Здравейте!
Имам доста силно изразена социална тревожност във всякакви ситуации. Започнах работа, която е свързана с постоянно общуване с различни хора точно, за да преодолея страха и неудобството си от общуване, а и това съм завършила. В началото ме възприеха като лъчезарна и готина, но по принцип съм доста мълчалива и в тревожна ситуация ми се разтреперва гласа и веднага се забелязва. Искам да се изразя правилно и да обясня нещо, но като го казвам излиза много неясно и несвързано от притеснението. Дори си бях изключила звука на телефона докато бях на работата, защото ако и звънне ще трябва да вдигна и всички ще разберат, че се притеснявам и може и да не ме вземат. Разговорът с колегата отсреща протече така? “ Как си? -Добре.. а ти? - и аз”. Всички говорят високо, ясно и никой не се притеснява. Искам да успея, да имам среда, да имам познати, но страшно трудно се включвам в разговор и правя нови запознанства. Старите запоzнанства почти ги изключих вече, защото това мое състояние е от 2-3 години. Не знам дали не е и малко наследствено, защото и роднините ми са доста скромни хора, не са някакви отракани. И преди са ми казвали, че съм антисоциална, не искам да съм такава, но не умея да завръзвам разговор. Страшно много се влияя от чуждото мнение, гледам да се харесам и ако някой ме убиди го понасям много тежко..като малка в училище често ми се смяха за нещо, но от тогава до сега доста съм си променила външния вид и всичко и просто е смешно красиво момиче да се притеснява, изпотява и т.н. Хората срещу мен се чувствам като нещо повече като видят, че се притеснвам от тях. Повече се притеснявам от мъжкия пол и по-млади хора. Когато имах гадже преди 3 години бях доста по-самоуверена, но от тогава съм си затворила и сърцето. Искам да общувам с лекота, да не се разтрепервам и изпотявам. Интересното е, че някои хора си създават впечатление, че съм с хубаво самочувствие, просто явно успявам да маскирам притеснението някак си . Никога не съм можела да изнасям доклadи пред хора, преди като бях на кастинг за статисти и ме снимаха ми казаха никога да не се изгърбвам така при кандидатствания, трябва да се изправя и т.н. Сега съм доста по-добре от тогава, гледам да маскирам притеснението, но все още се появява, например като трябва да се изкажа пред много хора на една маса..говоря несвързано. Постоянно си гледам снимки и гледам да си вдигна самочувствието, защото преди приятелят ми ми го вдигаше като ми казваше колко ме обича и т.н. но сега и като бягам от хората не знам как ще си хвана момче. Винаги като пиша на някого си мисля, че може да му досаждам, не знам може и така да е в някои случаи.
Хората обикновено на пръв поглед ме харесват, но като ме опознаят повече и видят, че съм по-дръпната и може би на моменти странна..странят. Моля за някакъв съвет:)