Силвия СД

И доброто и злото са в човека. И бог. Бог е и в камъка, и в тревата, в насекомото, в животното. Но в човека добива своя образ. В цялото битие е - откритият бог. В небитието - неоткритият. Бог грешен ли е? Ако да - също толкова грешен е човекът!

А, тогава защо дървото да не би могло да "чуе" само шума си? Ей тук те насочих.

Със същия успех може да се зададе и следният въпрос: "Изневерява се, но никой не е видял... изневяра ли е това?"

Цеци, моите най-искрени симпатии, но мисля, че не сдъвкавш добре това, което пишеш. Сънят е друг вид хранене, приемането на вода, дишането също, всичко е хранене на различни нива, а мисленето е най-интензивното хранене и изисква добро храносмилане.

Грешка относно смъртта? Венци, трябва да ти кажа, че не знам какво си чел, но аз не от книги зная - тази приятелка грешка няма.

Станимир, защо не ти е интересно другото? Ти искаш да кажеш позитивист си. А оптимумът как ще откриеш, фиксирал поглед само в доброто? Но кое е добро? И кое зло? Чудно ми е - ето аз не мога да направя тази разлика все още. Полезно ще ми е да видя как го правиш ти. И на мен, пък, например - само за себе си мога да говоря - няма нещо, което да не ми е интересно. Такава съм си. А сега това ми е, което те попитах.

За да можем да проявим любовта в живота си е необходимо да разполагаме с развит емоционален, ментален и физически апарат, посредством които може да стане това.Т.е. ние трябва да се научим да поддържаме чисти и възвишени мисли и емоции и да ги проявяваме в ежедневието си. Душата не може да се прояви в своята пълнота сама по себе си. Нужно е да бъдат създадени необходимите условия за това. Животните имат задачата да развият емоционалното си тяло в определена степен. Хората развиват умствените си тела и по този начин установявайки връзка с душите си постепенно пречистват мислите, думите, действията и желанията си, за да могат последните да станат проводници на любовта в живота им. И тогава може да се превърне в реалност. Въпросът беше за малките деца конкретно защо умират рано след раждането, като са невинни. И отговорът се съдържа във въпроса - моят е, че никой не се ражда невинен. Но животът дава шанс на всички ни да се о-НЕ-виним.

Разбирането е много нужно. Всъщност, то е най-нужното. Всеки мъж може да бъде до жената. Никой още не е разгадал напълно Венера. Под сярната й обвивка се крие райски свят. Но до него ще достигне само този, който издържи на серните изпарения в атмосферата й. И може би ще има някога мъж, който напълно да разбере една жена. Този, който се опита да го направи напълно.

Така правим. Сами си ги плетем. Остава да видим как да спрем. И да се измъкваме от примката. Ми айде измъквайте се вече, де, ние от кога чакаме да видим как.

Ало, не полудявайте съвсем, моля ви. Разбирам огромното внимание човешко, отделяно на храната, но не разбирам абсолютизирането й. Ние и сега се храним със слънчева енергия - всичко, до което се докосваме е концентрирана слънчева светлина. Ние самите също. Да, човек един ден ще се храни само със слънчеви лъчи. Да, един ден, но не сега. Има и такива случаи на съществуване, но не забравяйте, че са единични феномени. Нека не фанатизираме и то храната. Начинът на хранене ни е даден за сега оптимално. Решението на висшия разум ли се стремим да оспорим? Вярно, че не е лесно за сам човек нищо, особено такъв род новаторства, но всъщност точно това нелесното прави нещата да се случват най-лесно. Цеци, какво в храната те отблъсква и дали точно храната?

Като бях много малка, още в прогимназиалните класове, четох някакви фантастични разкази - сборник, един от тях се наричаше "Онирофилм". Там се разказва за нещо подобно - ходят си едни хора в сиви гащеризони по сиви улици и работят на сивите си работни места. Сив живот. Единственото им удоволствие било с касетката порнофилм вечер след работа. И понеже те били главните герои в тези стереофилми, които представлявали нещо като сън, не се любели като хората, а носели спермална течност и овоматериали в специални за целта лаборатории, където произвеждали от това деца. Страшно ми стана, докато четях най-вече тази част. Но, най-интересното беше за главния герой, който си имал любима касета с любима актриса и често гледал него. Приятели решили да му подарят за рожден ден един прекаран ден със същата актриса, плануван като сюжета от касетата. На живо. И какво било изумлението на всеизвестната звезда, когато нашият герой я помолил да го остави сам и измъкнал касетата с нея...

Преди да включа компа тази сутрин си вършех нещо в къщи потънала във тишина, и изведнъж мислено пренесох се във форума. Помислих си колко много се радвам на присъствието ти тук, помислих си също че не е случайно че си тук точно в този момент. Помислих си (извинете ме за повторенията), че тук има душа, сестричка твоя от векове която само твоята душа разбира, ти имаш ключ към нея и присъствието ти тук я повдига и и действа много благотворно. Става въпрос, за Силвия СД. Мислех си, че искам да го кажа, да кажа и на нея, че ако има духовно братче тук във форума, това си точно ти и че Бог те прати заради нея най-вече, естествено и заради теб самия, пък и заради всички нас които ти се радваме . Искам да и кажа: - Силве, дръж се за бесовлечко, защото той (душата му) най-добре знае ...Той ти е духовен брат и истински приятел, по плодовете се усеща . Та си мислех, че ако си позволя откровено да изкажа пред всички това което мисля и чувствам, колко ли "положителни" емоции ще предизвикам в хората, дори и в самата нея може би?...Както и да е, включих компютъра за малко и...видях тази тема Реших да си позволя тази откровеност, пък да видим какво ще стане . Поздрави! п.п. Темата не е случайна и мисля че се появи в точния момент. Аз пък ви имам всичките за такива. До един! Брат и сестра си нямам, вие сте ми. Но не крия, откровена съм , че някои ги усещам много близки. Да, бяса е един от тях. И други. И не крия също, че когато вас ви заболи от моя откровеност и го усетя, мен двойно повече ... А с теб, Ла Горда, се оказа, че слушаме една и съща музика - метъл и джаз - върха комбинация!

Да не забравяме и страничните действия на лекарството или още т.нар. нежелани ефекти. Освен това и начинът на приемането им и времето, през което се приемат и ред още други подробности. Но тук ми се иска да вярвам, че истината винаги идва на време и на място. Хубаво нещо е откровеността - едновременно освобождава и двете страни - и подарилият и приелият я, колкото и болезнено да е това и за двете. Сила да понесеш се изисква и всякаква отговорност отсреща, дори и евентуалната й липса.

Пак, ако изходя от Дънов и цитирания му по-горе съвет, първата мисъл не е нито положителна, нито отрицателна, а е интуитивна. Тогава кое е това, което я определя като отрицателна или положителна - втората мисъл - тази, която идва от главния мозък. И ако главният мозък реши, че тази първа интуитивна мисъл е отрицателна, значи нещо главата ни е накриво . Аз така разбирам Дънов.

Вегетарианството не е и начин на мислене. Просто е начин на живот, както негрите да кажем, живеят с черната си кожа, но не считат това нито за проблем, нито за придобивка. За такива ги определят останалите.

Най-вероятно "разговорки" според модераторите означават постове "за боклука", които от "уважение към достойнството" на пишещите, по-точно зачитане на тяхното честолюбие, ще се местят в това чекмедже. Е, аз бих подсетила модераторите, че честолюбието не е добре да се поощрява, а и че има и такива на които не им пука - тук нали може да си почеша езика с тази дума - пука, та има и такива непукисти, на които им е все едно дали ще се местят техни постове, т.е. не се засягат на чест лично, но държат на хубавия български език. Досега съм си мислела, вероятно погрешно, че такава дума разговорки няма. Но, оказва се - ето - имало и такова нещо си. А ако се визира думата "раздумки", май има тук някъде подобна тема. Каквото и да е, но се очертава сигурно, че тези "разговорки" ще бъдат обект на моето най-голямо внимание, поради факта, че много истини, ненамазани с пудра, ще се казват, по-точно ще бъдат помествани тук.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Аз да бягам?! Приятел, а не ме познава! Мен от тук знаеш ли колко пъти ме канят любезно да си ходя. А виж как се натискам. Но не съм смирена, затова казах - няма нищо да пиша в тази тема и на думата си ме пробваш дали удържам. А ти виж и съседни. Ще пиша две думи и в тази тогава последно: Мнението, което отправих към selsal е плод на искрена почуда от това, което прави и още повече как качествено го прави, защото хора със субстрат и пълнеж като неговия могат само много да дават с присъствието си тук, точно тук - в този сайт за съзнателен живот и той изпъква именно с това. Не се предава и умее да обича хората. Истински! Много ценя това качество. Ако сега е пред мен, ще му се поклоня до земята! Възхищавам ти се, selsal! И на теб и на красотата, която излиза с всеки твой пост. И отлично знаех, че няма опасност да се възгордееш, затова и си позволих да го кажа и то публично. Диамантите нищо не може да ги сломи. Ти си диамант. Но публиката е нещо различно. А, че това мнение ще произведе много и най-различни реакции, според разните измерения и личностни пречупвания, предварително знаех. За ревността - нищо ново - показател само за това как не умеем да се порадваме на "чужда" радост, което ни бута някак всячески да я сгорчим - характерен белег за липса на любов, не ми се пише, но да попитам ли или не borislavil кого точно изревнува - мен от selsal или selsal от мен, че това не ми стана много ясно, или талантите му, или просто ей така да се покаже малко любов трябваше... Няма да го питам - той си знае, нали е сложил в ника il след името си - за мен това е твърде показателно - той си е самодостатъчен и няма значение дали някой ще го чуе във висотата, от която ни наблюдава. Ще го оставя да си пребивава там, но не мога да обещая, че случайно с нещо, ненасочено към него, няма отново да го смутя. Щото още съм жива.

Тази книга е първата, която ме запозна с учението на Дънов. Ако приема думите му от цитирания пасаж аксиоматично, а аз да кажем, ги приемам за верни като една работна хипотеза, от тях следва: 1. Този, който допуща отрицателни мисли и ги произвежда за интуитивни усещания, не борави с истинска интуиция, а с отрицателните мисли, които е сметнал погрешно за висша интуиция, само поради факта, че той самият ги е допуснал. 2. Този, който цитира Дънов, призовавайки да не допущаме отрицателни мисли, а сам го прави, вменявайки ни ги за истинни, спекулира и с него и с учението му. Може би е по-редно да направи свое учение - нещо като свое Евангелие на Любовта, на което само той да се кланя.

Изгубих надежда, че някога ще се смиря, затуй в тази тема нямам право да пиша нищо.

Дали съм пътник или път все тая, но пътя е един единствен - моя, този, който аз си начертая...

Жената за мъжа е другостта, тъй както и мъжа за нея. И винаги ще е отсрещния бряг на реката - живот, докато не заплуваме навътре в морето - любов, където бряг няма. И ще видим, че Небето е и Бездна, а Бездната - Небе и това, което толкова много ни плаши, всъщност най-много ни привлича. И винаги ни постига.

Благодарение на модераторите ще си променя отношението към думата "раздумки". Не това е подходящото заглавие на тази тема, според мен. На Инфи, а и на когото другиго може да послужи: Боли ме с твоята болка и всеки знае какво е да изгуби близък. Брат, сестра, родител, дете или любим, добър приятел... За майчицата ти приеми моето разбиране. Но не търси я в другите, а в себе си се разрови и там ще я откриеш, а и друго ще намериш. Това, което никога не се изгубва, но в търсене се преоткрива. Прегръщам те!

И що така все войни ви се привиждат? Това българска черта ли е и красива ли е тя? Има сливане на ценности в глобален мащаб, ние какво - да си стискаме нашите и да повтаряме каква велика нация сме, така ли? Стиснат е българския народ - ето това виждам аз - стиснати души, дарени пребогато, ала роби на страха си още.

Както от вярата до фанатизма има една крачка, така и от националната гордост до нацизма. Прекаленият национализъм издава комплексите на един цял народ. Спорът за това кой бил по-древен или не, ми заприличва на спор за това коя религия е по-истинска. Той, бог не е българин, нито пакистанец, нито американец или танзаниец. А още по-малко християнин или иудей, или пък мохамеданин, или будист. Човек е, мисля аз. А човеците по цялата земя са.