Силвия СД

Да,Сони,мен също ме светнаха по въпроса.Мисля да стоя будна.

Обаче отговор на въпроса си не видях,само желания за някакви смени...

Не,Лиле,не съжалявай,че насочваш размишленията към тази тема,та това си е Темата на Темите,а пък ако си мислиш,че ние не се лутаме,грешиш,аз поне не мога да си обясня някои неща и ще съм много благодарна,ако по-вещите тук по въпроса ми помогнат,сериозно ви казвам.Много съм далеч от мисълта за опит дори да проумея Непознаваемия,но,ако изхождам от ученията за плеромата,т.е.пълнотата на Твореца и Неговото Битие и кеномата,т.е.пустотата на неговото творение-небитието,в което битуваме ние,тотално се обърквам . Защото като погледна в очите на хората,които ме заобикалят,особено на дечицата ,никак не виждам пустота,откривам пълнотата на цялото Божие Битие,кой ще ми обясни този парадокс?Благодарна ще съм му да ме спаси от заблуда!

Тъкмо щях да питам и аз за същото Виктор,но ти ме изпревари,Синева,еднакво мислим .Но все пак ще го попитам. Вики,братле,първо да ти кажа,че човешката Душа е необятна Вселена. А Бог е точно в природата,той не е безучастен наблюдател ,може да не се намесва директно,но си има неизброимо число помощници,които са и наши и, които точно чрез гласа на птичките,цвета и уханието на цветята,чистотата на езерата,песента на потоците,свежестта на горите,висотите на планините,красотата на звездите ни говорят за Неговото съвършенство. Нима можеш да кажеш,че не те вълнува това?Или ако не те вълнува,как да го разбирам?Мисля,че,ако човек иска да се развива,не значи да отрече всичко,което го заобикаля,а да надгражда над него.Например,ако Духът иска да стигне високо,трябва първо да стъпи на широкото на Душата,иначе има опасност да си остане един Дух,стъпил на пясък.

Здравей,Лиле!Благодаря за беседата от Учителя,изчетох я с голямо внимание и интерес и както винаги останах възхитена.Особено от онова изречение по-към края,където се казва,че да влезем в космическото съзнание,означава да отворим широко вратата си за своя приятел с братска усмивка,със светъл ум и с чисто сърце.Съжалявам,че съм внесла объркване във възприятията ти,тук няма спор,ние говорим за едно и също нещо,но с малко по-различни думи,той затова животът е интересен-шарен един такъв,не сив.Мога с чисто сърце да ти гарантирам моята добронамереност-я погледни какви ухилени човечета,че и сърца съм лепнала в постовете си,ти също,което означава,че сме на една вълна.За Венци съм повече от сигурна-само като видя броя на постовете му,знам,че ни е приятел,иначе нямаше да фигурира тук.Всички в този форум,аз ги възприемам като приятели,братя и сестри,каквито всъщност сме.

Душите се прераждат на групи .Учителят казва,че никой не идва сам,най-малката група е от 10хиляди,а най-голямата от 100милиона души,затова се усещаме близки,сигурно,все едно се познаваме отдавна ,а може и да е така и да сме забравили,ние,хората,но Душата никога не бърка,тя помни и знае .И понеже е безсмъртна,никаква смърт не е способна да заличи това знание,затова и аз като Дончето я изписвам с малка буква .

Амин!

Всеки си я носи тази Душа,тя е най-ценното в човека,затова не сме бездушни кукли,роботи,машини,а хора сме-с души.

Да,в ада сме,то си е очеизвадно и никой друг не е в състояние да ни измъкне от пожарите му,ако сами не поискаме да излезем от там,ако поискаме,обаче.

Точно така-при Дшата не може да има желания,тя е в състояние на Мир,защото просто си знае,а желанията идват от егото,облечено в тление,от Ахамкара е самсарния стремеж,от никъде другаде не е,но за в-Любване изобщо не може да се говори,ако е над Душата,то не е влюбване,пък ако е и съзнателно,направо си е нагласяне.Всичките беди идват от това,че Тя-Нейно Величество Душата се бърка с нещо толкова преходно,като астралното тяло. Много Учители,наистина, са ни учили,ама кой ли да ги чуе.Петър Дънов казва например:"Страдаме,защото не разбираме закона на Любовта.Когато Христос казва,че трябва да се отречем от себе си,Той подразбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието-закона на Любовта.Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната Любов.В задължителната любов се вършат престъпленията,а в свободната Любов няма абсолютно никакви престъпления.То е Любов към всички,но не е външна форма." Та,само когато заглушим крясъците на егото,тогава ще чуем нежният шепот на Душата си,което е Истината или на друга Душа,която ни е сродна.Точно това е искала да каже Таня и аз съм много съгласна с нея-с няколко степени нагоре казва,над всякакви астрални и разумни ми ти работи.

Той,Христос сам си изправя пътищата,където слиза,не му е нужно някое човече да му ги изкривява,ама ако слезе...

Имах един колега хирург,той сега е в Мароко.Та той дойде от София в Чирпан да се учи от един наш голям хирург,който беше приятел на баща му.Но вместо да се учи на хирургия,той се опитваше да поучава останалите си колеги как да си вършат работата.Където го извикваха за консултация,все гледаше да "отваря"очите на хората,например невроложките учеше как да лекуват нервните болести,интернистите ги открехваше в интерната,където и да отидеше,все проповядваше медицина,бях забелязала тази му склонност и много не се впрягах.Но останалите ми колеги не му простиха и когато сряза жлъчния мехур на един свой пациент,му лепнаха прякора"мехурчо"

Венци,ще се присъединя към Таня,защото,според мен,малко не си наясно относно понятието "Душа",а от там идват всичките ти заблуди,изясни си първо някои неща и тогава се впускай да ги критикуваш Разумно.Само приятелски съвет

А,защо,аз съм много благодарна на моята стихия-Въздух=Свобода.Сигурно затова съм мадмоазел още,не мадам!

И аз го разбирам така,смирението...Защото,ако започне да мисли човек колко е нищожен,ще се блъсне в друга крайност,в нихилизъм.А всички тук знаят,че за Бог нищо не е нищожно,дори най-мъничките неща са най-големите,точно защото познават закона за смаляването.А това да се смириш,означава,според мен, да се смалиш,но не да се снишиш или да падаш на колене,а точно съзнавайки какво можеш,да уважаваш така по-малките,че да се поставиш под тях и да им помагаш с обич.Така разбирам и жертвата на Христос,той затова е смирен,не защото се е оставил да го разпнат на кръста,а защото е позволил това да стане заради неговите по-малки братя,човечетата.Като си представя само какво Велико Същество е слязло да ми услужи,на мен,мъничкото човече,бързо-бързо се смирявам,умирявам и укротявам,така да се каже, опърничавата. Воистина Воскресе!

"Щастлив е този , който е успял да подчини ума си на душата.Той е осъзнал, че нищо не му е липсвало - никога!"

Никак не е дълго и е много хубаво.Напълно съм съгласна за чистотата на насочваната енергия от донора.Но и реципиентът,според мен,трябва да е на тази вълна.

Не ние сме в ада,а адът е у нас,ама и раят е там,значи,какво,имало надежда май за нас...

Ами,познаваме ги,Никола,как да не ги познаваме,нали от това са изградени телата ни,всяка стихия съответствува на даден орган:Дърво-черен дроб,Огън-сърце,Метал-бял дроб,Вода-бъбреци,Земя-далак,има съзидателни,но има и деструктивни връзки между тях.Че и във всяка клетка ги откриваме с нейните органели и в тъканите ни също.Освен това,на всяка от тях съответствува един сезон:Дърво-пролет,Огън-лято,Метал-есен,Вода-зима,Земята се разпределя по малко между всеки от четирите.Но работата със стихиите,наистина мирише на вехто.Той,Христос,ни каза как става,ама ние още не сме го разбрали,но и това ще стане някой ден. А истинската Магия,това да откриеш макрокосмоса в твоя микро такъв,е на ниво анахата,ама по-дълбоко и по-вътре някъде си там.Е, ама той,Разумът,си нямал друга работа,разделял и претеглял и все оценки слагал...

Хм,май бащата трябва да осъществи заплахите си,днешните мамини синчета наистина не знаят цената на хляба.

Здравей,Мечта! Обърни се към Лекаря вътре в теб,но ако не си в състояние в момента да го направиш ,моят съвет е да потърсиш човек,който ще ти покаже как ще стане това.Според мен,от това,което съм чела от български автори,най-подходяща за целта е Д-р Мария Генкова Папазова-н.с.1-ва степен към БАН,специалист по невропсихофармакология,холистичен лекар,прилагащ комплексни методи на терапия като:фитотерапия,хомеопатия,микронутриент

Знаят! А ти можеш да получиш всички отговори,да потънеш не в море,а в океани от знания,да усетиш Бог в себе си и в това състояние-на Живот!

Посрещам изгрева на път за работа,минавайки през една градинка.Пада ми се някак отпред и отгоре.Вечер ходим да бягаме с приятелки извън града.Залеза го изпращам отзад и отдолу.Тогава,значи,настоящето ми се разполага накъде по средата им.

В стемежа си да опознаем сътвореното от Създателя,се налага диференциращия подход по пътя на инволюционното развитие с цел овладяване материята на подлежащите Светове.Така от напълно несъзнателни Девствени Духове,каквито сме били в началото на дългото слизане,преминавайки последователно през всеки един подлежащ Свят и образувайки съответни наслоявания от субстанциите му,сме се отдалечавали все повече и повече от Първопричинителя,но и един от друг,подвластни на егостремителни сили,каквито са били необходими в този процес,чиято крайна цел е самоосъзнаването.И сега,когато сме вече пробудени,добре съзнаващи,че сме искрици от Един Неописуем Огън,започваме процеса на бавното връщане към Баща си.Усещаме този болезненосилен стремеж,който ни изкачва нагоре,търпение нямаме по-скоро да се намерим в близост до Него,отсранявайки всякакви пречки по пътя свой,които ни изглеждат като отразени ,измамни светлини,а забравяме основното.Това,че всички сме дечица на Светлината и всеки носи в себе си Божествената искрица,кой повече,кой по-малко съхранил я в околната тъмнина.Светлината,обаче,не е в един цвят,понеже има седем Духа на Трона и всеки един от тях е носител на различни лъчи,а всеки един от нас по-добре откликва на един от тях.Поради това понякога ни се струва,че има Истина,различна от нашата и тъй като само нашата е вярната,другите са неистини.А Пътят е друг-тук и сега.Този е,да да строшим черупките си,тесни вече за нас,да прескочим оградите-своите и на брата си,да видим,че те са измислените,да гледаме на Живота не отгоре му,това си е Абсолютно ЕГО,а през очите на хората около нас,тези,които Някой е сложил на Пътя ни към Него,осъзнавайки,че единствено чрез сливане с душите на ближните си,ще успеем да увеличим Светлината на искриците и да я превърнем в мощен поток с посока нагоре."Истината е навсякъде и винаги бихме могли да я открием,ако сме в състояние да я възприемем".Много има да се учим от децата,тези,които са най-близо.Защото: "Истинската Светлина,която осветява всеки човек,идеше на света."-гл.1ст.9 на Св.Еванг.от Иоана. "Трудно е да бъдеш Бог"е заглавието на една книга от братя Стругацки.Бих добавила-и не е нужно,защото всички сме част от Него,трябва само да си го спомним.

Първо,тук не са случайни хора,така,както аз ги откривам и определям за себе си,второ,щом човекът търси отговор на въпросите си точно от тях,значи също ги е преценил. Никола,Виктор ти предлага,според мен,най-удачния отговор,а Таня ти казва как да го приложиш. Успех!