Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Аз ли греша с мъжете, къде..какви са причините?!


Recommended Posts

Здравейте, накратко съм млада жена  на 33 доста добре изглеждаща, приемам себе си за възпитана и умна жена на престижна работа, но без сериозна  връзка вече много много години.Разказвам последната случка с последния мъж, с който се запознах, но тя повтаря всички мои предни в последните години такива.От общи познати се запознаваме, той много ме харесва и почва да ме търси, аз не съм от тея дето в началото имат кой знае какъв интерес,той продължава да ме търси всеки ден, след известно време излязохме пак с общи познати отношението му чудесно,уважително и почвам вече да се замислям и за следваща среща само 2-та.Излизаме, говорим той очевидно много ме харесва казва го показва го, а аз хем показвам, но хем се държа леко на дистанция-всичко е чудесно.Минава време например месец,правя секс с тоя мъж, той не се променя или отдръпва и даже иска да се виждаме още повече.Той ме води по вечери ходим заедно по централните заведения държи ме за ръка, уверява ме че има чувства към мен, колко съм различна и т.н.... и след още време например месец два аз наистина почвам да вярвам на тоя човек и почвам да изпитвам чувства към него и тогава вече нещо става, аз ли на  енергийно ниво се сковавам вътрешно, но...ето сега пак той почна да става много зает, да има много работа, казва ще се обадя а не го прави, после минава ден два пише нещо от рода къде си?постоянно пита къде си?едва ли не да не ме засече някъде,а аз нито мрънкам нито му държа сметка опитвам се да се владея,а вътрешно се побърквам още в деня, в който не е звъннал или не е писал и постоянно си мисля, че е с друга...и като ми пише гледам да го излъжа, че съм на гости или съм на спорт, за да не показвам слабост аз съм в нас и те чакам.И не стига че той е все зает аз като го поканя за кафе,обяд или вечеря веднага казва зает съм или ще се чуем и не звъни(това пред последните 15 дни), естествено разбирам че е ходил на любим наш ресторант и на фитнес и аз решавам, че си има друга и приемам факта-не го търся въпреки, че вътрешно супер страдам и ми е кофти.После той се включва и си говорим и ми казва-Имам чувството, че нарочно не се виждаш с мен, липсваш ми, кога ще се видим и аз му предлагам утре на обяд, той казва добре и на следващия ден даже не звъни.Вечерта късно късно в 23ч ми звъни и пише и отново Къде си?А аз отговарям вече шеговито спокойно няма да се засечем, не се притеснявай,а той само пише къде си, къде,а аз отговорих прекрасно изкарване ти желая!!И от тогава насам 3 дни нито ред, та какво е това като ще ме разкарва ок да ме разкарва, но щ се включва и извърта все едно много ме харесва а аз го избягва.Това мъжка стратегия е като излиза с няколко жени ли?или съм прекалено студена ли или какво е обяснете ми?А като цяло през последните години все подобно ми се случва,излизам харесват ме и на някакво ниво без никакво обяснение се отдръпват и така се приключва, аз драми не правя не искам и обяснения, но ми писна защото тоя мъж последния много се влюбих е него и пак стоя чакам телефони,страдам.Къде греша ми кажете,какво значи подобен тип поведение?Как да се държа с мъж който ми е важен, за да не побягане или да не предпочита друга

Благодаря!

 

Линк към коментар
Share on other sites

Току що ми излезе на телефона писането ти, прочетох и отговарям.

Отвън навътре ли да почна или отвътре навън? Хайде отвън, от поведенията, които ти липсват - те пък водят към характера и по-цялостната работа по себе си. 

Веднага се вижда, че не умееш да поставяш здрави граници в отношенията, чакаш мъжът да се досеща, което за повечето мъже е кауза пердута. Здрави граници, поставени в откровен разговор: "Искам от теб това и това! Като кажеш нещо, за мен това е мъжко, да го изпълняваш. Искам да се чуваме два пъти (еди си колко си) на ден, да излизаме толкова и толкова...". Ясно заявени граници в параметрите, отношенията, времето, срещите... Мъжкият мозък има нужда от такива заявености, макар и жената да си мисли, че мъжът като нея едва ли не чете мисли. Не чете - трябва точно и ясно да му се заявят нещата. Когато така ясно поставяш изискванията си, ти се налага и да посрещнеш сега несъзнавания от теб страх, че така си лоша и ако го правиш, другият ще се отдръпне, ще те изостави, ще оттегли любовта си. Така порастваш. Истината е, че точно, когато го правиш, когато ясно и спокойно поставяш такива изисквания, даваш послания за самоувереност, харизма, себедоверие и мъжът си изпочупва краката да бърза да се съобрази и го прави с огромно удоволствие, като те уважава и истински вътрешно се свързва с теб, като болт с гайка. Защото всеки външно твърд мъж е вътрешно слаб и търси женското вдъхновение и граници в емоционален план. Сега, когато не заявяваш ясно себе си, даваш несъзнавани послания, че човек може да прави каквото си иска, да се обади или не, да спази уговорка или не, сякаш няма значение. Послания за неглижиране. 

Когато поставяш ясни заявени граници, се учиш да се обичаш, приемаш дълбоко - така се получава. Тогава, на фона на това самоуважение и ясни правила, играта за теб преминава на по-високо ниво. Някой го нарича умение за съблазняване, друг за привличане. Аз го наричам чаровна харизма. Тя идва от психиката - виждал съм жени не особено красиви, за които обаче можеш и искаш живота си да дадеш, както и други, красавици, които е добре да са кукленско хубави и да мълчат, тъй като когато кажат или направят каквото и да е, липсата на харизма ги кара да изглеждат като гумени кукли без стойност. В основата на харизмата е самоуважението, за което говорихме по-горе. Разбира се, най-сигурно то се гради в процес на психотерапия, чрез промяна на мисленето, медитация, групова работа с опити по себезаявяване и доверие... Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че е става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. Метафората за това, за което говоря, е че мъжът е като рицар, като воин, а жената зад него му е вдъхновителка, без която би бил мижитурка. както казах, мъжът е силен външно - мускули, логика, работа, постигане, действеност. Но е слаб вътрешно, в емоциите, чувствата, интуицията - там е отрицателна полярност. Когато жената е жена и е зад него, нейното собствено доверие в себе си, а оттам и в него, вдъхновяващото ѝ мотивиране, могат да го накарат да порасне като личност, като професионалист, като човек във всяка една сфера. А какво по-естествено е за жената да може да съблазнява?! 

Накратко, имаш да се учиш да се себезаявяваш асертивно и спокойно. Когато се учиш да го правиш, от една страна ти се налага да прегърнеш дълбоките си страхове от необичаност и самота - така се стапят. От друга страна, така се учиш да съблазняваш, да бъдеш привличащ, чаровен, чародеен магнит. Забележи, че ползвам думичката съблазняване в контекста на абсолютно нормалната, дадена от природата и реда на нещата комуникация, без грам намек за манипулация. Не, за естествени нива, вложени от самата природа в мъжко-женското общуване говоря! 

Как да работиш по горните податки и насоки? От теб си зависи доколко ще чуеш и колко искаш да разкриеш чародейката, която си!

Ето някои възможности:

Виж тези статии: 

- Какво иска жената от мъжа?

- Обмен между мъжа и жената.

- Зад всеки велик мъж стои велика жена.

- Мъже, жени, сила и слабост.

- Мъжка и женска сила.

- Мъж, жена, отвън и отвътре.

- Мъж - жена, взаимоотношения.

Имаше и една книга: "Войната за капака на тоалетната чиния" или нещо такова. Не съм я чел, но съм чувал, че е добра. Има и много други книги в тази посока, разбира се. 

Над четенето, би ти помогнало:

- Психотерапия при добър колега, в която се учиш на себезаявяване, себеприемане, привличаща харизма. Лична, групова, уъркшопи.

- НЛП курс, практик и мастър ниво. Кратки са, но ценни обучения и за разлика от школите в психотерапията, са отворени за всеки. Ако тук решиш да се възползваш, свържи се с мен, за да те насоча и подсигуря присъствието ти на подходящо обучение и тренер.

Е, тръгвам да поработя. Успехи!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Ще изчета всичко, като цяло мисля спазвам концепцията на написаните статии, явно вътрешно не мога да овладея процеса...буквално не знам как да се държа, защото като изявя някаква претенция или недоволство, почват да ми се оправдават и ефект никакъв

Линк към коментар
Share on other sites

Драскаш на повърхността, така те чувствам засега. Има за вдяване доста! Сякаш казаното те обтича отстрани и почти не стига до теб дори информационно, камо ли преживелищно. Просто констатирам. Почети, поработи по насоките с колега известно време, колкото ти е нужно!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, пиша на посоки но замисляла ли си се тези мъже на каква възраст и позиция са спрямо теб? 

От това което описа на този мъж му се живее - разбирай нищо повече от това,  което сте имали.

А ти си на 33 - нито много, но не е и малко. И мъжете усещат, че скоро капана ще щракне....

Само спекулирам разбира се в горното,  но опиши възраст и характерови модели на типажите с които излизаш.

В една връзка винаги е добре образно казано да си ловецът ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросният господин, за кого разказах е 2 години по малък от мен, да може би му се живее, но той бе инициатора на това преследване и убеждаване колко много иска да е с мен  и наистина търсеше ме всеки ден и искаше да се виждаме всеки ден,вечер идваше до нас само и само да ме види,водеше ме на всяко място което трябваше да свърша нещо,това в продължение на дълго време-защо е нужно тоя зор тогава като ще изчезва?.Той настояваше все да говорим за нас.Аз мисля, че на подсъзнателно ниво, в момента в който някой мъж ми се обясни че има чувства към мен нещо ми става отвътре и почвам да се страхувам дали ще се обади,къде е и т.н..а допреди това дори и физически да съм била с него не ми пука, просто в момента в който ми каже, че е влюбен  мен, че изпитва нещо повече към мен и точно тогава вместо връзката да прерасне постепенно приключва..И може би както казва г-н Баев не очертавам ясни граници на човека, но конкретно с този мъж всичко беше без забележка от един определен момент и   наистина искам да знам какво точно правя или казвам или не казвам, че все така се получава?Знам че звучи смешно на фона на проблемите на хората, но аз съм изгубила живеца в мен,нищо ще съм доста секси и хубава, изгубила съм вяра и надежда, че ще срещна нещо хубаво и истинско и след поредната раздяла аз все повече знам, че нещо на мен ми има, но какво е то?А най-лошото е че сега ще мине супер много време докато го забравя тоя човек,държи ме с по месеци и години.А чета подобни литератури,опитвам се да си помагам. но нещо не ми се получава-постоянно се тревожа и тормозя

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Не е възможно, само по описанията които даваш, да ти се помогне.Картината е много фрагментирана и неясна.То и няма как да е другояче, когато се пише само.

Орлин правилно те съветва, да се обърнеш към терапевт и ако питаш мен , нека да е мъж.Мъжът познава мъжете и ще ти е по-полезен.

Хубав ден!

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че  сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. 

 Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават.  Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош!

Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си.

Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш  наистина това се случва. 

Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината. :) А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия).  Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. 

Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт.  Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. 

Успех! :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

В какво се влюбих ли?-в отношението му-много уважително,интересуващ се от мен какво на мен ми харесва, търсещ начин само и само да ме види,да се сети че е студено и да ме прибере само да ме вземе и върне от работа,  за да не настина,споменавайки, че искам кафе да запали колата и да идем да вземем...внимание и малки жестове, които казваха не само външния ми вид ми е важен.Слушаше какво му говоря и помнеше това което казвам и също това смесено с хубав външен вид и чувство за хумор от негова страна-аз имам много обожатели, но рядко така някой ми е допадал.Отношенията ми с почти всеки така завършват в  началото много ме харесва, но не си дават голям зор и нещата с времето изчезват и естествено на мое място се появяват други.Докосна ме с това, че не само ми говореше сладки приказки, но го виждаш в действията му,дори и в погледа, дори и след интимност как прегръща,гушка и не искаше да се разделяме..и да не съм му казвала какво точно да прави и искам от него, защото на мен ми беше наистина предостатъчно...но знам ,че ако 1 мъж наистина държи на една жена не изчезва ей така и се чудя какво сторих, за да го отблъсна и да спре да ме търси така от раз...единственото което съм правила е че съм подлагала на съмнение думите му...т.е като ми е казвал влюбен съм в теб и аз се усмихвах и казвах да бе да, сигурно, но пък съм му казвала че през последната година той е единствения на когото обръщам внимание физически..и се чудя лъгал ме е за чувствата си или наистина могат така да изчезнат?Хубави черти има много той-весел е позитивен,общителен,щедър,помага,добронамерен е, не съм го чула да злослови,спортува,грижовен е,и още много неща.Може би аз самата не вярвам че мога да съм интересна на такъв мъж дълго

Линк към коментар
Share on other sites

Тоест всичко започва добре, но постепенно се повтаря същаа картинка. Аз ясно предположих какви дефицити в поведениети и психиката зад нея предполагам и виждам в теб. Оттъук насетне, можем да си чешем пръстите до Марс и обратно по клавиатурата, но няма как да ти свършим работата по научаване на себезаявяване и себеприемане, граници и привличащо съблазняване. Може да се дадат някои насоки, да. Но както писах, по отговорите ти съдя, че ще одраскат само ламарината, а не знам дали имаш каско, пък и ние, поне аз де, обичам да върша реална работа. Писах как, какво, къде. Приятно чесане! 

Линк към коментар
Share on other sites

Константина, в постовете ми прави впечатление, че много често се споменава красива, сексапилна, търсена от ухажори, обгрижвана. Дали сте се замисляла, това ли са основните инструменти за справяне с живота? Дали сте се замисляла, че атрактивната визия е нещо преходно и в един момент ще ще потърсите друг инструмент, за да продължите да живеете качествено?  И изобщо си мисля, че познавате мъжете твърде повърхностно, да цени се красотата и сексапила, но за мъжете има и други много по-важни качества. А сега мога да препоръчам отново да прочетете постовете на Орлин и Стефан. Ако не ги разбирате, ги четете отново и отново, ако е нужно ден, седмица, докато услеете да видите ккакво ли се крие под ламарините...

Линк към коментар
Share on other sites

Знам,че визията не е всичко и затова се дразня като гледат на мен само на визия .Затова и толкова си паднах по тоя мъж, защото го вълнуваше по навътре в мен какво има или пък се е правил....не знам вече  и аз.Аз мъжете освен, че ги познавам повърхностно май въобще не ги познавам

Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото себе си познаваме отвътре, дотолкова и другия пол познаваме. Защото ако отвън сме жени, отвътре сме мъже и обратното.

Линк към коментар
Share on other sites

А тези които не познаваме себе си можем да благодарим, че по един или друг начин ни е даден шанса да разберем, че явно нещо в нас куца и да се захванем за работа. Хубавото в случая е, че усещаш проблема в себе си, макар и все още да  не можеш да го осъзнаеш. Ако започнеш работа по себе си ще разбереш какъв трамплин е това стига да се възползваш, а не да се оставиш на течението. Така можеш да се разиваш до наистина неочаквани нива за теб, докато хората които не могат да допуснат,  че са несъвършени - за мен те са обречени да си останат в блатото. Винаги са ме изумявали жени които на пръв поглед изглеждат толкова обикновени, толкова никакви, но най-точните, най-търсените мъже са били винаги с тях и до тях, по всяко време, във всички случаи... Мъжете в един момент минават възрастта в която е въпрос на чест да се покажат с най-яката мацка (колкото и невероятно да звучи това) и започват да търсят под ламарината и се ориентират със завидна интуиция. За тях също е важно да намерят не само човек с който да съжителстват а спътник в живота, до края на живота. Спътник който мъжете искат да обгижват и обичат, но и да знаят че могат се доверят, да усещат, че това е техният трамплин, да усещат че тази жена ги мотивира и изпълва и всичко това се случва на едно различно ниво при което думите са излишни... Дори и да не знаеш от къде да започнеш, то вече си получила нужните напътствия, имаш силата, но ти е нужна малко помощ да излезеш от блатото, а езерото с кристалната вода е толкова близко...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...