Силвия СД

Абе силите на мрака си ги има, не е като да ги няма, но що ли си мисля, че точно нашите фиксирани мисли за тях ги предизвикват да ни атакуват, а ако не сме оградени от светлина - тежко ни. Не ми пука за тях и не пет, ами една пара не давам, половин дори. Когато човек истински обича, дали изобщо се сеща, че имало такива или пък още по -лошото, че може да стане тяхна евентуална жертва. Да дам един пример само - работя в инфекциозно отделение - вируси, бактерии, охо колкото искаш гъмжат на всеки сантим там. Ами аз да не ходя на работа ли или да не се връщам в къщи след това? Един колега, който работеше в друго отделение преди време се наложи да замества една моя колежка. То не беше миене на ръце, мазане с разни разтвори за дезинфекция, ползване на всякакви предпазни маски, шапки, изолационни манти и прочие. И ние като го гледахме какво прави, се сещахме къде работим. Само за това си мислеше - как да се предпази от зарази и непрекъснато ми изнасяше лекции да не допущам болните деца например да ми пипат косата, мантата или да ме прегръщат като ме видят. Още на седмицата се разболя от чревна инфекция . То и във въздуха най - разнообразни замърсявания има, дали пък да не спра да дишам. Мисля си, ако ние сме изпълнени с обич и си мислим за това как да помагаме на хората, как да допринасяме те да изпитват повече радост и щастие, едва ли може нещо да ни навреди. Вибрациите на любовта са силно несъвместими с чернилки и имат естествени "бактерицидни и вируцидни" свойства. Тогава, като обичаме, какво толкова сме се закъхарили за тях. "Любовта е по - силна от мрака! Тя дарява светлина!" "И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана."

Големи поздрави и от мен за този пост!!! Мисля, че си много светъл човек. Най - хубавата ни способност е тази да обичаме. Ако не бяхме грешни, нямаше да сме тук, нали. На мен лично не ми харесва това манипулиращо понятие - да кажеш за човек, че е грешен, все едно да обявиш дете от първи клас, че е невежо, защото не разбира от висша математика.

Можеш, но житото да не е сурово, а сварено и да се пие водата, в която е вряло, а и да се сдъвква добре.

Изразът ти е точно на място и да ти шушна, че не си сама. И аз си задавам като твоите въпроси, а отговорът може и да е - от интерес към цапането или от страх от цапащите.

А, ето - "и другото" - типичен пример за отделяне/разделяне на сексуален контакт и любов. И женското мнение -"любовта между две души поражда интимност". Нямам намерение да внасям разделение по полове в темата между мненията, но те са повече от видни. Да питам, тогава "духовните" мъже, като не ви интересува такова маловажно нещо като секса, какво правите в тази тема? Аз не се изживявам като ангел, нормален човек съм и когато съм влюбена, ме вълнува, не считам за нещо нередно физическата близост между двама, които истински се обичат. То си е красота. Орлине, поздравявам те за мнението, което ти цитира момичето по - горе и изобщо за честността и истинското споделяне.

Здрасти, Хрис! Ето как нагледно се представя разликата между мъжете и жените, тази тема за секса е своеобразна подтема на първата. Ти си момиче и затова се чудиш какво толкова ужасно има в бедния секс и получаваш отговори съответно: - нищо ценно и полезно ... не мога да дам и не би ми дал - губиш представа, че си отделен човек и спираш да мислиш Как мислите, кое мнение е по - малко егоистично, като сме тръгнали да отричаме егото? Като жена абсолютно споделям мнението на wonderful, но се опитвам да разбера и мъжете. Според мен те не свързват секса с любовта, делят ги двете понятия, понеже могат да правят секс само заради самото физическо удоволствие от него, докато жените го правят от любов. Е, има и изключения, разбира се и от двата пола, но общо погледнато е така. Затова се получават различни мнения. И понеже мъжете гледат на секса като взел - дал, много се страхуват да не дадат енергията си на някакви нисши астарали, които се хранели с нея. Мисля си, че ако обичат любимите си истински и не мислят за секса като нещо мръсно, а като проява на любовта, въобще няма да им дойде наум за такива неща, защото, както знаем, истинската любов огражда и на дъното на морето да се намираш не би станал жертва на тези същества, но понеже ние сме едни човечета такива по презумция не ни се полага да изпитаме истинска любов. Ама не ни идва наум, че човекът не е животно само и сексът може да не е проява само на нагони и страсти, но предимно с това се свързва за съжаление. Не зная дали има мъже, които да разсъждават по - различно, но поне аз не съм срещала до сега такъв, дано ти го срещнеш човека, който няма да мисли за придобивки и загуби като рече да те обича.

И какъв е изводът от всичко написано - може ли да има истинско приятелство на този свят?

И аз искам да задам същия въпрос. Латина, благодаря! И изобщо може ли човек да има истински приятели на този свят или все си живеем в света на заблудите и понятия като приятелство и всички други хубави неща могат ли да се открият тук и да просъществуват ненаказано?

Не, не е свързано с възрастта, но това наистина е друга тема.

Тя всъщност посоката е една, само че има малки завъртулки.

Ами моите мечти ги изпя Джон Ленън преди време.

Няма предел на човешките възможности, това не го мисля, а го зная със сигурност. Пътят е отвътре, така е. Цял живот живея така - без петилетки и накъдето ми видят очите. Страхотно е!

Голям си сладур. Ами хубаво, че ти е смешно, ама на мен ми е тъжно, бе, човек. Как да ми е весело, когато реша да си сложа душата в хипоталамуса. Диенцефалона - междинният мозък много в кратце и схематично се разделя основно на две части - горна - дорзална и долна - вентрална/коремна. Горната се дели на три части: - таламус - от гръцки хълмие - където се намират ядра, интегриращи влиянията на различни соматични/телесни и висцерални/от вътр. органи сетивности и имат роля в развитието на някои емоции, а и на отделни слухови и зрителни сетивности, - метаталамус - две коленчати тела странично от таламуса, където са подкоровите центрове на зрението и слуха - епиталамус - надхълмие Долната е хипоталамуса - подхълмие - нищо друго освен хормонален диригент чрез отделяне на едни релизинг фактори - нещо като пускови хормони и стимулират секрецията на хормоните от аденохипофизата, а е и във връзка и с неврохипофизата. Регулира работата на вътрешните органи, сърдечно - съдовата система, температурата и ред други прозаични неща. Третото око не беше ли на ниво епифиза, тя е част от епиталамуса, което в превод означава надхълмие. Сега нали ме разбра, не ми се центрира и фокусира - от фокуса светът изглежда една точица и то това е моята гледна точица, останалото в периферията от него, понеже се замъглява, не може да се види добре. Освен това не ми се стои в подхълмие. Клаустрофобично ми е там. Надвесили се някакви върхове над мен и ми закриват небето. Виж, друго си е на върха. От там панорамата е по - голяма и се вижда всичко много добре и хората като мравчици, почти като точици. Но това пак е гледна точка, макар и по - обширна. И небето е незакрито, но пак е далече. А на мен ми се ще да полетя. Искам да се разпилея, да се слея с Онова. Как да ти го обясня, но тясно ми е някак в самочувствието и самознаенето. Засега само с исканията си оставам.

И кое е смешното - май или обаче? Или така изразяваш любовта си към хората. Между двете полукълба няма нищо друго, освен мозък. Третото око е също сетиво, малко закърняло. И с право. А от кое зависи кое е онова?

Вниманието и намерението са свойства на съ - знанието. Застрадвам от клаустрофобия като се поставя някъде между. Истинската ни същност не се свързва с егото. Ego - Solutio ( разтваряне ) " Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго." - древна мъдрост

Здравей! Много сме различни, но това не е лошо. Нека сме различни. Важното е да не сме себични. Багира! нито любов, нито щастие, нито нещастие... И аз я харесвам тази приказка на Андерсен, много.

Именно! Да поповторя въпроса си тогава - а ние къде сме?

А островът не е ли част от околната среда?

И аз имам сънища, които се повтарят. Това хубаво ли е не зная, но често сънувам едно прекрасно лазурно синьо море, спокойно, с красиви бели сгради по плажа и златен, ситен пясък, аз съм на брега и съм щастлива, небето е бистро и лятно и има много слънце и все се качвам в една лодка с хора, които са ми много приятни и са усмихнати и аз се смея много с тях. До тук все свършва първият сън. А вторият е по - скоро с повтарящо действие - летене - все летя някъде, но в различни места. Не съм се замисляла изобщо какво означават, но са много приятни тези астрални преживявания.

Ами аз ето така го разбирам самочувствието. Поставени сме в една среда. Околна среда да я наречем. Ние контактуваме с нея чрез усещане - най - простата сетивност, възприятие - отразителната сетивност, представа - резултатът от минало възприятие, въображение - създаване на нови образи в резултат на стари познания, възприятия, представи. Положителната или отрицателната оцветка на този контакт на субекта със средата е чувството, в частност към собствената личност - самочувствието. Е, ами самочувствието е продукт на контакта с околната среда. А ако собствената личност се разгледа като един от компонентите на околната среда и то един от многото компоненти на тази заобикаляща среда, самочувствието няма да бъде нищо повече от общото чувствие, пораждащо се от този контакт. Ами собствената личност е нищо повече от заобикалящото ни. А ние къде сме тогава?

Всъщност жлъчният мехур е само едно депо на неоползотворен жлъчен сок, чиято основна функция е изливайки се в дванадесетпръстното черво да разгражда мазнините. А жлъчният сок се произвежда от чернодробните клетки, така че тези два органа са в много интимни връзки. Освен това има голямо значение цялостната обмяна на веществата и най - вече тази на холестерола. Има три вида камъни в жлъчния мехур: холестеролови, пигментни и смесени. Първите са вследствие нарушена обмяна на холестерола, вторите на пигментнта - билирубинова обмяна. Последните са най - чести. Твоите от кои са? В жлъчният сок са разтворени много вещества като жл. соли, мукополизахариди, електролити - калий, натрий, калций, хлориди, бикарбонати, също значителна е концентрацията на холестерол и фосфолипиди, свързан билирубин и вода. Тези вещества се намират в едно точно определено съотношение и въпреки, че са във висока концентрация, стоят разтворени в сока, което състояние се нарича еуколоидохолия. Когато се повиши концентрацията на някое от тях, поради едни или други причини - нарушена обмяна, повишен внос чрез храната, се създават условия за образуване на камъни, т.н. дисколоидохолия или т.н. литогеннен жлъчен сок. Може да са налице и механични причини - да има някъде стоп или нарушение в оттичането на жлъчният сок. Причините за заболяването трябва да са ясни, за да се избягва повторната поява на камъни след евентуално излекуване от тях. Изясняват се чрез съответните изследвания. Обикновено при холестероловите камъни има намалено количество на жл. киселини, а увеличено на холестерол, като това е генетично обусловено - липсва или е намалено количеството на един ензим - холестерол -7-алфа - хидроксилаза, който има отношение към обмяната на холестерола и жл. киселини. Но, въпреки, че има наследствен момент може да се ограничи образуването на камъни в жлъчката чрез начина на живот. За лечението е важно от кой вид са. Пигментните са много редки, така че, ако се предоложи, че става въпрос за холестеролови или смесени камъни, могат да се стопят и отстранят по - лесно, тъй като са по - меки, трошливи и заоблени, докато пигментните са образувани от билирубин и калциеви соли, много са твърди, заострени и болезнени. Почти винаги една калкулоза се съпътства и от възпалителен процес на стената на мехура. ВИНАГИ ИМА ДРУГ НАЧИН . 1. Промяна изцяло на режима на хранене - минаване на плодове и зеленчуци, хляб и зърнени храни. Особено полезни са богатоцелулозните храни. Яйца, масло, кашкавал, мазни сирена, висикомаслени млека, тлъсти и пържени храни, газирани напитки, алкохол просто остават в миналото. 2. Водата за консумация - богато алкална, за да се промени рН - то, тъй като киселото способства образуването на песъчинки - т.н. жлъчна кал, тиня, жл. пясъци и следват малки и големи камъчета. Водата по възможност гореща или поне затоплена. 3. Контрол на емоциите - съмнение, гняв, злоба, завист, страх, тревоги да се преобразуват в положителни емоции като доверие, обич, съпричастност, радост, веселие, спокойствие. Да няма подпушване на емоции, а преобразуване в положителни и изливане на такива навън. 3. Начинът на мислене да не бъде негативен, а позитивен - например - аз ще бъда здрав. 4. Да се внесе повече жълт цвят към оранжевите нюанси и в заобикалящите предмети, дрехи и чрез храните. 5. Жлъчният мехур е свързан с тонът ла. Да се пее този тон. 6. Бягането по няколко минути до час - два дневно много помага. 7. Други методи - гладуване, уринтерапия - много полезен метод при жлъчна калкулоза, сокове от моркови, тиква, портокали, ябълки, цвекло. Също много полезно е пиенето на равни части зехтин смесен с лимонов сок - количествата са индивидуални. 8. идват на ред билките: - 15 грама сухи пъпки от бреза се заливат с чаша вряла вода, варят се така 15 мин и престояват после 1 час, пие се по 1 с.л. 3 пъти дн. - чай от горска ягода, червена боровинка, шипка с мед - корени и листа от глухарче - 6 грама се заливат с 1 чаша вряла вода, ври 10 мин., престоява 30 мин. , пие се по 1 с.л. 3 пъти дн. 9. да ти покажат къде точно се намират зоните на черния дроб и жлъчния мехур по дланта за да ги разтриваш често - това е по су- джок - в основата на дланта и малко по нагоре за дясната - към големият пръст, а за лявата към малкият. Успех и бъди здрав!

Драмата е на съвремието ни, обаче оная комедия е вечна. И като паднат декорите (завесата се раздере) се вижда, че с-мисъл се търси и намира без у-мисъл.

Здравей, Мона! Нищо, че не е към мен, но понеже и аз много искам да останеш, ще си позволя да се опитам да ти отговоря. Щом душата ти търси искрено брод, ще намери! Тогава Бог няма да бъде неизвестен за теб. Най - силно вярващите са тези, които казват "не вярвам"! Истинската "духовна наука", макар че термините в словосъчетанието ми звучат леко несъвместимо, но за сега не се сещам за друго, не е тази, която те учи как да разбереш кога ще умреш, а тази, която ти казва как да живееш, неумирайки. Дънов не мож го изчете и проумя изцяло, такъв подход е грешен и стига до повърхностни изводи. Словото се приема чрез сърцето. Някъде от Него май бях срещала, че душата на човека никой няма право да я пипа:" Знаете ли колко е свещен трепетът на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа?" Вселената е във вечно движение, но такова, характеризиращо покоя, ти си разбрала вече, тя се променя непрекъснато в стационарното си състояние и никога не е една и съща. Не намираш ли това за удивително?! С покойниците наистина се общува по - лесно от живите, че има и живи мъртъвци. За какво си родена не питай, нито докога така! Щом си родена, призвана си за нещо, има за какво, що си мисля, че го знаеш. Добре е, че през окултните практики само си минала и не си останала в някоя от тях. Философиите как да те приобщят, та то си е обич към мъката, е и аз като тебе тука... Изобщо не е абсурден копнежът ти по покой. Във водораслите, обаче, само повече ще се оплетеш. А за акулите, какво да ти разправям , те само това и чакат - апетитна мръвка. До отговорите сама ще стигнеш, само ти можеш да си помогнеш, хора вместо теб няма да го направят. Но добротата наистина не е празна дума. Като спреш да намигаш с третото око, ще я видиш, но ако спреш да намигаш, щото така го затваряш.

E, Донче, то бива, бива единомислие, но чак толкова!!! Отново си ми изписала мислите. Истинските авторитети са тези, които ни карат да потърсим и намерим авторитета в нас самите, да се опираме на него, когато търсим истината, да не разчитаме на чужди визуси за нещата. Изкуството да бъдем щастливи е трудно изкуство, то се учи дълги години, то изисква усилия това щастие, този покой да бъдеш радостен от всеки миг на този свят, да съумееш да го оцениш, да бъдеш доволен и благодарен и за хубавото и за най - лошото, което ти се случва, та това си е най - трудно постижимото нещо, но не невъзможно. Поради трудността си, обаче, отблъсква и по - лесно е да допусне човек да бъде подвластен на инерцията на закона " око за око...", като се самозалъгва, че обратното е овчедушие, да отговаря на удара с удар, защото видите ли животът ни удря шамари и ние ще се борим с него, животът крещи и ние ще крещим, той боли и ние ще сме преизпълнени с болка, той е грозен и ние ще се откажем от него, ще живеем в измислени красиви светове...Много години бях така, поради вродено чувство за справедливост бунтувах се срещу неправдите, считах, че протестът ми е благороден в името на моя идеал за живота, отвръщах лицето си от нелицеприятните неща, презирах ги, гнусях се и аз, но все пак се осъзнах, сега виждам колко е било смешно отстрани, но всеки искрено търсещ човек неизбежно минава и през това, докато сам не стигне до извода, че смисълът на живота не е в измислените правила за постигане на идеален такъв някога някъде си там, смисълът на живота е в живеенето му тук и сега такъв, какъвто е - истински! Останалото е предаване поради слабост. Нека има идеали, дотолкова, че да стимулират развитието на човека, но не и да се превръщат във фанатична фикция, това е страшно, това знаем до какво води, нагледахме се... И не мога да разбера хората, които се сремят да се отделят от земята, макар, че и аз съм от рода на хвърчащите хора, но си избирам облаци, които да я поливат, а не да й донасят градушки. Майката земя заслужава нашият поклон, тя ни е износила, откърмила и продължава да ни храни, тя не е извън божиите закони, ние й дължим любов и признателност. Когато човек се стреми към Баща си, нека не забравя, че има и Майка, защото само с единия или само с другия все ще е непълен.

И в тишината, когато успееш да се слееш с нея, в това състояние на изпълващата те притихналост, чуваш все по - силно онзи слаб гласец, който хилядите шумове, крясъци и фалшиви звуци наоколо заглушават. И този глас е музика. "Останалото е мълчание."