Misha64
-
Общо Съдържание
75 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Misha64
-
-
преди 11 часа, kaloqn_stefanov каза:
Следиш ли все още темата за да знам дали да отговоря подробно или няма смисъл ?
Ако желаеш може да ми пишеш и на E-mail: kaloqn_stefanov@abv.bg
И на мен темата ми е интересна...и полезна...
-
Доколкото ми е известно от езотеричната литература време няма...умът го създава, така, че усещането за бързо или бавно време е промяна на състоянието на ума /съзнанието/....колкото си по-вътре...по в себе си, по в центъра..в медитативно състояние....не в егото.....времето сякаш се забавя....може би...съвсем в центъра е вечността?....
-
Всяко твърдение, което съдържа думичките "винаги" и "никога" е лъжа.
-
Насаждали са ти чувство за вина в детството. Критикували са те и са те упреквали за щяло и нещяло...чувството за вина стои вътре /в подсъзнанието/ в пълна бойна готовност да бъде осъществено....и буквално привлича хора и ситуации, които да ти го вменяват. Спри да угаждаш....
-
Възможно е, но дори и при финансова зависимост може да има емоционално дистанциране. Ние всички сме във финансова зависимост от работодателите си, но не им даваме достъп до личния си свят нали? С родителите разбира се е много трудно, но трябва да осъзнаем, че ако не съумеем да се откачим /да срежем емоционалната пъпна връв/ никакво развитие не е възможно.Защото техните мнения, оценки, очаквания и мисловни модели ще ни държат приковани и оковани като във вериги. И не си струва да си губим времето да ги убеждеаваме те да ни пуснат защото те нито могат, нито знаят как, нито изобщо осъзнават че трябва.Дори обратното, могат да си мислят, че не трябва, че сме им длъжни...след акто те са ни отгледали.
-
Питаш да се смееш ли, да плачеш ли....Мила, първо поплачи. И аз ще поплача с теб - за теб, за мен ...и за ВСИЧКИ други като нас...ще дойде време и да се смеем...бъди сигурна! Но е още много далече този момент. Докато сме в болницата на живота ще плачем и работим....най-напред.
Аз ясно виждам къде си се препънала в момента. Тръгнала си да обясняваш на близките ти....как да се държат с теб и да ги молиш да са добри с теб...и да ги съветваш как да се отнасят. Зарежи тая работа. Дистанцирай се от тях. Не можеш да ги възпитаваш ти, тази енергия ти е нужда да внесеш промяна ТИ в себе си и своя живот, а не да се опиташ първо да възпиташ и да уговориш тях, пък чак след като това стане и те започнат да се отнасят с теб добре...евентуално ти да се промениш. Ти поддъраж зависимостта си от тях и докато не я пресечеш няма да помръднеш и на йота. Приеми, че са неадекватни ...без да ги съдиш..всеки с причинет си, приеми че от тях очевидно друго не можеш да очакваш и ОКОНЧАТЕЛНО обърни главата си напред..с тях - общувай формално...ако продължават да те тормозят не им се обаждай, ако живеете заедно...опитай се да се отделиш, сложи бариера. За да помръднеш ти е нужно да се откачиш от тях. Като начало. Игнорирай ги емоционално. Без да спориш, без кавги, без обяснения...дори...ги заплаши, че ако продължават да се бъркат в живота ти с коментари, въпроси или критики може и да не те видят повече. Оттам насетне почваш да работиш..преди това - нищо не правиш.
-
Връзка? С човек, който нон стоп играе комп.игри, не споделя, не говори.... защо вместо да търсиш невъзможни отговори....не проучиш съдържанието на понятието ВРЪЗКА. Може би това е единственият отговор, който ти е нужен. Поговори за това с психолога си. Поговорете що е то връзка ...и нещата свързани с това.....а иначе да правиш психологически портрет на някого по 5 думи на кръст...безсмислено е.
-
Освен моралната страна на нещата, която обикновено се има предвид в подобни случаи има и енергийна. Всъщонст аз подозирам, че доста от така наречените морални догми всъщност имат зад себе си невидима чисто енергийна компонента, която на даден етап от развитието на човека просто е нямало как да се предадат за да бъдат разбрани. Та в енергиен план когато двама човека, мъж и жена са във интимна връзка, особено продължаваща във времето дълго ...техните енергийни тела се смесват и образуват едно общо енергийно тяло /егрегор/. Независимо дали ни харесва или не то съществува и двамата партньори са винаги във връзка в рамките на това енергийно тяло дори и физически да не са един до друг. Когато единият да речем има допълнителна интимна връзка с друг човек...той така да се каже носи със себе си и партньора си /енергийно/...така, че дефакто са тримата...и се формират някакви сложни енергийни взаимодействия....един Бог знае какво точно се случва...Прекъсването на това общо енергийно тяло е нещо изключително сложно и болезнено...нещо като срязване на пъпна връв и вероятно е последвано от енергиен срив ...изтичане на енергия ..и не знам още какви неща...от които инстинктивно всеки се страхува и пази. Може човек да се поболее сериозно ако не знае как да отработи това скъсване..на духовно и енергийно ниво. С всичко това искам да кажа, че нещата наистина са много сложни и не става въпрос за "не иска да поеме отговорност", "така му е по-удобно"....и пр. и пр. Мисля, че за да се прекрати нетравматично и двамата партньори трябва съвсем осъзнато да участват в този процес...и да работят на духовно ниво...за това освобождаване...но къде ти такова осъзнаване?! Обикновено има гняв, обида, неразбиране, упреци, самосъжаления...и куп още...скапващи човека емоции....Само си представям как единият отива при другия и казва "Виж...искам да продължа с друг човек...можеш ли да ми помогнеш заедно с мен съзнателно да работиш над взаимното ни освобождаване и прекъсване на нашата връзка...за да стане леко и без травматични последици?". По-скоро си представя как вместо отговор питащият получава удар с тигана по главата, а после истерична реакция...емоционално цунами, торнадо ...с неясни последици и за двамата....Да, нещата не са морални, нещата са обикновено на живот и смърт. Защото никой не си прави труда да разбира и осъзнава в дълбочина...и да работи по тоя въпрос.
-
Първото нещо е да се дистанцираш и от да започнеш за връщаш мислено в случаите в които уж си била лоша. Хубаво да ги разгледаш и да разбереш какво стои зад тях, какво ги е провокирало...едно дете не за почва току така да се държи лошо или да отговаря с агресия и пр. Има сериозна причина, която идва от обкръжението му. То може да е било лишено от базисни неща, като например адекватна грижа, истинска любов, полагащо му се внимание, може да е било пренебрегвано и игнорирано в сравнение с други членове на семейството и пр. и пр. но нещо в тях не е било ок...и е предизвикало твоята реакция като отговор.
Примерно на мен също ми казваха такива неща...защото съм се била държала лошо с баба си. Аз си сминям, че не обичах тази баба. Майката на майка ми. И аз дълго време си мислех, че съм лоша. Но започнах да нищя...и си спомних ...Баба ни гледаше мен и брат ми когато майка ни беше на работа. Цял ден копнеехме за времето, когато майка ни ще си дойде от работа. Има ли сме нужда от общуването с нея. Когато тя се връщаше първото нещо, което се случваше е баба ми да докладва нашите/моите "провинения" и винаги с някак пресилен, изопачен вид, дори опитвайки се да имитира интонацията ми. Това ме ядосваше много. След което майка ми и баба ми се затваряха в кухнята да си говорят. Как минтал денят на майка ми...и всякакви неща от службата....а ние цял ден бяхме чакали да се върне. Аз съм гледала на тази баба първо като на предател, второ като на човекът, отнемащ майка ми. Е какво? Моя ли е вината, че съм изпитвала негативни емоции? Аз съм била просто едно дете. И именно те са били неадекватните, а после имат наглостта да оценят моята естествена детска реакция произтичаща от тяхната неадекватност и да ми вменяват мнение и оценка, че съм лоша! Давам този прпимер защото обикновенно точно това се случва. Така, че се поразрови из спомените си, може би най-добре с помощта на терапевт...и ще откриеш куп такива неща. И те нямат за цел да ги съдиш, а просто да осъзнаеш че не ти си лоша, а хората които са те отглеждали са били неадекватни. По един или друг начин.
-
Просто исках да кажа, че имаш много верни преценки и наблюдения и нямаш нужда от никакви съвети
-
Сериозно?:) Ще следваш съвети от анонимни съфорумци за да вземаш решения за живота си?
-
И това познание го добиваме като видим последствието от дадена своя постъпка. Така, че няма правилно и грешно решение. От различните действия следватразлични следствия. И по това дали те ни харесват или не се научаваме кое е добре за нас и как да постъпваме в подобни ситуации следващия път. Май само така се учим.
-
Някакси винаги вътрешно негодувам, когато чувам ДИАГНОЗИ. В случая ОКР...и изобщо, която и да е друга. Защото...усещам, че тези диагнози са като ...пирони с които те заковават. А това са чисто и просто следствия от някои грешки в мисловните модели - също наложени или възприети отвън. Направи ми впечатление, че ти НЕ подлагаш на съмнение диагнозата /болестта/ сматайки я за причина на всичко което ти се случва. Едва ли не я превръщаш в опорна точка около която организираш себе си. Усъмни се в болестта, усъмни се в диагнозата....усъмни се в миловните си концепции....започни сама да се дебнеш и да се питай "това наистина ли е така?". Като например концепцията ти, че щом фигурата ти е ок значи можеш да пропуснеш физическата активност. Я да се усъмним в това, верно ли за това е нужна физическата активност? За да поддържаме хубава фигура? Дали па не е обратното - фубавата фигура да е просто страничен ефект от физическата дейност. Я дай да видим какво значи физическа дейност първо. Какво значи това според теб...упражнения? Тренировки? Копане? Знаеш ли какво значи наистина? Това значи, че докато правиш нещо ползвайки тялото си, ти действаш като едно ЦЯЛО. В този момент докато го правиш - твоите очи, ръце, крака...може би дори клетки в тялото и органи.....и най-вече УМ !! действат ОБЕДИНЕНИ. Действат заедно. В този отрязък от време ти си цялостно същество. И в този отрязък от време докато ти действаш като цялостно същество нямаш никакво ОКР и никакви други диагнози. Станало е така, че в някакъв момент хората са отделени от смислената физическа работа, от която преди им е зависел живота...и умътсе е разкачил от цялото...и е започнал да действа самостоятелно, в комбинация с очите и ушите. Образува се една съкратена верига, кръг по-скоро - видяно-чуто-мислено. И нещата се завъртат там като не минават през останалите части от съществото ти. При достатъчно напреднал процес се стига до проблем...който наричат с някакви имена и това вече окончателно те фиксира вътре. В момента в който осъзнаеш грешката в мисловния си модел от който тръгнахме - че физическата дейност е за хубава фигура...и осъзнаеш, че физическата дейност /но не вдигане на гирички за мускели/ означава цялостност и участие на всичките ти части заедно, обединени от обща цел.....тогава ще започнеш съзнателно да търсиш начини да извършваш такава физическа дейност....за да възсатонвиш целостта си. не обаче самоцелни движения обслужващи пак фигурата ти...или дори здравето ти , а по - .....не знам коя дума е уместна....например целта може да е да си създадеш повече уют в дома си..да си смениш тапетите...да си сложиш нови пердата...да отидеш у приятели да помогнеш при някакъв ремонт или ...все тая , но нещо такова дето да има и елемент на естетика, уют, чувство на смисленост, плюс цял куп физически дейности въвличащи ума в една полезна работа. Умът ти първо ще е въвлечен да измисли какви тапети биха ти харесали...после ще е въвлечен да прецени къде да отидеш да разглеждаш, после ще има нова задачка - какви цени, колко ролки ще ти трябват за площта която имаш, после ще трябва да измисли кога би могла да го осъществиш, как ще го осъществиш...сама ли, ще търсиш ли помощ, какви още инструменти ще ти трябват - лепило? мече?...как ще ги оразмериш? как ще съобразиш покрай ъглите и чупките на стените....има ли на какво да се качиш за да достигнеш нависоко....има ли фигури по тъпетите за да съобразиш да не се разминават....Разбираш ли, давам ти го само като един пример, може да не са тапети, може да е да си ушиеш рокля, може да е друго. Нещо, което би те зарадвало като стане, би усетила удовлетворение. Не мога да си представя че няма нито едно такова нещо за теб. Просто пример как умът може да бъде впрегнат в полезна работа, а не в подлудяваща те. Да де.....ще кажеш ти ама за какво да си сменям тапетите като така и така ще умра. Да де, ще ти кажа аз...ама ако отложиш малко умирането докато си ушиеш роклята, а после си смениш тапетите....и поле още нещо и още нещо....пак ще си говорим дали ...вече ще мислиш за умирането. Аз съм почти сигурна че на умът повече ще му хареса да ..участва в екипната работа.....Ти просто не си му дала шанс.
Друг мисловен модел - искам да контролирам нещата. Ми гореописаните физически дейности ти дават шанс и простор да упражняваш този контрол по здравословен начин. Смъртта няма как да я контролираш. Що се инатиш да контролираш неконтролируемото? контролирай на воля това , което подлежи на контрол - една добре свършена физически ангажирана работа.
-
Имам 2 въпроса които ми възникнаха докато те четях...не знам защо, но може би ще разбера...
1. Имаш ли дневен режим? Т.е. система от последователни действия, които се правят всеки ден в определен ред. Ставане - душ - оправяне на леглото- правене на закуската- правене на план със задачи за деня и пр. Денят ти структуриран ли е? Правиш ли си план, който да следваш и отмяташ задачите или го караш на импулси?
2. Има ли физическа работа в живота ти? Правиш ли нещо от което да се поумориш физически?
-
И аз мисля, че целта на занятието /учене/ е за да се научим да бъдем щастливи, само, че не мисля, че това е обвързано с наличието на друг човек. Не мисля, че трябва да се подготвим да сме щастливи с някого. Да сме щастливи независимо дали със или без да има някакъв специален човек до нас...и когато се научим да сме щастливи без наличието на ... някого, едва тогава ще сме готови да сме щастливи и с някого. Не и преди това. Преди това винаги ще изпадаме в зависимост от този някой. А зависимостта изключва любовта.
-
Винаги учим един от друг. Според теб каква е целта на ученето ни?
-
Ако знаеш, че имаш навика да се вкарваш във филми, нямащи нищо общо с реалността как може да си сигурна, че имаш чувства към този човек, а не е това поредният ти филм? "Имам чувства" звучи така...сериозно, така фатално, така драматично и така аргументиращо всички наши действия. Само, че най-често не става въпрос за чувства, а за желания. Желания, които често не осъзнаваме. Зад желанията стоят някакви нужди. Струва си да се замислим какви са реалните ни желания /и нужди/, които стоят зад ...фантома "чувства". Струва ни се че имаме чувства към човекът, който по една или друга причина изглежда подходящ за удовлетворяване на нашите желания и портебности. Но това звучи така....егоистично...така не възвишено. Колко по-красиво е да имаме чувства. Само, че е в наш интерес да не се залъгваме. Или как само звучи "Той злоупотреби с чувствата ми". В превод това означава - "той не оправда моите очаквания, че може да удовлетвори желанията/нуждите/ми....но никой няма да го каже така нали? Звучи някак...не възвишено....С една дума...постарай се поне със себе си да разговаряш назовавайки нещата с истинските им имена...да разнищиш тези филми...и да разбереш какво наистина те вкарва в тях.
-
Всичко в тази Вселена е свързано с енергийни нишки. Няма нужда от обяснения, действия, думи и пр. Една промяна в енергийното състояние моментално стига до другия човек /не само до него, а до всичко наоколо/ по енергийната нишка с която сте свързани и следва съотвествуващ на нея отговор. Това се е случило и сега и именно това е начина по който нещата се случват.
Да преглътне егото си - това няма да стане, но именно егото му ще го вкара обратно в играта, когато усети твоето ново енергийно състояние...кагато егото му е разколебано дали наистина е постигнало целта си...дали наистина ти си спечелена и подчинена емоционално. Ако ти наистина скочиш на ново енергийно стъпало, където можеш да се забавляваш....напълно неангажирано...а не с някакви очаквания и надежди....егото му неминуемо ще се върне да се доказва......Въпросът е друг - дали ти се играе тази игра. Ако можеш винаги да си осъзната за неговите его - пируети, да гледаш на тях без да се вкарваш в някакви емоционални филми, ако можеш да се забавляваш сякаш гледаш филм - комедия.....то тогава всички козове са в теб. Ако обаче не си сигурна и усещаш опасност да се вържеш ...и да се активизира и твоето его, тогава....дали си струва.
-
Не че са забравили значението на думата "приятелство" ами никога не са го знаели. Във всеки случай ти си много вкусна хапка за егото защото както каза, а и както аз вече бях усетила от поста ти, си човек привличащ вниманието и симпатиите на хората. Едно гладно его вместо да се мори със свои усилия да привлича N на брой почитатели ще предпочете да спечели един човек с N на брой почитатели и така получана илюзията, че самото то ги има тези почитатели. Нали разбираш простата аритметика - всички те харесват, но ти харесваш него. Затова толкова се е старал да те спечели. А след като го е постигнал - какво повече има да постига? Това е то егото. Това не значи, че той е лош човек...егото е проблем на всички ни в една или друга степен, но е важно да разпознаваме кога то е водещо както за нашите собствени постъпки, така и за чуждите за да нямаме нереалистични очаквания и после да страдаме. Няма нужда от критика, няма нужда от обида, няма нужда от каквито и да било оценки и пр., само от осъзнаването "аха....това е от егото". И толкоз. Когато ни стане навик просто да го разпознаваме и да го отминаваме с безразличие или още по-добре - с хумор...то просто ще изчезне...защото то съществува само поради заблудата, че това сме ние. Докато се идентифицираме с него ще ни води за носа. на теория е лесно, но на практика - никак.
-
На мен определено много ми допада начинът ти на мислене и дествията ти. Мисля, че ти си един стабилен, уравновесен и истинен човек, с ясни критерии за нещата...въпреки, че в момента си объркана. Човекът за когото споделяш - обратното - той е объркан по същество, а не моментно. При теб объркаността е един момент, с който ще се справиш, при него е характерна черта, която непрекъснато ще го вкарва в проблеми, а също и хората, които са се забъркали емоционално с него. Защо те е подтикнал към влюбване? Ми много хора, както мъже, така и жени се само утвърждават по този начин. На тях /т.е. на егото им/ им е достатъчно да спечели поредният почитател...това повдига самооценката им, самомнението им..Вероятно се мислят после за неустоими, за желани, за покорители на сърца....поддържат увереността си, че стига да искат - могат. Такива хора все още не могат да изпитват истински сърдечни чувства. Те все още са на плоскостта на егото, където всичко са такива игрички на " я да докажем кои сме". За такива хора е важно те да са тези, които изоставят влюбения си почитател, а не обратното. Най-доброто поведение с тях е да не им се влиза в играта, т.е. да им се покаже, че никой няма да седне да рони сълзи и да си скубе косите и да се тръшка заради тях ...и че и без тяхното височайшо благоволение можеш да бъдеш щастлив и да си живееш живота интересно и приятно. Ако след такова поведение въпросният човек се върне, то ще е само заради това да се опита отново да докаже егото си и своята важност....и ще в момента в който види, че е постигнал целта си и другият човек е въвлечен емоционално пак ще духне. На теб наистина ли ти трябва такъв човек? не ми се вярва.
-
За мен нещата относно връзките са нещо като законите във физиката...независимо дали ги съзнаваш, разбираш...те си действат....а всичко, което наричаме "съдба", "карма", "изпитание", наказание....и какво ли не още е от арсенала на ума ни...който се опитва да си измисли обяснение. И като омеша разните умствени постройки с емоции и става една....каша, едно емоционално блато....от което може да не ти стигне един живот да се измъкнеш, и в което без да искаш и без да знаеш как е станало ще затънат и други същества....
В случая имаме закономерност, която ти си забелязала. Това, че привличаш противоположни на теб. Ами чудесно наблюдение! Точно така е. Защото ти целенасочено влагаш енергия и съответно развиваш само едната част от своето същество - тази, която ти харесва - светлата, добрата...Но тук има огромна заблуда. Ти не си това. Не мисли, че щом съзнателно търсиш тази светла и добра визия ти си това. Не, не си. Защото монетата ВИНАГИ задължително има две страни. И едната страна ти просто скриваш от съзнанието си, натикваш я в тъмните килери на съществото си...мъжете, които срещаш, обаче, идват в ролята на твое огледало...което ти показва истината. Защото светът е така устроен, че ние виждаме себе си чрез другите...чрез отношенията с другите и най-вече с противоположния пол. Мъжете, които привличаш ти показват твоята скрита, подтисната, отречена от теб част. Ако ти наистина си позволиш да се влюбиш в такъв мъж...ще дойде момент в който вие взаимно ще откриете скритите си части. Ако си достатъчно наблюдателна ти с изненада ще започнеш да откриваш, че носиш в себе си доста от това, което партньорът ти външно проявява. Ще забележиш също, че той, въпреки че външно изразява друго, вътре в себе си носи доста от това, което ти външно проявяваш. Ако наистина сте влюбени вие ще бъдете взаимно огледала един за друг....и това е огромен шанс, защото може да доведе до приемането на тази скрита твоя част. Трудно е обаче. Защото самият факт, че досега си я скривала значи, че не ти допада и да я признаеш в себе си никак не е лесно. Но само тогава можеш да се трансформираш в едно по-зряло същество. Любовта прави възможна тази трансформация....прави възможно това взаимно огледално взаимодействие. Великата разумност, Бог подпомага еволюцията , трасформацията, приемането на ЦЯЛОТО, а не едностранчивстта....чисто енергийно това изглежда още по-просто. Ти влагаш енергия в горните си чакри...съответно си поляризирана по такъв начин, че неминуемо привличаш обратно поляризиран, който работи основно с долните си чакри....и това ще бъде така докато не балансираш енергийното си тяло...развивайки и долните си чакри, казано по друг начин....приобщавайки /осъзнавайки ги в себе си/ и тези свои характеристики, които не ти звучат много гот, като например сексуалността ти, материалността ти, егоизмът ти...докато ти ги отхвърляш за сметка на светлите, добрите и красивите....винаги ще си поляризирана. И винаги Вселената ще те уравновесява чрез обратния полюс....
дано да го обясних ясно
-
Страхът живее в мислите, мислите живеят в ума, умът живее или в миналото или в бъдещето....т.е. мисли ЗА неща от миналото или ЗА неща от бъдещето. Умът не може да бърбори (и съответно да ни плаши) тук и сега, когато сме тотално погълнати от някакво действие, което извършваме. То може да всякакво, но ако сме напълно отдадени на него (включително и умът) тогава проблемът със страха и с каквито и да е други паразитни мисли не съществува. Така, че най-ценното упражнение е приучаването на ума да присъства изцяло в това, което вършим без значение дали мием чинии, дали спортуваме, дали рисуваме...трябва да си подсигуряваме дейности, по възможност полезни и да присъстваме изцяло в тях. Това е вид активна медитация, тъй като човешкиям ум вече е така изпуснат от контрол, че пасивната медитация нерядко е невъзможна. С една дума практикуване на тук и сега.Скоро прочетох едно изречение от някакъв тибетски лама което гласеше "когато миеш чаша, мисли за чашата". Това изречене казва всичко, което написах по-горе. Ако можем да го приложим - почти всички проблеми свързани с ума ще изчезнат.Защото ти можеш докато миеш чашата за мислиш за смъртта, всъщност това го правим повечето хора в рутинните си дейности, но няма как ако докато мислиш чашата мислиш за чашата да мислиш и за смъртта.
-
eххх...този избор...трудна работа е наистина. Как да избереш едно като това означава да изоставиш безброй други ??!!
-
Спри интернета. Или поне влизани във форуми и писане и четене...това е начинът.
Споделяне на опит ?
в Мъжът и жената
Добавено
Май не е достатъчно само да си зададеш въпросите и да си отговориш.....много работа следва след това да се отработи проблемната ситуация. Аз чудесно знам защо в живота ми се повтарят дадени ситуации, но съм още далече от анулирането им...това са дълбоки подсъзнателни неща...които са много по-силни от съзнателния ум /интелекта/...те действат като инстинкти, автоматично се включват дори въпреки, че си наясно защо...