Андрей Филипов

,, Защото мислите ми зациклят понякога дори и при осъзнаване.,, 
Ами, те нали за това се наричат ,,натрапливи,,, защото осъзнаването не помага за справянето с тях. Само си губиш времето с разсъждения по техинят смисъл.Това ли пише в книгата?
,,Опитвам да осъзнавам защо ме тормозят някой мисли,, 
Момче, момче, това, което правиш - да влизаш в съдържанието им го поддържа.Никога не се мисли по съдържанието.Съдържанието зависи от ценностната система.Ако за човека най-ценното са децата, то натрапливостите са свързани с тях, ако най-ценното е здравето, то те са на тази тема и т.н.
Не влизай в съдържанието, придържай се към четирите стъпки.

Как се сваля шкембе? От две години спортувам, но шкембето не мърда. Досещам се, че една от причините е, че ям вечер след работа и спорт, около 22ч. По цял ден почти не ям - нямам време, а и забравям. В сравнение с преди години, ям с пъти и пъти по-малко, но шкембето заплашително виси...  Друга причина е, че съм труден с дисциплината при диетите. Обичам да ми харесва каквото ям и да усетя насищане и задоволство - харесва ми яденето и когато ям, не е за да си набавям вещества, а е заради кефа от това. Не е много, но въпреки това... Опитвам предимно салатки и протеини - вкусно, чудесно. Но, шкембето си стои. Тичам, тренирам, внимавам какво ям, но все същото. Обожавам бисквитите, сладкото, но от много време само по изключение и рядко ям сладко. Хляба - също, ограничих го до минимум, не ми и липсват тези неща вече толкова много. и все пак, шкембето си стои - като го отпусна, стига до средата на стаята, ще взема да изпочупя мебелите...  Искам да сваля, ама не се получава. Чувал съм за мръсен ден, за разделно хранене (не го обичам, мега неестествено ми е)... Как се сваля шкембето?
Май като цяло е от егн-то и забавеният метаболизъм. Това, което чувствам е, че тялото ми вече има нужда от наистина много малко храна в сравнение с преди. Но,обичам да си хапвам. Не е много, но явно и това е много... 

Благодаря Ви! Надявам се да съм поела по правилния път.

Наистина силна настройка, Съни! Когато имаш такова отношение, всичко помага по пътя ти! 

Прекрасно послание! Надявам се скоро да преоткрия себе си и да се науча да обичам себе си безусловно. Въпреки трудностите, съм убедена, че това  което ми се случва, е привилегия. Аларма, чиято цел е да ме накара да се обърна към себе си и да продължа много по-смело и по-уверено напред, но вече на друго ниво. Толкова хора мечтаят за знак, който да им покаже дали вървят по грешен път, а аз го получих и вече от мен зависи доколко ще го използвам в моя полза. Благодаря за надеждата!

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!"
Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!"
Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина.

Здравейте, г-н Филипов! Много Ви благодаря за напътствията, толкова надежда ми вдъхвате само в рамките на няколко реда. Имам нужда от това. Ще последвам съветите Ви! Старая се около мен да има само любов и положителни емоции, понякога е трудно, но не се отказвам. Вярвам, че щом се случва на мен, това означава, че съм достатъчно силна, за да се справя с него. Благодаря Ви!

Здравей Даниела,
Имаш елементите на агорофобията, обща и социална тревожност, които са дошли в твоя живот, защото имат послание към теб, а именно да живееш един по- дълбок, зрял и смислен живот изпълнен с много любов. Започни да спортуваш, като начало и се обърни към психотерапевт, който да те подпомогне в извървяването на този път към промяната. 
 

Здравей Даниела,
Имаш елементите на агорофобията, обща и социална тревожност, които са дошли в твоя живот, защото имат послание към теб, а именно да живееш един по- дълбок, зрял и смислен живот изпълнен с много любов. Започни да спортуваш, като начало и се обърни към психотерапевт, който да те подпомогне в извървяването на този път към промяната. 
 

Исках да кажа още нещо по-темата, победата над натрапливостите всеки един може да я постигне колкото по-рано толкова по-бързо. Аз лично станах много горд от себе си след като преодолях страховете си и това ми даде огромна енергия и сила която дори не ми позволява да спа! Всичко е постижимо просто попаднах на добър психотерапевт! Благодаря Георги!

Здравейте! Исках да се похваля и да вдъхна малко надежда на хората които минават през периода на личностно израстване. Аз бях отгледан от тревожни майки, баби, лели и от дете бях по-страхливичък. Това обаче много ме афектира след като имах 2 големи стресови ситуации на 14 години и оттам се започна, пр, психиатри и т.н. медикаменти почти не съм пил което е добре, предпочитах да страдам отколкото да се тровя. Имах голямо неразбиране от страна на нашите, те си мислиха че преигравам и че едва ли не съм се изнежил, това ме накара да си мълча и да стискам зъби като се правя на силен. От малък се зарибих по психологията и дори бях затрупан с книги по нлп, антъни робинс и какво ли не, опитвах да се справя сам но не стана. Бях посещавал около 2-3 психолога някои от тях си нямаха идея и след 5-та сесия когато нямах подобрения просто си тръгвах. Чел съм много постовете на д-р Първанов, Орлин Баев и те винаги са казвали какъв е правилния път за един човек да се справи с натрапливости и ниско самочувствие - психотерапия. Според критериите за добър психотерапевт от темата на д-р Първанов, попаднах на Георги Балджиев. Понеже аз уча на Острова и не мога да го посещавам отидох в София за 1 сесия миналото лято и през останалото време работихме заедно през скайп. Искам да кажа, че не е лесно! При мен самооценката беше ниска, изпитвах неувереност и страх от провала. Натрапливостите ми се увеличаваха по време на стрес от 3 фактора : изпити, адаптация в новата страна, ниската самоувереност. В терапията имаше много възходи и падения, не беше никак лесно да си променя представата на това какво е живота и кой съм аз. Отделно аз се занимавам с футбол и  при всичкия този стрес, постоянно се измарях и това ми убиваше желанието да играя. Терапията е предимно доверие в терапевта, това при мен дойде малко късно защото се съмнявах дали ще успея да превъзмогна всички трудности. Само аз и него знаем колко много въпроси съм му задал и колко недоверчив съм бил. Смелостта се развива в терапията, особено когато имах натрапливости от няколко години (основно когато трябваше да да се доказвам и изявявам пред хора). Научих се да се ценя и обичам, дори усетих как моите родители бяха също афектирани от това и започнаха да се подкрепят повече. Аз приех предизвикателството малко като аналогия на покера - всичко или нищо (положих големи усилия да възприема ново мислене, доста четене, осмисляне и действия!) Така, че искам да благодаря на всички които се докоснаха до мен и ми помогнаха, особено на Георги Балджиев. 

Иди пак и настоявай за изследвания - кръвна картина, хормони, щитовидна, захар, полови и т.н. Най-вероятно всичко ще е наред. Ако е така, значи просто си тревожен и симптомите ти са симпатикотонични, тоест идват от подсъзнателен страх. За това как се работи със страха, прочети темите тук.

Ще си позволя да се включа в темата с пример от днес. Тръгах на шофьорски курсове, нещо което ме ужасява - катастрофични мисли недостижими за фантазията на един "нормален" човек. Във времето съм правила и други опити да започна да шофирам, но винаги бягството ми е било по-удобно и именно това доведе до едно добре отгледано страхче придобиващо все повече сила, трансформирало напоследък до неконтролируем ужас.
От днес нова кола, нов инструктор, нов район на шофиране и толкова много неизвестни застрашаващи егото ми да се срине, да се изложа с неможенето си, да не мога да оправдая очакванията на света. Наскоро чух нещо което дълбоко ми се запечата - не е срамно да не можеш, срамно е да не опитваш... Това просто изречение противоречеше напълно с моите разбирания за света, разбирания в който нямах право на грешки.
Та така - знаейки вече, че бягството не е решение на проблемите то аз скочих с двата крака в страха си. Цяла нощ не можах да спя, сутринта нервите ми бяха опънати до краен предел, сърцебиене с 300 км в час, треперене, пълен блокаж на всякакви мисловни процеси и недоспиването като една пикантна подправка. Обаче когато човек постъпателно е предизвиквал страховете си, започнал е да ги познава, да вижда как те се забавляват за негова сметка, тогава може да си позволи малко да си поиграе с тях. При мен виждането на тези страхове не е лесен процес, но пък и ако нещата ставаха лесно, то едва ли щях да науча достатъчно добре уроците си.
Изхождайки от идеята, че аз ходя на курс защото не мога да шофирам, то лека - полека започнаха да се прокрадват еретичните мисли, че би могло да допусна някоя грешка, че ми е позволено да се поизложа и че именно грешките по време на курса ще ме научат. Насочвайки мислите си в тази посока - да си позволя да не мога, да си позволя да греша, да си позволя да се изложа, то страховете някак започнаха да губят силата си. Не мога да кажа, че изчезаха напълно, но пък отвориха място за другата "еретична" мисъл която беше да допусна, че едва ли някой очаква от мен да карам по-добре от тираджия с 40 годишен стаж... И така - вече имах идеята, че имам право да не мога, че никой не очаква чудеса от мен. Тези две идеи поизбутаха още малко страховете и се освободи място да видя, че колкото повече се напъвам, толкова повече се омазвам... И сигурно щях да продължа дебата със страховете си, ако не беше станало време да карам. Надявах се инструктора да се е разболял, колата да се е счупила, само и само да нямам час, но уви... Както и да е, качих се в колата, инструктора започна нещо да ми говори, но аз не го отразявах много, защото бях заета да се страхувам. Успях да хвана за гушата вече поутвърдилата се идея, че имам право на грешки, и че всъщност очакванията на инструктора са да не мога да го правя. Без много зор подкарах колата, нямаше никакво старание от моя  страна да впечатля всички с уменията си... просто оставих нещата да се случват такива каквито са. И когато успях да вляза това което е сега, да не мисля  за това което е било и да не гадая какво може да бъде, то всичко започна се случва с лекота, дори и бърках с кеф, защото вече знаех, че именно от грешките човек се учи най-добре.
Сам го казваш, че бъде само в самото начало...
Не бягството, а предизвикването на страховете е важно за теб, позволи си да грешиш, позволи си да се изложиш. "Приемам провала и затова съм готов за успеха!"
Просто го направи!

Да, мишкуваш ли, всичко ескалира. Затова започваш, посрещаш трудностите. На практика е по-простичко от обясненията, така е. Самото фокусиране в работния процес, вече ти помага да оставиш мислите да преминават, като си все по-непривързан към тях. 
По-горе отговарям общо, както и питаш. Ако нещата вървят, супер. Ако има нужда обаче, потърси психотерапевт, вещ в поведенческата, хипно, нлп, краткосрочната психотерапия - терапевт, който знае какво прави и успява да помага наистина. 

Психолог съм...
Влязла си в типично тревожно състояние - с елементи на агорафобия, обща и социална тревожност. От гледна точка на нас, терапевтите - нищо особено, работим с това постоянно, ежедневно. Да, ирационални са страховете, така е. Да, добре е да излизаш, да продължаваш да живееш активно, да. Ако обаче го правиш насила, единствено с волево усилие, състоянието ще персистира. В кратък разговор, терапевтът ще види характеровата ти структура, наличностите и дефицитите в живота ти. Всичко това съпоставено с тревожната симптоматика вече дава сведения на какво има да те учи тази тревожност и симптомите ѝ. Без да те познавам, през редовете се вижда, че при теб някои от уроците, които имаш да усвояваш, са: умение за загуба на невротичния контрол, доверяване на непознатото и спонтанното, релаксация, забавяне на темпото и оценяване на мига, разширяване на мирогледа, опознаване на себе си, радване на малките неща, умение за прегръщане и плаване със страха, спиране на ума (медитация) и допир до творчеството. С качествен терапевт тези уроци се учат бързо (съответно и състоянието се разрешава), сама много по-бавно. Затова намери своя човек и поработи! 

При слушането - ползвай интуицията си кой точно да пуснеш от над 170-тте записа (към август, 2017-та). 
Стягането, което получаваш, се дължи на страха ти от "какво ще кажат хората". Прочети статиите от блога ми от раздел "социофобия". 1) Прочети на глас на войс рекордера на телефона си асертивните убеждения и си ги слушай често. 2) Чети си речите на Чарли Чаплин и Меръл Стрийп, докато ги запомниш и ползваш като собствени убеждения. 3) Пробвай да поработиш с вътрешния диалог във вид на дневник на автоматичните мисли - носи си дневника (една тетрадка) постоянно със себе си и преобразувай мислите през петте стъпки от статията. В статията има други две с когнитивни изкривявания и защитни механизми (авторска, преводна статии) - научи ги много добре - важна част от преобразуването на мислите са.  4) Прочети трите статии с поведенчески експерименти (1, 2, 3), избери си 20-на, степенувай ги по трудност и започни честичко да ги правиш повторяемо в градация към все по-трудните за теб, да се предизвикваш и стапяш страха си от мнението на хората (правят се в голям град, където не те познават и без ексцесии, внимателно дозирано. Преди и след експериментите се преработват мислите във вътрешния диалог). 5) Продължавай работата с аудиосесиите (плейлист 1 и плейлист 2), 6) Спортувай редовно, 7) Намери групи за реторика, дебат, ораторство, намери начин редовно да говориш пред все повече и все по-често пред хора, 8) След време или по-скоро, започни да си правиш клипчета в ютюб, по теми които те интересуват - говори увлекателно и завладяващо. Целта е да приемеш, че ще бъдеш слушан и гледан и това да ти хареса.  Поработи така няколко месеца и тогава пак пиши. 

Да, Георги е добър избор, Друг такъв е Андрей Филипов. И двамата пишат тук. Успехи!

Като създадохме "Психотерапия онлайн" и започнахме да отговаряме преди девет години, бяхме двама души: аз и Тодор Първанов. Доста години имаше опити от колеги да се включат, но се отказваха. Аз самият каних много хора - някакси се плашеха от отговорността, от нуждата от отделяне на време... 
Преди може би три години се включи Диляна Колева. Преди година или две Георги Балджиев, а наскоро и други млади колеги с перспективно бъдеще в психотерапията. Сега, когато чета мненията на колегите, сърцето ми се радва. Чувствам, че въпросите вече не чакат само на мен и Тодор, че има кой да поеме. А отговарящите тук са едни от най-справящите се, най-влагащите се в работата си психотерапевти в страната. По някакъв начин патронът на сайта, Беинса Дуно (Петър Дънов) присъства имплицитно като широта и холистичност в разбиранията и подхода ни на работа, което поставя психотерапевтичния процес на много по-високо ниво.
Благодаря!

Под псевдоним си - няма каквато и да е нужда да се трие. Влошената памет при тревожност е един от най-масовите симптоми и прочитането ще е полезно на мнозина. Благодаря за разбирането!

Чувстваш това, което мислиш. Мислиш през базисните си разбирания за себе си, света и другите, през които автоматично филтрираш възприятието за живота си. Чувстваш се объркана, тревожна и потисната, тъй като мирогледът и разбиранията ти за света, за хубаво и лошо, за добро и зло, за Бог, живот и смърт, са объркани, непораснали. Може да се каже, че си в криза на смисъла. Добра идея е да се запознаеш с подходяща литература - такава като посочената по-горе, думите на Петър Дънов, Ошо, Оробиндо Гош, Евангелията, житията на руските старци (има ги в сайта на светогорски манастир зограф за сваляне), теософска литература (Ледбитър, Безант...), Щайнер и т.н. Успоредно с това, докато посещаваш холистично работещ и с широка визия психотерапевт, се научаваш да овладяваш мисленето си, да релаксираш, визуализираш и медитираш, да целеполагаш, приоритизираш и следваш силни за душата ти цели упорито и неотклонно. На фона на спорт, общуване с природата и добра приятелска среда, разбира се. Действай!

Да, всичко е свързано. Симптомът води към минуси в характера, а те към собствени отношения към другите. От родителските фигури, през хората наоколо, до аз-аз отношението. Ето, в теб ясно се вижда една съпротива, недоверие срещу авторитетите, идваща от дразненето ти към баща ти. Ставащото в теб самия обаче, също е един вид авторитет - нещо, срещу което се противиш по идентичен начин. Ето за това отношение говорим, че е нужно да се промени в характерово учене и промяна. Ти дори казваш: 
В терапията знаем, че такова отричане поддържа неврозата. Не да ги няма, а да се уча от тези мисли, чувства и усещания! Тогава, както вече сам проследяваш, се вади целия ти живот, характер, съдба и имаш възможност да изпилиш зъбките на гордостта, да пораснеш спрямо отношението си към авторитета. Оттам натрапливата въртележка лесно се променя, съответно и вглеждането във фантомния симптом отпада. Има и визуализации, хипноза, но и по-цялостна работа. А зад методите, стои доверието ти от теб към теб самия, родило се при стапяне на въпросното недоверие към авторитета. Тогава и доверието в терапевта, методите му, както и към доброто в хората, вече е налице. Защото в другия виждаш не друго, а това, което не виждаш в себе си! 
Успехи! 

Когато говорим за терапевтичен процес, не става въпрос да се променят хората около нас или ситуациите зависещи от тях. По време на терапия се променя нашето отношение към тях, ситуациите и себе си. Тогава вече няма симптоматика.
Отношението ти към корема - не като към болно място, което трябва да излекуваш. С това си отношение си изградил и натрапливия навик. Отношението ти към болката в корема - като към здраво място, което ти показва, че има нещо нездраво в емоционалния свят, тогава натрапливия навик да я наблюдаваш ще спре, защото ще изместиш фокуса. След това, работа по промяна на отношението към причинителите на този емоционален дискомфорт, който се показва през симптома. Това пък отношение преминава през промяна на отношението към себе си. Кой съм аз, какъв съм, какво умея, какви са ми способностите и къде се страхувам да променям, защо.

Виж как хубаво си го казал "постоянен навик", бих казала натраплив навик. А как се променя един навик? С нов такъв. Важно е да се концентрираш към изграждането на нов навик, имаш тази способност добре работи явно сега трябва да я впрегнеш в различна сила. Имаш богат опит в изграждането на навик, все пак си създал този, значи знаеш какъв е механизма -  постоянно повтаряне, с насочено внимание и концентрация към избраната нова посока. Всеки ден по малко /като начало/ но всеки ден.Усещаш стария навик и променяш. 
Относно методите, прав си, че в този тип методики се иска доверие и отпускане, а хората с тревожности са основно контролиращи. В тези взаимоотношение е важно да отпуснеш контрола, а ти не можеш, нормално да те дразни, все пак някой иска да те води - не става. Но това са методики, които на един друг тип хора работят много добре. Терапевтите работят с методите на школата към която са обучавани, те не сработват при всички хора, това е най- нормалното иначе щяхме да говорим за панацея. Просто някои колеги избират клиентите си според метода, защото знаят при кой ще сработи, дреги прилагат метода си на всички независимо от личните особености, а трети работят с няколко метода според клиента. Всички, които работим с много хора знаем, че едни са благодарни цял живот, а други са готови да ни линчуват. Но каквато и да е опитността ти с терапията, тя винаги е плюс, защото отиваш при другия психолог с набор от нова информация, която си научил и тя в един момент започва да сработва. 

А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията.