Силвия СД

От много "мислене" за смисъла, той се стопява, а животът се изгубва, така както любовта изветрява от многото говорене за нея.

Изплачете мъката си, но внимавайте да не изплачете с нея и Душата си! Душата принадлежи на Духа, тя е временно потопена в мъка, от която се очиства чрез Свещен Плач, за да се отдаде на неизразимата Радост от общението си с Духа!

Силата на любовта е в нейната неизречимост!

Човекът е това, което е и което не е.

Най-страшното е да изгубиш детето вътре в себе си.

А аз ви препоръчвам една книга - "Тъканта на космоса" от Браян Грийн. Тя, обаче, не е предназначена за масова публика.

Никак не ми е лесно да Ви пиша. Моля, приемете съчувствието ми. Всички сме се разделяли с любими и близки хора, но това, което сега преживявате, е най-трудно поносимото. Този кръст е много тежък. А човек винаги сам носи кръста си, сам. Нито мога да Ви помогна с нещо в този момент, нито да облекча страданието Ви, само Вие ще си го изживеете. Но бих могла да Ви дам подкрепата си, като Ви напомня, че всяко случващо се събитие в нашия живот, има своя смисъл. И искам да Ви кажа, че Вие нищо не сте изгубила, понеже нищо и не сте притежавала. И защото нищо във Всемира не се губи. Дечицата са ангелчета, идващи да ни кажат нещо. Вие вече сте научила урока, който Вашето детенце, Мир на Душичката му, Ви е подарило. А този урок се нарича майчина любов. Вие вече знаете какво е. Вашето момиченце не е изгубено, напротив, то също е разрешило нерешен от него въпрос, само го е направило по-рано. И сега е на по-горно ниво. Не се страхувайте от болката. Запазете това, на което то Ви научи, защото то е богатството Ви и само това може да Ви държи сега. А Вие ще бъдете много щастлива отново скоро. Не след дълго ще бъдете дарена с красиво момченце. След такава голяма болка винаги идва голямо щастие. Болката ни подготвя за него, за да съумеем да го оценим. Прегръщам Ви много и силно!

Дали с молитви ще сме полезни на Майката Природа? Що си мисля, че тя по-добре от неразумните си чада знае какво прави. Ако си въобразим, например, че заради нечии молитви вали, ох, горко на децата на природата тогава. Модераторска бележка: това мнение и следващото е преместено от тази тема.

"... И отново смръщен гледа те светът. Всеки се завръща в своя собствен път. Всичко отминава под това небе. Болката отляво - не! Тя е любов, тя е любов, реже като нож и няма ден и няма нощ. Всичко отминава под това не - бе. Болката отляво - НЕ!" И аз съм като теб, Мона! Как да стои човек в блажено и спокойно благоговеене пред любовта?! Трябва да съм умряла, за да не ме боли сърцето. А точно тогава никак не съм. И болката наричам благодат. Тя ме кара да се чувствам жива. Трудно е да си жив сред мъртъвци.

Мозъкът е този, който работи с усещания, възприятия, представи и въображения. А не душата. И мозъкът ти е този, който определя понятието време. Душата няма понятие за време. В нея е заложен принципа на безвремието, на вечността. И няма край!

За всички влюбени! Бъдете вечно влюбени в живота, обичайте до забрава! Обичайте до полуда! Обичайте повече, отколкото можете! И знайте - заслужава си! http://www.vbox7.com/play:b4f280d1

Както винаги точно казано! Корен ли съм, стебло ли, листо ли, цвят ли, плод ли, не знам. Но зная, че не дървото заблуждава, а дърварят със секира в ръка...

Подобното подобно привлича... ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!!! Аз живота любя. Влюбена съм в него всевечно. Смъртта няма власт над този, който обича истински живота.

Господа модератори, моите почитания! Но когато се пише или разсъждава по някоя тема, няма как да не се правят аналози с други близки въпроси, касаещи реалния живот. Иначе познанието ни си остава релсирано и едностранчиво познание, а е добре за много от тук пишещите т.н. "мистични" неща и тайни да свързват и със съзнателния живот, животът, който водят, така че да са истински живи и осъзнати, връзките с реалния живот да не се губят, иначе за какъв портал на съзнателен живот говорим. Темата е гностична - т.е. познавателна по същината си, а всяко странично само на пръв поглед разсъждение внася още повече светлина в нашето познание за живота, в противен случай, не се ли сведе една мистика до реализъм, знанието ни остава на буква и е знание мътно, хвърчащо и безцелно, от трупането на което едва ли има някаква полза, освен тази - някой самоцелен гълтач на знания да си помисли "Ах, колко съм велик!". Нямах намерение да пиша вече в сайта, но ще отговоря на selsal, когото много уважавам, именно защото се опитва да разбужда, въпреки спънките, които му се налага да преодолява. В гностицизма има няколко течения, а между някои от тях има една тънка разлика. А именно - ти говориш за едното от тях, което споменава Св. Дух като повдигнатия отново еон София, който е еманация на Единосъщния, който се самовъзпроизвежда и излъчва 30 двойки еони от самосебе си и това е патриархалния модел при гностиците, мисля валентиновата школа го въвежда този модел. И това е точно така! Другият модел е този, който е онтологично с по-голяма давност и е взаимстван още от прастарите източници в Александрия и по-късно пренесен насам. При него наред с Първия Човек - Бог, Бащата на всичко и всички, който се отново самовъзпроизвежда във Втори Човек, съществува и Женско начало - Св. Дух. И когато светлината от първия и Втория човек пада върху Св. Дух, се ражда Първороденият - Христос - Синът. Но, Св. Дух за две същества е бил недостатъчен, а е в повече за едно, поради което се налага да излъчи от себе си също и това излъчване някои гнистици наричат с имено несъвършената София, която изпада в материята и т.н., да не се повтарям. По темата - в Евангелието на Юда се има предвид точно вторият модел - там се говори за "благословеният свят на Барбело", а гностиците знаят добре, че под Барбело се има предвид Св. Дух, Небесната Майка - Майката на Христос, която Той нарича Светата Пневма. Небесната Майка живее в съюз неразрушим с Великия и добър Бог - Отец. В този смисъл се приема Първоизтичника като андрогинен, да. Евангелието на Юда, като познавателен текст, макар и с много неясноти, внася достатъчна по сила светлина, за да се изясни и същността на гностицизма - преклонението към знанието. А там Христос не е само различен Христос от този, който го знаем от канонизираните евангелия, а дава директно гърмящи знания - като това например - че много далеч от земята, отвъд облаците (за мен тези облаци са несъзнавания свят на човека) има свят на звезди и че всеки един човек трябва само да намери своята звезда и да се свърже с нея, а това е пътят към съвършенството, погледнато и през очите на съвременните физични открития за холографската вселена и от психологична гледна страна. Говори се също за единствто на Мирозданието, което пък за мен обезсмисля напълно отколешните спорове между ортодоксалното християнство и гностицизма, тъй като първото също ни учи за това единство, залегнало като фундамент там. И изобщо всички религии го изповядват. И се губи смисъла от всички тези облечени уж във форма на религиозни различия войни, тъй като погледнато от още по-високо всички религии са в същността си една и съща и различията са само различия в погледа, в позицията, а не в самата религия. Евангелието на Юда, както и всички новооткрити гностически текстове - евангелията на Мария, на Петър, на Филип, на Тома и др. би трябвало, според мен, да послужат на човечеството само да попълни празнините, които досега са били използвани като основания за отлики и да се изгради една цялостна и истинна религия, такава, че да е и научно обоснована в тон със съвременните постижения, а то получи ли се това, религия и наука ще се слеят по естествен път и знанието за Всемира ще е пълно. С това ми мнение участието ми във форумите на портала наистина завърши. И имам желание да се сбогувам с вас с един текст от Бхагават - гита, който много харесвам: "Какъвто ме мислят хората, Партха, такъв и Аз пред тях се явявам. По безбройните свои пътища хората стигат накрая до мене." Бъдете здрави и щастливи! Благодаря за времето, през което бях с вас! Господа модератори, темата е чудесна, моля, не я затваряйте! Модераторска бележка: За публични обръщения към модераторите, както многократно сме уточнявали, съществува съответния форум.

НЯМА МИНАЛИ ЖИВОТИ! Такова понятие е ретро. Животът е един! Човешката душа е безсмъртна! Няма смърт! Но това може да се разбере само от едно толкова напреднало съзнание, че да възприема своите превъплъщания като стъпки, да има една непрекъсната будност, която да му осигури една непрекъсната памет. За сега, човешкото съзнание е фрагментирано все още. Хората не си спомнят миналите превъплъщания, защото тогава все още не са били достатъчно съзнателни в действията си, в постъпките си, в живота си, били са на нивото на едно кърмаче, което няма как да проумее какво е причината защо тази причина влачи и следствието, наричани от някои духовни учители причинно - следствено тяло. Има много какво да се желае именно ето тук. В осъзнаването и отговорността от всяко наше действие. Когато човешкото съзнание стане достатъчно високо, човек започва да живее в есенцията "Аз", някои духовници го наричат Висш Аз, който обхваща всичко, а от там произилиза и всичко. Но този аз не е достатъчно добре осъзнат още и не функционира активно, още е полуспящ, още не е достатъчно СЪЗНАТЕЛЕН. А осъзнае ли се Азът, идва ред на свъхосъзнаването му, като общение с всичко, с абсолютното всичко. Развие ли самосъзнанието си до ниво свръхсамосъзнание, човек заживява в съвършенство, защото на всичко, което върши, не гледа през пръсти, а като нещо, на което трябва да дари своето най-качествено внимание, своите най-добри способности. Хората с достатъчно ниво на осъзнатост, станали "съвършени" работят всичко в своето будно съзнание. Тогава всяка една дейност е тържество на духа, не е непосилна задача, а е едно блаженство, едно върховно удоволствие. И човек се усеща свободен, защото именно самата работа го прави щастлив, а не резултатите от нея, те изобщо не го интересуват. И работят не за себе си, а за единството на всичко, за всеобщото добруване. И тогава чак в такова състояние, с каквото и да се занимава, било с научна дейност, било нещо, свързано с изкуството, във всяка една сфера, той е сфера, а не е точицата, за която се е мислел, но сфера, единна и имаща достатъчно съзнание и за всяка точица, съставяща я, Чак тогава човек разбира неизчерпаемият потенциал на своята душа, нейната безсмъртност и тогава чак вижда преходността на времето и неговата малоценност, тогава се усеща сладостта от живота, а разбирането за единство не е само фраза. НЯМА МИНАЛИ ЖИВОТИ! ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА Е ЕДИН! Нищо не значат фазите на някакви си дрехи, какво толкова ви вълнуват, та се връщате назад?!

И ти си Бог! Само, че още не си го открил в себе си. Той е в теб, той е в хората, коите те заобикалят, говори с техните усти, гледа с техните очи, той е във всички живи хора, без изключение. Той е във всяко живо същество, във всяко нещо, което ни заобикаля. В книгата, в музиката, в децата, в тревата, в мравката, във всичко. Бог не е някакво далечно имагинерно неясно нещо си. Бог си ти, Бог е тя, Бог е той, то, ние, вие, те. Във всяко нещо е Бог. И в мен също. И всичко е частица от него, малки частици в цяло. Радвам се, че има още хора, които пишат в този и подобни сайтове. Моля да бъда извинена за импулса си и аз да бъда част от него. Желая на всички здраве, разум, любов и успехи!

Благодаря ти за обстойния отговор! Къде видя емоционалност във въпроси за диалектика и божие битие. Това, което сега го писа, да зная го наизуст вече - повтаряш едно и също като по учебник от няколко години. Напрягам се да разбера и аха да схвана и мисълта ми човешка се плъзга в диалектичната плоскост и пак не може - най не ми е ясно ние какво да правим тук, в падналия свят, преустановявайки всякаква дейност, щото сме много грешни и паднали, да стоим ли - ето това питам, да медитираме ли, да не мислим, да не чувстваме, да нямаме своя воля, това ми казваш сякаш. Аз като първия човек не разбрах пак, този свят като е измамен и паднал, да спрем да живеем ли в него, ти не се ли храниш, не дишаш ли, не спиш ли, не ходиш ли на работа, не твориш ли там, не работиш ли, какво правиш - стоиш ли. И виж какво пишеш - личността трябва да се разруши, ми как става това ми обясни, тази трансфигурация, как да си руша личността, бавно ли или бързо, с какви средства, начините ми кажи, с какво - с безмислие, безчувствие и безволие ли? Как си спираш ти мислите например, аз щото съм опитвала многократно, но безуспешно. Ей това ми обясни, не го разбирам и туй то. И като не разбирам нещо и все искам да си го обясня, все питам, изнервях ей така учителите в училищата, пък никой не ми отговаря на въпроса - ние да бездействаме ли тук, в падналия свят, какво да правим и как да се разрушим личностово и какъв е този носител друг, дето щял да ми дойде на мястото на моята личност? И нали царството небесно вътре в нас е, пък хем в нас, хем Горе, къде е това Горе. Спекулативно ти е последното изречение твоето, но няма да се хвана, ще си задам въпросите, отговор не получих. Как да си разруша личността?

NUCLEUS REVISITED - MUTATIS MUTANDIS

Ето към този пост имах въпрос. Къде да творим, ако не тук. И да ми обясниш, аз не зная, как се твори в Небесата. И честно казано не ми е ясно в какво се изразява божествената мисъл и божествената любов. Ако това ми обясниш, ще съм ти благодарна, аз не го разбирам.

Венциславе, за диалектическото отрицание на диалектиката ставаше дума. А темата е за равновесие в пътя. Влез си в твоя път и не се грижи за моя. Аз ако поискам и в ада ще отида. Когато си поискам аз, обаче. Ти си Живей Живота в Небесата, аз сега го живея на земята, пък после ще видя. И не питай мен за царството как да го достигнеш, питай царя.

О, това не е за теб при тези кг. Хапвай повече плодове, тогава, изключи месото.

Аха, може и двама Исусовци да са били. Това се отнася за диалектиката. Надявам се, че не си градиш картините на базата на откъси разни. Силно се надявам, че имаш ясна неразкъсана визия за нещата. Може би вече и не трябва да се поменяш и да търсиш нищо, вероятно си намерила царството небесно в себе си. Какво ли означава това? Да не ти казвам как усещам постинга ти, че следващия ще е още по. Дано си спокойна, отворена, раздаваща светлина - как да е иначе , щом царството небесно е в теб и не търпи интерпретации! И сещам се за момъка, който е изпълнил всички предписания, а е още далеч от вечния живот. "Продай всички и ме следвай!" - Новият завет му се не нрави и се обръща оскърбен. Тук не виждам някой, който наистина да следва Завета на Господа наш - разбира се, включая себе си. Има и такава версия - за двама Иисусовци. Ти нали четеш Евангелията, щото и аз ги чета. И гледам при Лука и при Матей две различни родословни дървеса на Иисус. И се ровя в книги да разбера защо така се е получило разминаване нещо. Картини не градя само на база гностически писания. Чета и други неща. Царството небесно и да го отричаш, е за във всеки един от нас - и в теб и в мен и във всички. И аз се надявам силно и ти да го откриеш в себе си и ти го желая от сърце. Такъв завет - "Продай всички" не следвам и никога няма да следвам. И добре, че и ти не го следваш.

Според гностицизма има три вида хора: на плътта - илици, на душата - психици и на духа - пневматици. Първите за нищо не ставали, казват гностиците, само за плътските си удоволствия мислели, били позакръглени, червенобузи, казват, вторите имало хляб в тях, но наблягали на душата, пък тя била дете на демиург, въпреки това, при силно раздрусване, можело да се събудят и то от третите - избраните, от пневматиците - духовните люде, тези, възвишените, които ще станат съвършени и Христос ще ги избави от ада на долния свят и материята. Аз не деля хората, нито световете. Не ги деля! За мен всичко е едно. Дете съм и на майка и на баща и нито единият от двамата няма да пренебрегна или да предпочета. А и катеренето ми се отдава, но като се катеря, гледам да няма наоколо групи в голяма близост до мен, не заради друго, ами като започна да се свличам, да не повлека и цялата група в някоя пропаст.

selsal, не зная мъжката представа за жената, ти кажи, аз нали съм си жена, съм от бърборещата, т.н. немлъкващата менталност, т.е. доказателство за автентичност. Има ли някой Спасител, да избави човека от тази напаст. При гностиците, както добре знаеш и ти, има множество течения. Тези, които не са именувани на някой основател, като Валентин или Василид и др., са обединени под общо название анонимни, още офически - от офис-гр. змия, понеже повечето са издигали при култови ритуали змията. Това са предхристиянските взаимствания в гносиса от египетските жречески ритуали преди Христа. Змията е пренесена като символът на Св. Дух при офитите и символизира познанието най-общо. Ето къде го срещам, при критиките на Св. Ириней Лионски в неговия труд "Detectio et eversio falco cognomitate gnoseos": http://liternet.bg/publish14/m_ruskov/gnosis.htm Да, еоните, в частност и последният - София, при някои гностически школи са еманации от Непознаваемия, наричан някъде Дълбина или още Бездна, който е съществувал преди еманирането си, със Сиге - Тишината, така е. При офитите несъвършената София е преляла, изпаднала в материята от Св. Дух. И дава началото на несъвършената същност в човека - женският елемант - ин елементът.

Няма значение как ще го наричаме - лош или паднал. Все едно. Аз не мисля, че живея в паднал свят. Всичко е едно за мен. Адът и Раят са в нас вътре и от нас самите зависи къде ще сме - в падналия или в непадналия свят. Само от нас си зависи, така мисля аз. Твоите преживявания и да искаш, не можеш да ми ги натрапиш, макар че точно това и се опитваш да правиш с поста си, но само от мен зависи дали ще поискам да ги приема. А аз не ги приемам, щото са си твои, не са мои. Аз си имам свои. Чужди преживявания не ми трябват. И нека така да го наречем - паднал свят този тогава. Моето противопоставяне е принципно и няма нищо общо с личности. Отрицание правиш на диалектиката, а в същото време делиш света на паднал и Божествен. Ако това са гностически обосновки, да ти посоча моите: "Светлината и мракът, животът и смъртта, дясното и лявото са братя едно на друго. Те са неразделими. Поради това нито добрите са добри, нито лошите лоши, нито животът живот, нито смъртта смърт." Евангелие на Филип гностически апокриф "Царството небесно вътре във вас е и във всичко, що около вас е. Разцепи дърво - Аз съм там. Вдигни камък и ще ме видиш." из ръкописите от Наг Хамади счита се, че сам Иисус е писал горното