Андрей Филипов

Преди да зададеш следващите въпроси, върни се нагоре в темата и прочети последния ми пост към теб. Всеки път като решиш да напишеш нещо, просто първо го прочети. А когато започнеш терапията спри да влизаш тук.

Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... 
Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол  инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. 
В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. 
Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!

Момиче, нямаш ли някой близък, та, да ти тегли един бой ,  белкем спреш, да се занимаваш с глупости.Здрава си.

Изключително важно е, да спреш да четеш в нета за каквито и да е болести-не само за психичните.

Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. 
С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот. 

Тъй като мислите ти са натрапливи / т.е. нереални, но упорито повтарящи се/ , каквото и да ти кажем, логичният ти ум, не може да го задържи за дълго.
Нормална си и психиката ти е здрава.
За съжаление, само след няколко часа ще имаш нужда още някой или тук отново да ти се каже. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай и да покачва напрежението и тревожността ти. Затова, повярвай ми, нямаш нужда някой да ти казва точно това. Имаш нужда да разграничиш натрапливото циклене "Луда ли съм" от здравата мисъл "Добре съм си." Това е важно да го случиш ти самата. И тъй като не случайно тези състояния са именувани "натрапливи", точно тази натрапливост ти пречи да го случиш сама. Спри да питаш дали си добре и помисли за водач. 
Тук са дадени доста техники за самостоятелна работа и обяснения, ако откриеш нещо ползвай го, всичко що е натрапливост се третира по един и същи начин, с леки отклонения съобразени с личностните качества и ресурси на човека. 

Здравей, Стаси!
Сама казваш - тревожна си. Това е проблемът. Ти НЕ вярваш на своите "халюцинации", разбираш, че са недействителни, защото са просто натрапливи мисли.
Точно това иска твоят страх - да му вярваш. Тук, във форума, има десетки теми, ДЕСЕТКИ, със същия въпрос - "полудявам ли, шизофрения ли имам?!" Мнооого сме тревожни днес масово. 
Имам няколко въпроса:
Ритуалите преди или след изнасилването започна да извършваш - стана ясно само, че от малка ги правиш, но вече не? 
Ходила ли си при психолог някога? Изнасилването е травма, при която подкрепата е задължителна! 
Споделяла ли си за него с близките си? 
 
Когато имаме неразрешени проблеми от миналото, няма как просто да продължим напред без тях. Те си се влачат с нас, и в един момент започват да "разбутват" пластовете на съзнанието, прокрадвайки се под формата на тревожност или ОКР, например. Това става, за да ни НАУЧИ нашият собствен страх на това да обичаме себе си и да си дадем нужната грижа и внимание! 
Много горещо ти препоръчвам психотерапия!
Тук във форума има добри специалисти - разгледай, пиши на някой от тях за лична терапия. Откровено казано го дължиш на себе си - от самосебе си състоянието ти няма да се промени - а не е никак трудно за справяне.
Ще имаш и детенце - сигурна съм, че можеш да го отгледаш като една любяща, смела, осъзната майка, даваща му най-добрия старт, на който е способна - старт, лишен от страхове и болни модели на мислене. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно! 
Пожелавам ти успех!
Ключът към справянето е Доверие, Любов, Смирение пред Живота и неговите уроци! 

Здравейте,
Преди всичко този човек е имал минало, работа, успехи и постижения, социални контакти, семейство, приятели и след един такъв удар е хубаво да му се припомнят тези важни събития. Нека да се запита: " Каква следа иска да остави в своя живот", " Как иска да бъде запомнен от своите близки". 
Ето една история за силата на човешкият дух:  "Джери Лонг е  парализиран от врата надолу след инцидент при скок във вода. По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка, която държи с уста. Той посещава два курса в общинския колеж чрез специален телефон. Запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане.
А в писмо, което получих от него, той пише: "Смятам, че животът ми изобилства със смисъл и цел. Отношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот: аз пречупих врата си, той не ме пречупи. Записах се и на курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнатото от мен израстване би било невъзможно."
Ако човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере свето отношение към него. Лонг не е избрал да си счупи врата, но е решил да не се остави да бъде прекършен от онова, което е станало с него."
Смелост и Вяра!

Ти освен да даваш уроци на монаси от сите световни деноминации... Това си е световен рекорд направо! Нищо не се е сринало - говориш през перфекционизъм. Разбираш ли, ако няма да ставаш монах, целта не е да нямаш интерес към жените, а да го ползваш насочен към партньорка, която обичаш, с която живееш и с която си напълно искрен. С такава сексът не е само порно чукане, а се превръща в красива практика по сливане с Любовта. Бидейки с такава приятелка и имайки редовен полов живот с нея, при активни и смислени житейски ангажименти, с помощта на практика на медитация, стремежът към порното сам се минимизира. То е като дрогата, явяваща се бърз начин за псевдозадоволяване на липси, за метаудоволствено съкращаване на пътя към удовлевореността по начин, който само засилва неудовлетвреността. Какви липси? От самоувереност, ясни и решително преследвани житейски цели, партньорка и любовта с нея, вътрешно духовни стремежи, проявявани в ежедневието приземено. Та така - имаш ли партньорка, с която да живеещ, с която се обичате, следваш ли упорито професионални цели, практикуваш ли медитативна практика с водена медитация, а на по-високо ниво през директно осъзнаване природата на ума, което дава диамантена воля?!?!

Много се е възстановило - чудесно. Акордеонът и китарата - явно фината моторика все още е засегната. Нека продължи да опитва - мозъкът така прави нови връзки, възстановява се. 
Какво е работил досега, би ли могъл ако пожелае, да се върне на работа? За мъжа справянето с професионалните ангажименти се явява основна част от чувството за значимост и полезност. Ако има шанс да се върне, добре е да го направи. Всеки нормално работлив човек, поставен настрани от работата си за повечеот месец-два, започва да деградира и се демотивира.Ако няма как на същата работа, на друга, която го държи активен и чувстващ се полезен. 
Нека не спира опитите за цялостно възстановяване - тук е до мозъчни връзки, а те се създават през невропластичността, изискваща волево, мотивирано и вдъхновено повторение с упоритст, търпение и постоянство! 

Сигурен съм, че за него работата е била много важна част от живота му. Да, кръвното е важно да се регулира освен с медикамент и с диета. А един искрен стремеж към медитацията, когатое правена редовно, прави просто чудеса не само в овладяването на стреса и пренасянето ѝ в ежедневието, а и чисто неврологично, като възстановяване. Ако човекът е скептичен по темата, могат да му бъдат предоставени няколко тона когнитивно невронаучен, обоснован рисърч. Медитацията е по-силна от антидепресант и транквилант, ако е практикувана качествено и редовно. Ако човекът обаче няма гъвкавостта или желанието да я оцени, психофармация в малка доза е о'к.
Според мен за оптимизацията на справянето със стреса и регулирането на кръвното е добре да се мисли на фона на по-частичното или по-пълно връщане към работния процес, към същата или към подходяща за сегащното положение на нещата ангажираност, но около същия бранш и дейност. 
Аналогия не толкова възрастова, колкото поведенческа. Ето човек пенсионер - седне пред телевизора по цял ден, извинявайки се с кръвно и "така казват, че е редно" - колкото и да изкара така, вече е отписан. Ето и друг - активно продължава любимата си работа, почти до последно. Когато човек преследва качествена цел, както се казва, Господ дава сили и живот! 

,,Все пак, той осъзнава, че повече няма да може да работи и да помага на хората, да е деен и активен в обществото и семейството, да носи доходи, да пазарува и плаща сметки, да се весели и т.н. ,,
Не съм напълно съгласен.Вие мислите само за бившата му  работа. Мислете по-широко.Например, познавам 76 годишен лекар, работи си човека в ТЕЛК и няма никакво намерение да спре. Мислете в това направление.
В случай като този, малки дози антидепресант са полезни, той освен на настроението ще повлиява кръвното налягане- ад.понижава кръвното.

Здравейте,
Преди всичко този човек е имал минало, работа, успехи и постижения, социални контакти, семейство, приятели и след един такъв удар е хубаво да му се припомнят тези важни събития. Нека да се запита: " Каква следа иска да остави в своя живот", " Как иска да бъде запомнен от своите близки". 
Ето една история за силата на човешкият дух:  "Джери Лонг е  парализиран от врата надолу след инцидент при скок във вода. По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка, която държи с уста. Той посещава два курса в общинския колеж чрез специален телефон. Запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане.
А в писмо, което получих от него, той пише: "Смятам, че животът ми изобилства със смисъл и цел. Отношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот: аз пречупих врата си, той не ме пречупи. Записах се и на курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнатото от мен израстване би било невъзможно."
Ако човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере свето отношение към него. Лонг не е избрал да си счупи врата, но е решил да не се остави да бъде прекършен от онова, което е станало с него."
Смелост и Вяра!

Здравейте,
Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен.
 
Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години.
 
Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си.
 
Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко.
 
С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси.
 
Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ!
 
На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща:
- НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол.
- Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите.
- Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса
 
За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща:
- Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете.
- Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас.
- доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска )
- Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами!
 
Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време.
 
Успех!

Психотерапевти има, но Вие  по кой път искате да поемете? Да стоите в това си състояние  на липса на воля и слаба връзка със сърцето също е избор!!! Всичко е във ваши ръце!!
Да бъдем щастливи, ни съветват всички, но въпреки че влагаме в това цялата си воля и енергия, понякога този номер просто не се получава. Според Виктор Франкъл задължителното, ежесекундно щастие е "характеристика на американската култура, която отново и отново заповядва и нарежда на хората да са "щастливи" . Но щастието не може да се преследва, ТО трябва да последва. Човек трябва да има причина да е щастлив".
Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
 

,,Често усещам, че енергийните центрове в тялото ми са блокирани и енергията не циркулира. Наскоро усетих енергийните центрове напиращи да излязат, че изпиването на една бира ги отключи и се почувствах отново човек дори за няколко часа.

Усещам винаги, че аурата на другите преминава през мен и поради това блокирам. Все едно нямам личност.,,
 
Спри да пушиш и ще усещаш едно страхотно спокойствие.Просто спри марихуаната, това е моята подкрепа за теб.

 

Стресът и загубата на смисъл в живота се дължи на стари травматични преживявания, които не сте  преработил. Потърсете психотерапевт и заедно работете в насока смелост, стабилна самооценка, асертивно общуване, структуриране на Аза. Като начало започнете да спортувате и потърсете книгата на Виктор Франкъл ,"Човек в търсене на смисъл" 
Моите адмирации за смелостта да заявите затруднението си в този форум. Това е началото на търсене на пътя към промяната.
Успех 

Никаква психоза - просто неувереност, правеща стрес, резултиращ в натрапливости които се разклоняват в нови, когато не се разрешават качествено. Хубавото е, че когато психотерапевтът ти е добър, справянето е piece of cake! 

Помили съпруга си да, потърси сам информация за ОКР в нета.Ако е умен, ще разбере сам за какво става дума.Ако не е .....лоша работа.

Здравейте!
Започнете работа с психотерапевт и ще подобрите самооценката си. Развиването на самоувереност, смелост изискват смяна на переспективата /виждам отвъд“, „виждам ясно“/. 
Виктор Франкъл разказва за няколко случая от практиката си в книгата "Теория и Терапия На Неврозите " :
"Бях помолен да прегледам един млад мъж от Ливърпул, който заекваше. Той искаше да се заеме с преподаване, но заекване и преподаване не вървят ръка за ръка. Най-големият му страх и грижа бе притеснението от заекването, така че всеки път, когато трябваше да каже нещо, преживяваше психична агония. Спомних си, че наскоро бях прочел статия от Виктор Франкъл, който пишеше за реакцията по отношение на парадокса. И му дадох следния съвет: "Излез този уикенд навън и се опитай да покажеш на хората колко прекрасно заекваш." Следващата седмица той дойде отново и очевидно беше в приповдигнато настроение, тъй като вече говореше много по-спокойно. Той каза: "Знаете ли какво се случи! Отидох в една кръчма заедно с няколко приятели и един от тях ми каза: "Аз мислех, че ти заекваш", а аз му казах: "Заеквах - и какво от това?". Това беше удобен случай да хвана бика за рогата и аз успях."
Друг случай на заекване на студент, който ми пише следното: "Седемнадесет години заеквах сериозно. Имало е периоди, когато изобщо не бях в състояние да говоря. Лекуван съм многократно, но без успех. Веднъж един професор ми възложи да представя в неговия семинар вашата книга Mans Search for Meaning. Така аз я прочетох и попаднах на парадоксалната интенция. Реших да я опитам върху себе си и ето че още първият път подейства фантастично. Нямаше и следа от заекване. След това се наканих да я изпробвам в онези ситуации, в които винаги съм заеквал, но заекването отново не се появяваше, когато прилагах парадоксалната интенция. Няколко пъти не я използвах и тогава заекването веднага се появяваше. Тук аз виждам доказателство, че действително парадоксалната интенция ме спаси от заекването."
Успех!

Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. 
 
Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. 
Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси:
 
- Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? 
- Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? 
- Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? 

Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! 
Успех!
 

Да, пси група - задължително. А тя е ефективна след известна лична работа със същия терапевт. Имаш да се учиш на работа с вътрешния диалог - преобразуване на "четенето на мисли, илюзията за прозрачност, нагаждане на хипотезата за ситуацията към страховите вярвания, преувеличената, катастрофизирана вероятност, автоагресията, избягващото мислене и поведение. Работа с мисленето, на фона на много предизвикващо социофобичния страх поведение, работа с хипнотичните сесии на терапевта ти. В групата се учиш на поемане на здрава критика все по-спокойно, на себезаявяване, даване на градивна критика невинно, приемане и даване на комплименти, поставяне на граници, отказ даване и приемане, конфронтация, поглед, енергия, промяна на отношението към страха към ползващо го като мотиватор, синхрон и водене, отразяване телесно, вербално мислено, лингвистика... Средата е защитена, хората са готини и разбиращи - намери терапевта си и мини през процеса!

Здравейте,
Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Не! Няма връзка. Момичетата чувстват самоувереността в мъжа, когато е истинска, дълбока, идваща от преработени страхове. Такива мъже ги привличат. А ги отблъскват неуверените, освен в редките случаи, когато им стават "майки-менторки" със сексуални добавки. 
Освен това, за да си с гадже, се искат активни действия на фона на споменатата самоувереност, с или без заекване. Излизане, постоянно излизане в среди, които резонират с интересите ти и в които има много свободни момичета - активни свалки пак и пак и още и още! 

Така, както описваш  състоянието си , трябва да се обърнеш към психотерапевт.Нито лекарствата, нито транскраниалната стимулация ще ти помогнат трайно./ описваш симптоми на стрес/ , а при него първото средство на избор е псохотерапията. Така ще се научиш да контролираш стреса си.