Силвия СД

Ами да наденем тогава черните очила, нямам нищо против, щото нещо блести ли, блести слънцето и като го гледам, току виж съм окьорвяла.

[quote name='selsal' date='Jul 9 2007, 12:15' post='39440' Силвия, ето моят приятел /той е един въображаемо-художествен приятел/ направо ме изтръгна от етикиращата ме самопреценка. Не е ли истинска оная преценка, която ме кара да се погледна по нов начин? Пък и аз доста преценки раздадох в тоя форум, така че май си приличаме с тоя мой приятел. Тук въпросът вече е - не другите, а аз! Умеем ли да се виждаме? Иначе Ницше казва като теб - онези, които искат да се познават, са порочни. Сигурно, защото разпознава в това желание някаква нарцистичност. Ми не знам Ницше дали точно това е имал предвид, нарцистичната нагласа в желаещите да се самопознаят, но според мен нещо по-друго се влага в смисъла порочност - въртене в кръг. Човек не е затворена система, че да постигне познание за себе си. Непрекъснатото взиране в оценки наистина намирам за изтощително и безполезно. А елементът нарцистичност няма как да липсва при жив човек от време на време. Но ако само това правя - да се оглеждам в огледала наоколо ми, то друга работа каква ще я свърша, пък и нека имам и предвид, че едно ще ме покаже такава, друго онакава, по причина семпла - няма идеално прави огледала, както и моето не е. И ако онзи стар надпис Nosce te ipsum реша да продължа в sana te ipsum, оглеждайки се наляво и надясно в нечии огледала или в някакви свои вътрешни, не знам дали няма да се почувствам като Immolatus, пък на мен това не ми се нрави, а и предполага по презумпция, че нещо фундаментално не ми е наред. И ако това дори успея да приема за себе си, кво от туй, отворена съм и за подобни мнения, както писа момичето в по-горния пост - не ме интересува какво мислят останалите за мен. Един ще види само хубавото, друг ще види само грозното, пък аз съм неделима смес и от двете и така не ми е никак зле, честно казано. Пък ръбовете животът сам ми ги изглажда, така че, доверявам се на него.

Преди две лета Никола Манев ги доведе в града, както и много др. известни творци в най-различни области на изкуството. От много години началото на септември тук има седмица на културата и се провеждат какви ли не концерти и поетични вечери и художестевни сбирки. Не си спомням точно, но беше някакъв еврейски празник тогава или нещо годината беше свързана с евреите нещо, та и други културни светила от този етнос ни гостуваха. Ако изсвирят нещо и на Гершуин, блазе ви на ушите.

И аз така. От доста много време.

Не грешат светците и мъртвите. Нито съм от първите, нямам и капка желание да съм от вторите. Грешките се приемат честно - признават се и се извлича поуката от тях, по възможност да не се повтарят. Когато се спънеш в някой камък на пътя си, не подминавай, сякаш не си се спънал. Огледай го добре и виж в какво си се спънал. Следващият път ще знаеш какво да прескочиш.

Според мен, да преценяваш хората, както и себе си като човек, е вид богохулство. Защото всеки вид преценка е стагнираща. Дадена ни е свободата на развитие. Кой може да се произнесе върху нещо, което е в непрекъснато развитие. Етикирайки се така, ти се ограничаваш. Това може да го направи само човек с ограничено мислене, обичащ рамките, стеснен, който се е застопорил. При когото липсват изненадите. Този приятел, щом мисли така за теб, не ти е никакъв приятел, както и на себе си. Той се блокира и обича да блокира явно и останалите хора. Винаги се стремя да страня от подобни мъртви души.

Любовта не намира начини, защото тя самата е начинът. Единственият истински, който свързва хората завинаги. Всички останали фалшиви връзки се разпадат с времето. Само Любовта е верният път към Истината и Свободата.

И така от страха от себе си стигнахме до страха от времето. Е, кога ще спрем да се страхуваме от себе си тогава?! Пред времето и пирамидите се рушат. Само едно не е подвластно на времето. Заобичайте се, истински! Така ще заобичате и всичко и всички около вас. Само това да ви остане като молба от мен, доста е.

Например, от там, че Душата на човека, това е само светлината му и там няма "най-тъмни дебри". Тъмнината/сянката е винаги извън човека, но не е човека. Ако проумеем това, ще спрем веднъж завинаги да се отъждествяваме със сенките си, че и да се опитваме да излезем от тях. Как да излезем от нещо, което е извън нас.

А, не съм писала такова нещо, без страст. Сакън! Как без страст, а, не, хехехе. Казах, че суперсексуалността не е водеща, но пък когато има обич, тя май може и да се постигне неочаквано и да е приятната изненада.

Диди е една от жените, тук, във форума, които страшно много уважавам. Диляна е жена от класа, жена, в истинския смисъл на думата. Това, което е преживяла, може да съсипе всеки силен мъж, но нея е направило един път човек. Възхищавам й се на силата и съм щастлива, че я познавам лично. Благодаря на съдбата, че ни срещна.

Няма непогрешими хора, това е смешно. Не съм непогрешима в никакъв случай. Само съм мислила навреме, за да осигуря свободата си. А не когато я загубя, да седна да се вайкам. Не ми е в стила. За мен не съществуват такива ситуации, в които си до стената. Няма такова нещо. Може в някой момент от живота си да си на дъното, но следва изкачване. Нищо страшно. До стената, какво значи. Имаш ръце, имаш мозък, който ги задвижва. Хвани това, което те е изправило до стената и го премести. Доколкото те усещам, ти можеш. Силен си. Всичко си зависи само от човека.

Не зная какво следва в подобна ситуация, защото аз никога няма да изпадна в такава. Като говоря за свобода, за мен това не е празно понятие. Погрижила съм се да извоювам своята, не малко години от живота си съм загубила за това, но няма да изпадна в ситуация да съм финансово зависима или жилищно от някой мъж. И слава богу! Мисля, че животът е по-труден за жените, но това пък му е по-интересното. И свободата си всеки я постига сам.

Багира, никакво желание нямам да те опровергавам, абсолютно никакво. Нито ми е на преден план някакъв измислен спор с теб, нито ми е жизненоважен. Само ми е чудно как го постигаш това безмислие, безчувствие и бездействие ти например в ежедневието си. Хайде да не говорим отвлечено, защото всеки го може това, аз също мога да си блея на думи. Но в живота, как точно ти го постигаш това бездействие. Защото аз имам дълг към хората и когато ходя на работа никак не мога да стоя и да си повдигам раменете в абсолютен покой и безстрастност. Да съм непукист не мога, ако ти го можеш, толкова по-добре за теб, но аз и не го желая това. Така че, моля, да приключим по въпроса. Той не е по темата и без друго.

Едно от действията, присъщи на човека, е сексуалният акт. Като дишането, като приемането на храна и вода и други нормални човешки неща. Всяка злоупотреба било с дишане, било с хранене или със секс, не води към добро, точно колкото и въздържането от това. Грехът не се състои в правенето им, а в превръщането им в самоцел. Грехът е в ненаситността, а след това в пресищането. Също и в насилственото въздържане. Любовта не е в сексуалния акт, но между мъж и жена тя е непълна без него. Все едно да си сготвя вкусно блюдо и да го гледам на масата само. Или да си налея вода от извора и да си я сложа в бутилка да си я гледам. Не става някак, а да не говорим за дишането. За жените, какво да кажа, сексуалният контакт не е водещ, не е от същестествено значение, когато обичат. Изобщо не е от значение за една жена дали любимият й е сексуален гений. Друго е от значение - колко голямо е сърцето му. Останалото са подробности, които винаги една качествена жена може да промени до неузнаваемост.

Имала съм възможността да слушам на живо оркестъра, по повод културни празници на града ни. Заслужава си. Приятно прекарване на всички там!

Приятелството е да оставиш човекът до теб свободен. Но в труден момент, когато видиш, че има нужда от помощ, ти да си там. Това е, толкова е просто.

Какво изобщо означава изневяра? Да изневери човек може само на себе си. Ако аз съм с определен човек за известен период от време, значи ли това, че той има права над моята свобода. Съжалявам, но ако усетя, че нещо, каквото и да било то, застрашава свободата ми, аз ще поискам да изневеря. Но за да не го правя, се разделям. Честно. Иначе бих изневерила на себе си.

Венци, опитвах се да разбера, винаги го правя, колкото и време да ми отнеме, не е загубено за мен, все нещо ново ще науча за живота и хората. Опитвам се да разбера човека и философията, която го моделира. Разбирам разтварянето в нищото, многократно ми се е искало да го постигна, но е било в моменти на силно отчаяние и някак много нежизнено и неестествено за човека ми стои. Аз съм жив човек, няма как да спра да мисля, но важното е какво мисля, какви мисли допускам, същото важи и за чувствата, същото и за делата. В твоята философия всичко е определяно от егото, за мен не е така. Не всяко действие човешко е продиктувано от егоизма, с това никак не мога да се съглася. Вие един вид обезсмисляте идването на Христа на Земята, отричате всичко земно и човешко, като ето това мен ме смущава и никак и не мога да го приема. Освен това по поведението на членовете на една група, по отношението им към останалите хора, тези извън групата, съдя доколко е хуманна, доколко наистина любовта и обичта са съвместими с тях. Ами ето - вчера си пролича и не само вчера. Ти каза нещо, което мен много ме смути - изобщо за хората го каза - тези не знаят за какво става въпрос, това е много смущаващо, кои са тези, хора са, ти кой си, да не би да не си човек, какъв си, с какво си повече от останалите хора. Не е това моят път, съжалявам. Моят път е да обичам хората такива, каквито са, да им помагам, така както мога, да се старая да го правя все по-добре, но не и да се откъсна от света. Съжалявам. Откъсването от света за мен е бягство, пък кой както иска и с каквито иска възвишени думи да го нарича.

Точно така! И колкото по-малко думи, толкова повече смисленост. В лавината от много думи, обезсмислянето е неизбежно. Много думи сочат единствено празнота, излизане от съдържание, изгубване смисъла.

Няма как да съм в равновесие и да вървя по пътя. Ако вървя, всяка крачка ме изважда от равновесието, от центъра на тежестта ми. Ако съм в равно - весие, значи си вися на едно място и не се движа.

Удобното убежище на страха от себе си е бездействието. Зад бездействието, уж продиктувано свисше, хората крият всички свои страхове. Имали сме доста спорове с представители на розенкройцерската група, в частност гореспоменатите лица от Диана. Аз някак не мога да приема тяхната философия и тук е вододелът между моето разбиране за живот и тяхното. Не мога да приема, че човек трябва постепенно да спре да чувства, да спре да мисли и да спре всякаква своя активност в действия. Как да не мисля, не мога да си позволя това, да спра да мисля, означава да спра да бъда. Немислещи и нечувстващи същества за мен могат да бъдат само роботите, а ако това са човешки същества, то тогава за мен това са ходещи сенки. И школи, които произвеждат подобни хора, за мен са антихуманни школи. В такива попадат именно страхуващи се от себе си лица.

Аз за Св. Петър го казах това. Край, разминах се с Рая. Ми сега.

Каза мъжът от сянката.

Който се страхува от тъмнината, търси да избяга в светлина. На светло, обаче, сянката е неизбежна, освен ако не сме станали сами светлина. А ние не сме. А самата светлина съдържа с себе си тъмнината, но погълната вече. Така ще станем светлина, поглъщайки сянката си, но не и бягайки от нея.