Андрей Филипов

Добре е, че са много по-добре нещата. Вероятно в разсейването на мислите и като цяло все още имаш мъничко от старото отношение на виждане на симптомите и страховете зад тях като "лоши" и остатъчната борба те кара несъзнавано да се стягаш (т.н. мускулни брони), което поддържа симптомите. Просто отношението има още леко да се променя от борба в приемане и учене на доверяване, стабилнст и смелост. 
 
Остави ги на мира, за Бога. Оставайки САМА в симптомите и страховете си от загуба на контрола, от самия страх, от безпомощност, слабост, самота и неподкрепеност, имаш уникалния шанс да ги преобразуваш в пълна с доверие в Живота, Бога и Себе си смелост. 
 
Имай два пъти на ден сесии медитация. Отначало водена, със записи. А след време, самостоятелно - посети някой медитативен център в града си - йога, будистки... Медитацията те учи на това непривързано и равнозначно отношение както към трудното и страха, така и към хубавичкото и удоволствието. От нея идва прословутто приемане, за което споменаваме. На фона на спорт, рзабира се. Свършила си много, браво!

ОКР сега е като тапа между възприятието и мисленето ти за себе си, другите и живота. Като се работи по него, тази "тапа" се стапя и протича радост, смисъл, доволство. Самата работа по окр вече се прави на фона познаване на характера ти и на какво имаш да се учиш. Техниките, ползвани за преодоляване на окр водят и до себепознание, съзряване на характерово ниво. 
В психотерапията се работи по поне три линии:
- Директно през състоянието - тази директна работа обаче не е сама за себе си, а е свързана директно с базисните характерови схеми и вече ги преобразува до адаптивни.
- През характера - успоредно с горната линия, се насочва към цялостно характерово акордиране, на фона на което и директният подход придобива цялостен смисъл, посока, контекст на благодарна трансформация.
- Социална линия - насочва се към грижи за тялото, работа, социални контакти, култура и културен живот. Спорт, професия, взаимоотношения с колеги, приятели, развитие чрез различни социални дейности и общуване, четене на добри книги и т.н.
Трите подхода се случват успоредно, като част от психо-телесно-социално-културалното единство на човека. Успехи!

Умна си, амбициозна, многофронтова, борбена, справяща се, можеща, помагаща, нагнетяваща времето, успяваща, знаеща, правеща, контролираща положението - може би в повече. А какво ако дереализацията, водеща те към загуба на его контрола и владеене от позицията на духа ти, те води към приемане на спокойното забавяне, кухата лейка, избутана в сянката ти, радване на мига и процеса, вместо на целта, към допускане слабостта, загубата и провала, неможенето и веселото незнаене, гледането на собственото ти "д" малко повече, вместо самооценяване през оценяване от другите при помагане на всяка цена, при смирено доверие в тези послания вложени в самия симптом, водещ те право към прегръщане на тези ти сублиминални, а вече осъзнати с благодарност страхове?! Не за да бъдеш провалена куха лейка, зяпаща празно в точка в стената, а извличайки потенциалите от тези страхове/сенки, да заживееш още повече от сърце, спонтанно, творчески радостно, интуитивно, през силата на любовта, преминаваща през магистралата на смиреното доверие, което вече учиш! 
Знам, че разбираш, че не "махането на всичко това" е зададената от Живота имплицитно в ставащото с теб цел, а научаване на горните уроци - тогава и симптома, на който вече благодариш от все сърце, се стапя, но не това е целта, а хармонизирането, към което вече се движиш. Супер си, или по-скоро, приемайки, че си пълен провал, ставаш автентично суперска! Разумееш, сигурен съм! Приеми невиждано неприеманото, към което те води якото симптомче, за да станеш не страхуваното, а цялостна! Долното видео, по три пъти на ден, докато има нужда:
 

Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! 
Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. 
В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. 
На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. 
Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже!
Орлин

Яка, много яка! Свети в мрака! Ама, някакъв бозав наивен позитивизъм над потиснати страхови и тъжни вярвания за себе си като злощастна жертва? Не! Истински позитивизъм, идващ от цялостност, прегърнала подобни вярвания и стопила ги до провеждане на творчеството на любовта. 
Бях гледал за някакъв дюд, пукващ от рачец = всеки ден правеше по 1000 лицеви, движеше бизнеса си до последно. Като го питат защо, нали си отива след броени седмици, казва нещо от сорта: Да, но за мен тези седмици са колкото десетилетия за теб, затова живея всеки миг пълносъзнателно, напълно. 
Не болестите са страшни - те са от Бога. Супер уроци са - ако оцелее телцето, хубаво. Ако не, рестарт, душата продължава. Когато си хванат за любовта, мъдрознаеш, че смърт няма, че си безпределен и вечен, че играеш малката ценна, но и весела игра на живота, учиш се на детската площадка, градина, училище, уни... 
Ако живеем, да живеем!

Да, да, всички ти го казваме - тези социално тревожни 'атаки" носят послания и дарове. Няма как да ги извлечеш, ограничавайки се от тях - така можеш да ги поддържаш и мъкнеш като товар. Когато осъзнаеш, че искат да те научат на социална смелост, генерализирана автентичност, сърдечна харизма между хората, тогава започваш именно да ги търсиш и да се стремиш към тях умишлено, като към любим/а. Тогава те ти дават тези дарове. Нужно е да ги ухажваш, да ги галиш с отношението си на любящо приемане, да ги искаш страстно. Тялото си има хормоналните и невромедиаторни механизми за преобразуване, а душата ти знае как. От теб като социална личност се иска само да се довериш на вече случващия се процес, водещ те към един по-социално смел и релаксиран Максим.

Не можеш да го махнеш, сякаш е грип. Нормален механизъм и работа на ума ти е, срещ който си почнала да се бориш, да се страхуваш от страха, да се "пазиш" с ритуално миене не от бацилите, а от сянката си. В психотерапия се учиш да осъьзнаеш срещу какво се бориш, да обичаш, приемаш сянката си, да обясняваш мислите си качествено, да се шегуваш, обичаш и знаеш, че си повече от мислите и мозъка си.

Имаш тревожност, идваща от натрапливо-невротичен/ тревожен характер, фокусиращ се периодично в едни или други обсесии и обекти на тревожността си. Тук дори възпитанието през ранните години е само част от причините. Има и генетика, родова памет. Пиша това, за да отговоря на въпроса ти за терапевт. Не казвам нищо за София, а за добър колега, искащ да те поеме и можещ да ти помогне да си помогнеш. 

Да, изцяло се оттървах. Напълно постижимо е. Човек трябва да вярва, че е на прав път и че всичко е временно. 
Медикаменти никога не съм използвал. Еволюцията на излизане от състояние на константна тревожност при мен протече така: 
1. Спрях да интерпретирам внезапната тревога/стрес, както и всякакви телесни усещания, като страшни и животозастрашаващи. Така изчезнаха паническите атаки и остана само "базова" тревожност и превъзбуденост.
2. Спрях да третирам тази базова тревожност като нещо, което на всяка цена трябва да премахна. Разбрах, че тя не ми пречи да продължа с живота си. Мъчейки се да я премахна, аз само я усилвах. Някъде тук започнаха да изчезват и телесните усещания. 
3. След това идва нещото, което преобърна начинът ми на живот на 180 градуса... а именно - осъзнах, че винаги съм бил човек на чувствата и мислите, но не и на действията. Обичах да прекарвам дълго време в "размисли и страсти", разигравайки си всевъзможни героични/трагични/смешни/страшни сюжети в главата, в които всичко се върти около мен. Филми, книги, компютърни игри, исторически събития... всякаква такава информация обогатяваше въображението ми. Отделно ежедневните ми действия/бездействия винаги се водеха от това как се чувствам. Точно за тази моя характеристика се беше захапала здравната тревожност и мислите, чувствата започнаха обсесивно да се фокусират върху нея, откъсвайки ме още повече от външния свят.
4. Почнах да се променям. Тук, всъщност, започнах да прилагам стъпките, които описах по- горе. Станах много по- активен, инициативен и запълвах ежедневието си със смислени занимания. По този път към промяната вече по естествен начин тревожността изчезна. Фокусът ми се измести от мисли и чувства към изпълнение на цели, задачи, постижения, личностно развитие. 
Хипохондрията в крайна сметка ми помогна да заживея по- щастлив живот и да помъдрея. За моите скромни 21 години за пръв път започнах да се усещам по- зрял и на прав път в живота. 

Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. 
„Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125   Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим  към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия)   „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75
  На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. 
  Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! 
  Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. 
  При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)

Симптомите могат да са най-различни, да се местят, преобразуват в други. Всичко идва от преактивиран симпатикус, зад което стои страх. Спортът частично спомага и е важен. Но това, което наистина стапя страха, е осъзнаването му в дълбочина, с любов. Технологиите за това са много, а степените на случването му далеч надхвърлят едното казване. Пробвай сама - ако става, добре, ако не, работата с психотерапевт е подходящата насока!
Това че практически възприемаш готините симптомчета като нападащо връхлитане, означава, че приемаш паниката за нещо заплашително, че се дисоциираш от нея, че отношението ти към нея не е на сприятеляване и учене на загуба на контрола, смирение и извличане на даровете, които ти носи, а на битка. Тоест, прочела си някои неща от нас, но между прочитане, дълбоко преживелищно осъзнаване и прилагане, има разлика и нива в случването им. 

Здравейте!
Искате успешна връзка, но забравяте че е необходимо да изградите добра и съзнателна връзка със себе си. Съвета ми е да потърсите психотерапевт с който да работите в насока развиване на емоционална интелигентност, повишаване на самооценката и развиване на асертивно общуване.
Успех!

Истинската любов дава смисъл и пространство за пълноценни отношения и развитие на страхотна връзка. Тя не се случва, когато има неосъзнати страхове, които не са преработени в смелост и увереност. Вие влизате в главозамайващи и изтощителни връзки, защото сте изгубили смисъла на вярата, красивото и хубавото в любовта. Искате добра връзка, но само  с искане не става трябва и психотерапия. 
Успех по пътя на промяната!

Здравейте,
Това което описвате е зов за нужда от семейно консултиране. Силно ви препоръчвам да потърсите семеен консултант и заедно да преобразувате вашата връзка и отношения в любов и мъдрост в изборите към хармоничност и щастие. Прочетете тази статия от моят блог:  http://andreifilipov.blogspot.bg/2017/03/blog-post.html
Успех!

Истинската любов дава смисъл и пространство за пълноценни отношения и развитие на страхотна връзка. Тя не се случва, когато има неосъзнати страхове, които не са преработени в смелост и увереност. Вие влизате в главозамайващи и изтощителни връзки, защото сте изгубили смисъла на вярата, красивото и хубавото в любовта. Искате добра връзка, но само  с искане не става трябва и психотерапия. 
Успех по пътя на промяната!

Ако си над 21 год., кажи на родителите си да спрат да те дундуркат и вземи живота в ръцете си - ако те не спират, осъзнай, че са ти нужни трудности. Така се възмъжава. Едно време е имало ритуали по инициация на момчетата за превръщането  им в мъже, сега се налага сам да си създадеш нужните препятствия и да ги преодоляваш по мъжки, охотно. Трудности като липса на пари, за да ти се наложи да започнеш работа, с която да си плащаш наема и ученето в университета, липса на храна, за да започнеш да си вадиш хляба, липса на сготвено, за да свариш един боб и на изпрано, за да си изпереш и изгладиш дрешките - не в пералня, защото е лукс, а на мивката, с парче сапун и студена вода, в апартамент в който ти се налага да плащаш наем, заедно с още двама-трима приятели, които ще ти се наложи да търпиш, учейки се на колективизъм, споделяне, но и няма да имаш възможност да следваш някои от старите си навици. При такива условия, които сам си създадеш, ходейки на усилена работа и вадейки хляба си сам, а вечер след това въпреки умората, спортувайки и ходейки на различни хобита и курсове, тогава ще осъзнаеш нуждата си от систематична психотерапия. Когато сам си я плащаш, тогава и ще я оценяваш и ще си вземаш максималното от нея, като от всичко направено от горното, си готов да издържаш на житейско напрежение и съответно, да учиш уроците си от психотерапията бавно, без да бързаш, но затова пък славно, защото знаеш, че характеровата ти промяна е най-важната в живота ти. Така следвайки препоръките ми, не след дълго би имал куража и мъжествеността да бъдеш с приятелка, докато продължаваш да хармонизираш възприятието си. Това е!

Здравейте!
Искате успешна връзка, но забравяте че е необходимо да изградите добра и съзнателна връзка със себе си. Съвета ми е да потърсите психотерапевт с който да работите в насока развиване на емоционална интелигентност, повишаване на самооценката и развиване на асертивно общуване.
Успех!

Здравейте!
Искате успешна връзка, но забравяте че е необходимо да изградите добра и съзнателна връзка със себе си. Съвета ми е да потърсите психотерапевт с който да работите в насока развиване на емоционална интелигентност, повишаване на самооценката и развиване на асертивно общуване.
Успех!

Здравейте.
Пиша тази тема, защото си обещах, когато се "справя" :-) с паник атаките, да напиша такава тема за всички тези, които са в техния плен.
Първо искам да благодаря на д-р Първанов, който след един телефонен разговор ме насочи към Психотерапевта, с когото преминах през всичко, което ме беше затрупало, объркало и докарало до ужас. А за самия психотерапевт какво да кажа - той е просто СУПЕР. Благодаря му от цялото си сърце, че ми помогна отново да се радвам на живота с неговите хубави и не толкова хубави моменти. 
Историята няма да ви я описвам, тъй като е идентична с историята на всеки един от вас. "Симптомите" са си едни и същи, страховете и те, усещанията също.
Пиша Ви този пост, за да ви кажа, че ИМА ИЗХОД и само човек, който не е готов и не иска, той не може да справи /вторичните ползи ;-)/ и няма смисъл човек да се мъчи сам /а вярвайте ми аз опитвах дълго време/, да се бори с това ужасно състояние и да губи най-хубавите си години, а да се довери на терапевт, с чиято помощ ще се справи за кратко време и ще си продължи живота. Откровено мога да кажа, че това са едни от най-смислено похарчените ми пари. :-) 
Благодаря още веднъж от цялото си сърце за помощта.
Поздрави

То колеги има, ама много му се плашат на това окр, повече и от преживяващите го. Защото подхождат към него "с отверка, когато е нужен специфичен ключ", казано метафорично. Въпреки, че обясняваме начина на работа, вероятно не всички ни четат ... Определено си има ясен алгоритъм за работа с натрапливостите и е нужно човек да го познава, за да помага на човека да си помогне! 

Не виждам никакъв аутистичен спектър тук, а дълбоко наранена нужда от любов, доверие и себезаявяване. Плачеш за любовта, която ти липсва. Любов от самата теб към самата теб - доверие от теб самата към теб самата, самоприемане и себехаресване. Вземането на дрога е подтиквано от същата емоционална празнина, една жадна за любов празнина. Поради нея ти е трудно и да се заявяваш, да поставяш граници, да се уважаваш и вземаш зрелите си решения. С психолога ти ще работите по запълване на тази празнина с любов, по здравото ти присъствие в живота. Имаш нужда от добро планиране, връзка с реалността, здраво себеуважение и насочване на агресията по добър начин навън чрез висока мотивация, все по-стабилно доверие в себе си, а оттам и в живота и дълбинно доброто в хората. С психолога ти ще осъзнавате и променята мисленето сега, ще проследявате базисните ти вярвания и корените им в автобиографичната ти памет и ще пренаписвате спомените и себеусещането ти, ще потъвате в медитация, ще се учите да уповавате на Бога в сърдечна молитва и жива вяра, прехвърляща се като вяра в самата себе си. 
Докато текат сесиите с терапевта ти, все повече ще виждаш, че променяйки вътрешната си ситуация, си способна да променяш и външната. Ще осъзнаеш, че искаш активен социален живот - добри приятели, съмишленици, клубове по интереси, спортове, известен хранителен режим и себевладеене. Ще започнеш да осъзнаваш, че "каквото повикало, такова се и обадило" -  когато промениш програмите в себе си, вече започваш да знаеш, че в този и следващия миг, все повече уверено крачиш в живота си - искаш любов, обичаш се и тогава намираш такава и отвън. уважаваш се и се появяват хора, които те уважават. Поставяш си здравите граници спокойно и тогава се оказва, че приемайки се, си приемана от околните естествено. Каквото в теб, по един или друг начин се реализира и около теб, с твоя активна помощ. Да, мъжът ти е студен, асексуален, а роднините му такива каквито са. Когато все повече се уважаваш и цениш, вече любовта тече през теб отвътре, а когато някой не отговаря на стандартите ти естествените ти нужди от сърдечност, разговор, близост, имаш смелостта да  промениш ситуацията си, защото си променила себе си. Да, Норвегия е пълна с подобни студени хора... Това обаче не означава, че ако си в Италия, България или Мексико, ситуацията ти няма да се повтори, макар и по различен начин, ако не поработиш п себе си, променяйки се в себеобичаща се и себезаявяваща се жена! 
Тук в този сайт пише колегата Андрей Филипов, който също е живял доста години в Норвегия - свържи се с него за онлайн сесии. Успехи от мен от сърце!

Добре е да се разбере дали духовете не са метафората на психичния защитен механизъм за справяне с действителността. В никакъв случай не се отрича, а се говори за тях, особено, ако е така. Това е най - прекия път до света на детето и неговата проблематика, страхове, емоции и т.н. Имам случаи с деца, които имат "лилав свят с чудесна гора", в която се скриват, когато искат да се чувстват добре. Друго, което е нон стоп в кола, за която много се грижи и паркира много внимателно, или има чудато куче, което се появява вечер, за да си говори с него и ... т.н.  Това са деца, които трудно се справят с действителните взаимоотношения с родителите и правят бягство във фантазия. Социалната адаптация в училище, ще е трудна, ако не се случи адаптацията си в семейството.

Здравей Sping, 
Аз също работя в училище като психолог. Аз по-скоро бих се присъединила към детето и неговия свят. Бих ""заживяла"" с неговите духове и дори бих ги използвала в работата си за по-добра социализация на детето.
Успех!

Присъединявам се към Лина. Ако му кажете, че ги няма, ще загубите емоционалната връзка с него. Така или иначе, всички му казват, че няма духове, но това не помага. Резонирайте с детето, спечелете го, нека ви усети обичаща, топла, да ви се довери дълбоко. Тогава нежно, през това печелене, можете да го водите плавно към здравето му. По отношение на халюцинациите му, можете да раждате на мига подходящи приказки, в които то е герой, като постепенно може да прати с магичния си меч духовете в еди кое си царство и т.н. Резонанс и водене. присъединете и родителите към тази работа, нека съдействат. Често детските отклонения, знаете, са само следствие от нехармонични съдържания в характерите на родителите и във взаимоотношенията им, в житейските им цели, разбирания... 

Може би най-ефективният начин за справяне с тревожността е онова структуриране, при което в ясно очертани граници човек се изявява, утвърждава, общува, твори , взаимодейства - със себе си и света.