Силвия СД

Така ми се е долетяло. Кажете как става номера, че и аз да литнаааааааа.

Човек може да бъде докрай честен само пред себе си. Аз нищо не крия, отворена съм, дори повече отколкото трябва и това ме е вмъквало неведнъж в нелепи ситуации, които разбира се, ме разсмиват, но понякога и натъжават. Но, дълбоката изповед е само пред себе си. Не е необходимо да се ангажират хората с моето пречистване. Орлине, в православието съществува изповед и тя се практикува от тези, спазващи постите. Причастие се взема само от изповядал се, но това са външни изяви, според мен, повече за успокоение на нечистите съвести на хората. А безпощадната изповед човек извършва само в дълбока тишина и само пред себе си. Тя е и най-страшната.

Любо, знаеш ли какво си казал с този афоризъм! Гениален е!

Мен пък не ме интересуват самоцелно нито Юда, нито юдеите, а акта на предателството. Защото такова съществува. Защо е било необходимо някой да пре-даде Исус и с него Христовия Дух на кръстни мъки (не изповядвам гностичните интерпретации за смяна на телата на Симон и Исус, това би било жестоко и това би било бягство и в същината си това е предателството, което съвсем не е по християнски), защо Исус сам не се е предал, защо е трябвало някой да бъде посочен като предател, някой, който да стане събирателен образ на причина за кръстни мъки, защото за мен Христовия дух е на кръста още с влизането си в човешко тяло, пък било то и най-чистото и възвишено. И от тук ме интересува какво символизира Юда в акта на предателството. И защо този апостол от останалите е нарицателно на един народ. Аз търся и мисля, че съм се добрала до някои отговори, не ги търся единствено в библията и религиозните писания, даже най-малко ги търся там, но искам да чуя и вас.

Явлението изневяра съществува като нормално следствие от заблудата на хората да се отдава любовта само на един човек и само от един човек да зависи - зависи! щастието, да се вмъкват хората в някакви шаблони, в някакви филми, наречени брак. Изневяра съществува там, където сбободата е ограничена. Дори и да е стабилна една двойка, много е важно тази стабилност на каква основа е изградена - на какви взаимоотношения, дали на неограничена свобода, или на подтискащи псевдоморални криворазбрани ценности, които за мен са си чисто робски ограничаващи. Нормално е изкривените понятия на човека за това що е то любов, да водят до криви ниви. Вземете думата семейство - коренът й идва от семе. Логично следва, че семейството се създава, за да се опложда семето и да се раждат, отглеждат и възпитават деца, с което и се изчерпват функциите му. И какво тогава, къде е любовта? В семейното ложе ли? Ох, ще умра от смях. И всъщност понятието за верност там е изкривено - да бъде верен на един само. А важно е да бъде верен на Един само. На себе си. Когато човек не е верен на себе си - това наричам аз изневяра. И когато този човек на ниво подсъзнание смътно усеща, че по някакъв начин е изневерил на себе си, там, където е в момента, той търси свобода навън, вместо да я потърси в себе си. Свободният човек ще го познаете по това, че той не изпитва необходимост да търси свобода навън, защото я е открил в себе си. И тогава, отпадат всички фалшиви норми за морал, наложени от обществата. И не изневерява, защото отношенията му с любим са изградени на най-вярната основа - свободата. Изневеряват там, където не са свободни, а не са свободни, защото са изневерили на себе си.

"ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО ОБИЧАШ СЕБЕ СИ!" От тук се започва. И се стига до забравата на себето. А Христос определено ни обича повече от Себе си, иначе нямаше да се подлага на слизане до земно ниво.

Донче, нали това се опитвам да кажа, няма силни или слаби жени и мъже, има силни или слаби хора. А авторът на прочетената от теб книжка казва ли какво се случва, ако след лисицата, с която някак са се справили и любовната нощ е започнала, по средата някъде се появи мечката хехехе? Сещам се каква ще е любовната им нощ, защото...

Преди всичко силните мъже и силните жени са силни като хора. Изводът какъв е - до силна жена да стои силен мъж. А слабите какво... да си търсят лисици в гората, може да си повярват, че са силни.

Благодаря, Мона! Цялата Вселена ме прегръща с прегръдките на приятелите! Благодаря!

Прегръщам цялата Вселена с това парче! http://vbox7.com/play:6c40dfb9

ЩО Е БОГАТСТВО? Да си вземем сбогом със онази любов, без която никак не можем не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен. Спи булевардът след дългия ден, спят уморени тротоарите пусти, през града аз вървя с подранилата зима и събирам своите чувства. И все по-далече, и все по-назад, стъпки остават, остават във мене. И ОТ ПРОСЯК ПО-БЕДЕН И ОТ КРАЛ ПО-БОГАТ аз вървя и раздавам надежда. И събирам, раздавам, дори не броя своите срещи в града милионен. Аз вървя, за да търся в теб любовта, ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ. Без която не можем! Чочо Владовски ................................................................... Що е богатство? У Дома да се върнеш - в Любовта, без която не можем... ....................................................................

Лагорда, не моето мнение за теб е , а може би твоето мнение е, че моето мнение е Колкото и да ти е странно, не си създавам мнения прибързано, особено за хора, които съвсем не познавам. Щом харесваш Кени - още един поздрав - този път специално за теб, бейби: http://vbox7.com/play:f34a5b84

http://vbox7.com/play:ba66968f

http://vbox7.com/play:911d3844

Един ще посъветва - попитай разума, със своята хладна рационалност, отчитаща с точност всяка подробност, той няма да те подведе, друг ще каже - попитай сърцето, то сочи винаги верния път. Аз ще ти дам един малко по-различен отговор: Човек е все още двойно същество - дуалността му е присъща на този етап и няма как да не бъде раздвоен често, като се започне от физично ниво още - двойноверижната ДНК спирала, всичките ни органи са двойни или раздвоени по средата - както и мозъкът, така и сърцето, колкото и да е чудно, също е двоен орган - сърцето също знае кое е ляво и кое дясно. Е, щом ще страдаме от раздвояване, да приложим малко хомеопатия - т.е. да вземем решение и с разум и със сърце. Това, което сърцето ти нашепва, а разумът не отхвърля, е вярното решение, останалото е илюзия.

Правилно, следствие е. Причината коя е? Простото физическо обяснение в изкривеното приемане от човека е в ъгъла на пречупване на светлинните лъчи, идващи към Земята. Психолозите, на свой ред, ще ти отговорят, че човек възприема изкривено, поради комплекси, Багира го е обяснила добре - човек създава между себе си и околния свят личностни барикади, вина за което няма самата човешка личност, обаче (тук се различаваме в мненията си с Багира), а наслоените вътрешни блокажи, с които личността не би трябвало да се идентифицира, според мен. Ако искаш по-различно обяснение, езотерично или метафизично, както искаш го наречи, ще се опитам да ти го дам - човекът все още е първично сетивно приемащо същество, то възприема и си създава представи на база на получената от сетивата си информация, а тези сетива са така устроени и пригодени, да приемат пречупена светлина. Енергийната информация, която постъпва към нас не е изкривена, но в досег с повърхности с по-голяма плътност, се получава специфичен за повърхността ъгъл на пречупване и това си е физичен закон - колкото плътността е по-голяма, толкова и ъгълът на изкривяване е по-голям. А ние приемаме точно тази изкривена информация, понеже сме същества с плътност. И това е потапянето в самсара, за което говорят на изток - човек страда поради своето собствено ниско ниво на съзнание. И ако няма отворен прозорец, през който инфото да достига директно до нас (Иоан Кръстител нарича това изправени пътища Господни), ние ще приемаме само чрез повърхността си - т.е. пречупено, отразявайки по този начин собственото си ниво на плътност. А тя е толкова по-малка, колкото е по-високо нивото на съзнание на човека. Когато човешкото същество проумее, че има и начин за пряко приемане на информация отвън, т.е. спомни си, че чрез сетивата си възприема само една нищожна част от енергията, а по-голямата част, която не може да възприеме, нарича тъмнина, тогава може да се говори за правилно приемане. Тъмнината е нищо друго, освен светлина, която човекът не може да види. Но това, че не можеш да "видиш" нещо, не означава, че то не съществува. Е, има и начин за правилно възприемане и за този начин се говори във всички религии и учения, достигнали до нас.

Орлин, "овладял психиката си" и "над половете" са типичен пример за изразено мъжко мислене. Мъжкото начало е това, което се стреми да властва над независимо какво. Над психиката не се властва, тя се опознава. Човек, опознал добре своята психика, няма проблеми с физическия си пол. Диди, само на шега - няма слаби жени, има умни такива, които не показват, че са по-силни от мъжете. Сега сериозно - проблема, който поставяш, е добре известен на всяка жена, която както посочва Орлин, притежава едновременно типичен женски чар, физическа грацилност и мекота на характера, развита интуитивност и силно изразена емоционалност, но в същото време и типичното мъжко логично мислене, висотата на рациото, мъжката бързина и конструкция на мисловния процес, т.е. по странен начин мъжкото и женското начало се съчетават в такава жена. Както и при мъжете - има мъже, които биха могли да засрамят всяка жена с дълбината на интуицията си и силата на емоциите си, създаването на домашен уют, грижовността към потомството и т.н. все характерни женски качества. Мисля, че човечеството все по-изразено върви към изличаване на половите различия, затова все по-често се срещат хора и от двата пола, които умело ги съчетават. Как да постъпва една жена, в казуса, който ти описваш? Много просто - лесно е с умен и осъзнат човек до нея - винаги ще се разберат. И няма да се наложи да се играят роли, а спокойно и свободно да бъдат себе си. И нали се сещаш, че има и едно важно условие, знаеш кое е

Не съм съгласна с последното твърдение. Ограничената представа е по-лоша от никаквата. За мен ще бъде по-добре да нямам представа каква е формата на Земята, например, отколкото да съм сигурна, че тя е плоска. Представата е плод на минали възприятия, така че колкото по-богато е възприемането, толкова по-пълна и близка до реалността ще е и тя. Как ще придобие по-близка до реалността представа човешкото съзнание за бог, за безкрайното? Вероятно като се опита да сведе голямото, необхватното, безграничното до малкото, откривайки го там, но без да го омаловажава, лимитирайки го в граници. Въпросът за мен не е развива ли се бог, а развива ли се човек? Или си остава завит на топло в минали представи.

"История на модерната психология" Дуейн Шулц Сидни Елън Шулц

Приемането на мнение, различно от нечие с претенции за общовалидност, като несъгласие и начин за самоутвърждаване, също би могло да е плод на изкривено възприятие . Но, само би могло, а не е задължително да е така... Опитът да се осветлят нещата отвсякъде, се предхожда от проникване във формата им в търсене на смисъла им, а дефинициите сами по себе си са само форма. Адекватното възприятие не игнорира формата, а само започва от там, като не остава, обаче, в нея. "Вечно развиващото се възприятие" дали има общо със "заключения" ? Методите сами по себе си не са ограничаващи.

Единствено безначалното няма край. За човека Status quo не се е състоял все още. Вечно неизменна и никога една и съща е само любовта - символът на съвършенството.

Ето един типичен за мен пример за изкривено възприятие на човека - склонността му да се влюбва в дефиниции. Де - финитото на нещо, е неговата смърт, неговото закостеняло ограничаване. Неадекватността във възприятията се състои в склонността на човешкото същество да окупира, да завладява, да властва, както над понятията, така и над всичко останало. И затова също си има разумни обяснения. Адекватното възприемане е неограниченото от човешките лимити възприемане- приемане, което не е финално, задушаващо живота, а следва и пущане, което го продължава.

"И пак ли ще звучи невероятно за някой, ако някой пак твърди, ЧЕ ИМАМ НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО - ЕДИН ПРОЗОРЕЦ И БЕЗБРОЙ ЗВЕЗДИ..."

Вълшебна тема! Спасението е равносилно на извисяване. На езика на религиозността звучи като възнесение. Извисяването е процес на олекотяване, изчистване от примеси с тежка маса, взето във всеки смисъл. Изчистването, обаче, не означава отхвърляне на тежестите, а достойното им понасяне. И Спасителят се възнася, едва след като е понесъл сам кръста си и го е НАДРАСНАЛ, показвайки пътя на спасението. Спасение е да прекрачиш хоризонта на собствения си поглед. Да дорастеш до спасение... Понеслият с радост себе си човек, е вече спасен. Такъв човек, надскочил сам себе си, е вече сам спасител.

Правилният въпрос е този, който не изключва никой отговор.