Съжалението наистина е грозно чувство. То не е искреното съчувствие, а жал, горест, която разяжда. Поражда се от това, че разбира нечия неспособност, нечие напъване, безпомощност и невъзможност.
Но не съжалението е това, което е двигателя, а любовта, така ли не можете да го разберете!!! Тя е тази, която кара човека да изпитва вина, мъка, ако щете, че съжалява някого, бута го да търси нови начини, за да не изпитва повече жал, прави го да успее да отвари очите на слепци по рождение. И тя е, която дава смисъла да се слива с останалия неразбиращ свят, въпреки неразбирането му.