Силвия СД

В дълбоките бездни човекът е поставен именно, за да се смири. А обръщането си прави той сам - самичък, тогава идва и помощта, но само за обърналите се и отвърнали се от бездните... И какъв е изводът от разказа на Л. Толстой - той го е казал всъщност, че да живееш за хората и за Бог е едно и също.

" 6 ... Аз съм пътят и истината и животът никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. 7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми. 12 Истина, истина ви казвам който вярва в Мене, делата, които върша Аз и той ще ги върши."

Не можем да я живеем, когато сме спрели да я казваме. А с казването се започва... Молитвата е най - пряката връзка на човека с Божествения свят. В молитвата, извираща от дълбините на душата, се крие спасението на човека. Молитвите се чуват, когато са искрени, по резултатите се разбира до къде сме стигнали. И вярно показва животът ни...

Точно казано - илюзии!

Казвайте си често молитвата " Отче наш " - ЦЯЛАТА!

21 " А тоя род не излиза, освен с молитва и пост " Св. Евангелие от Матея

Именно, простотата е свещена, но простотията си е извън кавичките. Тя е в ширупотреба с плашещи мащаби... Голямата заблуда на хората е, че търсят помощ отвън - било при врачки, баячки, разни шамани или магове, независимо дали " работещи " самостоятелно или в групи под различни помпозни имена. Всички те по един или друг начин се домогват единствено до паричките на горките хорица и познайте колко ги интересува личната беда и как единствената им цел е да " спасят " някого. И да - " спасяват ", няма що... Пав е Ян Хус, но за простотата. А за простотията сме си виновни ние, защото допускаме да ни промиват мозъците, а в промити мозъци лесно влизат чуждици. Тук, някъде из темите, Валентин Петров беше пуснал много хубава беседа. Там има цитати от евангелието, може да послужат за нечие осъзнаване: " Аз не съм Бог отдалече, а отблизо и твоето спасение е до устата ти." " Близко е Господ до всички, които Го призовават с истина." " Всичко е възможно за вярващия."

Ей това е най - хубавата тема в целия форум. Кристияне, не се бой, след 02.01. ще си отворим и такъв клуб - на останалите в БГ - " БГ идилия " предлагам да го наречем. То, като тръгнем да летим с книжки, да не стане като в оня стар комедиен филм " Този луд, луд свят" да четем инструкциите за каране на самолета и да казваме " Първо седни!" като оня дебел фриц.

Простотията не трябваше да я слагаш в кавички.

Донче, щастливи са децата от твоята школа, че са попаднали на такава учителка. И сигурно са усмихнати и уверени. Какво да кажем, обаче, за " школи " и " учители ", които внушават на школниците точно обратното - колко сме грозни, колко сме лоши, колко сме мръсни, бе, направо сатани сме и този свят, в който живеем, на сатаната и той е подвластен, този лош, лош, тъжен и жесток свят. Като слушам, слушам подобни, питам се има ли смисъл бавно да се убиваме, най - добре направо да си теглим куршума. А къде остана Бог? Нали уж в Него вярвахме?

Не, не е трудно това, трудното е приятелят ти сам да си повярва, че е Божествен. Как да го направи, когато има толкова много, които му внушават, че не е.

Здравей, Валентин! Пътят на кристализацията е минало, то не беше ли инволюция. Някои са просто камъни още, някои - диаманти ( според химичните си елементи ). После идва ред и на всички други царства - растително, животинско. Ние не сме ли на стълбата на човешкото. Който иска да кристализира в диамант, нека го прави. Аз не искам да се връщам назад, нито да крася нечия еснафска шия, която един ден ще ми сложи цена и просто ще ме продаде. Благодаря, дори и скъпо да ме оценяват, все ще съм от мъртвото царство, както го наричат - на камъните. Венци, за някои е угодно да идентифицират човека с тъмния слой, но аз не съм никак съгласна с това, пък мнението си е твое, вярвай си му, като искаш. Христос дойде именно, за да освободи душата човешка от този тъмен слой, Спасител Го наричат, много неудобно. Инатари Де да знаеш, може и с колет да го пращат Св. Дух, ама по пощата е рисковано.

В какво ли бихме се превърнали, ако съвсем стопим емоциите и мислите си. В Слънцето сме влюбени и все около него се въртим, заедно със Земята. Христовият Дух идва да я осветява ежедневно от Слънцето, да пречисти, така да гради новата, а не като отхвърля старата, с онзи, плътен, тъмен слой около нея. Има ли пробив - спасени сме. Но ние отдавна сме спасени, само че тъмният слой ни пречи да видим това.

Аз не бих я нарекла открадната - Светлината, която идва на Земята, Слънцето я изпраща щедро към нея и тя я приема, а това поддържа и живота на нея. А иначе, доста е мрака и тук и отвъд за тези, които гледат на майката земя като на мащеха и крадла.

" Борба с любов " - доста несъвместими понятия, естествено, според понятийната система. Такива " остъргвания " имало и на времето, пресни са раните на историята, те остъргващите много чистички били, спретнати и усмихнати едни, без много емоции и без излишни различни мисли, послушно изпълняващи програми. Като минеш покрай някои места още си мирише на смърт там. Аз пък им желая на приятелите си, пътища, дето не водят към пропасти, там никое въже не ще им помогне, освен да се обесят на него и то здраво. Свобода желая на всички, всички светли душички!

А, тя думичката " трябва " е виновна. Като чуя или видя някъде написано някой да ми казва какво трябва или не трябва да правя, си задавам много въпроси. Щото през много нови режими минахме и в нови общества и нови строеве живяхме и все на някого трябвахме за нещо. И все безмозъчни " трябваше " да бъдем.

Често хората трудно молят за помощ. Не е лесно да чуеш нечия молба, неизкрещяно. То и за туй се искат уши. Трудно ще ми е като чуя подобна, да си вдигна раменете и да отмина. Нямам време за губене за подобни неща като обиди и прошки, а Истината е, че всеки може да разбере всичко, но не Времето е критерият, друго беше, кое беше, бе?

Ами ние за мостове си говорехме май, не за екстремизми. Древните се целели в средата, златна я наричали. То и на Кръста Свещен имало среда. Нещо като че ли имах да ви кажа . Anywey

Човекът като е мост между двата свята, тоя мост като се определи само от едната страна да стои, питам се мост ли ще е или бряг, откъснат...И за пропасти се сещам сега, огромни! Будни бъдете и умнички, Божии дечица!

Ами приеми го, ама приеми го! Защото си Божествена, ти не знаеш ли?!? И ще видиш живота с други очи. Зная какво ще отговориш - за илюзорността ... Да питам тогава твоята гаранция за не - илюзия каква е?

В отговор на въпроса " как да работим със словото ", да напиша, все пак, че То, Словото работи в нас и е достатъчно да се отворим за Него, за да Се вложи в сърцата ни, от там натам и думите и делата си идват на място.

Чистотата няма нужда от баланс, да, така е - тя си е баланс. И е възможно, все пак, постигане в някаква степен, пък и капчица дори да е. Но има нужда от опазване! И как да я опазим? Ми просто е - не я набутваме в струпвания!

Позволявам си да извадя това изречение от контекста, понеже ми хареса много. Надявам се Орлин да няма нищо против и да го поразместя малко. Така: Ти си тук - в нищетата... Върнал си се доброволно. С пълното съзнание за това какво те чака. Кратък вариант за балансиране: Където и да е това ТУК, в малката планетка, в малката държавица, в малкото градче, в тясното жилище, в тясното телце, задаваш си въпроса ЗА ЩО се връщаш отново? Що те кара да се върнеш и то с добра воля и пълно съзнание? Що си забравил? Спомняш си и вече не ГО забравяш. Взимаш си ГО в себе си и си ГО носиш и ТУК и ТАМ.

Ей, ама те всички клетки в човешкия организъм работят в екип, не само имунните. Имунната е само една от системите ни. Всяка наша клетчица е свързана с другарчета в тъкани, тъканите в органи, органите в системи, които също взаимно си влияят и от работата им се определя състоянието на целия организъм. За да работи добре целия организъм, всяка една от клетчиците трябва да си гледа добре своята си работа. Това означава ли, че е индивидуалист, като не наднича какво става в съседната. Но, човешкия организъм си има изградени механизми, чрез които се разбира, ако някъде има проблем и щом някоя от клетчиците в даден момент се е натоварила повече и се е поизморила, образно казано, останалите поемат част от работата й, но без да се спират да й казват, ей, ти не си вършиш както трябва задачите. На всяка една клетка се случва това защото. А ракова клетка може да цъфне от всяка една нормално действаща клетчица( започнах да се замислям за израза - клетата ), когато има външно вмешателство и то промени из основи така нейната генетична структура, че тя да не се познае като част от този организъм, а да го възприема за чужд и да го атакува, хранейки се и делейки се за негова сметка. Ми не е толкоз просто, ама опитах се да си аргументирам мнението защо не трябва да се посочват слабостите на приятелите. Във всеки един момент може не еднозначно да се интерпретира една личностна характеристика, как да определиш дали е с положителен или отрицателен заряд. И все са личностни характеристики определени съвкупности от черти. Има една много хубава притча тук, в Портала за Белия кон. Моето мнение съвпада с това на всички, които се стремят да търсят добрите черти у хората, защото отрицателните не са непременно лоши, а са потенции, които ще се развият в добри един ден. Посочвайки ги нищо не допринасям за развитието на приятеля си или пък той за моето. Като виждам малка искрица светлинка в приятеля до мен, да я изгубя ли от поглед, като зная в каква огромна тъмнина е поместена и да спирам очите си в сенките, отъждествявайки човека с тях. А, благодаря, без мен, така може и малката светлинка да изгася, повярвайте, нежни са и лесно се гасят светлинките ни, нека не си излагаме приятелите на студ и тъмнина. А и не искам такива " приятели ", нито аз да съм такъв " приятел ". Предпочитам да се вторачвам в искрицата, така виждам чудото - едно светло мъниче как може да освети голямата тъмница / затвор, в който сме се поместили. Да посочваш негативи си е чиста проба съдене. Никакво право нямам да върша това, нито пък държа да живея със съдници около себе си. Ако приятелите са ми приятели истински, те ще се опитат свобода да ми дарят, както и аз на тях. Из съборното послание на Ап. Яков: "10. Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава. 11. Не се одумвайте един друг, братя, който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона, а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби, а ти кой си, та да съдиш ближния си? "

Благодаря, Благост! Много може да се извлече от цитата на този превод на Евангелието от Иоан. И тъй като наближават коледните пости, ми се ще да споделя още нещо. Думата ПОСТ е от френски произход и носи следните значения : 1. отговорна и важна длъжност, 2. поставен на точно определено място часовой, 3. самото място, на което е поставен часовоят. Главното е да се разбере каква функция изпълнява човекът на този пост. Думата ПОСТЕН е от славянски произход и означава немазна и немесна храна. Тези две сходни по звучене думи са пообъркали представите на хората и са довели до малко неправилна трактовка на религиозните пости. Така, вместо да гладуват през определените за това периоди, които са неслучайно избрани по време, хората употребяват немазна храна, леко огъвайки първоначално вложения смисъл. Месо не може, а риба може, та рибата какво е... Когато един човек реши да пости, той трябва да знае защо го прави. Ако постът е съзнателен и доброволен, тогава се постига резултат. Налагането на пост е слагане на преграда пред чувствените удоволствия на човека, като целта е те да бъдат обуздани и подчинени. В цитирания по - горе ръкопис на Евангелието на Иоан се казва кристално ясно: " ...безброй беди и опасности очакват Синовете Человечески. Велзевул, князът на демоните, източник на всичко зло, се намира в тялото на Синовете Человечески. Той е източникът на смъртта, той поражда всички нещастия и под пленителната маска изкушава и съблазнява Синовете Человечески. Обещава им богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което поискат, обещава им също слава и почит, чувствени радости и разкош, прекрасни ястия и обилни вина, шумни оргии и проведени в леност и безделие дни. Така съблазнява той всеки - с онова, което най - много го влече и в деня, в който Синовете Человечески стават пълни роби на цялата тази суета и на всички тези гнусотии, той им отнема в замяна за насладите всички блага, дадени им от Майката - Земя в изобилие. Той ги лишава от дъха, кръвта, костите, вътрешностите, очите и ушите... И така, в крайна сметка, Синът Человечески губи живота си заради собствените си грешки, защото не е съумял да се научи да уважава законите на своята Майка и само е правил грешки - една след друга. Затова всички дарове на неговата майка - Земя са му били отнети - дъхът, кръвта, костите, кожата, вътрешностите, очите и ушите и накрая - самият живот, с който Майката - Земя е дарила тялото му. Но, ако Синнът Человечески признае грешките си, ако съжали за греховете си и се отрече от тях, ако се върне при Майката - Земя и се освободи от ноктите на сатаната и устои на изкушенията му, то Майката - Земя отново ще приеме своя син, който е бил заблуден и е грешил. Тя ще му подари любовта си и ще му изпрати Ангелите си да му служат. Истина ви казвам: щом Синът Человечески възстане срещу сатаната, заселил се в него и престане да се подчинява на волята му, в същия миг Ангелите на неговата Майка ще се настанят в него, за да му служат с цялата своя власт, освобождавайки Сина Человечески от властта на сатаната. Защото никой не може да служи на двама господари. Наистина, или служат на Велзевул, или на нашата Майка - Земя и Нейния живот. Истина ви казвам: блажени са онези, които следват законите на Живота и не вървят по пътеките на смъртта. Защото техните жизнени сили ще нарастват, ще укрепват все повече и те ще избегнат влиянието на смъртта." Правят впечатление многократно употребените изрази " Синовете Человечески " , " Майката - Земя " и " нейните Ангели ". Сещам се за 5 - та от десетте Божи заповеди.