добийте външния вид на щас­тието, тоест мимиката на сит канибал и осанката на напуйчен пуяк, после ще се получи синхронизиране на външната форма и вътрешното ви състояние.
Изкуствено създайте в душата си радостно очакване, че щом глътнете хапчето, ще оздравеете.
Глътнахте ли го?
Сега си представете какъв искате да сте и про­дължете изкуствено да повишавате радостното си състояние, включвайки и силата на духа. Желание­то ви ще започне да се изпълнява.
А какво представлява веригата, която държи хронично болния далеч от оздравяването?
Да разгледаме скритите мотиви в поведе­нието му.
Всичките му подсъзнателни постъпки и стъпки в повечето случаи работят в защита на самото забо­ляване. Да-да, колкото и да е парадоксално, така е! Цялата му природа въстава против оздравяването, следователно и против лекаря, който се мъчи да му помогне.
В такъв случай и двамата - и лекарят, и болни­ят - са обречени на провал. Това продължава пос­тоянно с месеци и години.
Постепенно шансът за изцеляване намалява, намалява, намалява, защото болестта все по-дълбо­ко прониква в съзнанието, във всяка клетка на тяло­то, във всяка фибра на душата. С десетилетия бол­ният постъпва по един и същ начин и едно си знае: „Искам, искам, искам да съм здрав!"
Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава сам срещу болестта му. В това се крие една от тайните на хроничните несполуки във всички сфери на живота.
Принципът на поражението в живота, на изос­таването от живота, на разрушаването на живота, принципът на конфликт с околния свят е един и същ, схемата е приблизително еднаква.

[1] Напикаване (гр.) - бел. прев.