Силвия СД

Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Ахахахахааа, седем е хубаво число, хахахахаа.

При залез е още по-мистично, защото се усещаш нищожен. Ако утрото ме повдига с величието си и ме прави новородена, залезът успява да ме притихне с нежността си и да ме смири. И да ми дари надеждата, че красотата е вечна и винаги ще има изгрев утре...

Силвето ни е пратила от далечен Чикаго много красота за нашия ден и тази тема е най-подходящото място за нея. Благодаря! Благодаря и на Валентин за нея, на всички, писали тук!

А, тук се различават много понятията ни за душа. Кръв и плът. Душа. Много различни неща.

Лятото ще дойдем във Варна.

Травмирани деца с комплекси растат там, където между родителите нещо не е наред. А родителите, усещайки го, се изнервят, като това се предава несъзнателно и на децата. Работя с майки и деца и го виждам всеки ден. Децата, както и всички хора, не се нуждаят от нищо друго, освен от любов. Толкова е просто. В семейства, където наистина между двама е любовта, децата израстват спокойни и щастливи.

Да, дава ти се такъв шанс. Освен това линията на живота ти на лявата и дясната ръка може да се различават от луната до слънцето.

Айде, ако се събирате в Софето и аз ще дойда.

Подаръкът никога не е "под наем". Той си е твой!!! Смъртта като се е разбързала, ти не бягай по-силно, а се спри и я погледни в очите. Попитай я какво иска от теб. Тя се плаши от очите на човека, нейният патент е да диша в гърба. Повярвай, зная за какво говориш, ЗНАЯ! И с мен беше така. Но аз имах силите да се спра и да се обърна. Погледнах я в очите. Нищо страшно не видях. От тогава живея втори живот и той е по-жив отвсякога! Обичам те, Диди!

От мъничка яздя коне. Дядо ме учи, но нямаше какво много да ми обяснява, още като се качих и знаех как. Яздя без седло. Конят ми е едно от най-любимите животни. Не зная защо така ме привличат тези животни, но с тях се сраствам, не само се разбираме. Може би има връзка с това, че съм родена в година на огнения кон, а може би с някой минал живот. А може би с това, че щом се понеса, усещам свободата с всяка своя частица, чувствам живота в галоп. Много харесвам също и сърничките и не мога да се начудя на ръцете, които се повдигат за стрелба по тях. Всички животни са ми любими, всички. Имах красиво куче - немска овчарка - Сара, някой й беше хвърлил отрова и тя умря по мъчителен начин. От тогава не отглеждам домашен любимец. Но бездомните кучета в квартала са ми приятели, изпращат ме чак до работа, птичките се събират на терасите ми, някои гнездят там. Всички животни обичам, всички и са ми много мили.

По-скоро е онаквоз като подписа ти.

Ще опитам: Спящата Красавица, Снежанка, Пепеляшка, Червената шапчица, Герда, Сестричката на дивите лебеди, Златното момиче, Евридика, Психея и мн. други от приказки и легенди. Душата, една вълшебна корда в тишината...

А Слънцето е кървавочервено. И запяват лудо птички, хорово приветстващи Новия Ден. Този птичи концерт! Всяка сутрин моите лястовички ме будят точно минути преди изгрева. Те го усещат, когато е тъмно небето още. И ме будят...

Малко лек хумор преди лягане за формите и съдържанието. Чаша и шише Нападна я шишето: Кажи къде е питието? Изпразваш ме от съдържание. А тя му рече: Мани, мани! Не обвинявай мене. Стига! А виж ръката, дето ме надига. Лека нощ, братчета и сестрички!

Зад маската на философските дитирамби се крие само едно - страхът от смъртта. Ако знаеха хората от какво ги е страх. А от смъртта не боли никак, да ви кажа под секрет. Такива не знаят, че и от живота не боли, но има едно условие - да не те е страх за кожицата. И го пропиляват в кухи заучени фрази, иначе на глед много възвишени. Имам един приятел хирург. От яките. Често се вмъквам на операции, пущат ме. Веднъж той асистира на един много знаещ млад колега, който се суети, суети, така щял да направи разрез по еди кой си, така щял да отвори еди какво си. И моят приятел взе да се споглежда с анестезиолога, защото на анестетика му течеше времето... Накрая избута колегата с разрезите по еди кой си и каза: "А аз сега ще оперирам болния."

Да, на съвременният човек не му стиска да живее истински, защото не му стиска да умре. А да живееш истински, трябва първо да си умрял. Ех, да може някой друг да умре вместо него, а той да Живее.

Тука много мога да поспоря. Моите родители са ми жив пример. Вярно, че такива семейства са рядкост, но ги има, повярвайте, има ги. Те са били девствени и двамата, когато са се влюбили. Послушали са сърцето си - знаели са, че това е човекът за всеки един от тях, а най-важното решение е било това да последват сърцето си, млади и неопитни, но за това се иска и д...це. Изживели са бурна, истинска, помитаща любов, страстна и изгаряща. През какво ли не са минали... До ден днешен никой от тях не си е и помислял да има друг човек, дори за кратка авантюра. А са красиви и страстни хора, много харесвани дори и сега, на тази възраст. Тези хора и сега се обичат. Повече, отколкото преди. Много повече. Но си имат свободата, пълна, затова се и обичат истински. Имам примера им, сигурно това ми пречи да се спра и аз някъде. Искам много, искам всичко, всичко, защото давам всичко. Давам и свободата си дори - най-ценното за мен. Но............ Още го няма този, до когото да се спра. Ето защо съм против брака.

Какъвто е животът на един човек, такава ще е и смъртта му. Който не може да живее истински, няма да може и да умре както трябва. Такива са прокълнати да са винаги между живота и смъртта. И никога в никое от двете. Успех в Живота!

Така и трябва да бъде, мили човеко! Защото си специален! Защото на точно това дълбоко ниво всички сме специални, всички! А на повърхностно сме с различни лица. Но тук, в този форум, не виждам повърхности.

Това не е Вяра, това е предварителна нагласа на егото, че ех, сега ето ще ми подадат ръка, ще гледат на мен с добро око. Това е очакване. Не го бъркайте с Вярата. Нима Христос не е знаел какво го очаква като дойде при хората. Знаел е. Дойде ли? Дойде! И какво Го постигна? Отчаял ли се е, дали щеше да дойде, ако имаше подобни предварителни очаквания... Неговото е Вяра, а нашето е хленчене. Докато не се избавим от очакванията на егото си, сме в игото му и не сме никакви христови деца. А Христов да си - на Кръста значи да си! И да издържиш!!!

Не се отчайвай, Любомир! Опитай се да погледнеш и през очите на твоя приятел. Може той да е прав за себе си, може ти да не носиш на майтап, а той наистина да е искал да се пошегува само. А замисли ли се, че може и той да не е искал да те обижда, само на теб така да ти се е сторило. Помисли кое в думите му те засегна, кое те накара да удариш. И не губи вяра, защото тя е най-ценната! Успех, дете добро!

Ако аз нямам доверие на хората, това е следствие. А причината е, че нямам доверие на себе си. Най-лесното е да кажа, че не вярвам. Това е извинителна позиция. Защото да вярвам е много трудно, това е да забравя себето си, да мина през него защото зная какви са последствията на това да вярваш - страшни са. Тогава си на кръста разпънат. И само силната вяра може да те спаси. Да вярвам на хората всъщност е най-трудното. То е да вярваш в Христа. Онзи, разпънатия на кръста, още е там и плаче...

За плача на Душата постнах цитати от велики учители. Те са го казали най-добре. За този плач не говоря много. Този плач е свещен. Често Душата ми плаче така. Това е моят начин на връзка. Затова не се моля. Това е моята молитва. Успявам да кажа само едно: "Господи!".

Не е утопично. Когато се доверяваш на някого, ти имаш очаквания. И ако той не ги изпълни, лесно се разочароваш. А когато вярваш в човека, ти го приемаш такъв, какъвто е, с всичките му негативи. И му се радваш заедно с тях, но не заради тях... За мен вярата в човека и обичта е едно и също. Обичта не очаква нищо. И съответно не се разочарова.

Ало, темата е за секса. Да напомня само. Има си друга тема за обидата, обдчивите, ходом марш там.