И от мен поздрави към Синева за споделените мисли!
Желанието само по себе си, обаче, не е грешно. Проблемът е в ненаситното такова. Не е грешно да се породи желание да пиеш, когато си жаден. Грешно е да искаш да изпиеш повече, от колкото ти е необходимо да се утоли жаждата. За мен най - големият грях се състои в лакомията, ще ме извините за грубостта по подразбиране. В човека, за съжаление, има заложен един принцип - на ненаситността. Най - голямото зло на този свят е Безграничната алчност. И друго съществува, но не е за него думата.
Желание едно се породи да разкажа един персийски мит, който много харесвам:
Великият Озирис, символ на доброто, създал света. Дал на всички живи същества право на свободна воля. За да имат възможност да употребят това си право, като алтернатива за избор на доброто, създал злото. Злото се отделило от Озирис. За да направи и доброто такова, Озирис отделил доброто начало от себе си и го вложил в същество, което създал по свой образ и подобие и което нарекъл човек. Човекът станал пръв помощник в борбата на доброто със злото. В рамките на тази борба, за да опознае природата на злото и да се бори по - успешно с него, човекът допуснал част от злото в себе си. Озирис видял това и много разочарован се оттеглил от материалния свят, оставяйки доброто само да се бори със злото вътре в човека.
Кой е грешен тогава?! Отговаряйки на този въпрос, се стига до извода, че понятието грешен е най - малкото богохулство. А спекулациите с него, за жалост, са израз на същата тази Безкрайна алчност.
Поздрави на всички грешници!