Депресия след хеморагичен инсулт

[Човек_88]

Здравейте. Преди около 2 месеца баща ми получи кръвоизлив в малкия мозък, наречен още хеморагичен мозъчен инсулт. Първите дни и седмици след инцидента не можеше да се обслужва сам, да се храни сам, да се движи самостоятелно, дори и да стане от леглото, въпреки че още на петия ден след инсулта наехме рехабилитатор, който го раздвижваше 2 седмици. Виждаше двойно, не можеше да чете и пише, повръщаше и имаше главоболие, изтръпвания по тялото и леко изкривяване на устата. Говореше трудно и неразбираемо. Изписаха го от болницата и след като се прибра вкъщи, само за 2-3 седмици постигна удивителен напредък – започна да говори много по-разбираемо, да се обслужва напълно сам и най-удивителното – да ходи по 3-4 километра дневно чисто сам, без никакви помощни средства /в началото го подпирахме или ползваше патерица и проходилка/. Онзи ден направи опит и дори премести колата от едно място на друго, без никакъв проблем. Вече може да чете и пише. Не е губил съзнание дори за миг и няма никакво засягане на паметта – в пълна кондиция е. Решава кръстословици и знае всичко - и от миналото и от настоящето.

Това, което за момента не може да възстанови е свиренето на акордеон и китара.

Целият този напредък е много добър и лекарите дори не вярват, че е факт.

Но има нещо, което ни смущава и то е, че откакто се е случил въпросният инцидент, той е много апатичен, унил, меланхоличен. Няма го този „живец” в него. Не желае да се среща и да общува с хора, нито да посещава социални места.  Като го попитаме защо не иска, той отговоря, че чакал да се оправи напълно и тогава. През цялото време е доста по-вял, никога не захваща теми за разговор с нас, не поема инициатива почти за нищо и нищо от старите неща, които го радваха, не го радват – не иска да си пуска музика, да гледа интересни предавания, да играе шах, да чете книги. Чувството му за хумор също е доста по-скромно. Ако аз захвана дадена тема, взема участие в нея, но доста лаконично.

Лично аз и моите близки пробвахме различни стратегии:

1.       Хвалене за малките стъпки и крачки, демонстриращи напредък – тяхното често повтаряне, съпоставка с критичното състояние преди и доброто сега.

2.       Напомняне, че той трябва да се приеме такъв, какъвто е, дори никога да не беше проходил и дори да не се беше възстановил изобщо. Той трябва да се приема, защото е човек – единствен, неповторим и няма да спечели нищо ако се самопрезира, нито ако избере депресията пред щастието и шанса, който му е даден от Бог да живее отново.

3.       Осъзнаване на болестта като послание и като така наречения „жълт картон” – стрес, претоварване, високо кръвно.

4.       Даване на примери /които са напълно реални/ - младо и красиво момиче от моя град, което е на 27-28 години е приковано доживот на инвалидна количка. Въпреки това, обикаля центъра, кафенетата и си върши повечето неща самостоятелно и с желание. Не се срамува от себе си заради това, че е инвалид.

5.       Обвързване на напредъка със степента на вложената воля и усилия – например нямаше да може да проходи, ако преди това не се беше подпирал и не беше правил усилия.

6.       Недопускане да се чувства в тежест

7.       Говорене с  него на различни теми, за които е говорено и преди, за да се чувства значим, а не единствено като пациент, който се обгрижва.

 

Въпреки всичко, никоя от горните стратегии не дава резултат. Той прави нещата, изпълнителен е, дисциплиниран, но не го прави с хъс, воля, желание и амбиция, а само защото вижда много подадени ръце и се чувства длъжен по-скоро заради другите, но реално не знам дали го иска истински. Макар че е в пълна кондиция - адекватен и контактен, имаме чувство, че не е същия човек или по-точно, че е в някакъв вид депресия. Все пак, той осъзнава, че повече няма да може да работи и да помага на хората, да е деен и активен в обществото и семейството, да носи доходи, да пазарува и плаща сметки, да се весели и т.н. Или по-скоро ще може, но не е ИЗБРАЛ това да не бъде така.

Как можем да му помогнем?

 

[Орлин Баев]

Много се е възстановило - чудесно. Акордеонът и китарата - явно фината моторика все още е засегната. Нека продължи да опитва - мозъкът така прави нови връзки, възстановява се. 

Какво е работил досега, би ли могъл ако пожелае, да се върне на работа? За мъжа справянето с професионалните ангажименти се явява основна част от чувството за значимост и полезност. Ако има шанс да се върне, добре е да го направи. Всеки нормално работлив човек, поставен настрани от работата си за повечеот месец-два, започва да деградира и се демотивира.Ако няма как на същата работа, на друга, която го държи активен и чувстващ се полезен. 

Нека не спира опитите за цялостно възстановяване - тук е до мозъчни връзки, а те се създават през невропластичността, изискваща волево, мотивирано и вдъхновено повторение с упоритст, търпение и постоянство! 

[Човек_88]

Лекар - уважаван, всеотдаен, страхотен професионалист и Човек.

Не би могъл да се върне на сегашната си работа, защото тя беше изключително стресогенна, отговорна и напрегната и именно там се е случил инцидентът, вследствие на силно емоционално напрежение и на фона на хипертония.

За друга работа би било възможно, но тук възпираща роля имаме и ние, тъй като ни е страх да не се случи отново, или да не вдигне пак кръвно и да не го загубим или влошим.

[Орлин Баев]

Сигурен съм, че за него работата е била много важна част от живота му. Да, кръвното е важно да се регулира освен с медикамент и с диета. А един искрен стремеж към медитацията, когатое правена редовно, прави просто чудеса не само в овладяването на стреса и пренасянето ѝ в ежедневието, а и чисто неврологично, като възстановяване. Ако човекът е скептичен по темата, могат да му бъдат предоставени няколко тона когнитивно невронаучен, обоснован рисърч. Медитацията е по-силна от антидепресант и транквилант, ако е практикувана качествено и редовно. Ако човекът обаче няма гъвкавостта или желанието да я оцени, психофармация в малка доза е о'к.

Според мен за оптимизацията на справянето със стреса и регулирането на кръвното е добре да се мисли на фона на по-частичното или по-пълно връщане към работния процес, към същата или към подходяща за сегащното положение на нещата ангажираност, но около същия бранш и дейност. 

Аналогия не толкова възрастова, колкото поведенческа. Ето човек пенсионер - седне пред телевизора по цял ден, извинявайки се с кръвно и "така казват, че е редно" - колкото и да изкара така, вече е отписан. Ето и друг - активно продължава любимата си работа, почти до последно. Когато човек преследва качествена цел, както се казва, Господ дава сили и живот! 

Редактирано Юни 26, 2018 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

,,Все пак, той осъзнава, че повече няма да може да работи и да помага на хората, да е деен и активен в обществото и семейството, да носи доходи, да пазарува и плаща сметки, да се весели и т.н. ,,

Не съм напълно съгласен.Вие мислите само за бившата му  работа. Мислете по-широко.Например, познавам 76 годишен лекар, работи си човека в ТЕЛК и няма никакво намерение да спре. Мислете в това направление.

В случай като този, малки дози антидепресант са полезни, той освен на настроението ще повлиява кръвното налягане- ад.понижава кръвното.

[Андрей Филипов]

Здравейте,

Преди всичко този човек е имал минало, работа, успехи и постижения, социални контакти, семейство, приятели и след един такъв удар е хубаво да му се припомнят тези важни събития. Нека да се запита: " Каква следа иска да остави в своя живот", " Как иска да бъде запомнен от своите близки". 

Ето една история за силата на човешкият дух:  "Джери Лонг е  парализиран от врата надолу след инцидент при скок във вода. По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка, която държи с уста. Той посещава два курса в общинския колеж чрез специален телефон. Запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане.
А в писмо, което получих от него, той пише: "Смятам, че животът ми изобилства със смисъл и цел. Отношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот: аз пречупих врата си, той не ме пречупи. Записах се и на курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнатото от мен израстване би било невъзможно."
Ако човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере свето отношение към него. Лонг не е избрал да си счупи врата, но е решил да не се остави да бъде прекършен от онова, което е станало с него."

Смелост и Вяра!

[Човек_88]

Благодаря Ви, скъпи приятели. Прочетох всеки един пост и ще приложа написаното, като се надявам да даде резултат. Прочетох на баща ми разказа на Андрей Филипов, който лично мен ме просълзи.

Той реагира леко апатично, но се надявам да е помислил по-задълбочено върху него и да си даде сметка, че има целия волеви ресурс за справяне и би било добре и за него и за околните да избере да го приложи.

Д-р Първанов, какъв антидепресант ще препоръчате?

[д-р Тодор Първанов]

Нямам добър опит с лекарствата, но може би золофт.Най-лек е като странични действия.