"Не търси стъпките на древните, стъпвай по безпътици, за да ги превърнеш в път." Силвия

Отговорности, бягане... Бее, да те питам нещо - ти по собствена воля ли се влюбваш? Ей тъй, волево ли го правиш? Отговорност е, но чак след като си осъзнал, че собствената ти воля - тази дребничка личностна воля, тук не играе. И отговаряш, само как отговаряш... Пък тук бракът къде е?...

Точно обвързаните са самотниците - самотен е вързаният човек.

Като чуя да казва някой "бог това, бог онова", винаги се сещам за една приказка от фолклора на българите - Неволята. Да ви кажа къде е бог - бог е в запретнатите ръкави и в сърцето, което влагаш изцяло във всичко, което вършиш. Ти, не бог.

Съмнявам се. А и преди той да е помислил изобщо, ще помисля първо аз. Мона! А аз вече съм помислила. Пък бог ще ми уважи решението, ние щото с него сме приятели.

Малини. Ягоди. Череши. Вишни. Праскови. Дини. Грозде. Портокали. Мандарини. Ябълки. Круши. Касис. Ананас. Грейпфрут. Хляб. Мед.

Аз пък мисля, че бракът ще отпадне, както като необходимост, така и като институция. И дано бъдещето не е на бракове!

Ти живееш в моето сърце - ако не бе така, щях да го потопя в кръв. Ти блестиш в очите ми - ако не бе така, щях да ги угася със сълзи. Единственото желание на душата ми е да бъде едно с Теб - ако не бъде така, ще я изтръгна от тялото си с крив нож или с кука! Руми

Не виждам нищо сложно да го направиш. Да бъдеш себе си не изисква усилия, дори минимални. А и се спи добре.

Човекът до себе си ще опознаеш, само когато си опознал себе си. Проблемите при браковете идват от там - още неопознали себе си индивиди, ненаясно още по въпросите кои са и какво искат, тръгват да се чифтосват. Умишлено употребих последната дума, понеже това и животните го могат. Уви, животните нямат самосъзнание, на тях им е простено. Но на нас... едва ли - и се вижда от бройката "сполучливи" бракове.

"О, моя душа, претърсих те от край до край: в теб не видях нищо друго, освен Възлюбения. Не ме наричай неверник, о, моя душа, ако кажа, че ти самата си Той. И с още по-прости думи: Вие, които постоянствате в търсенето на Бога, на Бога, не търсете, защото Бог сте вие, сте вие! Защо търсите нещо, дето винаги го е имало? Освен вас не съществува нищо друго, но вие, къде, о, къде сте?" същият

Благодаря, Вендор! Добре завърнал се в царството на сенките! Аз излизам, отивам си у дома. За мен е време. Доста се задържах, а само минавах. За теб: http://vbox7.com/play:c742b0d1

Приятелю, омайно красива е човешката душа. С думи не може и не бива да се описва. Очите не са огледало на душата. Огледалото е атрибут на лукавия, огледало на личността е лицето. Очите са прозорци към душата. Истината само там се открива. И светлината, която излиза през тях, е нейното сияние. Но не онази измамлива, лъстива, остра светлина, която заслепява и замъглява погледа. А тихата и мека, едва доловимата, която гали нежно и стопля. Влюбена съм в човешката душа. Когато се взра в зениците на човек, ме завихрят спирали и потъвам дълбоко там. Неизразимо е. Душата е божествената ни същност. Тя е ненаранима, приятелю. Нечисти ръце там не достигат. Здравей Силве! А очите на кой са атрибут? На кой свят принадлежат? Очите са огледала (по устройство) и се съмнявам, че точно на теб е нужно това да бъде обяснено. Поздрави! п.п. Кой е лукавия - умът. Мисля, че тук имаш в предвид "Луциферов принцип", за който не въднъж е споменавал Кристиян и не само той разбира се. Мило момче, с очите си гледаш, а не виждаш. Огледала не са очите, че никаква светлина не биха пропуснали зад себе си, стъкла са и си имат лещи, пречупващи пречупени светлини. Със стъклени очи гледаме още и с глинени уши слушаме, а търсим това, което никога няма да видим и чуем с тях. Бог с Вас!

Приятелю, омайно красива е човешката душа. С думи не може и не бива да се описва. Очите не са огледало на душата. Огледалото е атрибут на лукавия, огледало на личността е лицето. Очите са прозорци към душата. Истината само там се открива. И светлината, която излиза през тях, е нейното сияние. Но не онази измамлива, лъстива, остра светлина, която заслепява и замъглява погледа. А тихата и мека, едва доловимата, която гали нежно и стопля. Влюбена съм в човешката душа. Когато се взра в зениците на човек, ме завихрят спирали и потъвам дълбоко там. Неизразимо е. Душата е божествената ни същност. Тя е ненаранима, приятелю. Нечисти ръце там не достигат.

Обичам го този пич! http://vbox7.com/play:f50a50cc

"Осъждам те на живот!" - се обърна към образа си в огледалото един известен съдия от един известен филм. Запомних тази сцена. За него животът бе присъда, защото беше взел грешно решение и бе осъдил невинен човек на смърт. За жалост, присъдата му беше изпълнена и той нямаше как да поправи нещата. Ние имаме още как.

Каквото и да ми говорите за смъртта, както и да се успокоявате, с каквито и философски бягства да се спасявате, аз ще ви кажа едно: тя е естественият завършек на един човешки живот. И не смъртта е важна, а животът на човека. Как е живял човек. По-често си спомням как са живели с мен любимите ми хора, отколкото как са си отишли от мен, до всички тях бях до края и болката никога няма да отмине. Никога! Защото тази болка е любов. И аз не искам да се разделям и с нея.

За живота: http://www.vbox7.com/play:6fcd7421

Ооооо, и после ми говорете, че времето е всесилно! И било времето великият съдник, хахаха. Да ви кажа - не е вярно, ахахахахаахахааааааааааааа! Чуйте го! Чуйте я!!! http://www.vbox7.com/play:04e7b11a

Браво, класика в самоконтрола! Така е - двуликият Янус е голям бял брат.

Като самолюбие, нали, водещо до ревност.

А на мен цел ми звучи като смърт - напълно подходяща...

1000. Много обичам да спя!

На всеки според вярата му, нали така. Да вярва всеки е свободен в каквото си избере. Аз в сатани не вярвам, нито ми се привиждат. Изпращам горещи поздрави на името чак до Чикаго от ... назад.

Ей, бели пеперудки, къде отлетяхте?!