Обичам те, брато! И аз като теб го чувствам. Гледам да се пазя от това усилено...
Когато завършвах медицина, един психично болен беше се спрял на вратата на най-големия ресторант в Ст. Загора - "Верея", където празнувахме нашето дипломиране. Никога няма да забравя думите му: "Хм, доктори, заели целия ресторант и не ни пускат там, нас, обикновените. Голяма работа, че са станали доктори, сега ще си мислят, че щом грозде ядат, грозде серат."
Страшно е, когато се самозабравим, не за останалите, а за нас самите.