Здравейте! Вие сте прекрасни Когато чета постингите във форума разбирам, че света има шанс, след като тук има толкова хора които разпръскват любов, мъдрост и знание. Признавам, че замалко бях се отчаяла.
Сънуването е най-блаженното състояние в което изпадам. Това е покоят на душата, която се среща със "забравени" места и приятели.
Имала съм "пророчески" сънища които са ме предпазвали не веднъж. Разбира се минала съм и през кошмарите. Това, което съм забелязала е че в сънищата които ни предупреждават за опасни ситуации, когато ни е застрашено физическото ни оцеляване, не са толкова на базата на символи, а по скоро са директни. Сякаш душата крещи "пази се". Това е така защото ние не винаги сме готови да разпознаем символите. Съзнанието / или душата/ помни всичко и знае: миналото, настояще и бъдеще. Те се преплитат в сънищата ни. Когато наближи опасност с която трябва да се справим тя се опитва да ни предупреди или да ни подготви, не да ни плаши.Щом ни предупреждават, няма от какво да се плашим. Ще преминем през това изпитание. Сънуването е една друга реалност.
За съжаление през годините така и не се научих да записвам сънищата си, макар, че осъзнавам, че това е важно. Това е начина да общуваш със духа си необременен от тялото ти. Нито се научих да ги предизвиквам съзнателно.
Те ме връхлитат неочаквано, особенно, когато са пророчески. Често не става въпрос за мен, а за мои близки и приятели. Това е така не защото съм специална, а защото се научих да не се страхувам от тях, а да използвам информацията им максимално. Обичам да санувам, защото така се чувствам максимално защитена.