alexandrabest

Нямам съмнения, че последователната работа с психотерапевт носи много по-бързи резултати, но нямам възможност да си го позволя на този етап.

Благодаря ви, г-н Баев! А тези методи за провокиране на социалната фобия, които сте изредили като говорене на висок глас по телефона, снимането с камера и т.н. биха ли могли да помогнат на моето състояние? Просто наистина не знам на какво се дължи тази тревожност, когато трябва да взема думата или ми зададат въпрос и съм в офис обстановка или на някаква маса искам да кажа толкова много неща, но не мога да ги формулирам правилно от притеснение и гледам да говоря с усмивка на лицето, за да не ми личи, че се притеснявам, но забелязах, че дори усмивката ми започва да трепери. С този факт трудно бих се стравила в този социален и забързан живот. Когато ходя или има някакво движение много по-лесно общувам, по-трудно е когато сме на кръгла маса при тиха обстановка. Чела съм, че когато човек дъвчи дъвка той по някакъв начин залъгва организма си и напрежението спада, тъй като когато ние ядем обикновено отпускаме съзнанието си и мозъкът е на друга вълна. Но и това не помогна. До колкото знам човек трябва да заобича страховете си и да ги прегърне, за да ги преодолее. Но това докато стане ще последват толкова много излагания и подигравки, така човек ще покаже слабата си страна и могат да решат, че не си достатъчно годен за дадена професия или задача.

Стратегията според мен е повтаряне на положителни качества, постижения и успехи, положителни мисли и настройка. Вие сте по-компетентна в тази област, бихте ли могли да ми дадете план за достигане на желаната цел като се имат в предвид нещата, които ви споделих?

Всичко, което трябва да се промени е начинът на мислене и вътрешната нагласа.. човек трябва да се изправи срещу страха си, за да го пребори.. всички ние си имаме страхове и недостатъци и никой не е идеален и перфектен.

Взех под внимание нещата, които ме посъветвахте и работя по повдигане на самочувствието си, което явно е коренът, от който тръгва тази тревожност.

Постнах го веднъж, но не го видях да се показва в историята и заради това го постнах още един път, не е било умишлено.. това е повече от ясно

Здравейте! Имам доста силно изразена социална тревожност във всякакви ситуации. Започнах работа, която е свързана с постоянно общуване с различни хора точно, за да преодолея страха и неудобството си от общуване, а и това съм завършила. В началото ме възприеха като лъчезарна и готина, но по принцип съм доста мълчалива и в тревожна ситуация ми се разтреперва гласа и веднага се забелязва. Искам да се изразя правилно и да обясня нещо, но като го казвам излиза много неясно и несвързано от притеснението. Дори си бях изключила звука на телефона докато бях на работата, защото ако и звънне ще трябва да вдигна и всички ще разберат, че се притеснявам и може и да не ме вземат. Разговорът с колегата отсреща протече така? “ Как си? -Добре.. а ти? - и аз”. Всички говорят високо, ясно и никой не се притеснява. Искам да успея, да имам среда, да имам познати, но страшно трудно се включвам в разговор и правя нови запознанства. Старите запоzнанства почти ги изключих вече, защото това мое състояние е от 2-3 години. Не знам дали не е и малко наследствено, защото и роднините ми са доста скромни хора, не са някакви отракани. И преди са ми казвали, че съм антисоциална, не искам да съм такава, но не умея да завръзвам разговор. Страшно много се влияя от чуждото мнение, гледам да се харесам и ако някой ме убиди го понасям много тежко..като малка в училище често ми се смяха за нещо, но от тогава до сега доста съм си променила външния вид и всичко и просто е смешно красиво момиче да се притеснява, изпотява и т.н. Хората срещу мен се чувствам като нещо повече като видят, че се притеснвам от тях. Повече се притеснявам от мъжкия пол и по-млади хора. Когато имах гадже преди 3 години бях доста по-самоуверена, но от тогава съм си затворила и сърцето. Искам да общувам с лекота, да не се разтрепервам и изпотявам. Интересното е, че някои хора си създават впечатление, че съм с хубаво самочувствие, просто явно успявам да маскирам притеснението някак си . Никога не съм можела да изнасям доклadи пред хора, преди като бях на кастинг за статисти и ме снимаха ми казаха никога да не се изгърбвам така при кандидатствания, трябва да се изправя и т.н. Сега съм доста по-добре от тогава, гледам да маскирам притеснението, но все още се появява, например като трябва да се изкажа пред много хора на една маса..говоря несвързано. Постоянно си гледам снимки и гледам да си вдигна самочувствието, защото преди приятелят ми ми го вдигаше като ми казваше колко ме обича и т.н. но сега и като бягам от хората не знам как ще си хвана момче. Винаги като пиша на някого си мисля, че може да му досаждам, не знам може и така да е в някои случаи. Хората обикновено на пръв поглед ме харесват, но като ме опознаят повече и видят, че съм по-дръпната и може би на моменти странна..странят. Моля за някакъв съвет:)

Искам да попитам според вас как бих могла да подобра състоянието си, да бъда по-уверена и да не изпитвам тревожност в различни ситуации?

Здравейте! Oт много малка съм доста стеснителна и срамежлива. Лошото е, че с времето това не се оправя, а даже се задълбочи и вечe дори, когато съм сред хората започвам да треперя и съм страшно напрегната. Нямам възможност да ходя на психиатри и не искам да взимам лекарства, защото според мен човек сам трябва да си помогне. Имам страшно много обожатели и проблемът не е във външния вид, напротив. Приятен и добър човек съм, но това притеснение винаги се появява, когато общувам с противоположния пол, а дори вече и с приятели. Когато съм в нова и непозната компания не знам как да се държа, правя се че не ми пука, но вътрешно съм страшно напрегната и се изпотявам от притеснение. Това притеснение ми пречи на нормални ежедневни дейности, пречи ми на интервюта за работа, загубвам ума и дума и казвам нещо несвързано.А понякога дори ме смятат за надута, защото толкова много ме е яд, че се притеснявам, че създавам вид на надменна. Когато се храня сред хората ръцете ми започват да треперят леко, постоянно мисля как ще възприемаt всяка моя дума и това ужасно много ме натоварва. Да не говорим, че когато трябва да изнеса доклад става нещо ужасно. Когато пия алкохол всичко се оправя и не се притеснявам вече, Олеква ми. Но не искам това дaми влиза в главата и да ставам зависима от алкохола. Постоянно ме търсят да излизам и т.н, но аз се страхувам, че когато ме видят да треперя нямада ме харесат и притеснителността ми ще отблъсне хората. И доста оt обожателите ми се отдръпнаха вече. Спортувам от скоро и гледам да се оправя, както мога. Моля за помощ, ако имате някакви съвети ще съм ви благодарна:)

Здравейте! Моят проблем е, че още от много малка съм доста стеснителна и срамежлива. Лошото е, че с времето това не се оправя, а даже се задълбочи и вечe дори, когато съм сред хората започвам да треперя и съм страшно напрегната. Нямам възможност да ходя на психиатри и не искам да взимам лекарства, защото според мен човек сам трябва да си помогне. Имам страшно много обожатели и проблемът не е във външния вид, напротив. Приятен и добър човек съм, но това притеснение винаги се появява, когато общувам с противоположния пол, а дори вече и с приятели. Когато съм в нова и непозната компания не знам как да се държа, правя се че не ми пука, но вътрешно съм страшно напрегната и се изпотявам от притеснение. Това притеснение ми пречи на нормални ежедневни дейности, пречи ми на интервюта за работа, загубвам ума и дума и казвам нещо несвързано.А понякога дори ме смятат за надута, защото толкова много ме е яд, че се притеснявам, че създавам вид на надменна. Когато се храня сред хората ръцете ми започват да треперят леко, постоянно мисля как ще възприемаt всяка моя дума и това ужасно много ме натоварва. Да не говорим, че когато трябва да изнеса доклад става нещо ужасно. Когато пия алкохол всичко се оправя и не се притеснявам вече, Олеква ми. Но не искам това дaми влиза в главата и да ставам зависима от алкохола. Постоянно ме търсят да излизам и т.н, но аз се страхувам, че когато ме видят да треперя нямада ме харесат и притеснителността ми ще отблъсне хората. И доста оt обожателите ми се отдръпнаха вече. Спортувам от скоро и гледам да се оправя, както мога. Моля за помощ, ако имате някакви съвети ще съм ви благодарна:)