Андрей Филипов

Погледнете този клип и ще откриете много вяра и смисъл в своето търсене на отговорите!!!! 
 
 

В психотерапията се говори за съставките на доброто общуване. Включват качествено себепознание, планиране на комуникативния и на всеки друг акт, връзка с реалността, смирено доверие, себезаявяване, привличаща харизма. Последната е плод на добро съчетание на предходните елементи. Липсва ти връзка с реалността, тоест не виждаш ясно как стоят нещата. А стоят така, че бъркаш мазохистичното самостъпкване (което наричаш толерантност) със смирението. Не, както общуваш, проявяваш примирение, не и смирение. Защото ако имаш смирение, през него протича любовта - тази към себе си и другия. Тогава се заявяваш активно, смело и на място, себеуважаваш се. При това няма противоречие между спокойното и твърдо себезаявяване и доверието. Да, доверието е любяща мекота - към другия и към теб самата. Когато обаче другият понечи да "ти се качва на главата", се заявяваш асертивно, твърдо и решително. Така даваш послания, че се уважаваш. Тогава и другият те уважава. Тоест, именно защото цениш и обичаш и себе си и него и се доверяваш на себе си и на протичането на Бога и любовта през теб, затова се заявяваш, казваш НЕ, слагаш граници асертивно и спокойно любящо, но твърдо. Тогава всичко е наред.

Когато има осъзната мотивация, начини се намират. Когато я няма, извинения много. Ако нямаш мотивация, пий си хапчетата и мрънкай навсякъде колко си нещастна и колко животът е гаден и се гаври кой знае защо точно с теб. Това е пътека, избрана от мнозина. Или осъзнай, че както и сега знаеш, бебето можеш да го оставиш за час седмично, когато ходиш на психотерапия при ефективен психотерапевт, на когото обаче съдействаш отдадено, правейки всичко, което е нужно да се прави, тъй като психотерапията далеч не е само едното говорене. Ти си избираш пътищата в живота си и всичко е за добро. 

Питаш дали медитацията ще ти помогне? Ами, тя истински се усвоява за поне двадесет години и това усвояване включва цялостно себепознание, преодоляване на характеровите травми иобусловености, на несъзнателността, инертността, егоизма, привързаностите. Сега обаче питаш "Дали без да осъзнавам каквото и да било, преструвайки се, че правя нещо, сядеайки за по двадесет минути с кръстосани крака или лягайки и дремейки представяйки си това или онова, това ще махне гадната тревожност, на която съм нещастна жертва?" - не, такова отношение няма да помогне. Тревожността ти е дар от живота, за да пораснеш и живееш истински смислено и щастливо, вместо да си тътриш дъ-то по грешнат аземя като поредното зомби. Не, няма нужда да ставаш просветлена буда, за да се справиш с хистеричната си хипохондрия - но, един малък тласък в посока разширение на съзнанието ти са преживяванията ти. 
Както ти е писано вече много пъти - психотерапията е това, което те води до нужните резултати по подходящата пътека. Е, разбира се, хистерията си иска печалбите при изнасяне на отговорността инфантилно навън, а всъщност хипохондрията над нея пракрасно задоволява множеството споменати печалби, както вече казахме многократно. 
Казах каквото казах - оттук насетне всяко писане само би задоволило хистеричните ти, невротични начини за дърпане на внимание. Успехи в приемането на слабостта и неуспеха! 

Медитацията ще ти помогне да се научиш да пускаш контрола, който си прегърнала и пречи на който и да е да стигне до теб.
Не можеш да контролираш този процес. Идеята е да "видиш" какво правиш / с каквито и да е методи/ и да се освободиш от огромното желание да изконтролираш тревожността без да промениш нищо в себе се. Ще ти дам пример с клиент с подобен на твоя страх.
Момче с тревожност от 2 месеца и лека телесна симптоматика. На въпросът ми какво се е случило преди 2 месеца, отговорът беше изневерих на приятелката си. На подканата ми да поговорим за това, за да разбера кои страхове са отключили състоянието, той категорично отказа с обяснението, че там всичко е ок и се разбират прекрасно. В този момент на мен ми стана ясно, че терапията ще продължи по дълго от колкото е необходимо, защото имах пред себе си човек, който искаше да изконтролира симптома и безумно се страхуваше да обсъди причината. Аз бях втория психолог при който идваше и съответно той искаше да ме поведе на където му е комфортно.
Състоянието му се оправи не след 4-5 срещи, а след 10-12 , когато дойде и каза : "разделих се с приятелката си и всичко се оправи, всъщност аз от една година си го мисля. Това момиче не е за мен."
Припомних му, че това беше първоначалната линия, която той затвори и бях принудена да обикалям около проблема и да удължа времето 2 пъти. Отговорът му беше, че сега е разбрал и че това време за него не е изгубено, защото е развил нови умения и знания, за които може да е само благодарен.
Какво искам да ти кажа: Никога не знаеш какво научаваш докато си в терапевтичен процес. Това ти става напълно ясно месеци по- късно. Доста хора прекъсват терапевтичния процес, защото не виждат онова, което Те са решили, че трябва да видя. Не знаят, че то вече се случва с тях и вместо да се фокусират в процеса бягат по повърхността в търсене на тяхното си.
Искаш формула, с която тревожността ще изчезне - няма такава. Престрашаването да се промениш - това е решението. Да убеждаваш другите, че не се получава - това е психосоматичния капан.

Ти или той не е готов за психотерапия? Та ти имаш въпиюща нужда от психотерапия. Като старт, да ти се обясни механизмът на възникване на натрапливите мисли, че са безобидни и всъщност добри и целящи добро, защита и че идват от майчина любов и нормално майчино притеснение, но стават натрапливи, когато се тълкуват погрешно и човек се бори с тях. Да ти се обясни, да се нормализира отношението ти към този нормален подсъзнателен механизъм, който поражда мислите. Да бъдеш успокоена ментално, емоционално, да бъдеш прегърната от любовта на терапевта си, от познанията му за психиката и за пътеката, по която си тръгнала волю неволю и през която той самият е минал и познава прекрасно. Това е психотерапевт истински. А това, което споменаваш, е друго...
Депресирана си, тъй като не решаваш тревожността. тялото ти минава в депресивен режим, за да защити от повишената тревожност. Тревожна си, защото се бориш с поначало нормалните мисли. Бориш се, защото ги интерпретираш погрешно. За да се преобърне този процес, е нужно да промениш тълкуването си в работа с възприятието им, да се научиш да ги приемаш спокойно. Това се случва в процес на психотерапия. Сега, когато пиеш хапчета без психотерапия (засега ги пий - когато не ходиш на ефективна психотерапия, макар и механично, замазват положението тактически), за малко можеш да потиснеш цялото си неразбиране и страхове, но ако не се работи психотерапевтично, в стратегически план такъв подход само засилва и хронифицира страховете, обсесиите и т.н. Не ми се чини психиатърът ти да си има дори бегла представа как работи ефективната психотерапия. Казвам го безпристрастно, като факт. Намери добър, ефективен при тревожни състояния психотерапевт и започни при него колкото се може по-бързо. В началото на фона на химията, а не след дълго и без нея.
Отделно от психотерапията - намери начин някой да поема бебето периодично. През това време спортувай, ходи в природата, общувай с приятелки и добра компания. Прочети добри книги за справяне с тревожността, а по-късно и книги за медитация. Практикувай работа с добри аудио сесии релаксация/ визуализация. Когато започнеш личната си терапия при добър терапевт, не след дълго ще се включиш и в групите му, в които освен справяне на едно по-високо ниво, ще намериш и сродни души, общуването с които ще ти помогне допълнително. 
Успехи!
п.п: при натрапливи мисли обикновено се предписва анафранил, понякога в комбинация с невролептик. Това обаче се прави само когато състоянието е било дълго време поддържано, не е било психотерапевтирано и вече е породило т.н. устойчиви неврални пътища в мозъка. В твоя случай обаче, в началото, когато си отишла при психиатъра, си имала нужда просто от добра психотерапия, без каквито и да е хапчета. Фактът, че колегата те е надрусал, вместо да провежда качествена психотерапия с теб, говори че просто не я умее, а вероятно дори и интелектуално не познава цялостния ѝ процес. Или дори да си има някакво понятие, не му се занимава, тъй като хронифициращото "терапевтиране" с външна химия е елементарно, докато психотерапевтичният процес изисква сериозни усилия и пълна отдаденост от страна на специалиста. Което му незнание и медикиране в течение на месеците продължаване на поддържане на невротичните механизми, без реалното психотерапевтично лечение, единствено е утежнило положението ти. Честа случка, за съжаление... Това, от което сега имаш нужда, както казах и подчертавам отново, е - силен в работата си психотерапевт. Ефектите на отдалеченост от емоциите, замазаност, безчувственост - до известна степен се дължат и на ефектите от химията. Засега обаче е добре да продължаваш да я пиеш, а в хода на психотерапията постепенно да останеш на чисто. Това е - успехи!

Директни съвети в психотерапията се дават рядко - иначе би било прекалена намеса в съдбата на човека. Добре е, че те оставя сам да стигаш до изводите си. Имате и добра връзка един с друг, а това е важно. Да, методите при следването на терапевтичната посока са нужни - просто през изграденото доверие помежду ви, можеш да я помолиш за такива. Като цяло, многото пробване е като в поговорката "много баби, детето хилаво". Всеки терапевт си има свой подход, методи, под каквато и "шапка" на дадени школи да работи - това зависи от личната характерова структура и темперамент. Ако все пак решиш да допълниш подхода на колежката, бих ти препоръчал Андрей Филипов и Георги Балджиев - и двамата работят и онлайн и са добри колеги. Успехи! 

Връзка? С човек, който нон стоп играе комп.игри, не споделя, не говори.... защо вместо да търсиш невъзможни отговори....не проучиш съдържанието на понятието ВРЪЗКА. Може би това е единственият отговор, който ти е нужен. Поговори за това с психолога си. Поговорете що е то връзка ...и нещата свързани с това.....а иначе да правиш психологически портрет на някого по 5 думи на кръст...безсмислено е.

Здравей!
За съжаление, не си на финалната права за справяне с ОКР-то.
В началото си.Защо мисля така?
Просто е, натрапливостите се провокират от стреса.Стреса, обикновено се генерира от две основни представи -  кой съм аз/самооценката/ и представата за света като цяло.
От описанието на връзката ти, виждам че, твоята самооценка никак не е висока.Няма човек, който да уважава себе си и да бъде в такава връзка.Няма.
От това следва, че ще мине много време, което е нужно за да пови6и6 самооценката си, едва тогава може да се каже,че си на финалната права.

Ако знаеш, че няма страх от смъртта, а това е всъщност безпокойство от предизвикателствата на живота, какво всъщност искаш да контролираш.

Това е пътя, в един момент адреналина се изразходва и идва усещането .....което имат хората след скок а парашут или бънджи. Като бивш парашутист, мога да ти кажа,че е много готино.

Точно така - не е до смъртта. До страха от живота е. От загуба на контрола, безпомкощността, слабостта, безлюбието, нараняването... Да, добре е да се почете по-широка литература, но всъщност не е до смъртта, до живота е!

Момиче, ти си в смъртта.Умряла си.Не си жива, умряла си.
Не го ли разбираш? Ти в момента не си жива.
Задай си въпроса - Това, което е в момента, живот ли е?
Сама ще си отговори6, че не е.А, щом не е живот, значи си мъртва.

Благодаря за добрите думи!
В Бургас познавам две сърцати терапевтки - ще ги пиша на л.с. Да, доверие в терапевта, много предизвикване, парадоксалност, объркване, хвърляне в страха умишлено и променяне на рекацията, молитва и хипнотерапия, подходящо четене... Всичко се променя, а като цяло, за добро го преживяваш, за да пораснеш като Човек - именно, за да станеш с голямо Ч Човек! Така че, учи се - всичко вече е наред, когато знаеш. Смела си, просто е нужно да вложиш това страхово гориво в огъня си. Така че, разгаряй го! 

Говориш с майки, слушаш роднини, четеш БГМама, това е кофти избор при положение, че си тревожна. Ако се довериш на себе си и на инстинкта си всичко ще се случи по най-добрия начин. Обаче дали си способна да разграничиш себе си във всичко наложено отвън... това е въпросът.

Да, заедно с растежа на новия живот в теб, имаш да израстваш в новия живот на смелостта, живата вяра и любовта. В психоерапия, освен с обичайните похвати по промяна на мисленето, парадокс, хипноза и т.н., при хипохондрия се работи интензивно с молитва, с развиване на едно преживяемо чувство за доверяване на Бога, съдбата ти и неслучайността, определяна от присъствието на духа ти. Та, това присъствие имаш да намираш. 
Както са ти писали по-горе, четеш ли мрънканията на други мрънкачки, слагаш ли се в позицията на "мещо се случва, болна съм, ужасно е...", не е добър вариант. Подобно четене тук е забранено, за да се ограничи негативната самосугестгия. 
Успехи!

Влязъл си в хипохондрия. Какво да правиш?
- Спри четенето за болести и реването на народа по форуми.
- Спортувай 4-6 пъти седмично комбинация от силова и кардио тренировка.
- Прочети подходящи статии за пътя по преодоляване на хипохондрията. (аз имам такива, но предполагам и други колеги...)
- Работи ежедневно със сесии самохипноза/нлп/ медитация
- Чети силни книги. Евентуално понавлез в духовността.
- Прочети начини за работа с мисленето, с вътрешния диалог и си води дневник, в който променяш нещата. 
- Научи се да се шегуваш, да се вземаш на несериозно.
- Развий смирение, вяра в Бога. Нека медитацията, състоянието на боговдъхновено съзнание, ти стане привична. 
- Почувствай, че зад натрапливото преживяване и фиксация в болести, стои страха ти - минавай зад преживянето и се научи да прегръщаш, да обичаш страха си, да се довериш на доброто му намерение за оцеляване, но вече по нов начин - не с мислене, а със смелост, преобразуваща страха в самоувереност. Това се учи в процеса, описан по-горе.
- Живей силно - работа, кариера, развитие, непрекъснато учене, цели, следване на кауза и смисъл. 
 

Само когато сме добри към себе си, можем да сме и към другите истински. Понякога тази добрина е и отказ и твърдо НЕ, идващи от дълбоко себеуважение. Има ли го, посланията са ясни, а уважението на другите към теб е реципрочно на себеуважението ти. Това е здравият вариант! 

Здравей, тръгнала си в грешна посока още от самото начало. 
" В мен изникна съмнението "ще взема ли книжка или не " и този въпрос се явяваше като натрапчива мисъл и ме безпокоеше . 2 дни след това реших да потърся в интернет билкови хапчета за спокойствие и четейки листовките , "
В теб възниква съмнение, просто колебание, нищо повече. Не работиш с колебанието, не се отдалечаваш от натрапливостта, която е породена от покачване на вътрешната ти тревожност, породена вероятно от желанието ти да вземеш книжка и не допускайки никаква друга алтернатива. 
Даваш фалшив сигнал на мозъка си - болна съм  ХАПЧЕ и от тук отключваш процес. 
Сега работата е в обратен ред. Първо се третира грешния сигнал "болна съм", който е доста силен. От там започва промяна на отношението към състоянието и на финал ти пада тревожността, но със съвсем други методи. 
Не знам какво знаеш и какво не, но тук серотонина не играе никаква роля и точно заради това хапчета свързани с неговото повлияване не работят. 
Да търсиш хапче за възникнало колебание, вместо разговор, който да ти зададе различна гледна точка е стъпка номер едно към отключване на силен тревожен процес.

Eвтерпа, психотерапия означава ПРОМЯНА и ти се нуждае6 от такава ПРОМЯНА.
А, дали, е твоят терапевт, прочети ми темата ,,Избор на психотерапевт ,, и си прави извода./ Във всеки случай, мен са ме учили, че това, което най-много успокоява пациента е, пълната и точна информация за естеството на проблема му и какво трябва да се направи за да се справи той с проблема си/.

Здравей, тук са дадени доста насоки за повлияване на адреналиновия излив, за който говориш т.е. изпращаш към мозъка сигнал "опастност" и той реагира като за такава. Което предизвиква в тялото реакция на силно сърцебиене, учестено дишане, тревожност, която се изразява или с "не мога да стоя на едно място " или следващия етап "отпаднало ми е", придружаващи симптоми - болки в корема, рефлукс в хранопровода, позиви за повръщане, уриниране или дефекация, настръхване или топли вълни, стягане на мимическите мускули, ченето, стягане на главата като в обръч, заради изтеглянето на кръвта от главата - замайване, причерняване, дереализация, други свързани с окото и зеницата - замъглен поглед, разфокусириане  и т.н. Изброих ги по - обстойно, въпреки че тук всеки дава като оплакване някоя от групата симптоми , има и още. Всички те, обаче имат един, единствен общ източник - адреналина. Човек, който се стресне, уплаши или несъзнателно припознае усещане, ситуация предизвиква сам тази свръхдоза. Организмът ни е кодиран да реагира на това с движение и информация. Затова първо всички се хвърлят да събират информация и тук правят първото засилване на симптомите, защото четата все по - страшни неща, с което се уплашват все повече и увеличават вместо да изразходват адреналина. Следващия код е движението, няма , наистина няма никакъв друг вариант за изразходване и намаляне на адреналина, особено при адреналинова реакиция освен активно кардио натоварване. Затова тук многократно се повтаряме - спорт. За да разтовариш адреналина и да облекчиш симптомите първо трябва да "разтовариш" всичката фалшива информация от главата си и да оставиш кратка и точна - това е физическата реакция на адреналина. След това да включиш тялото, за да си свърши работата. Сутрин и вечер активно кардио по 30-40 мин с мисъл за това как помагаш на тялото си, а не с тревожното " сега оправям ли се?????" Заобикаляш се с приятни разговори, музика, и концентрация върху нещата които са сега. А сега на теб ти няма нищо, просто ти е повишен адреналина. Действай, не е толкова сложно. Като се успокоиш със симптомите и видиш, че не е толкова страшно да се справиш, започва и същинската работа по мисловния модел. Там вече, кой колкото , до където и с когото, много е лично и много относително. Има бързи инсайти, има и по - бавно действащи процеси, но вече няма да има симптоми.

Въпроса е дискутирам многократно.Описан е много добре и в книгата ,,12 правила за работа на мозъка,,
Дереализацията се дължи на това, че когато сме в стрес, по малко кръв влиза в мозъка, респективно по-малко кислород, този недостиг обуславя това неприятно за теб усещане.Подчертавам , за теб, защото много хора по света го считат за приятно и го търсят предизвиквайки си изкуствена хипоксия, например, употребявайки халюцигенни гъби, канабис и какви ли не други средства.
Най-простото и сигурно средство за справяне, е да се редуцира стреса. Разбира се, спорта или дълбокото коремно дишане също са мощни средства за насищане на мозъка с кислород.
С две думи, проблема ти е по-лесно решим от една силна хрема. Стига разбира се, да положи6 усилията за това.

Спасение от какво? Сякаш ти, малката нещастна, отнякъде ѝ се е случила гадната болест. Да, ама си хистеричка, която нито е малка, нито нещо ѝ се е случило, нито е болна. Хистеричка си, мила. Хистеричка,която удобно измества базисния хистеричен конфликт: "Иска ми се да живея силно, красиво, творчески, да обичам, да бъда обичана, да прогресирам, да раста във всяка една област, да бъда виждана, да блестя - но не ми стиска". Изместване на хистерията, оттичане на конфликта в предъвкване за болести. Taka "милата, невинна жертва", може спокойно както да живее слабо, бягайки от страха си от силен живот, така и невротично да си има извинение за непоемането на отговорности. А и на така нещастната жертва на тежката "болест" всеки и е длъжен да се съобразява, да дава разбиране, внимание... Поне когато минава номерът... 
Хистерията е несъзнавана, капсулирана и най-често невиждана от съзнанието. Когато за малко бъде видяна, бързичко отново съзнанието, като шамандура бива изтласквано в повърхностното хипохондрично  натрапливо мрънкане и ритуално доктороходене. Но хипохондричното преживяне и поведение в случая е само връхче на несъзнаван хистеричен айсберг.
 Разковничето тук е през един силен интелект, човекът да пожелае истински (защото при хистерията често заявката е пълен фалш, а състоянието несъзнавано искано) да проследява описвания механизъм, да общува с хистерията си, да я декапсулира и да започне смело да задовлява "печалбите" ѝ чрез деен, смел и силен живот, през обичане, кариера, поемане на отговорности, творчество, изява и още изява (защото всяка хистерия иска изява)... Това е процес, който се върви в психотерапия. Успехи!

Само да допълня чудесния пост на Диди. Тревожна си. Когато заспиваш, падат външните ангажименти, в момента на унасянето умът ще не ще(понеже в тревожността контролът често трудно се отпуска) минава на друг режим и честота. Когато умът така отпусне хватката си, изплува потисканото от него. Ако е щастие и смисъл, те се вадят, Ако е страх, той. Ако има подсъзнателна тревожност, сънят е плитък, изпълнен с опити за преобразуването ѝ във вид на сънища (понякога се помнят, понякога не, от някои повече, от други по-малко). В сутрешните часове при всички започва да се повишава адреналинът. Когато човек е по-тревожен, това покачване става много ясно и чувствително и често събужда човека. Когато имаш тревожност, могат да се появят всякакви мисли и състояния. Основното е да се видят какви са страховете, от какво те е страх. Понякога са външни фактори, липси, тегоби, понякога субективни и вътрешни, или комбинация. При всички случаи, най-важно е как възприемаш нещата, как пречупваш виждането си за света, хората и теб през базисните си характерови схеми. Ситуацията те бута към осъзнаването на тези несъзнавани сценарии, които поддържаш, засега сублиминално и преработката им. Когато така поработиш по себе си, на мястото на страха се появява обич, смисъл и все по-ясно знание какво да правиш в живота си! 

Искам да те поведа в малко по - различна посока, защото идеи и техники за справяне с натрапливостите сме изписали много и ако прочетеш произволно 5 теми ще намериш много вариации на отговори на твоите въпроси.
Искам сега, обаче, да си представиш, че действително умираш днес. И край, Какво ще оставиш след себе си? Какво е онова, което си свършила в живота, с което ще те запомнят? 
Цитирам ти един реален разговор на Виктор Франкъл с пациентка, която има реални причини да мисли за смъртта и посоката, в която той я повежда, за да види смисълът:
" пациентка страдаше от заболяване, което не можеше да се излекува, и тя знаеше това. Разплакана, тя влезе в стаята, където бяха събрани психиатрите от Стан-форд, и през сълзи заговори за живота си, за талантливите си деца и колко й е трудно да се сбогува с всичко това. До този момент, честно казано, още не бях намерил възможност да включа в дискусията логотерапевтични идеи. Сега ми се предостави такава - да превърна най-негативното за тази жена, че трябва да се сбогува с най-ценното за нея в този свят, в нещо позитивно, което тя да разбира и тълкува като смислено. Достатъчно беше да я попитам, как би се чувствала една жена, която няма деца. Казах й, че съм убеден, че и животът на една бездетна жена в никакъв случай не е безсмислен. Но че мога много добре да си представя, какво отчаяние би изпитала такава жена именно защото  няма нищо и никого на този свят, "с когото да трябва да се сбогува", когато се стигне дотам. В този момент лицето на пациентката се просветли. Внезапно тя осъзна, че не става дума за самото сбогуване, защото рано или късно всеки от нас ще трябва да го направи. Много важно е дали изобщо съществува нещо, с което трябва да се сбогуваме. Нещо, което можем да оставим след нас в този свят, с което "изпълваме" някакъв смисъл, както и самите себе си в деня, когато нашето време се "изпълни". Нямам думи да опиша облекчението на пациентката, когато нашият сократически разговор взе такъв коперникански обрат."
В този ред на мисли, твоите страхове не са от смъртта, а от живота който започва за теб. Пообъркана ти е ценностната система и приоритетите и не знаеш от къде и как да го подхванеш този живот, затова и идват тези мисли, за да отключат в теб идеята за смисъла. Най- бързия начин да се отървеш от тях е да се съсредоточиш в действителността си, в това което правиш всеки ден, да благодариш за тази възможност, че си жива и здрава и да го изпълниш със смисъл през действия, а не да го пилееш и да се вайкаш през мисли.