Силвия СД

Станимир, преди около година постнах същия цитат от Дънов, по същия повод - дискусия, засягаща плътта и духа и на мига бях анатемосана от някои. Не е отклонение от темата, точно по темата си е. Ще следя мненията с интерес, пък дано и аз разбера какво точно трябва да се случи, че да вземе наистина да се случи.

И аз за това призовавам! Спешно, спешно, много спешно!

Всички пътища минават през Ада, но не всички свършват там. През Ада невредимо преминава само това, което е излязло от Рая.

А защо си мисля, че вратата за Рая е една, а за Ада са много...? Вратата за Рая е една за този, който още не я е отворил. Когато я отвори, го чака изненада - а, още една врата, и още и още...врати... За отваряне.

Не е неграмотност, точно така е кръстен Поета - Пейо. Аз си го наричам Пею, защото пее и то как пее само... Най - накрая някой да забележи и да се престраши да отбележи. Силен приятелски поздрав за което, стари нов приятел! Звукът "йо" понякога може да се произнася като "ю", а понякога и като "я", така както Йоан, някъде звучи Ян. Раждаме се ради работата, която имаме да доработим. Умираме от много ум. На мен по ми се ще да у - мир - ам.

ПЛЕННИЦА Душата ми е пленница на тлен, която я затваря като в рамка. Душата ми тук пребивава в плен на земната, несъвършена сянка. Аз вече зная - ще настане ден, когато ще се рея сред звездите и дух ще съм, завинаги освободен, пътуващ към безкрая, в светлините. Смъртта е само старт по този път и аз не се страхувам да я срещна. Смъртта е избавление от плът, начало на наслада вечна. Румен Ченков

Синева, здравей и ти приятелю и благословен бъди!!! Това сбогуване ли е? Къде отиваш?

Здрасти!

Ами да спрем с елементарните квалификации.

МОЖЕ БИ И аз сломен попитах - и сломен, най - после чух! То беше, знам, душата, една вълшебна корда в тъмнината, то беше моята душа пред мен, звучаща тихо: може би... А слънцето захождаше. В забрава от страх, попитах - и тогава аз чух най - тихо: може би. И аз сломен глава на гръд оборих, но все прострях към изгрева ръце, с надежда в безнадеждното сърце и като ехо в себе си повторих, сломен повторих: може би... А слънцето се беше скрило вече и нощ зловеща, близо и далече, со смях понесе: може би. И аз все чакам! Ето векове изминаха как гледам в тъмнините. И аз все чакам! Ето ветрове до кървав плач ме шибат по очите. И все повтарям: може би... Аз чакам слънцето и слънчев блясък, с очи покрити веч от прах и пясък и сляп отдавна! - може би. Пею Яворов

Свещичката си я имаш вътре в теб. Превърни я в Огън. Така никакви ветрове не могат го изгаси, само още повече ще го разпалват.

Между ада и рая вратите са няколко. А меча е в поклона.

С кирилица пиша букви и думи, сестричке. Словото е над тях. Е, Вендор го е казал. Тишина...Чрез всеки се проявява в една или друга степен и всеки го възприема така както и колкото може. За истинност не съм претендирала, смешно ще е, то е само нищожна частица, тази, която ми диктува сърцето. Там логиката не вирее. Без значение е за мен кой как ще го приеме, това не е мой проблем. Моят е много да не мисля, че това ми докарва безсъние само. Не ще да е от Словото мисленето значи. Хм, темата е за свободата, за свободната воля и погрешно разбраната от човека негова такава, извор на всичките му беди.

Апостолът на Свободата излиза много над националните шаблони. От личностните си позиции не бихме могли да го обхванем и измерим, а ние дори съдим. Разбираемо е. И да се заявява, че Словото е човешки продукт и това е разбираемо. Всеки има право на мнение. Уважавам всякакво, макар и да не го споделям понякога. Винаги съм се опитвала да виждам зад фактите, да разбирам какво стои зад всяко действие и дума, дали го постигам е друг въпрос, но се опитвам.

Лъжливо Слово няма, има неточен човешки съд. Мислиш ли, че не е знаел какво прави и не е имал силата да го понесе?! Това е много яка тема и макар да има връзка с нашата и то здрава, няма да си позволя да я дискутирам, не съм достойна защото.

Словото винаги носи Истинност и е проявление на Свободата. Поради това не е "на другите", частна собственост там липсва. За мен вързаният и окован във вериги Левски е бил най - свободен точно тогава. И не случайно е наречен Апостол на Свободата.

Само съвършените могат да си позволят да говорят за Любовта и точно за това не го правят. В нашия свят на несъвършенство се започва от малкото. Няма да споменавам, знаем какво се крие зад отричането или осмиването на малкото. Нека не се объркват чувствата със страсти. Може да си безстрастен, но безчувствен как да си?!!! Безчувствени са труповете. Чувството за мен е ЧУВАНЕ. И като такова не е сетиво. Едно е да слушаш, друго е да чуваш. Вслушвайте се повече какво казват другите между редовете, зад буквите, тогава ще чуете и Словото, което се влива и изтича през тях, ще го почувствате, понеже не го задържат, а подаряват, за което безкрайно Благодаря! Това как се връзва сега с темата. Ами ето - въпрос на добра воля е какво ще да чуем.

http://foto.germany.ru/albums/3/7/44737/SAVE0093.jpg Изкуството е плача на Душата по Красотата.

Музиката е най - бързата, лесна и приятна връзка с висшите светове. Не само да слушаме, но и да си пеем. Пейте си повече, пейте от сърце, няма толкова голямо значение дали правилно пеете, стига да извира песента от душата ви, тогава е истинска. От много малка пея. Но напоследък забелязвам, че забравям да го правя, хващам се само когато ми е тъжно. И музиката ме спасява. Понякога идва точно навреме, било уж случайно чута от някъде, уж случайно ти се завъртяла някаква песен в главата ти. За различни моменти е необходима различна музика, най - добре е да се вслушаме във вътрешното чувство какво ни подсказва, кое ни е нужно. Човек трябва по всяко време да носи мелодия в сърцето си, навсякъде да звучи спонтанно в него, при каквито и да било обстоятелства. Така околният мраз се стопява, а тъмнината бяга. И всичко, което му се вижда мрачно, чрез вътрешната музика постепенно се разсъмва, повдига те и те пренася в красиви светове. Точно в този момент, докато пишех в тази тема, по Канал 1 излъчиха едно изпълнение на Елица Тодорова и Стоян Янкулов за класация в участие на конкурса Евровизия. Такава музика точно, според мен, трябва да представя България на подобен конкурс. Аз ще гласувам за тях.

На времето това му е работата, да си тече. А което е било, пак ще бъде!

" Има само една природа. Ти можеш да я разделиш на три и като ги събереш в триединство, от тях да получиш едно. Гледай, това е философският камък!"

О, извинявам се, yankul, че се подразнихте от термина "траки". Той не е обиден, под това име са наричани от гърците всички българи, населяващи земите на север от елинските. Терминът пеласги също е гръцка траскрипция на истинското название белджи, болджи, болги, бели, балгари, богари, който се превежда като бляскави, Синове на Бал (Слънцето), велики, божествени, бели, светли, хора на Бога. Според много изследователи това е една от първите, ако не и първата цивилизация на Земята, разселила се до далечни места, където още могат да се намерят нейни останки. П. Дънов споменава, че българският народ е най- древният народ на Земята. На тази тема много можем да си говорим, но предпочитам да не го правя по разни съображения. Не съм на различно мнение и по въпроса за нивото на духовните и културни достижения на нашите предци, доказателства колкото щеш във всички сфери на културата, било писменност - кунуку (царски надпис) или куниг, било архитектура - Акропола е строен от пеласгийски архитекти (имах възможността да го видя), изящните изкуства, мореплаването и т.н., но доколкото съм информирана, в тези прадревни времена населението е било обединявано около жреческо - царски династии в родово - племенни общества. В този смисъл и терминът "племе" за мен не е обиден, а само изразява организацията на тогавашните царства. За Бога - Слънце колкото езици, толкова имена, много и религии. Но Слънцето е едно и е за всички.

"Духовното у човека" Вътрешният път на израстване избрани съборни беседи от П. Дънов изд. к. Хермес

Точно тук е мястото да се спомене и Странджа, защото тази планина, както и Родопа крие в меките си пазви вековни тайни и нестинарството, местните диалект и легенди са само част от тях. Там и до днес има съхранени светилища на Бога - Слънце, по - късно елинизиран като Аполон, останали от тракийското племе асти (от там и латинското название на планината - Mons Asticus). В тези светилища по време на лятното слънцестоене са се извършвали орфически ритуали от жреците, които били посветени и чрез навлизане във въглените от огъня изпадали в транс и пророкували. Това всъщност е запазилият се от преди 12 века пр. Христа ритуал, наречен нестинарство. Богата планина е Странджа. Дълбоки са корените ни по тези земи.