Силвия СД

Щом като е неутрален ( и аз съм на същото мнение ) значи не може нито да зъмърсява, нито да почиства. Но егоистично пришпореният ум е наистина нещо страшно.

Отбелязвам синхоричност с поста на Багира тук и един мой в темата за Ученика, писали сме едно и също по едно и също време. За разнообразие на обстановката го споменавам само.

Винаги я имаш, но не винаги я осъзнаваш. И така е може би най-добре. Защото самото осъзнаване вече е пречупено през егоистичния ни ум, който само това и чака като вид замърсител. П.П. Последният ми пост беше по повод поста на Орлин.

И аз разбирам всички вас. Но борбата със себе си, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ ДРУГИЯ, за мен е най-висшето за нивото на човешкото същество проявление на любовта. Борбата приключва тогава, когато вече несъзнателно и с лекота разбираме другия, някак се случва от самосебе си. И разбирам също, че ви стряска не друго, а самият термин БОРБА. Попитайте се защо.

И аз не давам даже и пет пари за отвлечени чистоти, не са реални. Да, постижима е. Когато станеш сляп за лудостта наоколо.

Няма основни форми на страх. Както няма основни форми на любов. Жената е или бременна или не е. Това е. Страх - тъмнина. Любов - светлина. Друго няма. Останалото е разновидности и нюанси, съответно на тъмнината и светлината. Един съвет за тези, които се страхуват от каквото и да е. Когато бях дете, ми свърши добра работа. Излизайте нощно време в най-голямата тъмнина, когато уличното осветление е вече изгасено, разхождайте се сами с часове в тъмното, първоначално из познати улици, а после в непознати. Правете това като първите няколко пъти си представяте, че е ден и грее ярко слънце и виждате всичко. На третия път вече повечето от страховете ви, независимо какви, ще са достатъчно стопени. И така, когато сте правили това многократно, ще се научите да виждате и в най-голямата тъмнина, поне искричката светлина. И когато тя ви води, всеки път тази светлинка ще става все по-голяма, докато се превърне в ден.

Напротив, достатъчно готов е! Това е само проверка на пътя, по който се кани да тръгне. Опипване на почвата, както сме свикнали да казваме разговорно.

Още веднъж ще постна този цитат, защото е шедьовър и ми се струва, че не е добре осмислен и не е непредубедено приет. И защото отново се наблюдава същото проявление, както "за" и "против" спора. В случая тези, които са "против" борбата със себе си в диалога, упорито се борят да запазят своята гледна точка, че трябва да се подхожда с любов към участника в диалога. И ако този цитат бе наистина приет с любов, всички останали постове след него биха залипсвали.

Добромир, замисли се и ще видиш, че Ваня е много права. Поради недоизграденото ни ментално тяло, то е най-атакувано и най-лесно достъпно за мислоенергийното поле, в което плуваме. Пропущайки някоя мисъл ( независимо каква ) в нашето ментално поле, тя ражда по-нанатък и съответното на нейното вибрационно ниво желание в чувственото поле. А на още по-близко до физическото поле енергийност т.нар. "свободна" воля има думата по изпълнението. И така желанията не се самозараждат от самосебе си и не определят мислите ни те. Точно обратното - те са следствие приета някакъв вид мисъл. А от наистина свободната ни воля вече зависи какви мисли ще допуснем да приемем. И от там всичко друго пак по същия ред.

През деня работя с болни дечица. Почти всеки ден жени от квартала играем на федербал или тичаме вечер с децата. Понякога се включват и мъжете, заразени от радостната глъчка. Наричат ме по име, не лельо или како. Времето прекарано с тях ми е най-прекрасното през деня. Защото е истинско и весело. А най-хубавото е, че никое дете не ме обвинява в нищо. Приемат ме такава, каквато съм и никое дете не се опитва да ме променя. И не иска нищо от мен, нищо. Децата са благословия.

Точно така. Това е имал предвид Иисус под "Ако не станете като децата..." - Чистотата, присъща на децата, пречистени всички тела. С термина Крестос или Хрестос древните са наричали ученика - неофит, кандидат за титлата Йерофант. Преминал през ред изпитания и след последното Посвещение той вече се нарича Кристос или Христос, което означава "пречистен". за подробности: http://www.theosoph.org/hristos.htm

Поздрав за теб: http://vbox7.com/play:21fac6ee http://vbox7.com/play:327d9635 http://vbox7.com/play:8cd24b10 http://vbox7.com/play:6d446604 http://vbox7.com/play:1fcd0483 http://vbox7.com/play:129e1ed8 http://vbox7.com/play:32a9e4f8 http://vbox7.com/play:8050903c http://vbox7.com/play:d76f83d3 http://vbox7.com/play:cf9cea5a http://vbox7.com/play:1a414310

Здравей, Саркис! Страшно много уважавам арменците - силен и душевно богат народ. Твоето име означава плътност. От сарк - плът и се превежда на български като Камен. На гръцки е Петрос. А Стефан няма нищо общо - Стефанус означава Венец. Разбира се че си прав, изборът си е твой, вегетарианец или не, важно е какво излиза, а не какво влиза, но интерпретациите ти относно това са буквални и леко неуместни, защото нали се сещаш буквално погледнато какво излиза... А растенията са под закрилата на Ангелската йерархия, плодовете са децата на ангелите в преносен смисъл и са определени за храна на хората именно от нашите най-близко стоящи по-големи братя. Хранейки се с плодове, човек благодари на ангелчетата и се доближава до тях, защото плодовете освен многото полезни вещества, които съдържат, внасят в организма и ред високи вибрации. И това не е убийство, а вид благодарност. Това е смисълът на вегетарианството. А погледнато от горе на долу, ние като убиваме по-ниско стоящите в йерархичната верига от нас животни за храна, ангелите ако започнат и те се хранят с човеци, какви ангели са, от кои са по-точно. Още веднъж най-сърдечен поздрав, храни се с каквото ти душа сака, но бъди и по-снизходителен към немесоядците. Всичко добро!

Поздравявам Вендор! Той е един от хората, които ме задържат още тук. С много обич за теб: http://vbox7.com/play:3f818805

По-скоро нуждата ни от смях. Светът е прекалено утежнен със сериозност и по мое мнение дори драматично. Има вопиеща нужда от смях. А що се отнася за публиката, клоуните се разбират най-добре с децата...

Когато едно дете е вегетарианче още в майчината утроба, след раждането е по-лесно да продължи да бъде такова, без да изпитва никакви нужди от месо. И тези деца по правило са винаги по-здрави, по-весели, по-жизнени и по-мобилни, по-адекватно реагиращи на всякакви житейски ситуации.

От където и излиза.

За теб, приятелю! Ти, който не спиш сега: http://vbox7.com/play:1c7d25eb

А няма ли и такъв жанр в психотерапията - психокомедия? По-голямо изкуство е в трагедиите да виждаме комичното, щото така или иначе сме си трагично. Кристиян това се опитваше да направи и го направи, поне аз се смях от сърце. За което му благодаря! Не са ли ни предостатъчно психодрамите в живота?! Аз съм за комедията. Не само, че по-трудното е да те разсмее някой, но и е по-благородно някак си, отколкото да те разплаче. Аман от драми! За смехотерапията съм. Малко гъдел не е излишен никога. А Шекспир още много неща за света и живота е писал, но няма да го издавам, щото е голям гъдела. Не всеки ще го понесе.

Плачът на Душата не се изразява с външни сълзи. А малките деца защо толкова много плачат за всичко, някой замислял ли се е?

Този клип е типичен пример за човешката нелюбов - ревността, която като всяко зло е за добро - среща ни с човешката любов, рисуваща прекрасни картини. Там ангели не видях, или... май имаше един. Даже два.

Тази идея е прекрасна, но като всяка хубава и нестандартна идея, осъществяването й изисква усилия, защото трудно се случват ей така хубавите неща. В случая с детските заведения не само от куп органи зависи, а и от куп нормативни документи. Българското законодателство изобщо не е помислило за подобни варианти. За да се приготвя храната на децата в което и да е детско заведение се определят конкурси в съответствие със закона за обществените поръчки, на които участват лицензирани фирми, чиито обект на дейност е разпространение и доставка на хранителните продукти. Конкурсите се назначават и провеждат от съответната Община. И едно детско заведение приготвящо в кухненски блок храната на дечицата, се ограничава не само със съответните доставчици, а и с менютата. За да се приготви по-специална храна, като вегетарианска например или точно определена диетична поради някакво заболяване, за определена бройка деца, трябва да се готви отделно, а ако тази бройка е по-голяма може и да си извоювате подобно меню. А може и да се говори на общинско ниво да се помисли за такава специална детска градина, за деца - вегетариантчета, но тъй като това за сега не съществува като идея у нас, не е помислено и законово да се уредят нещата, а съответните органи, в чийто компетенции е да разрешат въпроса ще се скрият зад законите, ако нямат желанието да помогнат. В Бг няма такъв закон, който да урежда този въпрос, затова ще ви е трудно. Но трудното е винаги по-доброто като избор. Успех!!! Духом съм с вас!

Да, съгласна съм тук, но това означава само едно. Ако така се постъпва с мое дете например, няма да се оплаквам, че на персонала мястото не е там, а ще сменя мястото на своето дете. Като чуя някой пациент да ми се оплаква от лични лекари например, казвам му, че не искам да слушам, който не си харесва личния лекар, да си го смени - това поне е възможно. А за вегетариански кухни в детските заведения е чудесна идея, сигурна съм, че ще има много родители, които желаят да се осъществи и на практика. Успех!

Ако спрем да наричаме грижещият се за децата ни персонал лелки и бабички, може би ще ни зарадва Провидението и с подходяща кухня за нашите деца вегетарианчета в детските заведения. Като проекция на нашите светли мисли за хората, те пък ще се замислят за светлото ни бъдеще. Нали така.

Има един начин да се помни вечно, хехе. Разбрах го и аз студентските години. Ужасно лесно се помнят неща, които НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОМНЯТ. И така след нестройка да не е задължително помненето на определен материал, четящият го възприема с лекота и с желание и го запомня завинаги. Изпробвано. В движение.