Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Krasiva

Хипохондрия помощ

Recommended Posts

Здравейте за втори път отварям тема тук.предния път беше нещо което преборих с помощта на психолог и дъщеря ми.сега се върна хипохондрията или по точно страха от рак във всякакъв вид.нещо като ме заболи или си намеря испадам в ужас.не вярвам от първия път на лекари.да не говорим че побърквам всички в къщи.мъжа ми неще да слуша писна му вече как се оплаквам дали нещо не е страшно а не това което ми е казал лекаря.преди две години се отключи при мен след болки от дископатия неоткрити до тогава и четох в нета кво ли не и така си навлякох това.та въпроса ми е лекува ли се това напълно мисля че ще полудея не искам да стигам до психото помогнете има ли спасение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам си живота обратно имам две момиченца искам да им се радвам а не да се страхувам постоянно.имам и мъж който обожавам.искам да се радвам на това което имам.има ли измъкване от хватката.много млади хора починаха скоро от рак а аз съм много внушителна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно сте прекъснали терапията преди да е решен проблема. Хипохондрията не е болест, за да се лекува, това е състояние. Често клиентите, когато се почустват по - добре, решават, че терапията може да приключи, без да са се координирали с терапевта, това е голям автогол. Всеки специалист сам решава как да протече процеса по приключване, но такъв има и той е много важен. А ако психолога изобщо не говори за приключване, а клиента сам реши, че ще спира терапия, тогава си търпи последствията. Често се препоръчва преминаването от лична в групова терапия, важен преход, също в контекста на финализиране на терапия.

Потърсете отново колегата,  с който сте работили и възстановете терапията, довършете я до край. В противен случай, ще имате това състояние постоянно на приливи и отливи, според външните фактори, които ви влияят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не я прекъснах а нямах финансова възможност да продължа.но скоро ще имам.установих че състоянията преминават от едно в друго.но другото сега го няма само страха от страшни болести и постояно самонаблюдения и питане на околните да видят което е ужасно това има ли лечение това ми е въпроса лекува ли се самовнушението напълно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То е едно и също.Не не се лекува.Не се лекува защото не е болест.

С две думи, ти си напълно здрава, само си много страхлива.Това е.нищо друго.

Когато се научиш да бъдеш смела, ще се успокоиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много какви - хора мислещи , че хипохондрията им е нещо като вирус, който се лекува като нещо външно от тях самите, с нещо като хапче или методче? Не са малко... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страх ме е такива хора лежат по психиятриите не искам и аз.осъзнавам че имам проблем който обаче немога сама да преборя искам да си живея нормално живота и да запазя семейството си здраво и да не го прехвърля на децата си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Развийте вяра в Бога или по-скоро, отворете се за нея. Отвъд всякакви методи (нужни, но недостатъчни), това е, което истински лекува хипохондрията! Понякога тя се явява изместване на характерови конфликти. Но самата работа по симптома на здравната тревожност не противоречи, а е пряко свързана с характеровата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ясно, че нищо не е ясно... Чак съжалих, че употребих байтове... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много са, но след като се справят със състоянието те вече не пишат по форумите, а са заети да живеят живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Евала.въсхищавам им се иска се силна воля и мотивация за това.аз имам мотивацията трябва да намеря начина.като например нещо като ме заболи да не се филмирам че е нещо смъртоносно и да спра да го пипам и гледам.че моя мъж иска вече да си събира багажа и да ме напуска.немога да го допусна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мило момиче, имам усещането, че упорито очакваш някои да ти изпише рецепта. Такава няма, защото нямаш заболяване! Имаш състояние и процес, през който трябва да преминеш, за да поизправиш изкривената перспектива в главичката си и да се оправиш. Дали ще преминеш през него сама или ще потърсиш помощ, трябва  ти да прецениш. Хората тук ти подсказват посока . Опитай се да я видиш... )

 

p.s. Похабени байтове няма – винаги някой може да мине от тук и да си вземе нещичко за себе си, нали.. ))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изминали са две седмици от последния ти пост, за да има промяна е необходимо да си направила нещо ново в посока справяне с тревожността.Освен това да си го прилагала всекидневно. Какво е различното?

 

.

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ами все си казвам стегни се нищо ти няма ще се справиш но уви не се справям изобщо.нещо заболи ли ме и веднага сигурно е най лощото ще се мре.незнам ще има ли край това.постояно питам другите има ли ми нещо на мястото кадето ме е заболяло или какво се намира там.това е ужасно товарещо другите.да не говорим че мъжа ми замина да работи в чужбина и имам две прекрасни деца за които да се грижа.осъзнавам че това е живо тяло и неможе нещо да не те заболи.но това не ми помага.след няколко дни тръгвам и редовно на психолог но дали той ще може да се справи с това нз.писна ми вече това са две години в тоя омагъосън кръг.искам да си живея както преди.боли ме не боли хич не ми пукаше.знаех че ще мине.една тъпа статия в нета преобърна живота ми

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит
преди 2 часа, Krasiva каза:

след няколко дни тръгвам и редовно на психолог но дали той ще може да се справи с това

Категорично не! Дано да е грешка на езика ти и да знаеш, че тази, която трябва да се справи си ти, а психолога в случая е само човекът, който ще прецени КАК е най-добре да направиш някои неща, така че да се справиш със страховете си.

И още нещо - няма начин да не се справиш! Въпросът е кога ще стане това - сега, след 10, 30 или 50 години. Да, обикновено хората със здравна тревожност живеят дълго, но ако не се справят с нея... то живот ли е. То затова и доктора ти постави така въпроса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×