Силвия СД

Бих добавила към това...и тези, които не се качват на Рила...

Точно това имам предвид, имам тяло - допотопна съм значи.

Тази картина се нарича "Краят на маскарада". Там без маска е само едно дете.

Като чета, честно казано и направо се изумявам как може да има такава тема в духовен форум. А какво ще кажете по въпроса за блондинките - те дали могат да се развиват духовно. Или за брюнетите, или тези със сините очи. Или пък имаше една подобна - с партньор или без партньор по пътя и т.н. Не поставям хората на такива плоскости, струва ми се доста елементарно. Отношението ми към даден човек не се определя от неговия пол, нито пък от неговата сексуална ориентация или пък от цвета на косите, очите, височината му или телесното му тегло или възрастта, вкусовите му предпочитания и ред други телесни параметри. Но не мога, колкото и да се опитвам, да приема явлението хомосексуализъм (явлението, не хората! - има огромна разлика, имам приятели сред хомосексуалистите) за нещо нормално. Ама аз не приемам и болестите, а всички боледуваме. Не приемам и смъртта, но тя е все още най - неоспоримият и сигурен факт, на който много не му пука от мойто приемане или не. Изобщо не съм сигурна дали живея, но съм ужасно сигурна, че ще умра.

За 2012г. От 2001 година има един интересен факт в подрежданията на датите (игра на числата): 20.01. 2001г. 20.02. 2002г. 20.03. 2003г. 20.04. 2004г. 20.05. 2005г. 20.06. 2006г. 20.07. 2007г. 20.08. 2008г. 20.09. 2009г. 20.10. 2010г. 20.11. 2011г. 20.12. 2012г. И до тук, по простата причина, че няма 13 - ти месец. Как мислите, ще има ли 2013г. или 30.01. 3001г. например? Аз съм по - голям оптимист.

Както антибиотиците, така и ваксините са допотопни методи за справяне със заболяванията. Скалпа на хирурзите също. Но това е нашата "съвременна" медицина - рязане и кълцане и отрови в малки дози. Като се позамисли човек, обаче, дали ваксините са проблема на човечеството и дали отровите са само това. О, какво съм изръсила. Да ме извиняват хирурзите, скалпела, разбира се.

Както искаш си го интерпретирай, Донче. За себе си мога да кажа, че когато мъничко поне съм се доближавала до Словото, нито съм можела да умувам, нито да говоря. Там онемявам. И пак не успях да го предам това състояние с думи. Но не се и напъвам.

И аз съм за свободата, кой както си го разбира, така да си го живее... За осиновяването съм, когато хората са узрели за това. Но да си избираме по каталог... Децата нали трябва да са плод на любовта, не продукт на покупко - продажба. Орли, моля те, пиши си мнението по въпроса, подозирам, че ще е ценно.

Нищо не измествам и правилно си разбрал - егото сменя лицата си и ние това наричаме промяна. На промяна подлежат променливите величини. И много си прав - трябва сила и СЕБЕОТРИЦАНИЕ, за да го признаем. Имах огромното удоволствие да познавам само двама такива Човека. Поклон пред паметта им!!!

Виждам, променили сте се. Дотолкова, че успявате да приемете мнение, дори малко по- различно от вашето. А моето е следното: Човек в същината си не се изменя. Същността на човека е константна, тя няма нищо общо с егото. Разликата е от слънцето до луната. Все светила, но не съм виждала новослънцие или пълнослънцие, или слънце в първа и последна четвърт, както и да го гледам, все е цяло и си свети с неговата светлина. Променя се това, което подлежи на промяна, т.е. е преходно. В нашият свят на нетрайности бихме могли поне да опитаме временно да погледнем и през други очи. Аз виждам и през вашите, уверявам ви, никак не боли. Това е съпричастие. А щом и обичта нарекохме средство , какво повече да говорим. Какво ли още име ще й измислим. Продължавам да държа на мнението си, че бягството от един проблем не е решението му и бягството го наричам така и с никакво друго име. В поста, който ми се цитира направих една забележка. Тя беше най - важната. Да обичаш, не да търпиш. Да обичаш означава да видиш слънцето в човека и през облаците му. Далеч съм от мисълта да ви приканвам да гледате с моите очи. Не ви и трябва. С това мнението ми по тази тема се изчерпа.

А една от най - великите заблуди на ума е, че може да схване Словото.

Формула от латински се превежда като малка форма. Утвърждението пък свързвам с втвърдяване. Всички мантри, формули, утвърждения, егопроизтичащи молитви са вид магии чрез думи. Словото живее в сърцата, не в умовете и устите, още по - малко в някакви фрази.

Ох, ох, защо ли мисля и аз като теб.

Съвест не може да има при сомнолентно съзнание. Съвест и будно съзнание е едно и също.

Не си, щяло е да се случи. Ти просто си го предчувствала. Това е. Човек сам решава кога да си отиде от този свят.

И какво в същност е човека?

Не мисля, че материалист би писал в този форум. Вендор, моля да споделиш и своето виждане. Поне за един човек се сещам, който иска да го чуе. Благодаря.

Бяхме заети да съдим дали са виновни или не.

Донче, мислиш ли, че такъв човек, който посяга на децата си, се мисли за добър баща?!!! Едва ли...Такъв човек показва по този начин какво му липсва и дали ще бъде признак на сила, ако не чуем неговият зов за помощ и го изоставим да се развива под напора на благородните си разбирания, че всеки има право на избор. Ами ако точно за това ни е поставила съдбата до него, да му помогнем да се промени към по - добро. Има хора, които не знаят какво е любов по простата причина, че не са получили през живота си. Не знаят, не са видели какво е. Тези хора имат само смътно понятие в какво се изразява любовта, в даване, но как като не е вложено в тях да дадат любов, не може да дадеш нещо, което не знаеш какво е, колкото и да искаш да го направиш. И даваш каквото знаеш, каквото си видял, защото искаш да дадеш. Ще си послужа с един пример от практиката. При нас понякога попадат деца от така наречените Домове за майки и деца. Не искам да си представям какво е отношението към такива дечица в тези домове, но когато посегне човек към тях да ги помилва, те инстинктивно вдигат ръчичките си и се пазят, защото свързват насочената към тях човешка ръка не с милувка, а с шамар. Такива дечица съм виждала как си блъскат главичките в рамките на леглата и ако не ги вдигне някой от там, рискуват да се повредят жестоко. Но при опит да ги вземеш в прегръдките си, ти получаваш солидна доза блъскания по ръцете си, ударчета с юмручета по главата си, защото ти е дошла такава идея, множество ритничета от детски крачета в корема, защото ограничаваш свободата им да си блъскат главиците в решетките. В крайна сметка се успокояват, а при повече такива опити, постепенно започват да свързват чавешката ръка и с милувка и сами да протягат ръчичките си да ги вземеш от леглото. Вярно, лично право е на всеки да се поправя както и когато иска, но когато е поел отговорност да стане баща, трябва да му се покаже какво е тя. Децата са дар Божи и именно в това е смисъла да живеят с родителите си - да си поправят взаимно грешките. А бягството от проблема не е решението му. Но се изисква голяма сила да обичаш, когато ти нанасят удари. Забележка - не да търпиш, а да обичаш, може и да не търпиш, но пак да обичаш. Пътят към човешкото сърце винаги минава през Бога. Той ще покаже на детето как да стигне до сърцето на баща си. Малко изместихме темата, но само на пръв поглед. Вярвам в силата на любовта! И тази ми вяра е жива още, недоубита.

И това й е най - хубавото.

Най - хубавото предстои.

Здравей! Имам майка, родена на тази дата. Типичен Телец!!! Баща ми също е роден на гранична дата - 21.05. Изобщо не се двоумя - Близнак като по учебник е. Наблюдавай себе си, изчисленията в астрологията могат да помогнат, но животът е този, който решава въпросите.

Не случайно ти е останала в главата. Нещо иска да ти каже. Чуй го.

Съвестта ти да е чиста.