Силвия СД

Ало,аз ти отговарях другаде,Оринави,докато ти си ме пообърквал с друг. Ей,Синева,братче,много се радвам,че ме объркаха с теб,идея си нямаш колко ми е драго, . Ето този момент сега идва да покаже едно просто нещо-колко сме еднакви в същността си всички човеци и как може да се смеем весело и от сърце и да се обичаме всички. Ех,много ви обичам,приятели!

pakodelucia,не знаеш колко съм съгласна с твоето мнение Прав си братко,въпросът не е в ножа или в пистолета,въпросът е в ръката,в ръката на човека!

Хей,здравей,Оринави! Много силният ти приятелски поздрав е приет и на свой ред и аз ти изпращам! Ако исках да ставам адвокат,щях да запиша право.Не се вместих тук,в тази тема,с такива намерения.И защо мислиш,че съм те определяла-силно се пазя от това.Реших да пиша,защото възникнаха някои въпроси у мен от рода на кое е добро,как да го правим,кога и т.н. Най-добре Го е разбрал,да,най-близо е бил до Него,затова го четем,опитваме се да го видим и чуем-Любимия Ученик.И чрез неговото перо е казано също:"Имам още много неща да ви кажа,но не можете да ги понесете сега" Знам за какво говори.На учениците си Го е казал,ще разберат произхода си и ще се стреснат.Но Той ги е взел от света,въпреки,че от него и те изхождат. Ти казваш,че трябва да се пазим,да се ограждаме,от загриженост го правиш и с любов,но аз мисля по друг начин,братле.Ето така:Ако имаш Добрия пастир,защо и от какво да се пазиш,нали Той ще те опази,щом си в кошарата Му.Ако си сложа ограда на моята градина и дойде някой да си откъсне праскови,да речем,веднага става крадец на праскови,но ако нямам ограда,просто ще си вземе,ами да си вземе,може гладен да е бил този някой,ако си богат на плодове,с няколко по-малко ще обеднееш ли,трябва ли да си ги стискаш,сам да си ги ядеш или само с членовете на твоята кошара,ето това питам.Ако няма огради,няма да има и крадци,може и вълка да стане приятел с агнето един ден,може и затова да се прави на страшен-от липса на и от копнеж по любов,пък дано го съжали някой и залюби.По какво се различават кучето-вълкодав и вълкът-едното е обучено да убива,уж за добро,другият го прави от нужда.Ами не ми харесват и двете-все кръвожадни са.Обученото добро е по-страшно от нуждаещото се зло,така мисля.Спонтанно да стават нещата ми се ще.За друг свят си мечтая откак се помня-свят без добро и зло,без огради. НЕЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА В къща с незаключена врата и без куче-часовой на двора, и без сто години самота- искам да живея вече,хора. Буен вятър моята врата да отваря и да свири в пруста и с пендари-есенни листа, мамината черга да затрупва. И ако последният ми гост мъртъв вече ме открие в здрача- да извърши ритуала прост с мойте незатворени клепачи. Димитър Данаилов-чирпански поет Мир на душата му А,сега видях,че докато пиша Валентин е изразил точно и кратко каквото искам да кажа. Поздрави!

Оринави,най-напред добре дошъл... Сега да попитам-ами ти знаеш ли автора на това: "Дечица,още малко съм с вас.Ще ме търсите и както рекох на юдеите,така и вам казвам сега,гдето отивам Аз,вие не можете да дойдете. Нова заповед ви давам,ДА СЕ ЛЮБИТЕ ЕДИН ДРУГИГО,както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.По това ще познаят всички,че сте мои ученици,ако имате любов помежду си"??? Тук май не става въпрос за"угаждане на всеки нуждаещ се". Понеже и моят баща така ме подмята-казва,че съм самарянка,чудя се дали да не започна да ставам по-практична.От утре,например,да питам хората-"ей,ти от избраните ли си,ако си-ще ти правя добро,ако ли не-има да взимаш,няма да си губя времето с теб,ще си пропилея прераждането". Не знаех,че и тук имало селекции.Или пък това е начинът да стигна по-бързо до Бог,като започна да се правя на него и да решавам на кого да направя добро и кого да обичам,избирателно да си отприщвам импулсите. Няма чисто материални хора,такивата са вече пръст в пръстта,а докато дишат хората,всеки душица носи.

Темата е за преражданията.И отново,много на място тук,идва твоят въпрос за черните дупки.Ще се опитам с малко думи да отговоря и на теб и на Оринави. Живеем в една изтъркана до болка реалност-раждане,смърт,отново раждане,смърт и т.н.,въртим се в хоризонтална плоскост,буксуваме... Като затворник се усещам и искам да се освободя вече.Ще ми се да премина отвъд хоризонта на събитията,да прекрача каузалната граница,затова упорито и тъпо си блъскам главата в стената и има да я блъскам дълго още,много,много дълго,но решила съм-дупка ще правя.Как ще стане това,никак не е лесно,но хванем ли вертикала веднъж,Духът на Истината ще ни научи,Духът Христов ще ни освободи! Любовта е секретът

И те били щастливи вече-двете сестри-взела-дала,а пък Орела изхвърчал високо горе в небесата,да си дири свободата Въпрос:Къде го Орела сега,нещо не го виждам?

:D Ха сега да видим що е то черна дупка? Въпросът не е отправен конкретно към мен,но тъй като името и първите букви на презимето и фамилията ми бяха споменати ,се чувствам задължена да дам мнение.Какво ли,наистина,са черните дупки?Тунели ли,извеждащи към паралелни светове,врати ли към други измерения,люлки на нови вселени ли? Може и ние да минаваме(без да съзнаваме)през черни дупки при всяко раждане и всяка смърт,може и в телата си да ги откриваме като зеници,може и центъра на нашата галактика да е черна дупка.Мистерия... И как да не те повлече,като,както казах веднъж тук по друг повод,неизвестното е най-интересното.Черните дупки,поглъщащи материята,разтварящи времето и разлагащи пространството,интересни са ми,да,засмукала ме е една и няма връщане назад! Полезно е познанието,информация и възможности за черпенето й сега-бол, любознателни-също -драго ми е,че имаме общи интереси. И като разбиваме стените,дето ни стягат отвред,няма ли черна дупка да направим там,преход към ново осъзнаване.Радвам се,че има умни и търсещи душици тук-че как иначе,в Портала сме.

Преражданията са отдавна известен факт.По-важно е да си отговрим на два въпроса: -дали ни удовлетворява нашето присъствие в тази вече изтъркана реалност и -ако не-как да се спасим от уморителните и досадни цикли. Отговорът-горе в цитата. И от мен един: "Истина,истина ви казвам,Аз съм вратата на овцете. Всички,които са дошли преди Мене,са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата,през Мене ако влезе някой,ще бъде спасен, и ще влиза,и ще излиза,и паша ще намира. Моите овце слушат гласа ми,и Аз ги познавам,и те ме следват. И Аз им давам вечен живот,и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми,който Ми ги даде,е по-голям от всички, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме." Св.ев.от Иоана-10:7,8,9,27,28,29,30 А за края-о,да,има край-на нищото.

Мисля,че бездушието не е запазена марка само за големите градове,но,да,там избожда очите,по простата причина,че има по-голямо струпване на материи човешки.Мога да го обясня и като патологична защитна реакция спрямо притискащия и вилнеещ материализъм,патологична споменавам,поради липса на ценности в повечето случаи или изродени такива.Динамиката на тези процеси в по-големите градове е съответна,но нека да си представим каква е била София,например,понеже се дава за пример,преди време и преди това масово стичане натам от къде ли не.Живяла съм в София 3 месеца,а със софиянци 6 години,но в град поне 4-5 пъти по-голям от нея и съм на мнение,че никак дори не са бездушни,но как да се изразя,по инерция някакси се превръщат в такива повечето,но има и много"душни" индивиди,които познавам,приятели се наричаме.А резервираността винаги е признак на раненост и страх от повтаряне,високото самочувствие само доказва това,вместо да го прикрие,както погрешно се смята от повечето.И правилни са разсъжденията за "уязвимост,болка и омраза",т.е.за определени липси,каквито има навсякъде,във всички градове,градчета и селца,липси,влачещи спомени за парчето земя например ,които се попълват от стремежи за притежание на повече от друг вид материи-пари,къщи,вили,социално-йерархични службици,повече власт и подобни. Това важи и за напредналите в осигуряване на материални блага западни общества и дори"дежурните"усмивки не могат да го скрият.Така,че,според мен, бездуховността или подтиснатата такава е еднаква навсякъде и все си е показател за липса,знае се на какво.

Благодаря за красотата!

Тестове значи Ами аз като гледам,гледам,все хора,минали през страха виждам и отдавна задминали го,хе,хе И много им се радвам,че ги срещам.

Особено,ако го търсиш този Бог в себе си,ще откриеш,че ти може да се променяш,но Неговото виждане винаги е константно.

Не е скоро,Милкана,от Учителя съм срещала,че възрастните се прераждат през около 40-50-70 години.Това не значи,обаче,че не си една от древните души,напротив-май си от тях,последните просто са минали през повече прераждания,апропо-събрали са повече мъдрост.

Здравей,Таня! Приеми,че има и такива хора,като Благост-безстрашни,хе,хе. Сигурно и те са минали по този път-на страха,но е било толкова отдавна,преди толкова животи,че вече са забравили какво е то,това нещо си-страха,хе,хе.Понякога се хващам да си мисля"тука май трябва да ме е страх"и точно тогава ми става най-смешно,хе,хе.

Не е по-лесно,а е най-лесно,стига да не заглушиш "онзи трепет в сърцето си",като слушаш "съучениците си",да не ти пука как изглеждаш в очите на другите хора,че дори и в очите на Бог,обаче много да ти пука как изглеждаш в собствените си очи.По това се познава истинският мъж и изобщо човек. Надявам се,отдавна си го разбрал.

Благодаря,ама стихотворение е силно казано,имам си едно тефтерче с подобни студентски драсканици,но не съм ги показвала на никого,а за горните-винаги съм мислила така и сега съм на същото мнение.Доста са суетите на този свят.

Безброй поредици успехи-неуспехи ни тласкат бавничко към края. Мигът,надянал лицемерно рицарски доспехи, опитва се да имитира Рая. Кому е нужна,питам,твойта слава, щом временно си ти,човече? Живот,издялан с щрихи от забрава, не стига и за капка вечност. А ти строиш,издигаш храмове от грешки, пиян и омагьосан от заблуда смешна, че нещо ще остане и след тебе, че няма да потънеш в неизвестност. И бързайки,задъхван от мечтата, изкачвайки се,падаш в тъмнината, не сещаш как топиш се във тълпата, издигнала в свой идол суетата. Помни и знай-смъртта е неизбежност и ще пребъдеш вечно в небесата, в товара си щом сложиш малко нежност за краткия си път тук,на Земята.

Да и на мен ми харесва,"защото утре започва от днес".

Здравейте! Да вярваш в Бога,означава да вяраш в хората,да вяраш и в себе си.Просто е и неделимо. И да-раждаме се с тази вяра.Благост и Донче,благодаря,че ви има!Опазили сте я. Ако някой е загубил вяра в себе си,как да си я върне,имаше такъв въпрос. Ами да се обърне и в правата посока да свърне. Понякога не е лесно,но затова пък е чудесно. Вярвам в чудесата и в хората.

А,разбирам те отлично,като бях ученичка,моята класна,преподавател по изобразително изкуство,често ме питаше:"Силвия,хубави пейзажи рисуваш,но защо няма хора там?".А аз й отговарях:"Другарко,ще ми развалят картинката"

Или да ги лекуват-него от садизъм,а нея-от из-не-ВЯРА.

Този уикенд бях с голяма група в сърцето на Родопа планина,често посещавана от мен,понеже ми е любима.Бяхме в Пампорово,на Снежанка,качихме се и на кулата горе,за да видим отново морето от върхове,в Девин,Триград-там като излязохме от колите,ни посрещна пееща Родопа-един мъж в родопска носия свиреше на гайда и пееше родопски песни,които се блъскаха в скалите от дълбокото ждрело и отскачаха нагоре така,че цялата планина поемаше песента и я вкарваше в сърцата,влязохме в гърлото на дявола - пещерата "Дяволското гърло",не ми се излизаше от там,омагьосана бях от рева на падащата в нея река,исках да се слея с водопада и да видя къде ще ме отведе,но ме дръпнаха,сигурно дълго съм се взирала в тъмните води,после Ягодинската пещера и по път видяхме"вълчия скок","слона"и др.красотии,отбихме се за малко и в Бачковския манастир,където прекарвах повечето лета с приятели преди години.Няма да ви описвам какво ми е свило гърлото вече трети ден,откакто се върнах .

И аз съм на мнението на Любчо,по-добре е да се пие прясно изстискания сок от червени сортове грозде,а и от всички червени плодове,отколкото да се консумират ферментирали въглехидрати,които направо са си вредни.Древните под думата вино са разбирали нещо по-различно от сегашното значение-концентриран сок от грозде,който се приготвял по специална технология,но без ферментация или много слаба такава и непосредствено преди консумация сокът се разреждал с вода,киселото рН,дължащо се на плодовите киселини,се неутрализирало от водата и се наблюдавало смяна на цвета,затова римляните са казвали "синьо с цвят на вино". Съгласна съм за поста ,но не само на хранително ниво,добре е да се съчетава и с такъв на емоционално и ментално ниво,а за тези,които са вегетарианци,когато са определените срокове за пост,понеже те поначало си постят,на хранително ниво могат да минат на пълен глад например,колкото дълго издържат.Гладът е една невероятна обновяваща сила,която,ако се използува разумно,може да изгризка всичките човешки ограничения на всякакво ниво.