Силвия СД
-
Общо Съдържание
2924 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Силвия СД
-
Ми виждам - има още. Но те изскачат тъкмо, когато спреш да ги търсиш и да ти се привиждат. И произведения на любовта виждам, дано и това не ми се привижда, че трябва да ходя да се прегледам при офталмолог. Та темата е за страха от себе си. Хубава тема. Има върху какво да се замислим, стига да не сме влюбени в себето си патологично необратимо.
-
Изглежда е рицарска постъпка постоянно да се извиняваш наляво и надясно. Извинявай ти, Венци, но зададох принципен въпрос, а той се възприема личностно, това не от себето идва вероятно, поради извисяване в пътя. Но поне ми се отговори и то съвсем ясно. Такава проява на любовта, мерси й казвам, достатъчно ми е. И рицари не виждам никакви наоколо и любов не виждам тук, та се чудя, не, не се чудя, заблудила съм се, това е сигурно. Въпросите вече ще си задавам на друго място, тук ми отговарят страхове.
-
Ето това не ми беше много ясно. Сега ми се изясни. Виждам как се проявява любовта, идваща не от себето чрез себето. Това вече съвсем ясно го видях. Някой, дето нямал уши и очи за нея, го обясни добре. Пропаст е. Голяма е пропастта на себето. Потъвайки там, човек си мисли, че лети. Стремя се към ишта, бхакти оставям за вас.
-
На кого ще мине, Багира, на слънцето или на мене, хахахаахахааа. Зададох въпрос на един, а друг отговаря и всъщност и отговор не виждам никакъв. А слънцето е преходно и то, ако питаш мен. Особено себеслънчасването е опасно нещо, добре, че е преходно и то.
-
Ехехехе, ами готин, значи все си вярваш в нещо де.
-
Ахахаха, ами не си сама, Мона, има и по-тъпи от теб. Аз. Не схващам нещо и това е - стена от бетон. Или съм толкова задръстена, че не виждам светлината. Това от лунното затъмнение ще да е. Или просто слънцето нещо се е скрило от погледа ми.
-
Ами Венци, извинявай, не ти дочетох втория пост, но първият нещо ме провокира. Как точно Любовта, която не произхожда от себето, се проявява чрез себето, би ли ми обяснил, че нещо тука не схващам.
-
Кое е любимото ви ядене?
Силвия СД replied to veselinvalchev1981's topic in Храни - полезно и вредно
А, това го правя, страхотно е - всякакви сезонни плодове, объркани със сметанов сладолед и поляти с мед и карамелов сироп. Супер вкусотия. Крем карамел също е леко и вкусно десертче. Крем брюле ми е любимо. Ягоди със сметана и мед. Ашуре. Парфе. Да не изреждам още. -
Не грешиш, а само виждаш така нещата. Ти. Други виждат друго. А понякога граматичните грешки никак не са случайни, някои мижат през себето. Така е по-удобно и по-лесно и някак по-възвишено. Някак по-различно, отличаващо от суетата. Но това за мен е израз на най-голямата суета. И най-страховитият страх от себе си. И в никакъв случай не е проява на любов, а е израз единствено на себелюбие. Възвишено.
-
Разбира се, че има и такива и онакива, а и всякакви. Такивата, обаче, които са в целостта, не пишат тук за секса. А тези, които още пишат, само си мислят, че са в целостта, но са много вътре, още по-навътре в полюса, точно щото го отричат. Още на вълна отричане сме, а пътя гледаме къде напред, но гледането не е вървене. Е, може и самоподканване да е, което не е съвсем зле де.
-
Точно! Минава през себето. Но не като бягаш от него. Няма човек, на когото да повярвам, който ми казва, че е избягал от себе си и е намерил покоя. Пътят към покоя минава през себепрегръщане без страх, но за това се иска обич, а не отрицание. Любовта не отрича нищо, любовта е приемане. Приемете се такива, каквито сте с любов, защото всяко друго е страх.
-
Всяко цвете има магическо въздействие. Розата и тя има бодли, но тя е царицата на цветята, а кактусът, по тази логика, би трябвало да е царят тогава. Хехе. Магия с бодли и цветове.
-
И на мен не ми звучи естествено хора да говорят за любовта хем като за нещо асексуално, хем за секса като проявление на любовта. Така де, ако това беше повей от ангелски крилца, бих приела подобно отношение. Но секс, както знаем буквално се превежда като пол, не полов акт, а хората сме полови създания, затова няма как да бъдем асексуални, половинки сме, освен ако не сме хермафродити, но май човечеството мина вече от там.
-
Човекът.
-
Е, дано дочакаме и времето на Любовта. А тя май беше безвремие и полигамията тук няма много общо.
-
"Няма такова, което да е повече от две и по-малко от едно", е първото, което ми дойде наум. Но това е при предметното мислене. Абстрактното сочи, че всичко е непълно, т.е. не е цяло като единица обособена и затворена, а в същото време е съставено от много повече от две. Още искам да се бъхтя. Трябва да има все пак.
-
Йес! Лет дъ мюзик плей, пък който ще да я модерира. Енд моор джаз да има, за повече настроение.
-
Дали, обаче, ако употребяваме само "положителни" думи, от тях ще лъха позитивност. Едва ли... Живот на думите би могло да даде само Словото, а то в думи не се съдържа, всуе го търсим в тях. За науката лингвистика, знаем, идва от лингва - език. Езикът, както е известно на езотериците, е змията в нас. Онази, древната змия...
-
Да, а свободата дали е да се скрия и то фактически. Отвъд фактите, които себето поставя като визус, свободата е в несъществуващото себе, там, от нищото дошло и в нищото се разтопило. Само прегръдка/приемане с обич на такова себе би го поставило на мястото му - а именно - в нищото. Но страхът, който се скрива отвътре, а отвън не съществува, е страх за/от себе си. Всъщност, от нищото.
-
Всичко не бихме могли да знаем, колкото и да ни се иска. Радичков може и в предишен живот да е учил лингвистика, но и това няма как да разберем, ако не го потърсим отвъд думите му.
-
Много хора, тръгнали по път към осъзнаване, търсят какви ли не начини да се спасят от себето и стигат до отказа от себе си. А това е бягство. Да избягаш от себе си не е никаква сила и смелост. Бягайки, само се засилва страхът, самото бягство дори поражда страховете. Прегърнете себе си, с всичките си несъвършенства, преоткрийте се, прегърнете страховете си с обич и те ще се стопят в такава прегръдка. Ще изчезнат в нищото, от където са и произлезли.
-
Ценните неща в живота... са тези, на които животът слага цена. Мен ме вълнуват безценните.
-
За думите си има тема в Портала. Може и да ти помогне в намиране отговори на въпросите, които задаваш в тази. Успех! http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=394 Модераторска бележка: темите са обединени!
-
Ааааааа, selsal и мен затрудни. Какво ли не ми дойде като идея. И аз така - минах през ембриона, но бързичко го отхвърлих това, през дробите, после през цялото. Замислих се за погледа, мисълта, за илюзията, от къде ми хрумна и за тълпата. После за началото. И така стигнах до нищото... Остави ни още малко да се поблъскаме, може и да ни просветне нещо.
-
Любчо, първо не са два епидермиса, а един, второто е лигавица. А на тъжните деца питай майките и бащите им що са тъжни, пък чичко Фройд си е точно на място тука и той човека.