maksuel79

Александър,радвам се ,че си ми отговорил и дано не се засегнеш но...нищо не разбрах.
А снощи на работата беше някакъв кошмар-24 часа не можах да мигна нито за миг. В редките моменти в който се унасях ,тялото започваше да ми трепери от вътре, сърцебиене и съответно се събуждах. И през цялото това време .... мисли за самоубийство.
Започвам да си мисля, дали и аз няма да си посегна на живота.  

Благодаря за окуражаването.
Мисля си обаче, дали пък тази случка не бе искрата, която  запали и отприщи един дълго трупан стрес,защото сега замисляйки се - то около мен всичко е стрес (като се почне от работата,през семейния и извън семейния живот и общо взето всичко).
Явно тази случка бе капката от която чашата преля. 
Ако предположим,че всичко е в следствие на натрупан огромен стрес и това предизвика в мен  панически атаки, силна тревожност,натрапливи мисли и депресия, значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому или човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?

".... КПТ в чист вид .... , таблици, схеми и т.н. когнитивно счетоводство... "  
 Именно. Точно за това беше и въпросът ми в началото,защото не можех да разбера, като как с водене на въпросното "счетоводство" може да се достигне до промяна в мисли и емоции.  Щом е измислено и работи, значи си има своя механизъм-то е ясно. Това, че аз не го разбирам... си е съвсем друго

Всъщност всяка действена психотерапия е когнитивна(работеща с мисленето), поведенческа (преживелищно, през тялото и социалността насочена) и в резултат, въздействаща върху емоциите. Така че, CBT е просто съкращение, служещо предимно за обособяване на поредната преподавателска бизнес пирамида. В България никой уважаващ се и държащ на ефективността си психотерапевт не ползва КПТ в чист вид, както се ползва в Щатите примерно - таблици, схеми и т.н. когнитивно счетоводство за лявомозъчни "дървета"...   . Добавят се фокусирани в решение подходи, психотелесна работа, анализ като познавателен контекст за терапевта, хипнотерапия и т.н. и т.н. Въобще, наблюденията ми показват, че колегите, които се справят, са холистици - не само на думи, а като способността си реално да бъдат такива и да прилагат в действена сплав холистичността в познанието през интегрирацията около целостта си. 

Орлине,не беше лаконична благодарността ми. Просто ми светна,че е доста по сложно от колкото очаквах и че едва ли така лесно може да бъде обяснено а и разбрано от моя страна
Поздрави 

Повлиява върху емоциите през мисленето и през поведението. В когнитивната наука се казва, че емоциите имат когнитивни и телесни репрезентации. А когнитивно поведенческата терапия повлиява и през двете посоки. Когато мисловното възприятие се промени, променя се и емоцията: чрез логическа, но и чрез когнитивно хопнотерапевтична работа, както и чрез маса други способи. Поведението на свой ред активира емоцията и когницията. Обикновено избягващото поведение се преобразува в предизвикващо страховете, като с помощта на когницията отношението към тях се преработва и съответно емоцията се променя в адекватна. Една разновидност на поведенческата работа е т.н. през тялото, психотелесна такава. Дълги теми... А въпросът ти е твърде общ, както и благодарността ти особено лаконична...  

Момче, терапията е процес, през който се преминава.Всеки преминава по различен начин, защото самият той е различен и какъвто и отговор да получиш, той няма да е релевантен за теб.
Ти не си предходният ми клиент, не си и следващият.Това е.Но ако не те мързи и имаш пари, може да си купиш тази книга - https://www.helikon.bg/books/53/-Да-се-чувстваш-добре%3A-Клинично-доказано-лечение-на-депресията-без-медикаменти_150622.html
в нея, всичко за работата на този вид терапия е обяснено.
 

То е , както 3 годишния ми син се повлиява от моето поведение и обяснения  . Не е точно същото , щото възрастните са по задръстени .По трудно е .
 

bliss
Много хубав пост с разумни съвети и обяснения.Не мога да се въздържа да не го напиша.
Ще допълня още нещо-Нивото на щастие, на хора останали пълни инвалиди парализирани от шията надолу,  след травми или други заболявания, се възстановява до първоначалното , преди инцидента, за средно, отбележете -  ШЕСТ МЕСЕЦА.
Това е така, точно поради факта, че разбирайки за необратимостта на ситуацията, те я приемат и заживяват при новите за тях, напълно необичайни условия.И. както казваш, това не е пасивен процес, напротив, за да се адаптират към новата ситуация те са активни.
 
За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него. Това значи да станете пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да може да възприемете една положителна мисъл от висшите светове. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естествен начин за разрешаване на въпросите. П.Дънов

Здавей bliis. Радвам се ,че пишеш
Истината е че действително не желая да пия антидепресенти точно защото, не знам какво ще ми докарат като странични ефекти. А както казах...страх ме е и да си помисля само ,че може да ми се наложи да живея с оня ужас пак  от преди седмица, като странични ефекти. Силно вярвам,че с времето ще се науча да тегля по една и на ПА и на тревожността и че няма да ми тровят живота.Силно вярвям и се надянам,че психотерапевта ще ми покаже какъв е пътя за по бързото излизане от блатото.  

Благодаря ви за отговорите. Нямах възможност да пиша, защото в момента съм в болница заради ексрасистули които получих онзи ден. Докторите не виждат органична причина в тях и след консултация с невролог ми изписа "ципралекс" заради тревожност,но нещо не ми се нрави да се блъскам с антидепресанти. 
Изчетох доста по въпросите за тревожност,пан.атаките и депресията и полагам титанични бих казал усилия да не мисля да се опитвам да се отпускам, но...не ми се получава за съжаление.
Скоро мисля да се срещна с психотерапевт и се надявам с негова помощ да премина през това.
 

Благодаря за окуражаването.
Мисля си обаче, дали пък тази случка не бе искрата, която  запали и отприщи един дълго трупан стрес,защото сега замисляйки се - то около мен всичко е стрес (като се почне от работата,през семейния и извън семейния живот и общо взето всичко).
Явно тази случка бе капката от която чашата преля. 
Ако предположим,че всичко е в следствие на натрупан огромен стрес и това предизвика в мен  панически атаки, силна тревожност,натрапливи мисли и депресия, значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому или човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?