Бог винаги ще стои далеч от вас и вие винаги ще сте далеч от Него, когато мислите и говорите за Него, както аз сега го правя - в трето лице единствено число. Бог не е имагинерен, това е метафора на един Висш Аз, а Висшият Аз пребъдва в теб, когато ти си жертвал своя нисш такъв, своето дребничко аз, своите ниски страсти, своите сметчици, своето бедно съществуване, пропито от страхове и спънки. И щом Ти си решил нещо, отдаваш се цял, забравяш за себе си, забравяш какво е страх, то Ти и само Ти носиш отговорност за последиците. А последиците няма как да не са красиви, ако Ти наистина си се слял с Него и си готов да поемеш най-висшата отговорност - да те разпънат на кръста заради това, че Той си Ти, заради това, че Ти си Любов!!! Това е отговорността, но тя не е бреме, тя самата е Любов. И е прекрасно това състояние. Трудно ми е да го обяснявам.
Освен това Бог не е в трето лице единствено число, а е в първо лице множествено число, поне така е за мен. Всички ние сме частици от Ние.
И се започва от човешката любов най-напред, че без да сме разбрали какво е тя, едва ли ще стигнем до космически величини скоро. А човешката любов и тя си иска жертвите, но ние и това не знаем дори как става, пък си говорим тук за божествената.