Андрей Филипов

Здравей! Състоянието ти може да се разглежда от  няколко гледни точки. Ако питаш психиатъра, той ще ти постави диагноза, ако питаш езотерика, той ще каже, че си в процес на изучаване на себе си. Човеко не те ти е проблема това, което ти се случва в главата, проблемът ти е отношението към него. Това да наблюдаваш  хаоса, не те прави част от хаоса. Това, което ти липсва е вътрешен център, в който можеш да разбереш, че да ти имаш мисли, емоции, усещания, да всяко едно от тях е част от теб, но това не си самият ти. Обикновено в едно такова състояние, когато човек е обсебен от страховете си и така наречената "лудост" е на път към своето малко просветление в този живот. Но по пътя на там не е нужно да приемаме всичко, което се случва с нас лично. Е, имаш нужда от помощ, всеки има. Нито си първия, нито си последния. Но се подготви за дълъг път, защото лечението, самопознанието и развитието не са лека задача, но усилието бива винаги възнаграждавано, помни това  Поздрави! И не забравяй, това, че си мислиш за езеро не те прави мокър нали, а това, че си мислиш за лудостта, дали те прави луд?

Да се стегнеш... По-скоро да научиш уроците си. Това, че ставащото е клише, е добре - има ясни пътеки за преодоляването му. Техниката обясних по-горе - премахване на изтласкването между съзнанието и несъзнаваното чрез методите на психотерапията, опознаване и преобразуване на така ясно преживяваните страхове, с отношениетп на смирена благодарност и учене. Питаш за механични техники - не работят без въпросното разширяване на съзнанието при отношение на смирено приемане. Линкове, да:
- Всички тези, над 20 статии, точно по темата ти. 
- 200+ сесии хипнотерапия, нлп. йога нидра, водена медитация - .вляво и дясно са два бутона, всеки водещ към сесии.
В статиите разяснявам, че е нужно да спортуваш редовно и защо е нужно, а след спорта да отделиш време за дишане (описвам такива дишания) и водена медитация. Работата с психотерапевт обаче е това, което те води към целостта ти най-сигурно стратегически. Успехи!

С риск да те разочаровам, ще кажа, че историята ти е клише. Тригер от марихуана, последвали п.а., разклонили се до симпатикотонична симптоматика, част от която е дереализацията. Да, оралният ти характер има нужда да се заздрави, да стане по-стабилен и именно работата със страховете ще ти помогне за тази цел. Опитваш се да свързваш точки, но по-скоро нагаждаш и преувеличаваш - житейската ти история е важна, доколкото работата с нея служи за характеровата хармонизация, върху която ще работиш с психотерапевта си. Наистина недоумявам по каква причина специалистът по ментално здраве е решил да те дрогира с нелека дрога, вместо да работи с теб психотерапевтично. Вероятно се е объркал, или е объркал професията си. В твоя случа качествената психотерапия е стратегическото, сигурно решение. Осъзнавайки базисните си страхови вярвания, ще имаш шанса да ги трансформираш до смели и стабилни такива. 
Да, завъртяла си се в пси "въртележка", но работата по излизане от нея ще ти е полезна до края на живота ти, поради разширеното съзнание, себепознанието, смелостта, които ще ти донесе. Та, за хубаво е всичко! Поработи със силен и умел психотерапевт! 

Слагането на маски не помагат за автентичен живот. Ти си човекът, който решава дали да остане в позицията на жертва или да направи избор за автентичен и сърдечен живот. Потърси психотерапевт с който да работите в насока повишаване на самооценката ти и отстояване на себе си.
Успех!

Здравейте!
 
Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. . Това  означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост,  увереност и  ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност. Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си. Проблемът се корени в това, че загубихте вяра в себе си и в другите, а  когато губите вяра в себе си забравяте, че имате ценна възможност да направите своят избор: да бъдете жертва или да изберете пътят на промяната, но с подкрепата на много добър терапевт.
 
Започнете да спортувате!
 
Успех!

Здравейте!
 
Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. . Това  означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост,  увереност и  ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност. Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си. Проблемът се корени в това, че загубихте вяра в себе си и в другите, а  когато губите вяра в себе си забравяте, че имате ценна възможност да направите своят избор: да бъдете жертва или да изберете пътят на промяната, но с подкрепата на много добър терапевт.
 
Започнете да спортувате!
 
Успех!

Прочетете тази статия: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/561-15-prostichki-pravila-za-preodolyavane-na-depresiyata.html
 

Имаш натрапливи мисли, които местят фокуса си, "хващат" се за различни теми. Нищо повече. Не могат да се реализират. Обаче можем да ти го кажем найсет пъти и все тая, докато в процес на систематична психотерапия не станеш смела. Когато станеш смела, щем установиш, че времето в живота е твърде ценно и кратко, за да робуваш на фалшивите си собствени тълкувания. Променяйки интерпретацията на добрите, но идващи по специфичен начин мисли (за полудяване, нараняване, загуба на контрола...), чрез методите на терапевта ти се научаваш да променяш емоционалното си отношение към тях в приемащо. Защото самите мисли винаги са били прекрасни - едибствено тълкуванието ти, възприятието ти за тях е криво и пораждащо ненужен страх. Е, можеш и да си останеш страхлива цял живот - твой избор е. Имай предвид, че годинките щракат с неимоверна бързинка обаче... ПСИХОТЕРАПИЯ при силен колега - това е!
За говоренето и т.н. насън. При него съзнателният контрол е свален и изплува подсъзнателно наличното. Човекът с окр е винаги чудесен, добър човек - та нали самата основа на натрапливите мисли е любовта. От любов идват и когато "тапата" на съзнанието се премахне, остава човещината и добротата. Няма как натрапливостите да се реализират при това понякога и рядко прикаване и щуране насън, понеже самите мисли идват като комбинация от любов и човещина. Та, не става дума за тези редки говорения насън, каквито имат много хора (аз също понякога), а за същия ти страх от загуба на съзнателния ти невротичен контрол, при недоверие в собственото подсъзнание и езика му. Колкото повече контролираш обаче, повече тревожност и повече натрапливости... Нужно е да се научиш да губиш този невротичен контрол редовно, за да видиш, че единственото, което се случва, е преобразуване на страха в сигурност и себедоверие, при качествено себепознание и себе"четене". Това обаче става с помощта на вещ психотерапевт - колкото време ти е нужно!

Винаги съм казвал, че психотерапията е успешна при сърцатите, но и интелигентни хора. Потенциал за учене, прошка, смирение, посрещане на трудности, разширяване и излизане от заспалата зона на комфорт. Та, едно важно условие, е високият интелект. 
След като в общи линии ти скицирах някои от механизмите на натрапливостите, би могла да се опиташ да проявиш интелект - вярвам в тази ти способност. Хайде, опитай се, вместо да повтаряш едно и също папагалски. Ето в тази си статия съм описал защо имайки тези преживявания, е изключенa както лудостта, така и реалното нараняване. В другите си статии по темата (прочети ги, моля, внимателно, няколко пъти всяка) описвам механизмите на пораждане и общи насоки по справяне. Ако прочетеш статиите ми, ще видиш отговори на въпросите си защо всъщност си добър човек! 
Тук обаче даваме само общи насоки - живата психотерапия е различна, много по-инвазивна, предизвикваща те постоянно, караща те многократно да губиш жалкия невротичен контрол... Тук можем общо да анализираме, обясняваме защо поддържайки го, поддържаш и страховете, но в реалната психотерапия се правят неща, каращи те да надскачаш границите си - с твоето темпо, разбира се. Засега прочети статиите и моля, приложи интелектуалния си капацитет - добър старт е.

Добре, какъв е проблемът, да направиш еднократна психологична консултация, за да ти се даде информация за това състояние и да ти се дадат насоките, които са специфични за теб? Всеки психолог е различен в свързването и методиката на работа. Една консултация не те ангажира, а сега можеш и да сравниш с миналия си опит. 
Оставам с впечатление, че да се направи консултация с психолог изисква извънредна смелост.
Тук пишем общо. Съвсем друго е, да отидеш в кабинета, да се запознаеш, психолога да те види, да види как реагираш, как се държиш, как говориш, как гледаш, изобщо невербалната връзка, която е изключително важна за нас. После да чуе как говориш, да проследи мислите и изказа ти. Разбираш ли, срещата на живо с психолог дава възможност на специалиста да се запознае с теб, а това му дава много повече информация от 100 поста писани тук и нещата тръгват в съвсем друга посока. 
С някои клиенти методиката е по "хард" , както сами се изразяват, с някои доста по - мека и внимателна. Трудно, много трудно е тук да вземеш, онова, което е само за теб.

Нещо си недоразбрала - психотерапията не е ривотрил и не цели да те упоява и успокоява, угаждайки на его илюзиите ти. Учебен процес по осмеляване, съзряване, хармонизиране с любовта и мъдростта е. /Докато "мехурът" на надутата гордост на егонцето не се спука, няма любов. А няма ли любов, да искаш да ти се угажда на его натрапливостта, е да я поддържаш -  желанието за успокоение е част от тази дуеща его игра.
Истинското успокоение идва, когато се научиш да се доверяваш, спуквайки грозната гордост на его контрола, оставяйки се, незнаейки - тогава знаеш от позицията на Човека, на любовта и мъдростта, които прегръщат страха и го ползват като гориво за истинския, силен живот.

Озаглавихте темата  "Вече не съм нормален" което подсказва, че сте обсебен от "нормалността". Нормалността като термин е възможност да пресееш и видиш кое поведение, мислене и преживяване ще Ви отведе към красивото, хубавото, вярата, надеждата, смирението, че си част от този всемир. Стресът, който преживявате не е лек, но пък ви води към някаква промяна, която за сега не е ясно структуриран във вашият ум.
За да разберете тези симптоми, които ви се случват  е хубаво да започнете с психотерапия.  Психотерапията Ви дава шанс за смирен, и уверен живо, който може да бъде структуриран в зрялост и сигурност, че сте себе си. 
 
 
 

По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.

Биодекодиране - мисля, че е друга думичка за психобиология, което пък е новото название на тотална биолоогия, психотерапевтичен метод на Клод Саба, френски психиатър от еврейски произход. Тоталната биология взема идеи основно от метамедицината на Дърк Хамър, от психоанализата, ползва нещо като нлп... От този метод започна интересът ми към психотерапията - преподаваха ни го в Канада Бертран Льомьо и Жилбер Рено. Основно фокусът е в психосоматиките и за това, което преживяваш, е добър метод!

Да, така е - слушай терапевта си. Дадох насоки, ползвай ги, но живият контакт е който прави нещата истински. Всеки от нас си има различен подход - ако ти можеш да обхващаш различни гледни точки, би било хубаво, но докато си в тревожно състояние, когато постоянно чуваш различни мнения, вероятността да се объркаш, вместо обогатиш, не е малка - та, слушай терапевта, когото си избрал!

,,Ходя още при психотерапевта ми и той ми казва да не се притеснявам, но това преглъщане ме съсипва. Ще съм благодарен, ако дадете и вие някакви съвети за тези проблеми.,,
,,Много баби, хилаво бебето,-това, колегата, не ти ли го каза? Ти си имаш вече психотерапевт, довери му се и работете.Нашите менения, са си наши мнения и освен да те объркат, нищо полезно в тях няма да намериш.Друг е въпроса, ако бе ходил при него десет - петнадесет пъти, тогава, може нещо наистина да се добави, но сега .....ще е провал за терапията ти.
 

Психотерапевт ли е или само психиатър? За да е психотерапевт, се искат доста обучения, както и умения, а отвъд това си е призвание. Именно от добър психотерапевт имаш нужда. 
Ех, че хубаво - кажи как го правиш, искам и аз да сваля десетина килограма.  Трудното преглъщане (дисфагия) е също типичен симптом на повишена подсъзнателна тревожност. Симптомите се местят, когато се разчита само на хапчета... Те самите са само "информативни мигащи лампички на таблото на колата" - не се занимаваме да ги гасим, но дори им благодарим, че ни насочват към нуждата от наливане маслото на любовта в двигателя, от качественото протичане на тока в електрониката и подобряване на кода в компютъра... Подобри ли се този код в наситен с доверие, обич и мъдрост, лампичките спират да известяват, симптомите изчезват - свършили са работата си.
Виж тази ми статия за дисфагията. Поработи и с аудио сесии, насочени към препрограмиране на подсъзнателния ти код. А най-добре, осъзнай нуждата от работа с качествен психотерапевт! Успехи! 

Чувал съм от много, наистина много майки, как като вземат новороденото си бебе, отначало не чувстват нищо. Съвсем нормално е - някъде докъм шестия месец при 99% от мамите, се поражда майчиния инстинкт, привързване, обич. Нормално е, когато човек няма опит със свързване с деца, не винаги "системата за свръзка" да се задейства, кат види бебе/ дете.  Нормално е и човек да има собствени виждания за възпитанието...
Не е нормално да живее под "така трябва", да се вини, така избутвайки страхове в подсъзнанието си, което наистина е основа за пораждане на натрапливости. С психотерапевт ще изчистите и акордирате нещата!

Симптом е на поддържана подсъзнателна тревожност. Просто симпатиковата автономна нервна система ти е преактивирана и мести симптомите си. Но нещо много важно: в никакъв случай не е нещо лошо. Напротив, симптомът един вид говори. Ето, казва ти, преведено: "Живей сърдечно, силно, като душа. Твори, пей, създавай, нека напорът ти от мотивация за силен живот, развитие и изява са неспирни. Развий вкус към духовното, обикни Бога, почувствай красотата на смиреното отдаване, носещо пълна сигурност. Преодолей зависимостите си, бъди свободен и изявявай великолепието на Бога в живота!"...

Здравей!
Поздравления за смелостта да пишеш.Мисля, че писмото ти, а и евентуални други твои постове, ще са много полезни, на някои хора, които имат страх от полудяване.За почти всички думата шизофрения, означава нещо страшно, което лишава човека от човешкото в него и го прави неадекватен и трудно адаптируем в света.Хората си мислят и,че за тази болест няма лечение, което съвсем не е така. Аз, като психиатър, знам истината , но рядко някой ми вярва. Ще си позволя да ти направя една забележка- ти не си ,,шизофреник,, , както и болният от диабет не е,,диабетик,, .Ти имаш заболяване, което се нарича шизофрения и това заболяване, както сам отбеляза, при ,,улучено ,, медикаментозно лечение, не те прави по различен от мен, който нямам шизофрения.Да, определено има стигма и отхвърляне на хора страдащи от шизофрения, но точно ти, с мислите и поведението си,  може да помогнеш поне на няколко човека, да разберат,че при системно лечение болестта може да бъде овладяна и болния да функционира напълно адеквантно, на предизвикателствата на живота.
 И си прав, не се фокусирай върху миналото, мечтай и работи за да сбъднеш мечтите си.
Успех!

Привет! 
Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна
известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.
Послушайте насоките на колегите, които толкова внимателно анализираха случаят Ви и се насочете към   добър терапевт. Здрава работа Ви чака!!
Успех!!

Здравей!
Има едни весели момчета и теории - аналитици и анализа. В наши дни са много. Преди само около стотина години веселбата тръгва от чичо Зигмунд, който между шмъркането на дози кокаин, способни да убият малко магаренце с големи ушички, си нямал друга работа, освен да прича по университетите, ами взел че свързал секса и психиката. Докато си замазвал абстиненцията от бялото с тютюн и опъвал лулата, орално замествайки липсващото му майчино цицково зърно с мундщука ѝ,  му светнала крушката, че психиката и сексът дори не са само свързани, ами са единни. Оттам създал кратерен смут в тогавашните пуритани, като взривил субатомната бомба, заредена с ядрените етапи на психосексуалното развитие. Свързал развитието на психиката със сексуалния нагон и нарекъл етапите орален, анален, фаличен, генитален и прочее XXX психо-анално-лизирания. За аналната фаза проповядвал в университетското светилище, че била свързана с преживяването на удоволствието през ануса и дефекирането и че било важно мама да не е много строгичка, докато детенце ѝ подарява топлите, ароматно-кафяви подаръци, които колкото и да меси, не от всяко даже и полицай се получава... Нали бил чифут - обичал да си гледа кефа, та проектирал надлагащо тази си пси установка в лекционното си налагане над подложените му слушатели, на които от над сто години им се налага да се идентифицират с диарийната му презумпция, че основен мотив в живота е удоволствието.  Е, появили се и други, причащи, че е смисълът, ама Зигмундчо като в стереотипийно аутистичен транс се поклащал и твърдял своето си точно като онова магаренце, само че голямо, с малки ушички и още по-голяма доза кокаин, осигуряващ панацея за недодефекирано-колитните му теории. 
По-късните последователи на Зиги свързали аналния етап с актуализирането на аза и го нарекли фаза на аза - между 1-3 годинки, в които се залага или здрава самоувереност, себезаявяване, самоприемане и затова и другоприемане при познаване на многообразното единство в различието. Или себеотносни вярвания, свързани със себепотискащ мазохизъм, унижение, излагане, срам и вина, усещане за "мръсен и лош съм" пред значимите други и затова "трябва да се напъна, да си стегна сфинктера защитно и еди как си трябва да бъдат нещата..."... 
............
Извън психо-анал-итичните партита, вечеринки и екстазно-кокаинови словореди на дългобрадите споделящи ги, замислено чешещи се по его структурите си, когато като коза барабонки отделят терминологчните си съдържания, става дума за това, че задействането по отношение на аналността води към психичните корелати на програмки за мръсно, унижено, лошо, неправилно, виновно, срамно, кодирани от възпитателните ни програмисти в най-ранна възраст - програмки активно невидимо присъстващи в характера ни и по-често или още по-често активиращи се от външни житейски стимулчета. 
Та, съвсем отвъд купона, но с очакване за партито на разширяващото се съзнание, назрял е моментът с колега психотерапевт да трасираш  пречещите програмки, да изчистиш бъговете в кода и препрограмираш дълбоки филтриращи живота, себе си и на другите отношения и възприятия. Работа, която за цял живот ще ти дава дивидентите на релаксираното, смислено щастие през виждане на света отвъд чисто-мръсно, добро-лошо, но в целостта на любовта! 
 

Поздравления на Деси! 
А за споделеното от д-р Първанов във връзка с адреналина, паниката и тревожността: точно така е. имаме същото количество адреналин често, но възприятието ни за него е друго. Вече не ни плаши, а вдъхновява, зарежда, мотивира, надъхва ни. Разликата е в ментално-емоционалното отношение!

Ще допълня Георги.В събота се видяхме с него  и първото, с което започнах, бе да му кажа,че съм като пиян от адреналина си.После в разговора си, той ме попита как, може да обясни на едно момче / човек 88/ ,че като е чел оплакванията му и те се покриват напълно с неговите усещания когато той самият е в стрес .Обясних му, че никой няма да му повярва, защото и на мен моите клиенти не ми вярват, че на моменти усещам същото като тях и като им го кажа, даже се обиждат, защото мислят,че нарочно ги лъжа, за да се успокоят.

"Имам един въпрос. Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?"
 
Здравей, FVT,
ще ти отговоря на въпроса от първо лице. Като човек с паническо разстройство, не знам дали съм го надскочила и преодоляла, но не се плаша от симптомите ми. Изпращам ти откъс от преживяване с паника и паническа атака от преди година, когато съм била в разгара и преживяване, което съм имала наскоро с паника и реакцията ми относно двете събития. Нещо като ПРЕДИ и СЛЕД!
ПРЕДИ /някъде краят на 2016 година/:
"Усещания:

-          Изтръпване на ръце и крака;

-          Студени ръце;

-          Задух;

-          Стягане в главата;

-          Напрегнатост и болки в лявата страна на сърцето;

-          Скована лява ръка;

-          Гадене;

-          Нервен стомах;

-          Позиви за разстройство;

-          Деперсонализация;

-          Дереализация;

-          Напрежение в цялото тяло;

-          Страхът е винаги в ляво;

-          Невъзможност за дълбоко дишане;

-          Безнадеждност;

-          Примирение и очакване за ескалация на усещанията;

-          Изострено чувство  за звук и светлина;

Поседнах, изчаквам, бушува, трудно ми е  да записвам. Ръката и лявата част на торса ми още са в желязна прегръдка с Мен. Да, прегръдка. Аз прегръщам себе си. Дали за да се нараня или за да си покажа, че се обичам?!  Мощно е! Още ми се гади, а и тази глава. Ноктите ми са посинели от студ. Много студен студ. Не толкова студен, колкото знание за студ. Чак го помирисвам. Мирише ми на нещо химическо, изкуствено, не от природата. Очите ми?! Трудно им е да фокусират. В краищата им периферията изсветлява.

Пия вода. Винаги пия вода. Търся я, успокоява ме, когото пия вода. Животоспасяваща ми е.

И хем минава, и е хем е Тук. Част от него винаги остава Тук.

Отивам да се видя в огледалото. От там ме гледа изморен и леко тъжен човек.

Около мен никой не разбира какво се случва с мен?! Не ме притеснява да знаят. Не ме тревожат погледите им, втренчени в мен. Аз винаги съм била странна птица!!!

Ръката ми е още в хватка! Меря кръвното си налягане по десетки пъти, 120/80, 113/78, пулс - 98, 84. 103... Инфаркт. Инсулт. Кое от двете е днес??? Или и двете? Аневризъм в мозъка? Ще се мъча ли? Страх ме е от болката? Страх ме! И пак меря - 144/85, пулс 110. Ето докъде се докарвам сама...

Минаха 45 минути. А бяха все едно 5 минути.
Свърши
!"
СЛЕД /април 2018 година/::
"Имам паник атака. Седя си на бюрото, усетих я още преди половин час, но бях с клиенти и нямах време за нея. Говоря им, обяснявам им, но усещам как ме стяга отзад врата, как музиката от радиото ми едва в повече, как ми става много горещо на лицето, на ушите, на тялото. Усещам как едно тънко напрежение започва да лази по цялото ми тяло, не се панирам, просто е много неприятно, така го усещам. Усещам че врата ме стяга, дали съм вдигнала кръвно, не го меря, не искам да знам. Дишането ми е плитко. Зрението ми е скъсено, тунелно, очите ми са бягащи от предмет на предмет. Едното ми слепоочие, дясното, пулсира. Звъни ми телефона, говоря с клиент, едва го чувам, напрегнато ми е. И сега ми е така, докато пиша. Не знам на какво се дължат тези усещания, страни са, едни тънки струи на напрежение текат във всяка моя клетка, вибрациите са високи, усещам тежестта върху тялото си. Стомахът ми е твърд, скован, имам позиви за ходене до тоалетна. Така съм стегнала раменете си, че не мога да ги отпусна. Раздвижвам се леко върху стола си. И пиша. Това ме спасява. И дишам. Като цяло съм спокойна, нямам усилващо напрежение. Ръцете и пръстите ми са студени. Бе, люшна си ме международна паник атака. И аз седя и чакам да мине. За мислите си няма да коментирам, как от време на време се прокрадва някоя брутална и мъчна мисъл за смърт, за инфаркт, за инсулт, тези мисли са убийствени и могат да те смажат от безсилие. От къде се появяват не знам! Аз знам, че не съм тези мисли! В стаята мирише на някакъв странен аромат, не ми харесва. Музиката, която звучи от радиото не ми харесва. Въобще обстановката не ми харесва.. Усещам, че съм на недобродетелно за мен място и у мен има чувството и усещането, че трябва да хукна да бягам, но аз седя и знам, че това минива.  Усещам в момента как силата на атаката бушува върху тялото ми. Как се вре в клетките ми, как ме проверява за пробойно място дали ще поддам. И усещам как кръвта ми се покачва, как силата бушува, но аз седя и писането ме спасява. Мила, ми паник атако, усещам как се виеш около мен, как душиш, как ме миришеш, как си настървена и как искаш да се слеем в страстен танц и прегръдка, но аз просто, мила си седя. Виждала съм те, аз те познавам, знам уменията ти, методите ти, знам и че някъде във всичко ти го правиш от любов към мен. Но мила, аз съм обич и любов към себе си, откажи се, идвай, проверявай, но разбери никога няма да е същото като преди, мила. Остави ми да продължа напред, да обичам, да се обичам и да дишам свободно, мила. Никога няма да те забравя, но искам да порасна и да съм самостоятелна и да вървя напред в Живота си, до го градя. Обичам те, мила, прощавай, но пътищата ни вече са други, нови и различни. Довиждане! Пусни леко ръце от мен, пусни тази силна прегръдка, знам, че ме обичаш, ще ми липсваш, на аз ще те помня, мила! Тръгни си, леко с усмивка, мила, давай, бъди спокойна, аз съм нова, аз съм различна, давай! Ето! Виждаш ли!? Можеш, оттегляш се бавно, уверено, познаваш ме, трудно ми беше да се науча! Да, сега ме оставяш като парцал, но аз съм добре, ще се справя, не ме мисли, давай!!! Обичам те!

Добре съм. Разтресе ме силно?! Но останах спокойна! Възхищавам се на себе си?! Само, който е имал подобни усещания, би ме разбрал, как се преодолява със спокойствие цялата криза. И сега съм лека, лежерна и мирна. Симптомите отминават. Още усещам по тялото си лекото си безсилие, безпомощност. Но се съвземам!"


Аз все още съм същата, но реакциите ми са други, имам Вяра, имам Доверие, отдавам се на Живота, понякога смело, понякога по не, но вярвам, че това е Пътя. Защото го усещам по начина си на живот. + всичко това съм вкарала в деня си много спорт, медитиране, хранене, правя все по-често това което ми харесва, а не това, което се очаква; не съжалявам и не се товаря, ако нещо не се случва, просто съм по-мъдра. Оставила съм се да тека в синхрон с Живота. Отне ми 2 години упорит труд и усърдия в тази посока и сега продължава. Дано съм полезна някъде в твоя Път!
С уважение,