Андрей Филипов

Хората използват четири начина, за да се справят с отрицателните последици от стреса. Тези четири модела са наречени от В.Сатир – омиротворяване, обвиняване, пресмятане и отвличане на вниманието. Това според нея са четири „осакатяващи” модела на общуване, при които има разминаване на вербалната (диалогова) и невербалната (аналогова) комуникация, което от своя страна създава двойни послания. Хората използват някои от четирите универсални модела, за да заобиколят заплахата от неодобрение :
1. Омиротворителят – мълчи си , за да не ядоса другия.
2. Обвинителят – обвинява, за да го смята другия за силна личност (така, ако другия си тръгне, това да е по негова вина, а не по вина на обвиняващия).
3. Пресмятащият – пресмята, така че да подходи към заплахата като към нещо безопасно, а оценката, която дава на себе си, да се скрие зад големи думи и интелектуални концепции.
4. Отклоняващият вниманието – отклонява вниманието, за да пренебрегне заплахата и се държи така, сякаш няма никаква заплаха (възможно е, ако човек прави това достатъчно дълго, заплахата наистина да изчезне).
Тук трябва да подчертаем силното влияние и стрес на тези реакции, които оказват върху другите хора. Омиротворителната реакция може да предизвика чувство за вина. Обвиняването може да предизвика страх. Пресмятането може да предизвика завист, а отвличането на вниманието може да предизвика копнеж по приятно прекарване на времето.
Има твърде много хора, които никога не споделят открито вътрешните си преживявания – или защото не знаят как да го направят, или защото се боят да го направят, прикриват своите чувства, за да не бъдат наранявани. Според В. Сатир: „хората, които не изразяват или не могат да изразят чувствата си, са много самотни, макар че това не винаги си личи от поведението им. Повечето такива хора са били ужасно наранявани и пренебрегвани в течение на дълги периоди от своето детство. За тях прикриването на чувствата е начин да се предпазят от ново нараняване.”
В. Сатир описва още един модел на общуване, който нарича „изравняване”. При този начин на общуване човек е откровен, говори с лекота и рядко усеща самочувствието си застрашено. „От петте изброени реакции само изравняването има някакъв шанс да заздравява рани, да извежда от задънени улици или да строи мостове между хората.” (Satir V., 1988) Резултатът от изравняването е съгласие. Реагирането с изравняване също така представя истината за човека в дадения момент. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя с реални проблеми по реален начин.
В. Сатир описва много добре разликите между тези пет начина за изразяване на чувствата си. Тя представя пет начина по които човек се извинява. Да си представим, че някой ви е ударил с лакът.
Омиротворяване /гледате надолу и чупите ръце/: "Моля те прости ми. Тромав съм като мечка."
Обвиняване: "За Бога, току-що ударих ръката ти! Друг път гледай да не я размахваш, та да не те удрям!"
Пресмятане: "Искам да поднеса извиненята си, неволно ударих ръката ти, докато минавах. Ако съм ти нанесъл някаква телесна повреда, моляте да се свържеш с адвоката ми."
Отвличане на вниманието /взирате се в някой друг човек/: "Я гледай, на някого му стана нещо май го ударих."
Изравняване /гледате право в човека/: " Ударих те. Извинявай. Заболя ли те?"
            За да бъдем изравняващи се изисква да се изправим срещу страховете си. Един от пътищата да си помогнем за тази цел е да си изясним някои от нашите страхове, които ни пречат да реагираме с изравняване. За да предотвратим неодобрението от което толкова се боим, трявва да се заплашим по някои от следните начини:
Може да допусна грешка
Накой няма да хареса това
Някой ще ми направи забележка
Може да се натрапя
Тя ще реши, че не съм симпатичен
Хората ще ми кажат, че не съм съвършен
Тя може да си отиде
 
Когато дойде моментът да си дадете изброените по-долу отговори на горе посочените изявления, Вие ще сте отбелязали истинско развитие.
 
Неизбежно е да не допусна грешка, ако предприема някакво действие, особено ако правя това за първи път
Няма никакво съмнение, че все някой няма да хареса, онова което ще направя.
            Хората харесват различни неща.
Да някой ще ми направи забележка. Аз наистина не съм съвършен. Понякога забележките помагат.
Естествено! Винаги, когато казвам нещо и прекъсвам друг човек, аз се натрапвам
Е, добре, тя ще си каже, че не съм симпатичен. Няма ли да го преживея? Може пък понякога да не правя особено впечатление. Понякога другия човек ме поставя на изпитание. Мога ли да определия за кое от двете става дума сега?
Ако мислия за себе си като за човек, който не е достигнал съвършенство, по всяка вероятност винаги ще си намирам недостатъци.
Добре тя ще си отиде. Може би така трябва. Във всеки случай ще го преживе.
 
Изравняването позволява на човек да живее като цялостна личност: реална във връзка с главата, сърцето, чувствата и тялото си. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя със стресовите събитя в личен и професионален план.
 

,,По какъв начин и как най-трайно да стане промяната в мен? ,,
Два са начините това да стане, единият е да ти се случи нещо много ,,силно,, и трагично.Понякога, но само понякога това променя трайно човека.Казва понякога, защото познавах една зла жена.Живота я ,,блъсна,,-почина синът и ...посрещна го трагично и стана ...още по зла.
Другият е плановият процес, наречен психотерапия.В него се планува какво да се промени и се набелязват стъпки за това.
 
Има ли начин, чрез хипноза или други техники да се постигне напредък?
 
Техниките са безброй, но ...трябва време и постоянство.
Моля ви за статии/ книга да чета.
Аз бих ти предложил, на първо място, нещо друго-започни редовно, всеки ден да спортуваш.Раздразнителността ти ще спадне с 20 процента .Това е много.
Това прочетох тази сутрин и не мога да не ти го изпратя
,,Претегляй всяка своя дума и постоянно се питай истина ли е това, което възнамеряваш да кажеш.,,

Както е писано: " Търси и ще намериш", "Хлопай и ще ти се отвори"  - Все начини за по - добър и зрял емоционален живот през смирението.
За да ти е добре и щастливо ето я формулата: "Пий лекарства и антидепресанти, ако може двойно и тройно пък може и да се оправиш. Остави психотерапията тя е за загубеняци и страхливи. Смелите вземат антидепресанти." Харесва ли ти този отговор за щастлив живот? Имаш правото да си съсипеш живота или да си го подобриш. От теб зависи и от  изборите, които ще предприемеш. 
Щом пишеш в този форум явно си открила друг смисъл в твоя живот и според мен е пътят ти към психотерапията. На прав път си! Действай смело!

Ако един възрастен е гневен и мрази партньора си, в терапията се свързваме с детето в него, което е било ядосано и гневно на майка си и баща си. Колкото по-дълбоко влизаме, откриваме грешните убеждения свързани с Аз-а. Ако детето се чувства необичано, пренебегнато или тормозено от родителя, то обвинява себе си и заключва: Нещо не е наред с мен, Не съм достатъчно добър, не заслужавам любов.Всички негативни убеждения, за да се преобразуват в любов трябва вещ терапевт, който да подпомогне процеса на промяна.

Ако един възрастен е гневен и мрази партньора си, в терапията се свързваме с детето в него, което е било ядосано и гневно на майка си и баща си. Колкото по-дълбоко влизаме, откриваме грешните убеждения свързани с Аз-а. Ако детето се чувства необичано, пренебегнато или тормозено от родителя, то обвинява себе си и заключва: Нещо не е наред с мен, Не съм достатъчно добър, не заслужавам любов.Всички негативни убеждения, за да се преобразуват в любов трябва вещ терапевт, който да подпомогне процеса на промяна.

Без психотерапия, ситуацията наистина ще се повтаря, нещо повече, бракът ти също няма да е сполучлив.
Трябва да се промениш, за твое добро е.

,,вече не изпитвам удоволствие от нещата,които обичам,обожавам футбол,да гледам и играя,а сега го правя само за да се случва нещо,в смисъл мога и без това.Започнах да плача,споделях много със жена ми и при всяко споделяне се разплаквах,а сега не мога нито да се разплача,нито да се нервирам,нито да се зарадвам като преди. ,,
 
Антидепресанта е за това, да може да изпитваш чувства, независимо какви.
А, четенето в нета е страхотен метод ....да ставаш все по-зле и по зле.

Режимът на битка, поддържан от теб по отношение на "лошите" мисли те е държал в тревожност --> Когато тревожността не бива решавана известно време, мозъкът вкарва човека в депресивен режим, с което тревожността до голяма степен се погасява, за сметка на появилите се тъга, безсмислие, празнота, безчувственост... Нереалното усещане и реакцията ти спрямо него е част от този процес на преминаване от тревожно в анхедонично (безчувствено) състояние. Дереализацията те учи на нещо важно - да губиш малкия невротичен контрол и се доверяваш. Да се доверяваш на тялото, Себе си, живота, Бога. Ти обаче се бориш, което поражда изтласкването на страховете, дисоциира ги, а в по-силна тази битка закономерно прераства в потиснатостта, в която сега си.
Един добър признак е, когато тревожността се върне. Защото тя е по-лекото състояние, с което се работи и което всъщност поражда и потъването, в което си. Вероятно и в Германия, освен в България, има вещи и холистично работещи терапевти, които могат за няколко сесии силно да повлияят състоянието ти. Да ти помогнат да си помогнеш качествено - с транс, умения за работа с дереализацията, с мислите. Важно е терапевтът ти да бъде умел, да знае и може, наистина да се справя. Проучи и виж кой е такъв. Друг вариант са нет консултациите през скайп или друга медия с терапевт от България. Но, също е много важно да е изключително вещ и да те води със здрава ръка,,а не просто да си говорите! 
От гледна точка на нас, терапевтите - нищо особено не преживяваш - работим със случаи като твоя ежедневно. Това, което виждам е, че е добре да поработиш обаче с добър колега! Умишлено го повтарям и се надявам да го чуеш и направиш! Успехи!

Както е писано: " Търси и ще намериш", "Хлопай и ще ти се отвори"  - Все начини за по - добър и зрял емоционален живот през смирението.
За да ти е добре и щастливо ето я формулата: "Пий лекарства и антидепресанти, ако може двойно и тройно пък може и да се оправиш. Остави психотерапията тя е за загубеняци и страхливи. Смелите вземат антидепресанти." Харесва ли ти този отговор за щастлив живот? Имаш правото да си съсипеш живота или да си го подобриш. От теб зависи и от  изборите, които ще предприемеш. 
Щом пишеш в този форум явно си открила друг смисъл в твоя живот и според мен е пътят ти към психотерапията. На прав път си! Действай смело!

Това е караоке на една песен.Свали музиката на компютъра си.Включи диктофона на телефона си и го пусни.После пусни и музиката и изпей текста на това което си написала./ аз го направих, получава се нещо уникално -всички в къщи могат да го потвърдят, изкушавах се да го пусна в ю туб, защото съм сигурен, че ще има огромен успех, особено ако е на английски, но все пак текста си е твой и не смятам,че е редно да го направя, без уреждане на авторските права/ 
Когато направиш записа, започваш минимум 3 пъти дневно да го пускаш през уредбата.Колкото по силен е звука, толкова по-добре./ разбира се, съобразявай се и с комшиите/.Хубаво е, поне няколко пъти в месеца, цялото семейство да си пускате песента и танцувате, не бива и да пропускате, когато ви дойдат на гости приятели да слушате записа.Ще много забавно
Ако послушаш съвета ми, за около 2-3 месеца ще се лишиш от страховете си. Не бива да отхвърляш и идеята ми за ю туб.Ако текста е на английски и придружен с танци, като нищо ще поставиш рекорд по посещения.
ПП Сега виждам, че съм прикачил грешна връзка, пробвах и с тази песен, но с ,,Реките на Вавилон,, е по-добре.

Когато човек учи, мозъка обработва нова информация и е нормално да се чувстваш уморена и леко объркана.А, ако се полудява6е от учене, всички лекари щяхме да сме луди.

Подходи към трите неща, които описваш, както със самата дереализация: радвай им се, сприятели се с тях. Сънуването, чудесно - хората се трепят за това специално с години и не успяват, а при теб се получава. Трябва да почерпиш за това! Можеш да поработиш върху овладяването му, като сам влизаш в състояние на будно сънуване, чрез т.н. медитация/ нидра/ нлп. Има много водени сесии в нета.
За сънната парализа - когато в медитация се научиш да осъзнаваш неподвижността и натежалостта на тялото си и независимостта на съзнанието си от него, тази моментна парализа вече не плаши. научаваш се просто да я осъзнаеш, усмихваш ѝ се и след няколко мига тя отминава и хоп, всичко е о'к. 
Дишането - не че нямаш въздух, а имаш малко остатъчна тревожност, която задейства усещане в гърдите сякаш нямаш. Осъзнай разликата. А за да се сприятелиш с това леко и почти илюзорно стягане в гърдите, когато правиш медитация, комбинирай я с кайваля/ бутейко дишане. Това е много фино дишане, при отпуснатост на тялото и съзнанието, почти без диапазон на дихателното движение. Така сам си правиш леко задушаване, което сам си и владееш. Когато стане трудно, вдишваш по-дълбоко и пак после влизаш в кайваля дишането. Прочети за тези дишания и в нета. Правейки такова дишане, свикваш, не те паши това усещане и преживелищно виждаш, че всъщност въздух имаш, а усещането е фантомно.
Размазаността е зрението - също е от остатъчната тревожност. Сам виждаш, че когато обичаш нещо, когато правиш нещо с вдъхновение и замазването изчезва. Така че, прави каквото обичаш, както и обичай нещата, които правиш. Обикни и самото размазване и то си отива. 
Като по горния начин работиш с тези усещания, всъщност въздействаш автоматично и на характера си - ставаш по-спокоен, смел, живеещ от сърце и готин човек! 

Страшното идва тогава, когато не го разбираме и се лутаме какво става вътре в нас. За да се спасиш от ужаса  го превъзмогни с терапия и много вяра в себе си, че си белязана да живееш своя живот по осъзнато. Лошо ли е това? Как страхът ми става в  увереност и смелост? Тези отговори може да ги откриеш в спокойното ходене по твоя път в психотерапията. Антидепресантите само ни отклоняват от съзнателния път към промяната и ни пречат. Те ни говорият и за бягането ни от отговорност. Смисъла е в това да поемем отговорност, като намерим отговорите на зададените въпроси в ума и сърцето ни.

"Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна "
Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.“ (Tyrer 2008) Изследователите считат, че причините за тази зависимост се коренят в моделите на възнаграждаване, които са основна част от сюжета на компютърните игри. Нарастващият стремеж на играещия да разбере какво става по-нататък в играта, необходимостта да събере повече точки, сила, оръжие или да изпълни успешно дадена мисия, водят до все по-силно желание за игра. Според психолога Ричард Раян от университета в Рочестър много от видео игрите задоволяват основни психологически нужди и играчите често продължават да играят заради наградата, свободата да бъдеш това, което искаш да бъдеш, и връзката с другите играчи (Ryan et al, 2006).
Добра техника, за да бъдете чута е да се свържете със съпруга си през  метода на фамилната терапия. Казвате му: "Напускам те, ако не ми обръщаш внимание и не поговорим за това което ме притеснява". По този начин ще се активират ресурсите  за запазване на брачните си отношения. 
 

Здравейте! Това, за което ви се дава да преживеете това нещо, е явно за да започнете да се грижите за себе си.
"Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си. "  Вижте колко парадоксално звучи това и за какъв мазохизъм говорим. Ако не отговарям на критериите просто край! Това е един първичен, атавистичен страх, който е свързан със страха от изоставяне на индивида от стадото.  Всеки един човек има този страх, някой хора обаче го осъзнават и работят върху него. Сигурен съм, че и вие ще бъдете една от тях. Други несъзнателно изпитват този страх, който ръководи съзнателното им поведение. 
   Всички имаме страхове! Идеята е, че вие имате уникалната възможност сега да се научите да вижте динамиката на страховете и да коригирате дезадаптивното си поведение. И отново подчертавам всички ни е страх:) И вашият психолог и психиатър и папата даже, във всеки един от нас живее това чувство. Въпросът е дали ще се оставим страхът да ни смачка или ще използваме енергията, която ни се дава. 
 Тревожността е енергия, която ви се дава за да правите промени. Какви ще бъдат тези промени и в каква насока, това зависи изцяло от вас? Но тревожността води винаги до промяна независимо дали е добра или лоша! По някой път се заблуждаваме, че е е лоша, защото хората сме свикнали винаги да асоциираме новото с лошото. 
Това, което сте усетили по тялото са енергийни блокажи, които с терапевтична работа ще отпаднат. Или по-точно ще се разхлабят. Хапчето няма да ви помогне да си оправите живота. Вие сте тази, която е нужно да свърши цялата работа. Терапевта е насочваща фигура, но това не го прави маловажен. Всеки един от нас хората има нужда от помощ, потърсете я и вие! 
Върнете си вярата в себе си. Това е първото нещо, което е нужно да направите и то ще доведе до спиране на хапчетата. В последствие ще се учите на нови адаптивни поведения  и възприятия спрямо света, които ви заобикаля. Колкото и големи да сме, то си оставаме едни бебета на тази земя и когато си мислим,че сме най-здраво стъпили на тази земя, то живота ни кара да лазим. И това се случва постоянно. И това ни помага да видим нещата от по-различна перспектива. Започнете терапия и нещата ще поемат в правилната посока.
 Малко любов, малко отношение, по някой път и майната му на всичко, малко сълзи, някоя друга усмивка и живота отново кипи :)))
Успех!

Обикновено, когато се работи терапевтично не натоварваме състоянието с диагнози и определения, защото няма състояние, което да е точно такова каквото са го описали учебниците. Всъщност психотерапията се стреми да види състоянието над диагнозата. 
Депресия - е много сложен термин, той не се поставя просто така. Нямаш депресия, разбира се, имаш повишена тревожност. Тук въпросът е "Какво те притеснява толкова много, че тялото ти реагира така?" Ето това ще установите в психотерапевтичната работа. Котато това се случи и тялото ще се успокои, а може би и по - рано. 

Току що ми излезе на телефона писането ти, прочетох и отговарям.
Отвън навътре ли да почна или отвътре навън? Хайде отвън, от поведенията, които ти липсват - те пък водят към характера и по-цялостната работа по себе си. 
Веднага се вижда, че не умееш да поставяш здрави граници в отношенията, чакаш мъжът да се досеща, което за повечето мъже е кауза пердута. Здрави граници, поставени в откровен разговор: "Искам от теб това и това! Като кажеш нещо, за мен това е мъжко, да го изпълняваш. Искам да се чуваме два пъти (еди си колко си) на ден, да излизаме толкова и толкова...". Ясно заявени граници в параметрите, отношенията, времето, срещите... Мъжкият мозък има нужда от такива заявености, макар и жената да си мисли, че мъжът като нея едва ли не чете мисли. Не чете - трябва точно и ясно да му се заявят нещата. Когато така ясно поставяш изискванията си, ти се налага и да посрещнеш сега несъзнавания от теб страх, че така си лоша и ако го правиш, другият ще се отдръпне, ще те изостави, ще оттегли любовта си. Така порастваш. Истината е, че точно, когато го правиш, когато ясно и спокойно поставяш такива изисквания, даваш послания за самоувереност, харизма, себедоверие и мъжът си изпочупва краката да бърза да се съобрази и го прави с огромно удоволствие, като те уважава и истински вътрешно се свързва с теб, като болт с гайка. Защото всеки външно твърд мъж е вътрешно слаб и търси женското вдъхновение и граници в емоционален план. Сега, когато не заявяваш ясно себе си, даваш несъзнавани послания, че човек може да прави каквото си иска, да се обади или не, да спази уговорка или не, сякаш няма значение. Послания за неглижиране. 
Когато поставяш ясни заявени граници, се учиш да се обичаш, приемаш дълбоко - така се получава. Тогава, на фона на това самоуважение и ясни правила, играта за теб преминава на по-високо ниво. Някой го нарича умение за съблазняване, друг за привличане. Аз го наричам чаровна харизма. Тя идва от психиката - виждал съм жени не особено красиви, за които обаче можеш и искаш живота си да дадеш, както и други, красавици, които е добре да са кукленско хубави и да мълчат, тъй като когато кажат или направят каквото и да е, липсата на харизма ги кара да изглеждат като гумени кукли без стойност. В основата на харизмата е самоуважението, за което говорихме по-горе. Разбира се, най-сигурно то се гради в процес на психотерапия, чрез промяна на мисленето, медитация, групова работа с опити по себезаявяване и доверие... Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че е става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. Метафората за това, за което говоря, е че мъжът е като рицар, като воин, а жената зад него му е вдъхновителка, без която би бил мижитурка. както казах, мъжът е силен външно - мускули, логика, работа, постигане, действеност. Но е слаб вътрешно, в емоциите, чувствата, интуицията - там е отрицателна полярност. Когато жената е жена и е зад него, нейното собствено доверие в себе си, а оттам и в него, вдъхновяващото ѝ мотивиране, могат да го накарат да порасне като личност, като професионалист, като човек във всяка една сфера. А какво по-естествено е за жената да може да съблазнява?! 
Накратко, имаш да се учиш да се себезаявяваш асертивно и спокойно. Когато се учиш да го правиш, от една страна ти се налага да прегърнеш дълбоките си страхове от необичаност и самота - така се стапят. От друга страна, така се учиш да съблазняваш, да бъдеш привличащ, чаровен, чародеен магнит. Забележи, че ползвам думичката съблазняване в контекста на абсолютно нормалната, дадена от природата и реда на нещата комуникация, без грам намек за манипулация. Не, за естествени нива, вложени от самата природа в мъжко-женското общуване говоря! 
Как да работиш по горните податки и насоки? От теб си зависи доколко ще чуеш и колко искаш да разкриеш чародейката, която си!
Ето някои възможности:
Виж тези статии: 
- Какво иска жената от мъжа?
- Обмен между мъжа и жената.
- Зад всеки велик мъж стои велика жена.
- Мъже, жени, сила и слабост.
- Мъжка и женска сила.
- Мъж, жена, отвън и отвътре.
- Мъж - жена, взаимоотношения.
Имаше и една книга: "Войната за капака на тоалетната чиния" или нещо такова. Не съм я чел, но съм чувал, че е добра. Има и много други книги в тази посока, разбира се. 
Над четенето, би ти помогнало:
- Психотерапия при добър колега, в която се учиш на себезаявяване, себеприемане, привличаща харизма. Лична, групова, уъркшопи.
- НЛП курс, практик и мастър ниво. Кратки са, но ценни обучения и за разлика от школите в психотерапията, са отворени за всеки. Ако тук решиш да се възползваш, свържи се с мен, за да те насоча и подсигуря присъствието ти на подходящо обучение и тренер.
Е, тръгвам да поработя. Успехи!

"Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна "
Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.“ (Tyrer 2008) Изследователите считат, че причините за тази зависимост се коренят в моделите на възнаграждаване, които са основна част от сюжета на компютърните игри. Нарастващият стремеж на играещия да разбере какво става по-нататък в играта, необходимостта да събере повече точки, сила, оръжие или да изпълни успешно дадена мисия, водят до все по-силно желание за игра. Според психолога Ричард Раян от университета в Рочестър много от видео игрите задоволяват основни психологически нужди и играчите често продължават да играят заради наградата, свободата да бъдеш това, което искаш да бъдеш, и връзката с другите играчи (Ryan et al, 2006).
Добра техника, за да бъдете чута е да се свържете със съпруга си през  метода на фамилната терапия. Казвате му: "Напускам те, ако не ми обръщаш внимание и не поговорим за това което ме притеснява". По този начин ще се активират ресурсите  за запазване на брачните си отношения. 
 

Ами, баба и дядо, след като нямали деца, взели та осиновили майка ми.

,,,Търсим начини да продължим живота си без дете ,,
Това не го разбирам, когато работих в ин витро клиниката една жена на 64 роди и днес си гледа дъщерята в Плевен.

Вероятно има известна истина в твърденията му за инвитрата и т.н. В голяма степен обаче са и рационализации, тоест извинения, прикриващи проблеми, за които той не иска да говори. Ако не иска да се разкрие, да работи по себе си и намери решенията (а такива има), вината ти е излишна и фалшива. Със самото си поведение той тласка към получаване на интимността извън отношенията ви. То е като да умираш от глад, но тъй като партньорът, от когото зависи снабдяването с храна, не я осигурява поради свои си си замазани проблеми, да си погинеш... Естествено, че самото ти тяло, емоция, хормони, биохимия, нагон ще потърси възможните други опции. Ако бяхме в системата на шериата, би било другояче, но не сме... 
Здравият вариант е той да потърси помощ от психотерапевт, сексолог, андролог....

Има хора, които могат да бъдат и да имат любовници т.е. да играят тази игра. Други, обаче никак не я умеят. Мисля, че тук става въпрос за втория тип - просто не можеш да играеш така. А когато играта, която играя не ми харесва, просто променям правилата. 
 Стабилност и красота в едно партньорство, когато единият заяви, че е отблъснат от другия сексуално и не желае да работи върху това, са твърдения, които взаимно се изключват /оксиморон/ Може да има добро приятелство, но не и партньорство.

- На първа стъпка съответства социалният подход, насочен към въздействие на зависимия, така че да се породи лично разбиране и мотивация за справяне. Въздействие чрез литература, анализ на семейните отношения (в психотерапия), на характеровите дефицити и празнините в емоционалността и общуването, които зависимостта запълва. Тук са включени социалните интервенции по убеждаване, както и поставянето на здрави граници от околните, премахващи съзависимостта, която всъщност поддържа зависимостта. Евентуално живот за няколко месеца в комуна, общност за зависимости, в която се създава ред, структура, дисциплина, отделя се човекът от зависимостта му и му се дава шанс за житейското ѝ вече преодоляване перманентно. Тази социална стъпка е разясняваща, околовръстна, но еднакво важна със следващите. начална и грубовата е, но създаваща връзка с реалността и разграничаваща, изясняваща, различаваща е. 
- Социалният подход, съответстващ на втора стъпка, е синхронът със зависимия, дълбокото му разбиране в този синхрон, "гмуркането" в механизмите на зависимостта, което дава шанс за създаване на дълбоко доверие, както и за повеждане на зависимия към промяна. Доверие, което казва - с теб съм, разбирам те, прегръщам те, не те съдя, приемам те безусловно. Дълбоко приемане при синхрон с човека, но и поставящо здрави граници повеждане към промяна. С много любов, част от която обаче е и здравата твърдост. Тук са промените в приятелския кръг - заобикалянето с добри обичащи, приемащи и мотивиращи приятели. Тук от централна важност е умението на партньора да обича (на фона на различаването и границите от първа стъпка), разбира, синхронира с нуждите, които зависимостта задоволява, като сега любовта му застава на тяхно място. Защото всъщност зависимостта задоволява социално и партньорски нереализирани нужди от любов, взаимност, сигурност, приемане, сексуалност, усещане за сила, стойност, пълнота от удовлетворение. Разбира се, целият този социален, отвън навътре подход цели събуждането на собствения, в самия зависим ресурс, така че сам да промени нещата със собствени усилия. И все пак,  от изключителна важност е любовта между партньорите - нежна, но и със здрави граници в поведенията, подкрепяща и вдъхновяваща, даваща чувство за сила, стойност, мотивираща и създаваща пълнота. Важно е тази стъпка да се практикува на фона на първата и събуждането на лична мотивация, за да не се превърне в съзависимост. Тоест, синхронът с вторичните печалби в човека да е с активно повеждане в здравата посока.
- Социалният подход, съответстващ на третата, медитативно автоматизираната стъпка - поставяни са граници, човекът вече познава убежденията в зависимостта си, познава липсите, които тя запълва. Партньорът и приятелите са помагали с приемането и любовта си да помогнат на човека да си помогне в задоволяването на печалбите вече чрез партньорска обич, приятелско приемане, професионални успехи, активен социален живот. Въпреки това, имало е сривове, връщания, оттегляне от страна на партньора и приятелите, създаващо лична мотивация и поставящо здрави граници. Човекът отново е пробвал, различавал е, прегръщал е нуждите в подсъзнанието си, задоволявал ги е по добри начини. Постепенно процесът се е автоматизирал до интуитивно присъствие в трезвеността. Любовта между партньорите и отношенията в социалния кръг се е установила, професионалният живот е прогресирал, а човекът се е ресвързал с много ресурс в самия него чрез цялото това случване, помъдрял е.  

Ще пиша тук в тази тема някои обобщения на тема зависимости, които са като цяло свързани с темата, но са и по-глобални. А тук, защото се споменаха някои различни подходи, които съответстват както на вътрешните самостоятелни усилия, така и на социално насочените. 
..............
В статиите си за зависимостите стигнах до три ключови стъпки при справяне с коя да е зависимост. Три стъпки, изпълнявани от мотивираните усилия на самия човек, евентуално подпомогнати от психотерапевт.
1) Различаване: регистриране на автоматичните мисли и базисните вярвания по отношение на зависимостта и преработката им. Когато се осъзнаят и интенционално преработват, вече не движат човека "за носа", на сляпо, а се появява възможността за промяна. Околовръстна, подготвяща, но еднакво важна колкото последващите стъпки е.
2) Себезаявяване - смирено себезаявяване. По същество тук чрез хипнотерапия, чрез работа с транс предходната рационална работа се разширява до образно - визуална, емоционално наситена. Съзнанието се разширява до подсъзнанието, свързва се с нуждата от обич, сила, власт, радост и взаимност, задоволявани чрез зависимостта, резонира с тези нужди образно хипнотично и повежда към задоволяването им по адаптивни личностово и социално начини. Едно собствено превъзпитание с любов се получава чрез това разширяване на съзнанието до подсъзнанието чрез хипнотичния транс. Превъзпитаване, при което любовта е прегръщаща безусловно, но и поставяща здрави граници пред старите и градяща новите отношения, настройки и поведения. Това е ключовата стъпка. В нея са включени и поведенческата промяна на навиците, промени в приятелския кръг, подходяща литература, спорт, диета и т.н. 
3) Стабилна трезвеност - тук първа и втора стъпки са автоматизирани, като са прераснали от формално повторение, в интуитивно, емоционално наситено разбиране, в медитативна/ майндфул сублимация, в която процесът по прихващане на енергията на навика и "печалбите" му, е прихваната вече автоматично и през чувството водена към социално, партньорско, професионално и духовно вдъхновение. 
.....................
Горните три стъпки са ключови при която и да е зависимост. 

Тоест, за да поставим коня пред каруцата, нека кажем, че вече отношението ти към тези мисли е различно, по-спокойно, вече са те научили къде волно, къде неволно, на известно себеприемане, познание и смелост. 
 
А за психоложката - вземи, че прояви една доза уважение и кажи, че и тя ти е помогнала! Била е там за теб, отделяла е от времето и енергията си, правила е каквото е можела! Така че, мъничко великодушна благодарност няма да е излишна!