Силвия СД

Айде всички, бегом към Олимп! Ама на върха има място само за един, тъй че, полека с бягането.

Точно, ясно, кратко и много вярно. Премахване на границите, това е състрадателност. То е и сърадване. То е и друго. Много имена, много думи за едно и също нещо.

И на теб, сестрице - много здраве и късмет! Любовта си е в теб в изобилие! Успех и до скоро! Обичаме те!

Опитай се да погледнеш с любов към него и всичко ще се изчисти пред погледа ти. И тогава няма да видиш злоба и т.н., а само едно същество, силно нуждаещо се от любов. Изпрати му я. Нали гледахте филмчетата към темата за прегръдката. Видяхте ли там кои хора се отказват от прегръдки - точно тези, които имат най - голяма нужда от тях - намусени и намръщени.

Не мисля, че си била наивна и глупава, просто си чиста и позитивна. Как да се запази човек такъв, това е най - трудното. Мисля, не само като не обръща внимание на негативните енергии, а дори не ги и забелязва, а това се случва, когато вниманието е насочено към позитивните, търси ли ги, непременно ще ги открие. Например, това същество, което виждаш като изтъкано от злоба и омраза, казваш, че го познаваш. Ще го познаеш наистина, когато видиш отвъд злобата и омразата. АБСОЛЮТНО БЯЛО И АБСОЛЮТНО ЧЕРНО СА ДЕФЕКТИ НА ЗРЕНИЕТО.

Зная. Не ми говори... А, една бърза поправка сега - това за изобилието не го знаех.

Аз мисля, че има и то не една програма... За Гора не ми говори, че това е моето име.

Страданията били част от програмата... Допряхме до един съществено важен въпрос. А именно - чия програма?

Да, познавам такива хора, за мое най - голямо удоволствие. Слънчеви същества - има ги и такива. На тях не им трябват проблеми, за да са отворени за Любовта. Аз кого да уча и какво - никой никого не може да научи на нищо. Всеки се учи сам. Да споделяш научено е едно, но съвсем друго сам да си научиш урока.

Божията воля за хората е Радостта, Любовта. Нашата воля, когато се отклонява от горната, и на която робуваме, е страдание. И нищо не може да ме убеди в обратното.

Да, разбирам те, сестричке, какво се опитваш да кажеш. Но внимателно по тази плоскост - бог изпращал трудности и изпитания и ред страдания и после уа, какъв живот само ни чака. И какви смелчаци сме, а... Тук много внимателно, че има хлъзгави моменти. Какъв е този бог, който изпитва и налага трудности на хората?! Аз в такъв бог не вярвам. Този е човешка измислица, на човеци, които се стремят да оправдаят грешките си и се крият зад някакъв зъл деспотичен бог. Този, който е Любов, Той не изпитва, Той обича, обича, обича безпределно чадата си! Това добре го проумейте. А който те обича, дали ще те кара да страдаш, дали ще те изпитва, когато вижда в сърцето ти?! Бог е Милосърдие, Утешение, Ласка. Страданията са наш патент. Ние ги създаваме, с нашите си ограничения, с нашата си затвореност, с нашите си задръствания и невъзможност да възприемем Любовта. Не обвинявайте Бог за страданията си!

Не е моя картинката, на една Сабине е. А на черепа не му е необходимо моето акцентиране, та да изпъкне. За обясненията си права - излишни са.

На камбанарията на нашата квартална църква има щъркелово гнездо. Всяка година се връщат от юг щъркелите по Благовец. Как го правят, но точно на този ден винаги се връщат. Сега отидох да погледна през прозореца - пристигнали са и тази година и отново точно днес! Честит празник, приятели!

Диана, това не е изказване и нищо не значи, сестрице. Едно е да виждаш, а друго е да ти се привижда. Синева, да изпитвам живота си ли ме съветваш, братче. А, мерси, ти си го изпитвай. На изпитания нищо не подлагам. Отивам да си го живея живота с радост и благодарност.

Е, ние, хората, сме цели академици тогава, в тази наука - за страданията. И толкова сме се вкопнали да ги изучаваме, че ако ги няма, сами си ги търсим, да си ги създадем, току виж, по - мъдри и чистички и добрички ще станем. Това, според мен, е чиста проба мазохизъм. До нищо не водят страданията, това е грешната посока. И никакъв смисъл няма в тях. Те са само един белег, маркер, показател... направо си е очевадно. Спирам по тази тема с мненията си, че сама си досадих.

И Любовта е нещастие, така поне излиза по логика. От алогичните съм в този случай.

Трябва да ти кажа, че не е кой знае какво геройство да приемеш страданието. Човешките възможности са неограничени, човек може да понесе и две и двеста, въпрос на издръжливост. Не искам да преодолявам никакви страдания. Те ме учат само на едно - страдам ли - отново съм сгрешила. И се налага да преосмисля каква ми е грешката, къде сбърках, че се отдалечих...

И какво - нещастие ли да търсим, че да се намерим?

Ничия съм. Изобщо не вярвам, че до Любовта се стига по пътя на страданията, ако съм успяла да разбера правилно какво се опитвате да ме убедите. Пътят на страданията е път, отдалечаващ от нея. До Любовта няма пътища!!! Тя е сама Път!

Там е работата, че не е мой. Не бягам от страдания, изживявам ги до дъно, за огромно съжаление. А Бог е Любов! Любовта е далеч, далеч, далеч от всякакви страдания.

Ти отговаряш на Мона, но аз ще си позволя да ти отговоря сега. Май говорим за различни богове.

Не е вярно, че в страданията се засилва вярата! Там тя се подлага на изпитания, което е опасен момент. Вярата няма нищо общо със страданията. И не е вярно, че те са необходими. Бог не ги е предвидил за човека, нека не го обвиняваме в садизъм. Да се моля за тях ли?!!! Господи, прости мене грешната, не искам страдания, доста са ми. Дай ми само способността да оценя това, което Си ми дал! Защото не успея ли да го оценя както трябва и да съм благодарна за това, ще ми покажеш чрез страдания какво е да ми го отнемеш. Повече любов ви желая, приятели! И да не ни се налага да разбираме колко далеч сме от нея по силата на страданията.

Ау, този череп умрял от глад, изял си кокалите чак. Не виждам нищо чудесно в тази картинка. На мен ей такива ми харесват: http://www.sabinetoman.com/%20%20Vereint-im-Herzen-Jesu.jpg

Поздрави за тази ти позиция! Страданията са нищо повече от невзет изпит. Страдаме, защото се отклоняваме от там, където е Радостта. Невзетият изпит е точно непознание. Да познаеш нещо или някого е нужно друго, не страдание.

Диди, лъчезарно същество, най - хубавата ти липса е това. Все такива липси да имаш!